№ 77
гр. Велико Търново , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20204001000426 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 487/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 85/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Велико Търново е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК ********* да заплати на
М. П. К., ЕГН ********** сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 17.07.2019 г. в гр. Горна
Оряховица между М. П. К., като пешеходец и л. а. „Опел Астра“, с рег. № ВТ 57****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2020 г. до окончателното й
изплащане. С решението е отхвърлен, като неоснователен предявения от М. П. К., ЕГН
********** против ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК ********* иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата от присъдените 15 000 лв. до
претендираните 35 000 лв., както и иска за заплащане на мораторна лихва върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 17.07.2019 г. до 13.02.2020
г. Със същото решение е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК ********* да заплати
на М. П. К., ЕГН ********** сумата от 860 лв. - разноски по водене на делото съразмерно
уважената част от иска. Осъдена е М. П. К., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“
1
АД, гр. София, ЕИК ********* разноски по делото съразмерно отхвърлената част от иска в
размер на 1 028 лв. Осъдено е ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, ЕИК ********* да заплати в
полза на Окръжен съд - Велико Търново държавна такса върху уважения иск в размер на 600
лв. и разноски за вещо лице в размер на 65 лв., съразмерно уважения иск, както и 5 лв. в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от М. П. К., ЕГН ********** от гр.
Велико Търново, ************, съд. адрес: гр. Горна Оряховица, *********, чрез адв. С.И.
от АК – Велико Търново против Решение № 487/15.10.2020 год., постановено по т. д. №
85/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е
неправилно. Излага се, че макар първоинстанционният съд да е възприел правилно
фактическата обстановка, неправилно е определил неговия размер в противоречие с
принципа на справедливостта, регламентиран в чл. 52 от ЗЗД. Не била съобразена и
трайната съдебна практика.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт, в тази му част и да се
постанови друг, с който да бъде уважен изцяло предявеният иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец,
********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори, чрез адв. Р.Н. от
АК – Габрово, съд. адрес: гр. Габрово, ул. *******, в който се излага че същата е
неоснователна, а решението в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 85/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново е образувано въз основа на предявени от М. П. К. от гр. Велико Търново против ЗД
„Бул Инс“ АД, гр. София искове с посочено в молбата правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането за неимуществени вреди за сумата от по 35 000 лв. и по чл. 86, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се излага следното:
Ищцата твърди, че с Решение № 61/17.02.2020 г., постановено по А.Н.Д. № 49/2020 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица, А. П. К., ЕГН ********** от с. Драганово,
Община Горна Оряховица, ул. „Шар планина“ № 7 е признат за виновен в това, че на
17.07.2019 г., около 16.50 ч. в гр. Горна Оряховица на паркинг на фирма „Складова техника“
АД, при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. П. К. – престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“ от НК. Твърди, че в резултат на извършеното ПТП тя получила закрито счупване
2
на първа, втора и трета стъпални кости на дясно ходило, довело до трайно затруднение в
движението на десен долен крайник, със срок на лечение и възстановяване не по-малко от
четири месеца; кръвонасядане по десен крак и охлузване на лява длан, довели до болки и
страдания, със срок и възстановяване около 7 дни. Твърди се, че виновният водач имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 02/119001079129, валидна до
23.04.2020 г. в ответното дружество, като въз основа на подадено заявление до него била
образувана щета № *********. Излага се, че с Уведомление Изх. № НЩ-2180/10.04.2020 г.
ответникът уведомил ищцата, че Експертният съвет е взел решение да й изплати сума в
размер на 3 000 лв. за претърпените имуществени и неимуществени вреди, за което й е
поискана банкова сметка, предоставена от ищцата. Към момента на подаване на исковата
молба сумата не била изплатена, тъй като ищцата не била съгласна с предложената сума и
между страните не било постигнато споразумение. Ищцата посочва като причина за това
дългия период на възстановяване, който бил съпроводен със сериозни трудности в
придвижването, в справянето с ежедневните нужди и занимания, като освен това, поради
невъзможността да престира работна сила била освободена от работа и останала без никакви
средства за преживяване. Заявява, че няма близки роднини, които да й помагат в често
битовите и лични нужди, така и във финансово отношение. Всичко това й се отразило
негативно, поради което претърпяла и продължавала да търпи неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания за бъдещото си, страх, стрес, психически
дискомфорт и силни продължителни болки и страдания.
Прави се искане съдът да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 35 000
лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие на претърпяно ПТП от 17.07.2019 г., ведно с лихва върху главницата, считано
датата на увреждането – 17.07.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендират се
разноски.
Пред първоинстанционния съд ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София с отговора на
исковата молба оспорил предявените искове, като неоснователни и недоказани. Заявява, че
ищцата в значителна степен сама е завишила риска от собственото си увреждане като е
нарушила нормативно-установените правила за движение на пешеходците, нарушавайки
ЗДвП. Т.е. твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален
съобразно нейния принос. Излага, че претенциите са силно завишени и не отговарят на
трайно установената практика и на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 17.07.2019 г., около 16.50 ч. в гр. Горна Оряховица, на паркинг на фирма
„Складова техника“ АД, лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № ВТ 57****, управляван от А.
П. К. извършва маневра движение на заден ход (и на ляво, и на запад), като в същото това
време ищцата се движела в района на паркинга, прибирайки се от работа. Водачът на лекият
автомобил не възприел движещата се зад него К. и настъпил удар между автомобила и
3
ищцата, при който тя паднала на земята. В резултат на извършеното ПТП ищцата получила
закрито счупване на първа, втора и трета стъпални кости на дясно ходило, довело до трайно
затруднение в движението на десен долен крайник, със срок на лечение и възстановяване не
по-малко от четири месеца; кръвонасядане по десен крак и охлузване на лява длан, довели
до болки и страдания, със срок и възстановяване около 7 дни. След ПТП М.К. била откаран
в Бърза помощ – гр. Горна Оряховица, а от там МБАЛ – гр. Горна Оряховица.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 154/17.07.2019 г. на ПП при РУ
на МВР, гр. Горна Оряховица в графа „пострадали” е отбелязано - М. П. К. (фрактура на
дясно ходило).
С Решение № 61/17.02.2020 г., постановено по А.Н.Д. № 49/2020 г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица, А. П. К., ЕГН ********** от с. Драганово, Община Горна
Оряховица, ул. „Шар планина“ № 7 е признат за виновен в това, че на 17.07.2019 г., около
16.50 ч. в гр. Горна Оряховица на паркинг на фирма „Складова техника“ АД, при
управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на М. П. К. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК.
Не е спорно по делото, че автомобилът, управляван от А. П. К. бил застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № ВG/02/119001079129, със срок на
действие от 24.04.2019 г. до 23.04.2020 г. в ответното ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София.
На 13.02.2020 г. ищцата депозирала пред застрахователя Претенция, с която поискала
да й бъде заплатено обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, за което
била образувана щета № *********. С писмо Изх. № НЩ-1466/05.03.2020 г. ЗД „Бул Инс“
АД, гр. София уведомило ищцата да представи посочени в същото документи, а с писмо
Изх. № НЩ-2180/10.04.2020 г., ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София ЗАД е заявило, че Експертният
съвет е взел решение да й изплати сума в размер на 3 000 лв. за претърпените имуществени
и неимуществени вреди, за което й е поискана банкова сметка, предоставена от ищцата.
Към момента на подаване на исковата молба сумата не била изплатена, тъй като
ищцата не била съгласна с предложената сума и между страните не било постигнато
споразумение.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-медицинска експертиза
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че вследствие
на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: закрито счупване на първа,
втора и трета метарзални кости на дясното ходило; кръвонасядане на меките тъкани на
десния крак и охлузна рана на дланта на лявата ръка. Дава заключение, че е оказана е
своевременна специализирана медицинска помощ - преглед от лекар ортопед. Отказала
болнично лечение. Лекувана консервативно - поставен гипсов ботуш за 42 дни. Вещото лице
дава заключение, че механизма на причиняване нарушената анатомична цялост на първа,
втора и трета метатарзални кости на дясното стъпало, отговаря да бъдат получени от и при
натиск върху тях (притискане) затискане с достатъчно голяма сила в право положение на
4
пострадалата по време на движение на л. а. при маневра движение на заден ход. Заключава,
че установените увреждания причинени на пострадалата М. П. К. са в пряка и
непосредствена причинна връзка с процесното ПТП на 17.07.2019 г., изключвайки друго
време, място и начин на тяхното получаване извън случилото се тогава. Дава заключение, че
възстановително оздравителният процес е в периода на от около 4 (четири) месеца, при
правилно възстановително оздравителен процес, съпроводен с болки и страдания, в процеса
на възстановяване и провеждане на домашно амбулаторно лечение и физиотерапевтични
процедури, възвръщащи нормалната анатомична опорно двигателна функция на долният
десен крайник да извършва активна дейност. Заявява, че посоченият срок е обичайното
време от приетите медицински стандарти при този вид травма на клинично оздравяване ще
персистира за неопределено дълго време субективното усещане от периодично появяваща се
болка, при физическо натоварване и при промяна на времето, неопределено дълго, която ще
продължава да търпи пострадалата М. П. К..
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – автотехническа експертиза,
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че механизма
на ПТ е следният: на 17.07.2019 г. в светлата часа но денонощието лек автомобил „Опел
Астра“ с рег. № ВТ 57****, управляван от водача си А. П. К. извършва маневра движение
на заден ход и на ляво, на запад, на паркинга на „Складова техника“ АД, гр. Г. Оряховица. В
същото време в посока от изток на запад, в района на паркинга се движи в посока от изток
на запад. В определен момент от време траекториите на движение на л. а. и пешеходката се
пресичат - настъпва удар. В момента на удара, в съприкосновение влизат задна дясна част на
пешеходката (в областта на таза и надолу по десния крак) и задна дясна част на л. а. (в
областта на дясната част на задна броня и на 0.6 м. от десния край на автомобила). След
удара пешеходката К. пада на дясната си страна. Следва второ съприкосновение между л. а.
и пешеходката, при което в съприкосновение влизат външен борд на задна дясна гума на
автомобила и десен крайник на пешеходката в областта на ходилото (установеното и
описано в протокола за оглед протриване по асфалтовото покритие на паркинга ). Вещото
лице дава заключение, че процесното ПТП е настъпило на паркинга на „Складова техника“
АД гр. Горна Оряховица, като мястото на удара между л. а. „Опел Астра“ с рег. № ВТ
57**** и пешеходката К. по дължина и широчина на платното за движение е както следва:
По дължината на пътното платно - от порядъка на 14.60 м. западно от линията на ОР1
(източния край на паркинга). По широчина на пътното платно - от порядъка на 0.90 м.
северно от южния ръб на паркинга. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в района
на паркинга има тротоарна площ, но поради силното й затревяване създава впечатление на
затревена градинка и движението по тази площ е затруднено.
От заключението на допуснатата и изслушана пред въззивната инстанция съдебно-
психологична експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се
установява средно ниво на емоционална лабилност на ищцата - обикновено е емоционално
уравновесена, съумяваща да контролира емоциите си. Средното ниво на невротизация на
личността определя склонност към тревожно реагиране на стресови въздействия. Често е
5
ангажирана с мрачни мисли за миналото и бъдещето, трудно преодолява отрицателните
емоции. Психологическото изследване установява състоянието, описано в исковата молба,
изразяващо се в психически дискомфорт, болка, страх и тревога. Вещото лице заключава, че
страданието, свързано с физическа болка, ограничение, безпомощност, страх и тревога е в
резултат на преживения инцидент на 17.07.2019 г. Вещото лице дава заключение, че К.
преживява инцидента като част от силно и комплексно преживяване на „срив“, включващ
загуба на здраве, подслон и работа. Преработва травматичните емоции на страх, болка,
тревога, безпомощност като рационализира и извежда важността на настъпилото събитие,
„пренаредило“ живота й и в крайна сметка, допринесло за възстановяване на по-
удовлетворително социално функциониране. Дава заключение, че моментът на удара - т.
нар. „побутване” - остава в съзнанието й като травматично преживяване и дълго време,
когато се е движела навън и са минавали коли, е възпроизвеждала в съзнанието си спомена
за този момент на „побутване“ и е изпитвала страх и тревога. Към момента все още има
дискомфорт при движение - при качване и слизане по стъпала, не смее да се отпусне.
От показанията на св. Силвия Райкова – Директор на Приют за бездомни лица в гр.
Горна Оряховица - се установява, че с ищцата се запознала в средата на м. юли 2019 г., а от
29.07.2019 г. била настанена в приюта, тъй като нямала жилище, в което да живее, нямала и
близки. От контактите с нея разбрала, че ищцата започнала работа в „Захарни заводи“ през
м. март и при прибиране от работа при маневра назад човекът не я видял и я блъснал. В
приюта дошла в гипс, не можела да се придвижва сама, била в инвалидна количка. Нейните
колеги, потребителите й помагали за нейното хигиенно обслужване, изхранване и
пазаруване. Основно се оплаквала в периода, в който започнала да става (10.2019 г.), кракът
е болял и се надувал. Те й помагали да се опитва да ходи. Притеснението й било, че успяла
да вземе ведомствено жилище, но след инцидента отменили заповедта й тя останала на
улицата, а след това я съкратили, тъй като не можела да изпълнява задълженията си.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 487/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 85/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Велико Търново е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
6
установено следното от правна страна:
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът
счита, че са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във вр. с чл. 409 от Кодекса за застраховането.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Застраховането срещу гражданска
отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да
обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна)
отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица.
Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е
възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на
застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на
причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт, т.е. поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно
деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени;
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира. Т. н.
пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси
обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на
настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), при което е причинено
непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е
необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на
пресъдено нещо.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая ЗД
„Бул Инс“ АД, гр. София, се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между
деликвента и ответното дружество.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 13.02.2020
г. ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна претенция за
7
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, по която не е постигнато споразумение
(т.е. застрахователят не е платил в срока по чл. 496).
Настоящият състав на въззивната инстанция приема за безспорно установено, че на
17.07.2019 г., около 16.50 ч. в гр. Горна Оряховица на паркинг на фирма „Складова техника“
АД, А. П. К. при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. П. К., закрито счупване на първа,
втора и трета метарзални кости на дясното ходило с последваща имобилизация с гипс и
обуславяща затруднение движенията на десния крак за около 4 месеца.
Горното е установено с влязла в сила присъда (каквато сила има решение, с което
наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага
административно наказание при условията на чл. 78а от НК) на наказателния съд, която
съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд относно
обстоятелствата извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца,
като съгласно трайната съдебна практика задължителната сила на присъдата се разпростира
и върху приетите от наказателния съд квалифициращи признаци на деянието, имащи
значение за неговата квалификация.
Вследствие на ПТП водачът Кирчев по непредпазливост причинил на ищцата
следните увреждания: закрито счупване на първа, втора и трета метарзални кости на
дясното ходило с последваща имобилизация с гипс и обуславяща затруднение движенията
на десния крак за около 4 месеца.
Апропо, в частта относно противоправното деяние; причинно-следствена връзка
между деянието и вредите; вредите и вината; решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила. Оспорва се само дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за
справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение.
Т.е. спорен е само въпросът относно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
8
съобрази характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания
вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност“ – до 10 млн. лв. (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства за естеството на претърпените от М.К. неимуществени вреди и техния
размер, изложил е подробни мотиви относно същите, които настоящият състав споделя в
тази им част и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Въпреки това обаче, първоинстанционният съд не е съобразил част от претърпените
от ищцата неимуществени вреди – изразяващи се в негативни преживявания за бъдещото си,
страх, стрес, психически дискомфорт. От заключението на съдебно-психологичната
експертиза се установява средно ниво на емоционална лабилност на ищцата, средното ниво
на невротизация на личността, склонност към тревожно реагиране на стресови въздействия,
ангажираност с мрачни мисли за миналото и бъдещето, трудно преодоляване на
отрицателните емоции, като психологическото изследване установява състоянието, описано
в исковата молба, изразяващо се в психически дискомфорт, болка, страх и тревога, че
страданието, свързано с физическа болка, ограничение, безпомощност, страх и тревога е в
резултат на преживения инцидент на 17.07.2019 г., както и че ищцата преживява инцидента
като част от силно и комплексно преживяване на „срив“, включващ загуба на здраве,
подслон и работа.
Първоинстанционният съд не е съобразил и обстоятелството, че възстановителния
период още не е приключил, тъй като според вещото лице оздравяването ще персистира за
неопределено дълго време субективното усещане от периодично появяваща се болка, при
физическо натоварване и при промяна на времето, неопределено дълго, която ще
продължава да търпи пострадалата.
9
С оглед на така установените неимуществени вреди и при съобразяване на социално-
икономическата обстановка към месец януари 2019 г., съдът намира, че обезщетение в
размер на 15 000 лева, колкото е определил Окръжен съд – Велико Търново, е занижено.
Според настоящия съдебен състав, справедливото обезщетение е 30 000 лева, поради което с
настоящото решение следва да се присъдят още 15 000 лева.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция е основателна за сумата от 30 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за
ищцата М. П. К..
Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и по
отношение твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща
към тях.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от М. П. К. против ЗД
„Бул Инс“ АД, гр. София, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на
30 000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, който е приложим в случая, в застрахователното
обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност“ се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
ал. 3. В ал. 3 е предвидено, че лихвите за забава се заплащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност), като в този случай от
застрахователят се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. За разлика от
регламентацията по КЗ (отм.) при сега действащия КЗ не е налице законова възможност в
тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това, в който смисъл е и нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Също така
този извод не може да бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. чл. 496 от КЗ, тъй
като тази норми установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
10
лихви върху дължимото обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена
забава. Лихвата не е обусловена от поведението на делинквента и нейният размер вече не е
част от застрахователната сума, посочена в чл. 429 от КЗ и не може да бъде ограничаван от
размера на последната. Тъй като в настоящия случай се търси обезщетение не от
делинквента, а от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, общото правило
по ЗЗД се дерогира от специалните норми на Кодекса за застраховането. Поради тази
причина застрахователят дължи законна лихва не от деня на деликта, а от по-ранната
измежду посочените в чл. 429, ал. 3 от КЗ дати. В случая отговорността на застрахователя за
лихвите за забава като част от дължимото застрахователно обезщетение се дължи от датата
на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна. Отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Тоест, не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за
това.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенция и в настоящия случай видно от уведомление за
настъпила щета по застраховка „Гражданска отговорност“ ответното дружество е уведомено
за щетата на 13.02.2020 г., която дата съдът приема за дата на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя по смисъла на чл. 429, ал. 3, предл. последно от КЗ. С
оглед на което първоинстанционният правилно е приел, че ответникът дължи заплащане на
лихвата не от датата 17.07.2019 г., а от по-късен момент от 13.02.2020 г.
Предвид гореизложеното и съдът приема, че претенцията на въззивника К. за
заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение е основателна, считано от
13.02.2020 г. до окончателното изплащане.
Крайните изводи на въззивната инстанция, по отношение размера на присъдените
неимуществени вреди, не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
Решение № 487/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 85/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Велико Търново, в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. П. К. против ЗД „Бул Инс“
АД иск за сумата от 15 000 лв. до сумата от 30 000 лв., и в частта за разноските между
страните, е неправилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК
следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което: ЗД „Бул Инс“ АД да бъде
осъдено да заплати на М. П. К. допълнително сумата 15 000 лева – обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 17.07.2019 г. в гр.
Горна Оряховица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2020 г. до
окончателното изплащане на обезщетението. В останалата му част Решение №
487/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 85/2020 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново следва да се потвърди.
11
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция
ответното дружество следва да заплати на М. П. К. направените по делото разноски за двете
инстанция в размер на 3 000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно направеното искане и изхода на спора пред въззивната инстанция ищцата
следва да заплети на ответното дружество направените по делото разноски за двете
инстанция в размер на 508.57 лв., представляващи адвокатско възнаграждение и депозит за
вещо лице, съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащането на държавна такса
и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса
за производството пред въззивния съд в размер на 300 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. трето от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 487/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 85/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявеният от
М. П. К., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ************, съд. адрес: гр. Горна
Оряховица, ********* против „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ******** иск за сумата от 15 000 лв. до сумата от 30
000 лв. и В ЧАСТТА за разноските между страните, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, ********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни
директори да заплати на М. П. К., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ************,
съд. адрес: гр. Горна Оряховица, ********* сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева
(допълнително, представляваща разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв.), представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на
17.07.2019 г. в гр. Горна Оряховица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
13.02.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 409 от КЗ.
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, ********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни
директори да заплати на М. П. К., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ************,
съд. адрес: гр. Горна Оряховица, ********* сумата в размер 3 000 (три хиляди) лв. –
12
разноски пред двете инстанции, съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ************, съд.
адрес: гр. Горна Оряховица, ********* да заплати на „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ********, представлявано от С.
С. П. и К. Д. К. – изпълнителни директори сумата в размер 508.57 (петстотин и осем лв. и 57
ст.) – разноски пред двете инстанции, съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, ********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни
директори да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт (по сметка на Апелативен
съд – Велико Търново) сумата в размер на 300 (триста) лв. - представляваща държавна такса
за производството пред въззивния съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 487/15.10.2020 г., постановено по т. д. № 85/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13