РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Пловдив, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255000600011 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 84/18.11.2024 г. по НОХД № 2096/2024 г. на Окръжен съд –
Пловдив подсъдимият К. А. А. е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода от
16.05.2024 г. до 20.05.2024 г. в гр. *, в условията на продължавано
престъпление на тридесет и три пъти е използвал чужд платежен инструмент
– дебитна карта с № *, издадена от „*“ ЕАД на името на В. И. А., без
съгласието на титуляра В. И. А., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление, като е извършил поотделно успешни транзакции – плащане на
суми на обща стойност от 6995,56 лева, поради което и на основание чл.249,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 7000 лева.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС съдът е определил така
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия К. А. А. да се
изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
1
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от
наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият К. А. е
бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, с мярка за неотклонение „задържане
под стража“, считано от 24.05.2024 г. до влизане на присъдата в сила, като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият К. А. А. да
изтърпи изцяло и отделно наказанието лишаване от свобода за срок от ЕДНА
ГОДИНА, определено му с Присъда № 8/13.01.2022г. по НОХД № 6557/2021 г.
по описа на Районен съд - Пловдив при първоначален ОБЩ режим, на
основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства, като
е постановил, след влизане на присъдата в сила - СД дискове с видеозаписи да
останат приложени по делото, оставените на съхранение при домакина на * ,
съответно: 2 бр.парфюм - 1бр. „Geysha Akbari“ и 1бр. „PoKER FACE Akbari“,
да се унищожат като вещи без стойност, а 4 бр. джойстик „Sony“, 2 бр. модули
за плейстейшън PS4 с надпис „Sony“ и спортен екип - горнище и долнище
„Адидас“, на основание чл.53, ал.2, б.“б“ от НК да се отнемат в полза на
Държавата.
Недоволен от присъдата е останал подсъдимият К. А., който чрез своя
защитник – адв. К. Д. от АК –* в законоустановения срок е подал въззивна
жалба. В жалбата се изтъкват доводи за незаконосъобразност, за допуснати
процесуални нарушения и за несправедливост на присъдата по отношение
размера на наложените за престъплението наказания. Твърди се, че в резултат
на проведеното съкратено съдебно следствие е останал неясен механизма, по
който съдът му е наложил първоначалното по размер наказание, което
впоследствие следвало да се редуцира по чл.58а, ал.1 НК. Не са съобразени в
нужната цялост отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства,
както и обществената опасност на дееца. Затова се предлага да се измени
присъдата и да се намалят размерите на наложените му наказания като при
условията на чл.55 от НК да му се определи наказание от 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода или алтернативно, ако остане приложението на чл.54 от
НК, да се ориентира лишаването от свобода към неговия минимум от 2 години
и да се редуцира по чл.58а, ал.1 от НК.
В подаденото допълнение към въззивната жалба се поддържат
2
първоначалните твърдения за необоснованост на постановената присъда и
произнесените мотиви относно определянето на наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Според защитата не става ясно,
поради какви съображения наказанието е определено именно в размер на 3
години лишаване от свобода, чийто размер надвишава с 50% минималния
размер на предвиденото в закона наказание. На следващо място се изтъкват
нови съображения, даващи основания за отмяна на постановената присъда и
връщане на делото за разглеждане пред друг състав на окръжния съд, тъй като
при първоинстанционното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение в произнесеното протоколно определение от 18.11.2024г. Счита се,
че при изразеното съгласие от страните за сключване на споразумение, съдът
незаконосъобразно е отказал тази възможност, защото при извършване на
престъплението по чл.249, ал.1 от НК не се изисква набавяне на имуществена
облага или усвояване на средства от платежния инструмент. По този начин
вредите не са част от състава на престъплението, за да се поставя като условие
за тяхното възстановяване и пострадалият може да потърси правата си по
граждански ред. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от
Наредба 3 от 18.04.2018г. на БНБ, платежният инструмент не е собственост на
физическото лице, а на доставчика на платежните услуги. Намира, че с
произнесеното протоколно определение е допуснато съществено процесуално
нарушение, което е рефлектирало върху правата на подсъдимия, което налага
отмяната на съдебния акт и връщането на делото за ново разглеждане, за да се
даде възможност на страните да сключат споразумение. Алтернативно се
предлага изменението на присъдата, като се приложи разпоредбата на чл.55 от
НК и се намали размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода или при
условията на чл.54 от НК да се ориентира неговия размер към предвидения в
закона минимум от 2 години и да се редуцира при условията на чл.58а от НК.
Представителят на АП – Пловдив счита, че постановената присъда е
обоснована, правилна и законосъобразна. По отношение на твърдението за
допуснато съществено процесуално нарушение с отказа да се даде
възможност на страните да сключат споразумение, счита че подобно не е
налице. Не отрича, че има противоречива съдебна практика по този въпрос, но
в конкретния случай при използването на дебитната карта е придобита
парична сума от влога на пострадалия, която е останала невъзстановена. Това
3
обстоятелство е отразено в повдигнатото обвинение, като съществува пречка
за сключването на споразумение, предвид нанесените вреди. Намира, че е
наложено справедливо наказание, тъй като са съобразени обществената
опасност на деянието и дееца, който е злоупотребил с доверието на
работодателя си като е използвал неправомерно дебитната му карта и получил
средства от нея. В тази връзка от съда е направен обстоен анализ на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и не се налага
намаляване размера на наложеното наказание.
Подсъдимият К. А. се явява лично и с адвокат Д., като заявяват, че
поддържат жалбата по изложените в нея съображения.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, намира и приема за установено
следното:
Подадената въззивна жалба на подсъдимия е неоснователна.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен
обвинителен акт срещу подс. К. А. А. за престъпление по чл.249, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
При провеждането на разпоредително съдебно заседание подсъдимият
А. с неговия защитник – адв. Д. са отправили при условията на алтернативност
искане за провеждане на производството по особените правила като им им се
даде възможност да сключат споразумение с прокуратурата по Глава 29 от
НПК или ако се прецени, че не са налице предпоставките затова, делото да се
разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за предварително изслушване на
страните и съкратено съдебно следствие по Глава 27 от НПК. Представителят
на прокуратурата е заявил, че съдебната практика е противоречива относно
условията да се сключи споразумение при подобно обвинение, като не е
възразил да им се даде възможност да обсъдят неговите параметри, а ако
съдът не е съгласен, че не се противопоставя производството да се проведе по
реда на Глава 27 от НПК /с.31-32 от НОХД № 2096/24г./.
Настоящият въззивен състав намира, че действително е налице
противоречива съдебна практика относно възможността при извършено
престъпление по чл.249, ал.1 от НК да се сключи споразумение. И аргумент в
тази насока е обстоятелството, че от обективна страна за извършването на
това престъпление е достатъчно използването на чуждия платежен
инструмент без съгласието на титуляра, дори и като резултат да не се е
стигнало до успешната транзакция на определена парична сума. Но в
настоящия случай, повдигнатото обвинение в обстоятелствената и в
диспозитивната му част, касае използването на чуждия платежен инструмент
при условията на продължавано престъпление, при което са изтеглени и
4
извършени транзакции на парични суми от сметката на титуляра в отразените
за всяко отделно деяние размери от общо 6995,56 лева, с изричното
посочване, че тези щети не са възстановени. А едно от императивните условия
/предпоставки/ за сключване на споразумението, свързано с гарантиране
правата на пострадалия, изисква причинените имуществени вреди да са
възстановени или обезпечени – чл.381, ал.3 от НПК. Според доктрината, тук
става дума за съставомерните и несъставомерните вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието[1]. Вярно е, че в тълкувателната си
практика ВКС[2] ограничи това изискване за транспортните престъпления по
отношение на възстановяването или обезпечаването само на съставомерните
имуществени вреди от престъплението. В случая обаче не е необходимо
някакво допълнително доказване на размера на имуществените вреди, който е
установен по делото и би се забавило разглеждането на делото. Освен това,
установяването и посочването на техния размер в обвинението е от значение и
за определяне на кумулативно предвиденото с лишаване от свобода наказание
– глоба до двойния размер на полученото.
Въпреки гореизложеното, дори и да се приеме като допустимо
сключването на споразумение, това не означава автоматично, че страните биха
се съгласили да стане в най-благоприятните за подсъдимия параметри на
наложеното наказание при условията на чл.55 от НК под фиксирания от
законодателя минимум, както и впоследствие, че съдът ще го одобри точно в
този му вид. Такава възможност има пред подсъдимия и при протичането на
производството по реда на Глава 27, вр. чл.371, т.2 от НПК, което е било
допуснато от съда, като няма пречка впоследствие да се прецени, дали
наказанието ще се наложи при условията на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК или
на чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК, което очевидно се цели от защитата като краен
резултат в подадената жалба и допълнението към нея. В тази смисъл, въпреки
отказа на съда да им даде възможност да се сключи споразумение,
предложеното и възприето от страните, алтернативно протичане на
производството по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК, не ограничава по някакъв начин правото на защита на
подсъдимия и на неговия защитник за реализиране на най-благоприятната
законова възможност за индивидуализация на наказателната отговорност на
дееца. По съвсем друг начин би стоял въпросът, ако в разпоредителното
заседание беше отказано от съда изобщо протичането на производството по
реда на особените правила, въпреки наличието на основанията за разглеждане
на делото по този ред, даващи законова възможност за по-благоприятното
третиране на дееца, което в случая не е налице.
С оглед на така изложените съображения, според настоящата инстанция
първоинстанционният съд при изразеното съгласие на страните,
законосъобразно е допуснал разглеждане на делото по този ред, като на
основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че направеното
от подс. А. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването
на присъда, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
5
При тези условия Пловдивският окръжен съд правилно е приел за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К. А. от края на 2023 г. работел при свидетеля В. А., който
се занимавал със земеделска работа - имал разсадник за овошки, като му
помагал основно с товаро-разтоварната дейност. Тъй като двамата се
познавали и прекарвали много време заедно, подсъдимият живял в дома на
свидетеля А. в гр. *, за което не плащал наем. На неустановена по делото дата
в периода от началото на 2024 г. до 15.05.2024 г. подсъдимият придружил
свидетеля А. до търговски обект „*“ в гр. *, където последният използвал
личната си дебитна карта с № *, издадена от „*“ ЕАД на негово име, за да
изтегли парична сума. В този момент незабелязан от свидетеля подсъдимият
заел такава позиция, че да успее да възприеме визуално ПИН кода, който в
този момент А. въвеждал на съответното АТМ устройство. Така подсъдимият
запомнил числовата комбинация, представляваща ПИН код за извършване на
успешни трансакции чрез издадения на свидетеля платежен инструмент -
дебитна карта с № *.
На 16.05.2024 г. подсъдимият А. и свидетелят А. работили заедно, като
използвали буса на последния, в който държал чантата си, в която имал пари,
документи и портфейл. В портфейла си държал само дебитната си карта с №
*, издадена от „*“ ЕАД. Възползвайки се от ангажираността на В. А.,
подсъдимият А. извадил от чантата портфейла на свидетеля, а от него и
дебитната му карта, с цел да си набави средства, които да използва за лични
нужди.
За времето от 16 май до 20 май 2024 г. К. А. извършил тридесет и три
успешни трансакции, а именно теглене на парични суми от банкомат и
плащане, чрез устройства за приемане на преки безналични плащания - ПОС с
платежен инструмент, в случая дебитна карта.
Подсъдимият К. А. уведомил свидетеля В. А., че ще отсъства известно
време, поради лични ангажименти. На същия ден А. отседнал при свои
познати - свидетелите Н. Б. А. и Т. К..
На 16.05.2024 г., след 21,00 часа подсъдимият отишъл до банкомат АТМ
на „*“ с № *, находящ се в гр. *, бул. „*“ № 33 и в 21:59 часа, използвал
чуждия платежен инструмент, а именно дебитната карта на свидетеля А., като
я поставил в устройството и въвел ПИН кода й. Така А. извършил успешна
трансакция, а именно изтеглил сумата от 400 лева. На същата дата в 22:01 часа
изтеглил още 200 лева.
По-късно през същата нощ, но вече на 17.05.2024 г., след 00,00 часа
подсъдимият А. отишъл до денонощен търговски обект на „*“ в гр. *, от
където закупил хранителни стоки, алкохол и цигари на обща стойност 261,91
лв. Отново използвал чуждия платежен инструмент, за да заплати покупките
си, на ПОС с № * в 00:38ч., като извършил успешна трансакция - извършил
плащане на сумата от 261.91 лв.
В 01:49 часа в гр. * на същата дата, отново на банкомата АТМ на „*“ с №
* използвал чуждия платежен инструмент като го поставил в устройството,
6
въвел ПИН кода на дебитната карта и така извършил успешна трансакция -
изтеглил сумата от 400 лева. В 02:31 часа на същия банкомат АТМ в гр. *
извършил и друга успешна трансакция, а именно изтеглил сумата от 400 лева.
На същата дата в 04:32 часа в гр. * за пореден път използвал чуждия
платежен инструмент, като извършил успешна трансакция - извършил
плащане на стока към „*“ за сумата от 4.79 лв.
На 17.05.2024 г. в 19:01 часа в гр. * отново използвал чуждия платежен
инструмент - дебитната карта на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 100 лева. Тогава с него били и
свидетелите А. и К.. Тримата на същата дата посетили магазин „*“, находящ се
в гр. *, бул. „*“ № *, където закупили множество различни стоки, които били
заплатени от подсъдимия А.. Така в 19:16 часа той отново използвал чуждия
платежен инструмент на ПОС с № *, като извършил успешната трансакция -
извършил плащане на сумата от 145.25 лева, с която заплатил артикулите
които взели от магазина. По-късно, в 19:22 часа тримата посетили и нон стоп
магазин „*“ в гр. * като подсъдимият отново използвал чуждия платежен
инструмент, с който заплатил сумата от 28.40 лева за артикулите, които взел от
магазина. По-късно в 23:19 часа отново използвал чуждия платежен
инструмент на ПОС с № *, като извършил успешна трансакция - извършил
плащане на сумата от 21.10 лева, с която заплатил артикулите, които взел от
магазин „*“ в гр. *.
Вечерта останал отново в жилището си на своите познати Н. Б. А. и Т. Т.
К., като вече на 18.05.2024 г. след 01.00 часа излязъл от жилището и отишъл на
ул. „*“ в гр. * в близост до блок № 18 където имало банкомат на * АД - АТМ -
с № *. В 01.07 часа използвал за пореден път чуждия платежен инструмент и
изтеглил сумата от 200 лева. Няколко минути по - късно в 01:10 часа
извършил и други две трансакции - изтеглил на два пъти сумата от 400 лева.
На 18.05.2024 г. в 19:51 часа в гр. * подсъдимият А. използвал отново
чуждия платежен инструмент - дебитна карта на свидетеля А. на ПОС с № * в
гр.*, като извършил успешна трансакция - извършил плащане на сумата от
157 лева, с която заплатил закупени от него стоки от търговски обект на
дружеството „*“ ЕООД. На същата дата, малко след 20:00 часа подсъдимият
А., заедно със свидетелите А. и К. посетили МОЛ „*“ в гр. *. Отишли до
изнесения щанд на магазин * от където А. купил джойстици и други артикули.
В 20:29 часа в гр. * използвал платежния инструмент с титуляр свидетеля А.
на ПОС с № *, като извършил успешна трансакция - извършил плащане на
сумата от 65.80 лева. По-късно на същия ден закупил стоки от нон-стоп
магазин в гр. *, които също заплатил с чуждия платежен инструмент, а именно
дебитната карта на свидетеля А. за сумата в размер от 40,83 лева. От същия
магазин закупил още стоки, които платил с посочения платежен инструмент, в
21:58 часа в гр. * извършил успешна трансакция - плащане на сумата от 89.60
на същия ПОС.
На 19.05.2024 г. в 01:50 часа в гр. * отново изтеглил сумата от 400 лева от
банкомат АТМ с № *, като използвал дебитната карта, която отнел по-рано от
свидетеля А.. Веднага след това отново я поставил в банкомата АТМ и в 01:51
7
часа извършил успешна трансакция - изтеглил сумата от 400 лева. В 01:52
часа от същия банкомат АТМ извършил и поредна успешна трансакция -
изтеглил сумата от 200 лева. По обяд на 19.05.2024 г. в обедните часове
подсъдимият и свидетелят А. били в МОЛ „*“ в гр. *. Те посещавали различни
търговски обекти, от които А. закупил следните парфюми - 1 бр. „Geysha
Akbari“ и 1 бр. „РоKER FАСЕ Акbari“, както и други вещи. Същите били
заплатени чрез дебитната карата на свидетеля А., чрез поставяне на
съответното ПОС устройство в търговските обекти на *“ и „*“. Така в 14:03
часа на ПОС с №* извършил успешна трансакция - плащане на сумата от 240
лева, а в 14:34 часа на ПОС с №* извършил друга успешна трансакция -
плащане на сумата от 43.70 лева. След това посетили търговски обект „*“,
находящ се в гр. * МОЛ „*“, от където чрез две трансакции А. закупил дрехи,
сред които и син екип горнище и долнище с марка „Адидас“. Част от вещите
заплатил чрез дебитната карта на свидетеля А. с трансакция в 15:52 часа на
ПОС с № * - плащане на сумата от 286.40 лева, а друга извършил в 16:21 часа
на ПОС с № *, като извършил плащане на сумата от 440.59 лева. След това се
насочили и към магазин „*“, находящ се в същия МОЛ, от където подсъдимият
закупил джойстици, модули за игра и други артикули, като в 16:34 часа за
пореден път използвал чуждия платежен инструмент - дебитна карта с № * на
ПОС с № *, като платил сумата от 155.50 лева, представляваща цена за
закупените вещи. След като се прибрали в дома на свидетеля А., подсъдимият
облякъл закупения спортен екип с марка „Адидас“. След това подсъдимият и
свидетелката К. посетили заедно магазин „*“. Там избрали хранителни
продукти, които отново били платени от подсъдимия с дебитната карта на
свидетеля А. в 17:51 часа на ПОС с № *, а именно за сумата от 120.55 лева.
Отново на 19.05.2024 г., но вече в 18:31 часа подсъдимият, със същата дебитна
карата на ПОС с № * извършил поредна успешна трансакция - плащане на
сумата от 3.39 лева, с която заплатил покупки на неустановени в хода на
разследването лица. При тези покупки А. бил придружаван от свидетеля А..
По-късно двамата се върнали отново в същия магазин като обвиняемият
извършил плащане на ПОС с № * със същата дебитна карта в 18:32 часа -
плащане на сумата от 90.75 лева.
На 20.05.2024 г., след полунощ подсъдимият А. отишъл отново до АТМ
/банкомат/ с № * намиращ се в съседство до ползваното от него жилище в гр.
*, към тази дата и извършил две успешни трансакции, както следва: в 01:00
часа използвал за пореден път чуждия платежен инструмент - дебитна карта с
№ * на това устройство и извършил успешна трансакция - изтеглил сумата от
200 лева, а в 01:01 часа изтеглил сумата от 200 лева. След това отишъл и до
намиращ се на близо също на ул. „*“ в гр. * банкомат АТМ с № * на „*“, от
където отново с чуждия платежен инструмент в 01:13 часа изтеглил сумата от
100 лева и в 01:14 часа изтеглил сумата от 400 лева.
Част от закупените от подсъдимия А. вещи чрез използването на
дебитната карта на свидетеля А. били: 1 бр. спортен комплект /долнище и
горнище с марка „Адидас“ от магазин на „Спорт депо“, 1 брой парфюм 1 бр.
„Geysha Akbari“ и 1 бр. „РоKER FАСЕ Акbari“ от магазин на Akbari, 4 броя
джойстик „Sony“,2 броя модули за плейстейшън РS4 с надпис „Sоny“ от
8
магазин на „*“. Той купил и 1 брой мобилен телефон, модел „Самсунг“, като
всички тези вещи подарил на свидетелите А. и К. и оставил за ползване в дома
им.
През периода от 16.05.2024 г. до 20.05.2024 г. свидетелят В. А. се опитал
да се свърже по телефона с подсъдимия К. А., но последния не му отговарял.
През този период А. нямал нужда да ползва дебитната си карта и не забелязал
липсата й. Едва на 21.05.2024 г. установил, че същата липсва, при което
посетил клон на „*“, от където получил разпечатка за движенията по сметката
си. Така установил, че във времевия период от 16.05.2024 г. до 20.05.2024 г.
има извършени тегления и плащания, които не бил извършил и блокирал
платежния инструмент.
На 21.05.2024г. А. и свидетеля А. били в гр. * където подсъдимият
отново решил да изтегли парична сума от неустановен по делото АТМ
устройство, но тъй като картата била вече блокирана, устройство не я
върнало, а останала в него.
На 24.05.2024г. и подсъдимият А. бил задържан по ЗМВР. С протокол за
доброволно предаване той предал закупения от него спортен екип, марка
„Адидас“.
Част от действията на подсъдимия К. А. в МОЛ „*“, МОЛ „*“, магазин
„*“ и нон стоп „*“ били записани от охранителните камери в тези обекти. По
делото с протоколи за доброволно предаване, като веществени доказателства,
били приобщени дискове със записи от камерите за наблюдение от магазини в
МОЛ „*“, „*“, МОЛ „*“ - „*“ и „*“, нон стоп „*“. С писмо по чл. 159 от НПК е
било приобщен диск със записи от *“.
Свидетелката К. с протокол за доброволно предаване предала за нуждите
на разследването по досъдебното производство два парфюма, а именно - 1 бр.
„Geysha Akbari“ и 1 бр. „РоKER FАСЕ Акbari“, 4 броя джойстик „Sony“, 2
броя модули за плейстейшън РS4 с надпис „Sоny“.
Тези вещи били приобщени като веществени доказателства по делото и
били обект на оглед.
Така описаната фактическа обстановка окръжният съд е приел за
установена от направеното самопризнание на подсъдимия А. по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените
средства, събрани в досъдебната фаза на наказателното производство и
надлежно приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: обясненията на
подсъдимия /л. 107/, показанията на свидетелите - Н. А. /л.16/, Т. К. /л.17/, В.
А. /л. 12 - 13 и л. 19/, протоколи за оглед на веществени доказателства и
албуми /л. 30 - 56/, писмо от 14.06.2024 г. от „*“ с приложена справка за
извършени операции на АТМ с банкова карта * в периода 16 - 20.05.2024 г.
/л.62 – 64/, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост /л. 83 –
84/, характеристична справка /л.84/, веществени доказателствени средства -
компактдиск от магазин „*“, компактдиск, съдържащ запис от магазин „*“,
компактдиск, съдържащ запис от магазин „*“, компактдиск, съдържащ запис
от нон стоп „*“, компактдиск, записи от магазин „*“ в МОЛ „*“ и др.,
9
прочетени и приобщени към доказателствения материал, без да се
установяват допуснати процесуални нарушения на досъдебното производство
при събирането им, които да опорочават доказателствената им стойност.
При преценката на събраните доказателствени средства, съдът правилно
е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Н. А., Т. К. и В. А., тъй като
същите нямат вътрешни противоречия и кореспондират с другите данни по
делото. От показанията им се установяват описаните обстоятелства във
възприетата от съда фактическа обстановка, като се допълват взаимно и са
логично последователни. Същите съответстват и на обясненията на
подсъдимия, дадени още в хода на досъдебното производство и на
направеното от него признание в съдебното производство, протекло по реда на
диференцираната процедура по Глава 27 от НПК.
С протоколи за доброволно предаване са предадени: материален носител
- диск със запис от камери за видео наблюдение от магазин „*“ в МОЛ „*“,
компактдиск със записи от камери за видео наблюдение от нон стоп „*“,
материален носител, със записи от камери за видео наблюдение от магазин
„*“, с писма с приложени материални носители в хода на досъдебното
производство са приложени и дискове от магазин „*“ и магазин „*" в МОЛ
„*“, всички приети и присъединени без възражения на страните. Впоследствие
на същите са направени огледи и са изготвени албуми за посетено
местопроизшествие, видно от които са фиксирани действия на подсъдимия в
част от инкриминираните моменти за извършване на успешни трансакции с
чужд платежен инструмент, а именно дебитна карта с № * на свидетеля В. А..
С протокол за доброволно предаване от 03.06.2024 г. св. К. е предала за
нуждите на разследването следните вещи: 1 брой мобилен телефон марка
„Самсунг“, с ИМЕЙ *, 4 броя джойстик „Сони“, 2 броя модули за
плейстейшън марка „РS4”, с надпис „Сони“, 2 броя парфюми - 1 бр. „Geysha
Akbari“ и 1 бр. „РоKER FАСЕ Акbari“.
С протокол за доброволно предаване от 25.05.2024 г. подсъдимият А. е
предал спортен комплект, състоящ се от долнище и горнище с качулка, син на
цвят, като в него записал, че бил закупен с дебитната карта на В. А., както и че
е бил облечен с него при пазаруване от магазин „*“. На посочените вещи бил
извършен оглед.
Окръжният съд в мотивите към присъдата си е преценил, че
горепосочените доказателства и доказателствени средства, надлежно събрани
и проверени в хода на досъдебното производство, установяват без
противоречия фактите, които са очертани в обвинителния акт и признати от
подсъдимия К. А.. Затова и първоинстанционният съд е възприел като
подкрепено с достатъчно доказателства направеното пред него самопризнание
на подсъдимия. В събрания обем доказателства по делото няма противоречие,
нито взаимно изключване на факти и обстоятелства, поради което ги е
кредитирал изцяло.
По този повод настоящият въззивен състав намира, че обосновано са
кредитирани събраните на досъдебното производство гласни доказателства,
10
които са в пълно съответствие с приобщените по надлежния ред писмени и
веществени доказателства, като всички взаимно се допълват, подкрепят
направеното самопризнание и очертават по категоричен начин, гореописаната
фактическа обстановка.
От правна страна:
С оглед на така възприетата за установена фактология на
инкриминираното събитие, окръжният съд законосъобразно е счел, че подс. К.
А. А. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.249, ал.1 от НК, понеже в периода от
16.05.2024 г. до 20.05.2024 г. включително в гр. *, при условията на
продължавано престъпление - на тридесет и три пъти, е използвал платежен
инструмент - дебитна карта с №*, издадена от „*“ на името на В. И. А., без
съгласието на титуляра В. И. А., като деянието не съставлява по-тежко
престъпление, както следва:
1. На 16.05.2024г. в 21:59 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с №*, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 400 лева;
2. На 16.05.2024г. в 22:00 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 400 лева;
3. На 16.05.2024г. в 22:01 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 200 лева;
4. На 17.05.2024г. в 00:38 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № * като извършил успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 261.91 лева;
5. На 17.05.2024г. в 01:49 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 400 лева;
6. На 17.05.2024г. в 02:31 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с №*, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 400 лева;
7. На 17.05.2024г. в 04:32 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извършил успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 4.79 лева;
8. На 17.05.2024г. в 19:01 часа гр.* е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция- изтеглил сумата от 100 лева;
9. На 17.05.2024г. в 19:16 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извършил успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 145.25 лева;
10. На 17.05.2024г. в 19:22 часа гр. * е използвал чужд платежен
11
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извършил успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 28.40 лева;
11. На 17.05.2024г. в 23:19 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извършил успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 21.10 лева;
12. На 18.05.2024г. в 01:07 часа гр.* е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 200 лева;
13. На 18.05.2024г. в 01:10 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 400 лева;
14. На 18.05.2024г. в 01:10 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с №*, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 400 лева;
15. На 18.05.2024г. в 19:51 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извършил успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 157 лева;
16. На 18.05.2024г. в 20:29 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извършил успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 65.80 лева;
17. На 18.05.2024г. в 21:13 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № * като извършил успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 40.83 лева;
18. На 18.05.2024г. в 21:58 часа гр.* е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извърши успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 89.60 лева;
19. На 19.05.2024г. в 01:50 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 400 лева;
20. На 19.05.2024г. в 01:51 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 400 лева;
21. На 19.05.2024г. в 01:52 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция- изтеглил сумата от сумата от 200 лева;
22. На 19.05.2024г. в 14:03 часа гр.* е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извършил успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 240 лева;
23. На 19.05.2024г. в 14:34 часа гр., * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извършил успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 43.70 лева;
24. На 19.05.2024г. в 15:52 часа гр.* е използвал чужд платежен
12
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извършил успешна
трансакция- извършил плащане на сумата от 286.40 лева;
25. На 19.05.2024г. в 16:21 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извършил успешна
трансакция- извършил плащане на сумата от 440.59 лева;
26. На 19.05.2024г. в 16:34 часа гр.* е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извърши успешна
трансакция- извършил плащане на сумата от 155.50 лева;
27. На 19.05.2024г. в 17:51 часа гр.* е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извършил успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 120. Лева;
28. На 19.05.2024г. в 18:31 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извършил успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 3.39 лева;
29. На 19.05.2024г. в 18:32 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на ПОС с № *, като извършил успешна
трансакция - извършил плащане на сумата от 90.75 лева;
30. На 20.05.2024г. в 01:00 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 200 лева;
31. На 20.05.2024г. в 01:01 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция- изтеглил сумата от 200 лева;
32. На 20.05.2024г. в 01:13 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 100 лева;
33. На 20.05.2024г. в 01:14 часа гр. * е използвал чужд платежен
инструмент - дебитна карта с № * на банкомат АТМ с № *, като извършил
успешна трансакция - изтеглил сумата от 400 лева.
От обективна страна изпълнителното деяние на това престъпление в
първата му хипотеза се състои в използването на платежен инструмент без
съгласието на титуляра. Дебитната карта представлява „платежен инструмент”
по смисъла на чл.93, т.24 от НК, като в случая използваната такава от
подсъдимия с № * е била издадена от „*“ на името на титуляра В. А.. Без
неговото съгласие, подсъдимият А. е използвал този платежен инструмент
като от АТМ терминали на горепосочените банки и ПОС – устройства със
съответните номера, намиращи се в гр. * е изтеглил от банковата сметка на
пострадалия в процесния период общата сума от 6995,56 лева.
Подсъдимият А. е извършил престъплението в условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, с тридесет и три
отделни деяния по чл. 249, ал.1 от НК с дебитна карта, собственост на В. И.
А., без неговото съгласие.
13
Подсъдимият А. е имал ясни представи, че банковата карта е чужда и я
използва без съгласието на титуляра. Той е съзнавал от субективна страна
обществено-опасния характер на деянието си и е предвиждал обществено-
опасните му последици, като е осъществил последователно целенасочени и
съзнателни волеви действия по нейното използване, с намерението да се
сдобие с чужди парични средства. Извършеното от подсъдимия деяние не
съставлява и по-тежко престъпление.
При индивидуализация на наказанието, настоящата съдебна инстанция
възприема изцяло мотивите на Пловдивския окръжен съд по отношение
размера на наложените наказания на подс. А..
Противно на доводите на защитата, обосновано от окръжния съд е
определил наказания спрямо подсъдимия А. за извършеното от него
престъпление, с оглед на проведеното съдебно производство по реда на Глава
27 от НПК при условията на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на
чл.371, т.2 от НПК и чл.58а, ал.1, вр. 54 от НК, като е проследим и механизмът
на налагане на първоначалните по размер наказания, които впоследствие е
следвало да се редуцират.За престъплението по чл.249, ал.1 от НК са
предвидени наказания лишаване от свобода от 2 до 8 години „Лишаване от
свобода“ и „Глоба“ до двойния размер на получената сума.
Окръжният съд коректно е взел предвид като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства – оказаното съдействие на разследващите
органи, като е предал част от закупените с чуждата дебитна карта вещи с
протокол за доброволно предаване, направените самопризнания и изразеното
разкаяние за стореното. Съобразил е и наличните отегчаващи обстоятелства –
упоритостта при реализирането на престъплението, защото е извършил
тридесет и три последователни съставомерни действия в периода от
16.05.2024г. до 20.05.2024г., както е обществена опасност на подс. А., който е
осъществил процесното деяние преди да е изтекъл изпитателния срок по
предходното му осъждане.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът аргументирано е приел, че е налице превес на
смекчаващите отговорността такива. Последните обаче не са изключителни
или многобройни, за да се счете по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, че и най-
лекото, предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко, с
оглед на стореното. Съобразявайки целите на чл.36, ал.1 от НК, отново
правилно е решено, че следва да определи на подсъдимия А. наказание
лишаване от свобода значително под средния размер на предвиденото в закона
- за срок от три години /36 месеца/, което след редукцията с една трета /12
месеца/, на основание чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК, представлява 2 години /24
месеца/ лишаване от свобода, в какъвто смисъл е и постановената присъда.
Тъй като това престъпление е извършено в изпитателния срок на
предходно осъждане на подс. К. А., съдът съобразявайки разпоредбата на
чл.68, ал.1 от НК е постановил същият да изтърпи изцяло и отделно,
наложеното му наказание от 1 година лишаване от свобода с Присъда №
8/13.01.2022г. по НОХД № 6557/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив.
14
Законосъобразно на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС е
постановено така наложеното наказание за престъплението по чл.249, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК от две години лишаване от свобода да се изтърпи при
първоначален „Строг“ режим, защото се касае за умишлено престъпление,
което е било извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е
постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът на двете
наказания надвишава две години.
Но неправилно е счетено, че наложеното наказание по НОХД №
6557/2021г. на ПРС от една година лишаване от свобода, за което е
постановено да се изтърпи изцяло и отделно от наложеното такова по
настоящото дело, ще следва да стане при различен първоначален „Общ“
режим, според чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Не са съобразени пояснителните
разпоредби на §1, ал.1, ал.3 и ал.4 от ДР на ЗИНЗС, касаещи начинът на
изпълнение на присъдите[3]. Началното изпълнение на цялостното наказание
лишаване от свобода започва с условно наложеното наказание лишаване от
свобода, чието изтърпяване се активира, съгласно чл.68, ал.1 от НК, като
разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС за определяне на
първоначалния режим е относима и за двете наложени наказания лишаване от
свобода, които се изтърпяват последователно[4]. В случая обаче липсва
подаден съответен протест, досежно неправилно определения първоначален
„общ“ режим за изтърпяване на това наказание и ако настоящият състав
измени присъдата в тази й част служебно, възприемайки за приложим по-
тежкият „строг“ режим, би допуснал нарушение на забраната за влошаване
положението на подсъдимия и принципа „реформацио ин пеус“.
Затворническата администрация би могла да уведоми съответния прокурор за
неправилно определения от съда режим, съгласно разпоредбата на чл.34 от
ППЗИНЗС, както и да съобрази предписанията на чл.33, ал.3 и ал.4 от
ППЗИНЗС за изпълнението на наложените с влезли в сила присъди наказания
лишаване от свобода при различни режими.
Въпреки възможността да наложи на подсъдимия К. А. наказание глоба
в размер до двойния размер на получената в резултат на престъплението сума,
съдът преценявайки отчетения сериозен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства я е определил като размер в близост на отнетата
неправомерно сума от 7000 лева. Това е станало в съответствие с правилата на
чл.47 от НК, защото глобата е предвидена като кумулативно наказание и
нейният размер не може да бъде по-малък от регламентирания такъв в Общата
част на НК, а същевременно горната й граница е посочена в санкционната
част от наказателно-правната норма за съответното престъпление[5].
В заключение не отговаря на действителността твърдението на защитата
в жалбата, че при определянето на наказанията на подсъдимия К. А. не е
съобразено в достатъчна степен първоначалното съдействие от негова страна,
защото веднага си е признал за стореното и е спомогнал разкриването на
обективната истина, както и по-ниската степен на обществена опасност на
деянието. Всички тези обстоятелства са възприети при индивидуализацията
на наказанието на престъплението, за което подс. А. е признат за виновен като
15
смекчаващи[6]. В този смисъл, доводите в жалбата с искане на основание
чл.337, ал.1, т.1 от НПК за изменение на присъдата и намаляване размера на
наложените наказания лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК в
размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода или евентуално на
основание чл.54 от НК да се намали размера на първоначалното наказание в
предвидения от закона минимум от 2 години, след което да се редуцира в още
по-малък размер са несъстоятелни.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода законосъобразно е приспаднато времето,
през което подсъдимият К. А. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 24.05.2024 г. до
влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Не се налага промяна по отношение произнасянето на съда за
веществените доказателства.
На досъдебното и съдебното производство няма направени разноски.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени и
неотстраними процесуални нарушения.
Поради гореизложеното, първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена, като жалбата на защитника на подсъдимия А., оставена без
уважение.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Апелативният съд,
[1] Вж. Кратък лекционен курс по наказателно-процесуално право на проф. дюн Маргарита Чинова и проф. дюн
Георги Митов, Сиела, 2012г. с.633 – 634.
[2] Вж. ТР № 2/2016г. на ОСНК, т.3 като изостави разбирането в ППВС №7/1985г., т.5 за приложимостта на
чл.78а от НК, но все пак запитването касае конкретно престъпленията по чл.343 от НК.
[3] Р № 108 от 21.05.2019 г. по н. д. № 381/2019 г., II н. о. на ВКС.
[4] Р № 60193 от 29.12.2021 г. по н. д. № 916/2021 г., Р № 185 от 31.03.2024 г. по н. д. № 808/2023 г., двете на II н.
о. на ВКС.
[5] Р № 362/12. 11.2012 г. по н. д. № 1373/2012 г., III н. о. на ВКС.
[6] Предвид на т.7 от ТР № 1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 84 от 18.11.2024 г. по НОХД № 2096/2024
г. на Окръжен съд – Пловдив.
16
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в
15-дневен срок от съобщаването пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17