М
О Т И
В И
Към присъда по НОХД №
76/2018 г. на АсРС, ІІ н.с.
Районна прокуратура – Асеновград е
повдигнала обвинение против подсъдимия А.Р.Г. за това, че : На 29.09.2017 г. в гр. Асеновград,
обл.Пловдивска, е направил опит да се
съвкупи с лице от женски пол - Н.З. М. – И., като я принуди към това със сила и
заплашване, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на
дееца причини.
Престъпление по чл.152 ал.1 т.2 вр.чл.18 ал.1
от НК.
Съдебното производство протече по реда
на гл. 27 от НПК при условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатото
обвинение спрямо подсъдимия Г., като счита, че фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, е установена по
безсъмнен начин. Пледира, подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се
наложи наказание при условията на чл.58а, ал. 1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК,
като му се наложи наказание под минимума, предвиден в закона, а именно лишаване
от свобода за срок от една година, което с оглед съдебното минало на
подсъдимия, да бъде изтърпяно фиктивно при първоначален „общ“ режим.
Подсъдимият
Г. разбира обвинението, което му е повдигнато. Признава се за виновен. Съжалява
за извършеното и прави самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК
изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Моли за справедливо наказание съобразено със здравословното му състояние в
момента.
Независимо от признанието на
фактите и вината от страна на подсъдимия ,
защитника адв. С. застъпва тезата, че деянието не е съставомерно и не
осъществява състава на вмененото му престъпление от субективна страна,
съответно на което се пледира за
оправдателен диспозитив. Алтернативно в случай на преценка, че деянието
формално осъществява престъпен състав и на признаване на подсъдимия за виновен се пледира за
определяне на наказание на същия при хипотезата
на изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства и
приложението на чл. 55 ал.1 т.1 от НК , като същото бъде определено под
минимума на предвидения в закона диапазон от 2 години лишаване от свобода. Моли
се за налагане на наказание лишаване от свобода в по-малък размер от
предложеното от прокурора , а именно в рамките на осем месеца лишаване от
свобода.
По делото не беше предявен граждански
иск от пострадалата Н.З. М. И. и не беше депозирано искане за конституирането и като частен
обвинител.
Съдът
на базата и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
А.Р.Г. е роден на *** ***,
обл.Пловдивска, ул. „****” №9, /понастоящем в Затвора гр.Пловдив/, българин,
български гражданин, неженен, образование: средно-специално, безработен,
осъждан, с ЕГН **********.
В края на 2016г. свид. Н.М. заживяла на
семейни начала с И. Р.Г. в къща, находяща се в гр. Асеновград, ул. „****“ № 9.
Къщата била на един етаж с два входа. Единият вход бил за частта от къщата,
състояща се от две стаи, в една от които живеели свид. М. и И. Г., а в другата
подсъдимия А.Г. /брат на И. Г./. Другият
вход на къщата бил също за две стаи, използвани от свид. М.Т./братовчедка на
сем. Г./ и нейния баща. Подсъдимия Г.
често злоупотребявал с консумация на алкохол, като впоследствие предизвиквал
скандали с брат си И. Г. и свид. М.. На 19.09.2017 г. И. Г. заминал да работи в
Естония. Свид. М. и подсъдимия Г.
останали да живеят в къщата, както преди в двете стаи. Всяка вечер вечеряли
заедно. На 27.09.2017г. подс. Г. бил в нетрезво състояние и предизвикал скандал
със свид.М., като ѝ отправял обидни думи. За случилото се свид. М.
уведомила И. Г., който от своя страна се обадил на обв. Г. и го предупредил,
относно поведението му спрямо свид. М..
На 28.09.2017г. свид.М. около
19:00 часа се прибрала от работа. На входната врата срещнала подс. Г.. Тя
влязла в къщата, прибрала се в нейната стая и седнала да вечеря. Подс. Г.
отново бил в нетрезво състояние, влязъл при нея и при разговора продължил да
отправя упреци и обиди. Свид.М. го помолила да я остави и да отиде в неговата
стая. Подсъдимия Г. останал за известно време, след което излязъл. Свид.М. си
легнала, облечена с пижама и заспала. Около 03.00 ч. на 29.09.2017 г.
подсъдимият А.Г. се прибрал в жилището, влязъл в стаята на свид.М., запалил
осветлението и оставил няколко цигари на масата. Свид.М. се събудила и му
казала да отива да спи в неговата стая и той излязъл. Свид.М. в леглото се
обърнала на другата страна с намерение да заспи. Подсъдимия Г. решил да се
съвкупи със свид.М., като при нежелание и съпротива от нейна страна, да я
принуди със сила. В изпълнение на замисленото обв.Г. свалил дрехите и бельото
си и влязъл в стаята, без да включва осветлението. Подсъдимият оставил вратата открехната, при което влизала
светлина от лампата в коридора. Подсъдимия Г. застанал до леглото на свид.М.,
надвесил се над нея и започнал да масажира с ръка половия си член. Свид.М. се
обърнала, видяла А.Г. и понечила да се
изправи. Подсъдимият Г. с ръце я бутнал на леглото с думите: „Хайде доброволно!
Да не използвам сила!“. Тонът му бил твърд и решителен, при което свид.М. се
изплашила от думите и действията му, с всички сили рязко станала от леглото и
побягнала към изхода. Подсъдимият Г. я хванал за пижамата, за момент я спрял,
обърнал я към себе си, при което тя с две ръце го блъснала силно и успяла да се
отскубне. Свид.М. тичешком излязла от жилището и се отправила към входната
врата на свид.М.Т.. Г. я последвал. Свид.М. силно започнала да вика за помощ и
чукала по вратата на свид.Т.. Последната се събудила, станала бързо и ѝ
отворила. Свид.М. влязла, в това време подсъдимият вече я застигал, напирал да влезе след нея,
като крещял: „Сега и двете ще си го получите!“. Свидетелките М. и Т. заедно
успели да избутат вратата и я заключили. Свид. М. сигнализирала на тел.
112. Подсъдимият разбрал това и се отправил към стаята си. След като влязъл
се облякъл и легнал да спи. При идването на полицейските служители П. И.ов и Г.Б.
свид.М. разказала за случилото се. Полицейските служители констатирали, че
подсъдимият спи в стаята си и посъветвали свид.М. да депозира заявление за
случилото се. Впоследствие при проведената беседа подс.Г. признал за стореното
пред полицейските служители – свидетелите М. и М.. По случая било образувано
настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването е
изготвена съдебномедицинска експертиза, от
заключението на която е видно, че при прегледа на Н.З. М. – И. е установено:
кръвонасядане и охлузване по лявата предмишница; охлузване на лявата длан. Тези
травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху тъп предмет
и неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са получени
така, както е отразено в предварителните сведения. Описаните травматични
увреждания са причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
В хода на разследването е изготвена
съдебномедицинска експертиза на подс.А.Г.
от заключението на която е видно следното: „При прегледа на А.Р.Г. се
установява: две охлузвания по челото; охлузване над лява мишнична ямка,
охлузвания в лява и дясна хълбочна област, кръвонасядане по гърба. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет и неговото тангенциално действие, като са с давност
един до четири дни. Било са причинени болка и страдание, без разстройство на
здравето.“
Горната фактическа обстановка,
съдът приема за безспорно установена на
базата на самопризнанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което
беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на
доказателствата събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът
ползва, а това са именно показанията на свидетелите Н.З. М.- И., М.Й.Т., А.Б.Б.,
Е.П.М., Б.Д.Я.и Д.Й.М.. Съдът полза и приложените по делото писмени
доказателства прочетени и приобщени по надлежния процесуален ред. Съдът
кредитира показанията на свидетелите като обективни, логични, съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал и кореспондиращи си със
самопризнанието на подсъдимия. Ползва и
заключенията на двете изготвени СМЕ-зи, като ги кредитира в пълна степен
,като компетентно изготвени от вещо лице доказан експерт в съответната област
на специални познания.
При така установената по
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира, че с деянието си подсъдимият А.Р.Г. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.152 ал.1 т.2 вр.чл.18 ал.1
от НК, за това,че: На 29.09.2017 г. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, е
направил опит да се съвкупи с лице от
женски пол - Н.З. М. – И., като я принуди към това със сила и заплашване, като
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.
От обективна страна всички
елементи на горния престъпен състав са налице. С поведението си, подсъдимият е
увредил непосредствения обект на цитираното престъпление, а именно тези
обществени отношения, които осигуряват половата неприкосновеност, половия морал
и правото на свободен избор на полов партньор. Изпълнителното деяние се е
осъществило с действия насочени към съвкупление с пострадалата. При горното
престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 , вр. с
чл. 18 ал.1 от НК е възможен единствено недовършен опит, поради спецификата на
изпълнителното деяние, което се осъществява чрез съвкупление. В настоящия
случай изпълнителното деяние не е довършено, като деецът не е успял да се
съвкупи с пострадалата, поради нейната решителна физическа съпротива и
бягството и от мястото на извършване на престъплението.
Престъплението е извършено
умишлено от подсъдимия с целени и
настъпили общественоопасни последици.
При индивидуализиране на
наказанието Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства направените от
подсъдимия пълни самопризнания, които в
значителна степен спомогнаха за
изясняване на обективната истина по делото,
изразеното съжаление и
декларираното разкаяние за извършеното.
При определяне на размера на
наказанието съдът отчете сравнително невисоката степен на обществена опасност
на деянието с оглед цялостния контекст на фактическата обстановка при която се
е стигнало до извършването му и преустановяването на престъпните действия
веднага след обективираното нежелание на пострадалата и оказаната съпротива при
възприемането им.
С оглед диференцираната процедура, по която
протече съдебното производство при
определянето на наказанието съдът се съобрази с препратката на чл.373 ал.2 от НПК, относно специалните правила при определяне на наказанието, според която
норма при постановяване на осъдителна присъда наказанието се определя при
условията на чл. 58А от НК. В конкретния случай съдът намира, че по отношение
на подсъдимия А.Г. са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
основно сред които е изключително малкия интензитет на упражнената спрямо
пострадалата принуда с цел осъществяването на съвкуплението и както вече се
посочи преустановяване на действията в момента на обективиране на несъгласието
на пострадалата и оказване на съпротива от нейна страна. Освен това, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 58 от НК, даваща възможност за приложението на
чл. 55 от НК в случаите на опит, поради недовършеността на престъплението, като
в тази връзка взе в предвид изключително началната степен на осъществяване на
намерението на подсъдимия и причините, поради което същото не е довършено. Ето
защо съдът намери,че са налице всички предпоставки за определяне и оразмеряване
на наказанието на подсъдимия А.Г. при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Ето
защо и прилагайки правилото на чл. 58а, ал.4 от НК, и като прецени, че това е
по–благоприятно за дееца, наложи наказанието именно при условията на чл. 55
ал.1 т.1 от НК, като го оразмери под минимума на предвидения в закона диапазон,
а именно Лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Тъй като подсъдимия Г. е осъждан
на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, за които не е настъпила
реабилитация по право или по съдебен ред, възможността по чл. 66 ал.1 от НК за
отлагане на изпълнението на наказанието му по принцип е неприложима в случая.
Ето защо на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, съдът определени първоначален
общ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия А.Р.Г. наказание от
осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК при изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода съдът приспадна времето, през което подсъдимият А.Р.Г. е бил
задържан по реда на ЗМВР, с постановление на Районна прокуратура Асеновград на
основание чл.64 ал.2 от НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
считано от 29.09.2017 г. до влизане на присъдата в сила.
Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието
и дееца и най-добре би изпълнило
целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимия по
отношение на собствените му действия и постъпки и склонност към незачитане на
установения и утвърден правов ред и в частност незачитане на установените
правила и норми отнасящи се до половия морал и нормалните сексуални отношения
между половете, както и незачитане на телесната и полова неприкосновеност на
личността.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия А.Р.Г. да заплати
направените по делото разноски в размер на 63,48 лв.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: