№ 30244
гр. София, 09.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20211110158497 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА за издаване на заповед за изпълнение против В.
С. Ц., ЕГН ********** за вземания в размер на 1500,00 лева главница по договор за
паричен заем №3908590 от 26.08.2020 г., сключен с ФИРМА, вземанията по който са
прехвърлени на заявителя по силата на Рамков договор за Покупко-продажба на вземания
(цесия) от 02.03.2020 г. и подписано към него Приложение №1 от 01.10.2020 г., 145,15 лева
договорна лихва за периода 11.09.2020 г. до 26.02.2021 г., 681,85 лева възнаграждение по
гаранционна сделка (поръчителство), 60,00 лева такси и разноски за извънсъдебно събиране
на вземането и 116,61 лева законна лихва за периода от 12.09.2020 г. до 24.09.2021 г.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, като за останалата част заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на
клаузите в договора касаещи тяхната дължимост поради противоречие със закона и добрите
нрави. В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това противоречие произтича
пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай (в.ч.гр.д.
№6258/2018 на СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д.№2473/2018 на СГС).
Клаузата от Договора за паричен заем, която вменява на заемополучателя задължение в
3-дневен срок от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните три
обезпечения: 1. две физически лица –поръчители, които следва да отговарят на няколко
кумулативно посочени изисквания в т. ч. да имат осигурителен доход в размер над 1000 лв.;
2. банкова гаранция с бенефициер –заемодателя за цялата сума предмет на договора и 3.
одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки е в
противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като
от една страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя, а от друга страна
вменява на потребителя фактически неизпълними задължения за осигуряване на едно от
трите вида обезпечения в изключително кратък срок. Доколкото е осигурен третия вид
обезпечение следва да се посочи, че е принципно положението поръчителството да е
безвъзмездна сделка и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена
клауза за заплащане на такова. В случая, след служебно извършена справка съдът
констатира, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“
ЕООД е ФИРМА – кредитор по договора за паричен заем №3908590 от 26.08.2020 г., въз
основа на което може да се направи извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за
кредитора. Фактът, че претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към
1
кредитора ФИРМА цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК. С този договор за
поръчителство се преследва забранена от закона цел – създаването на допълнителни разходи
за длъжника и оскъпяване на кредита за него.
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, приложим в настоящия случай, при забава
на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата и обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В
случая, уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
26.08.2020 г., чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по
своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
Отделно от това следва да се посочи, че обезпечението на кредита е свързано с
процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по усвояване и
управление на кредита, за които съгласно чл. 10а ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи
заплащане на такси и комисионни. В случая уговореното възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е
ангажирана като възнаграждението е платимо на разсрочени вноски заедно с погасителните
вноски по договора. Предвид това уговореното акцесорно плащане по договора за
предоставяне на поръчителство, тъй като е видно, че задължението към поръчителя е
неделимо от основното задължение по кредитното правоотношение, следва да се включи в
общия размер на разходите по кредита. С този разход обаче ГПР ще надхвърли допустимите
от чл. 19 от ЗПК пет пъти размера на законната лихва.
В случая не може да се приеме, че е налице индивидуално договаряне между страните
по отношение на тази клауза, т. к. за потребителя не е била налице реална възможност да
влияе върху съдържанието й и сам да избере обезпечението, което да предостави на
кредитора, и е бил лишен от възможност да влияе върху избора на юридическото лице, с
което да сключи договор за предоставяне на поръчителство. Поради това следва да се
приеме, че клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство не е уговорена индивидуално, и т. к. не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и
търговеца-поръчител, е неравноправна.
Претендираната такса за извънсъдебно събиране на задължението, касае действия по
осъществяване и администриране на служител на кредитора по събиране на просрочени
вземания, но тези действия не представляват допълнителни услуги, предоставени от
кредитора във връзка с договора, а целят осигуряване на изпълнението, и то по
принудителен път, поради което представляват вземания, чието събиране е в противоречие
със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Уговарянето и събирането на посочените разходи по
същество цели заобикаляне на ограничението на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според която при
забава в плащанията от страна на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Предвид това всяко допълнително
предвидено плащане по повод забава на длъжника представлява заобикаляне на
разпоредбата на закона, поради което обосновава извод за липса на валидно възникнало /въз
основа на нищожни договорни клаузи/ задължение на длъжника за сочените вземания за
такси.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението с вх. № 68471/13.10.2021 г. на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД срещу В. С. Ц., ЕГН ********** в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземане за
възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство) в размер на 681,85 лева и за сумата
265.00 лева, представляваща такса за извънсъдебно събиране на задължението по договор за
2
паричен заем №3908590 от 26.08.2020 г., сключен между ФИРМА и В. С. Ц..
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3