РЕШЕНИЕ
№
гр. Никопол, 08.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НИКОПОЛСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание
на осми юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Деница Василева като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 320 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е молба К.К. Спасоа с настоящ адрес ***, чрез адв.Л.К. против С.Й.И. ***.бряг в
която се твърди, че страните живеели на семейни начала, от
което съжителство имат родено едно дете - В.С.И. с ЕГН **********.
Твърди, че от 12-13г. живее на
съпружески начала с ответника на кваритра в гр.Ч.Б., до месец юни 2018г., през
което време многократно се карали, събирали и разделя ли, като повода
бил, че от 10-11г., ответника
злоупотребявал с алкохол и наркотици, които смесвал. Твърди,
че т.к., ответника бил задлъжнял на
дилари на наркотици, двамата избягали и се криели в гр.Плевен.Ищцата твърди, че
през месец септември 2018г., си намерила работа като шивачка, но ответника не
искал да работи и да помага за отглеждането на детето им. Поради това, двамата
се разделили, като ищцата заживяла под наем с леля си и детето им на квартира в
гр.Плевен. Твърди, че ежедневно ответника по молбата ги
тормози психически, като използва остра и груба словесна агресия срещу нея, в присъствието на детето им, порад което детето им се страхувало да се
вижда и да контактува са баща си. Твърди, че
нееднократно ответника и е удрял в присъствието на детето и
нейни близки шамари. Държел се ужасно грубо с нея, пред приятели познати и детето.Твърди, че през месец ноември 2018г.
започнали по – интензивни актове на насилие от страна на ответника, за което
ищцта подала синал в 1-во РПУ в гр.Плевен.Твърди, че през месец март 2019г., ответника отишъл уж да
работи в Чехия, но през април се върнал и отново започнал да вика и да тропа на
вратите на жилището им, т.к. искал да види детето им, но то се страхувало и не
желаело срещи с баща си, а той обвинявал за това ищцата. Твърди, че на
14.05.2019г., ответника отново блъскал и тропал по вратата на жилището им,
когато лелята на ищцата му отворила.Твърди, че ответника се нахвърлил с удари
върху леля и, а тя се опитала да и помогне.Тогава ответника нанесъл и на ищцата
множество удари с ръце и крара в главана, в гърба и раменету, по ръцете и
гърдите. Твърди, че детето им също присъствало в апартамента им и се разпищяло. Твърди, че молителката отново подала жалба ва полицията. Твърди, че в резултат на постоянно отправяните
обиди, заплахи и дори побои детето и се
страхувало от баща си, и не желаело да общува с него, когато е в пияно
състояние.Твърди, че в повечето случаи ответника идвал в дома им пиян и дрогиран,
винаги правил скандали, обиждал я и я заплашвал, и ставал все по – агресивен и
неконтролируем. Твърди, че на 18.05.2019г., се съгласила да се види с
ответника, т.к. той настоявал да говори. Твърди, че тя отишла на среща с
ответника без детето.Твърди, че селд като ответника видял, че е без детето им
направо започнал да я шамари, слд което той тръгнал към дома и, където се сбил
с баща и. Заявил и че няма страх от
никой, нито от полицията нито от прокуратурата и ще ги прибива всеки ден. Мило
съда да направи необходимото, за да може молителката и близките и даса в
безопасност.
В с.з. се явява лично и с адв. К. и
моли, в хода
по същество да бъдат наложени на ответника всички предвидени в закона мерки за
защита спрямо нея и детето им, за максимално предвиденият срок.
Ответникът не взема становище по молбата, в с.з. не се явява и не се
представлява.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:
Не е
спорно между страните, че са съжителствали на семейни начала и от това
съжителство е родено малолетното дете В.С. И. с ЕГН **********.
Този факт се установява и от представеното Удостоверение за раждане
по акт № 1985/18.10.2012г.
Молителката
е представила по делото Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила,
че декларира, че е обект на физическо и психическо насилие от страна на
ответника на 14.05.2019г. и на 30.11.2018г., изразяващо се в нанесен
побой, постоянен, периодичен тормоз и заплахи.
Видно от
съдебно-медицинско удостоверение за пред съда № 258/19г. се установява, че при прегледа на молителката на 16.05.2019г., са
установени следните увреждания: лек оток и уплътняване на
меките тъкани с диаметър 4см. на лявата буза.В горната трета на мишницата на
лявата ръка има ивицесто моравокафеникаво кръвонасядане 4/1,5 см. с
разляти граници. В долната трета на предмишницата на дясната ръка има три
овални моравозеленикави бледовати, слабо личащи овални кръвонасядания с
диаметър 1,5-2см., разположени едно под друго /отпечатъци от пръсти/.
От показанията на свидетелите К.Д.С. и В.Д.М., които
съдът кредитира като преки, логични, взаимнокореспондентни и в съответствие с останалите, събрани по делото
доказателства, се установява, че ответника,
отишъл в дома в който живее молителката детето и и нейната леля св. В.М., на когото тя отворила входната врата по
грешка.ответника влязъл и започнал да бие с ръце, молителката и св.В.М. в присъствието на детето.
От
становището на ДСП Плевен се установява, че детето Валентин е присъствало на инцидент на 14.05.2019 г. развил се между страните по делото.Тези факти се установяват
също, по данни от
молителката и нейните близки, които са споделили, изложеното в молбата. Установява се също, че
детето е спокойно, тихо и кротко и не проявява, агресия и автоагресия.
ДСП Плевен не е са установил
контакт с ответника по делото, без да се сочат причини за това.
По делото е постъпила информация от УМБАЛ
д-рГ.С. Плевен, ОДНБПЗ, че ответника не се води ва диспансерно наблюдение в
същото отделение, но е лекуван еднократно стацинарно във Втора психиатрична
клиника по обща психиатрия и зависимости
към същият УМБАЛ, за периода от 24.03.2017г. до 13.04.2017г. с
диагноза:“Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на
опиати.Синдром на зависимост.“.
При така
установеното, съдът прави следните изводи:
От всички
представени по делото доказателства, безспорно се установява, че молбата,
подадена на 21.05.2019г.,
е в едномесечния срок от твърдяният акт на домашно насилие – на 14.05.2019г., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Установи
се, че ответникът и молителката са лица, които са били във фактическо
съпружеско съжителство – основание за активната легитимация на молителката по
чл. 3 т. 2 от ЗЗДН. На база представената декларация от молителката, сочеща
упражнено психическо и физическо насилие спрямо нея на 14.05.2019г., съдът приема на осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие
от ответника на посочената дата.
Наличието на такива
действия спрямо молителката от части се потвърждават от събраните по делото
гласни доказателства.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били
в семейна или родствена връзка или които обитават едно жилище. Съдът счита, че
действията на ответника спрямо молителката на 14.05.2019г., представляват акт на домашно насилие по смисъла на закона -
психическо и физическо насилие.
Не се установи по делото ответника
да е упражнил по отношение на детето Валентин физическо или психическо
насилие.С оглед разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, предвиждаща, че за
психическо и емоционално насилие върху дете, се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие, съобразно становището на отдел Закрила на детето и представената
инхформация по делото, че ответника се е лекувал от психическо и поведенческа
зависимост дължаща се на употреба на опияти, съдът намира, че негативните
преживявания на майката в резултата на неблагоприятният психо –климат,
неминуемо се отразяват и на детето/въпреки, че видно от социалният доклад при
детето не се наблюдават отклонения в поведението му/.
Поради изложеното, съдът намира, че по отношение на детето валентин
И. е извършен акт на домашно насилие на дата 14.05.2019 г., тъй като той е
присъствал и е станал свидетел, на обидни и заплашителни думи, и нанесен побой по отношение на майка му от ответникът по
молбата – баща на детето.
Поради
изложеното, съдът намира, че молбата е основателна и на ответника следва да
бъдат наложени предвидените в закона и поискани от молителката мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.т. 1, 2, 3 и4 от ЗЗДН – да се задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката. Следва да се забрани на ответника да приближава молителката и детето и, както и местоработата на
молителката, жилището им находящо се в
гр.Плевен, и местата им за социални
контакти и отдих, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 10 месеца, който съдът
намира за адекватен, като съобразява, че страните по делото имат общо дете - и във връзка с упражняване на родителските си
права, е желателно тази мярка да е за относително по-малък срок с цел
възстановяване на нормалните им взаимоотношение в качеството им на родители на
детето и с цел уреждане на родителските права по отношение на детето им Валентин.
Следва да се определи временно, за
същият срок от 10м., местоживеенето на детето Валентин да е при неговата майка.
В случаят мярката по чл.5, ал.1, т.5
от ЗЗДН - задължаване на извършителя да посещава специализирани програ, според съда няма да доведе до промяна в поведението на ответника,
доколкото същото се определя от зависимостта на същият към опиати.
На ответника,
съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в размер на 200 лв.
Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда
полицейските органи, констатирали нарушението, следва да го задържат
и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на основание
чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса в размер на 80 лв. по сметка на НРС.
Молителката е претендирала разноски по делото и е представила доказателства за
направени такива, в размер на 160лв.,
за адвокатско възнаграждение, поради което същите
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1, 2, 3и 4 от Закона за защита от домашното насилие, както следва :
1.ЗАДЪЛЖАВА на
основание чл. 5 ал.1 ЗЗДН, С.Й.И. с
ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие по отношение на молителката
К.К.С. с ЕГН ********** и детето В.С. И. с ЕГН **********.
2. ЗАБРАНЯВА на
С.Й.И. с ЕГН ********** да приближава К.К.С. с ЕГН
********** и детето В.С. И. с ЕГН **********
и обитаваното от тях жилище в ***, както и местоработата и, и местата им
за социални контакти и отдих на разстояние по-малко
от 50
метра за срок от 10 месеца, считано от постановяване на настоящото решение.
3. ОПРЕДЕЛЯ временно местоживеенето на малолетното дете В.С.
И. с ЕГН ********** при неговата майка К.К.С. с ЕГН ********** за срок от 10 месеца, считано от постановяване на
настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ молбата на К.К.С. с ЕГН ********** в частта, с която се иска постановяване на мярка за защита по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка за закрила.
ЗАПОВЕДТА
и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи
по местоживеене на молителката и на ответника.
В СЛУЧАЙ
НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта, С.Й.И.
с ЕГН ********** да бъде задържан незабавно на осн. чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2 от Закона срещу домашното насилие, С.Й.И. с ЕГН ********** да заплати по сметка
на НРС глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса в
размер на 80.00 лв. по сметка на НРС.
ОСЪЖДА С.Й.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на К.К.С. с ЕГН **********, направенияте
от нея деловодни разноски в размер на 160.00лв.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в 7- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: