Р Е Ш
Е Н И Е № 599
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. Видин 29.11.2019
г.
Видинският
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на тридесет и първи
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Даниел Д.
при
секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора ...........................
като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело № 805 описа за 2018 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Д.К.Д. с ЕГН ********** *** против Застрахователна Компания „ЛЕВ ИНС“ АД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни
връх“ № 51 Д.
Производството по делото, след частично прекратяване
на основание чл. 232 от ГПК по отношение на първоначално заявен иск за
имуществени вреди в размер на 1000 лв., допуснато с определение от 25.03.2019
г., е за осъждане на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 3500.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания,
причинени му в резултат на ПТП настъпило на 20.03.2017 г. в гр. Видин,
предизвикано от виновния водач на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел
„Шаран“, с ДК № 973Н580, собственост на „Гарант България Груп“ ЕООД, гр. София,
с действаща и валидна към момента на застрахователното събитие задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по силата на
застрахователна полица № BG/22/117000691448, издадена от ответното
застрахователно дружество на 01.03.2017 г. от което противоправно деяние на
ищеца е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в охлузни
рани и насинявания по подбедриците, болки в колената и подбедриците,
което травматично увреждане обуславя временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, ведно с дължимата
законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 20.03.2017
г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се и присъждане на направените по
делото разноски.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 20.03.2017г., към 21, 30 часа, в гр. Видин, ищецът твърди, че
управлявал мотоциклет марка "Априлия" с ДК
№ ВН 0056 К, по ул. "Митрополит Кирил", като на кръстовището с ул. "Княз
Дондуков" бил засечен и блъснат от МПС, което без да спре напуснало
местопроизшествието.
На 22.03.2017г. в РУ МВР-Видин било образувано ДП №
232/2017г. по описа на управлението, прокурорска преписка № 587/2017г. по описа
на РП-Видин, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 2 от НК, във връзка с автомобил, съпричастен към претърпяното от ищеца ПТП. Твърди
се, че досъдебното производство е приключено и изпратено на РП-Видин с мнение
за прекратяване на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. С постановление № 587/28.09.2017г., РП-Видин прекратила
досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Ищецът поддържа, че в процеса на работа по досъдебното
производство по безспорен начин е доказано, че МПС-то, което го блъснало е лек
автомобил марка "Фолксваген", модел "Шаран", с ДК №
973Н580, собственост на "Гарант България Груп" ЕООД - гр. София, с
валидна застраховка "Гражданска отговорност", сключена с полица №
ВС/22/117000691448 на 01.03.2017г. от ЗК "Лев Инс",
управлявано от К.Л. Асенов, ЕГН-**********, за което му е издаден АУАН № Г 931287/21.11.2017г., който без да спре
напуснал местопроизшествието и на следващият ден обявил управляваното от него
МПС за откраднато. Ищецът излага в исковата молба, че на 20.03.2017г. след
претърпяното ПТП баща му го закарал в Бърза помощ-Видин, където бил прегледан и
му бил издаден Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от същата дата и бил
изпратен за Ренгенография на коленна става - ляво.
Ищецът твърди, че вследствие на виновно причиненото от К.Л. Асенов
пътнотранспортно произшествие му била причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузни рани и насинявания по подбедриците, болки в колената и подбериците, което травматично увреждане обуславя временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. След увреждането около месец
ищецът се чувствал некомфортно и изпитвал болки в краката, и пиел обезболяващи
лекарства.
Ищецът излага в исковата молба, че през месец юли
2017г. подал молба за завеждане на щета в офиса на ЗК "ЛЕВ ИНС" в гр.
Видин. Посещавал няколкократно офиса на застрахователната компания във Видин,
за да види защо няма никакво движение по молбата му, но от там му отговаряли,
че ще бъде уведомен писмено. След последното му посещение и настояване да му
бъде отговорено какво се случва с молбата му, му дали
телефонен номер, за който му било обяснено, че е на централата в София и от там
могат да му отговорят. В разговор със служител на даденият му телефонен номер,
му било отговорено, че първо трябва да се свържат с
офиса си във Видин и тогава ще могат да му дадат отговор какво се случва с
молбата му. В средата на месец декември 2017г. ищецът получил писма от ЗК
"Лев Инс", с които искали да им предостави
още документи по заведените щети. От тях разбрал, че е заведена имуществена
щета под № 0000-5000-17-175843 и неимуществена щета под №
0501-1000-63-17-7742/22.11.2017г. Ищецът твърди, че незабавно изпратил исканите
документи. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ няколкократно
разговарял със служители на ответника, но винаги не получавал смислен отговор
защо не се случва нищо по заведените щети.
С молба с вх. № 3211/19.03.2019 г. ищецът е оттеглил
исковата си претенция за 1000.00 лева-имуществени вреди, като на основание чл.
214 от ГПК е увеличил исковата си претенция, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от 2500.00 лв. на 3500.00 лева.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения
иск по основание и размер. Сочи , че искът е недължим, а отделно е прекомерен и
не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Твърди
се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
поради извършено нарушение на чл. 15 от ЗДвП, тъй като не се е движел възможно
най-вдясно по платното за движение. Оспорва твърденията на ищеца за настъпили
неимуществени вреди в резултат на ПТП за техния интензитет и проявление, както
и твърденията за наличие на причинно-следствена връзка между твърдените
неимуществени вреди и механизма на произшествието. Оспорва твърдението за
настъпване на вреди, обосноваващи размера на претенцията за неимуществени вреди
в посочения размер. Оспорва изцяло акцесорния спрямо претенцията за
неимуществени вреди иск за присъждане на лихва като неоснователен. Настоява се
за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски включително и
юрисконсултско възнаграждение.
В
срока на отговора е направено искане от ответника за привличане на трето
лице-помагач К.Л. Асенов, ЕГН **********,
поради което с определение от 10.07.2018 г. по делото същият е конституиран
като трето лице- помагач. В срока по чл.
131 от ГПК, третото лице-помагач е подало писмен отговор, в който е оспорило
исковете като неоснователни, отрича да е управлявал горецитираното МПС на
посочената дата и твърди,че е налице
съпричиняване от страна на ищеца,изразяващо се в шофиране с превишена скорост и
липса на подходящо предпазно облекло.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа страна:
Доказателствената тежест в
гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 ГПК, като всяка
страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от
които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си.
В разглеждания случай, в
тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни
факти, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника;
настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на
застрахователния договор; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото
застрахователно събитие е претърпял твърдяните неимуществени вреди. В тежест
на ответника от своя страна е да установи наведените от него
положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни
последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираната сума за неимуществени
вреди.
С оглед изложените от
страните твърдения и Постановление на РП – Видин от 28.09.2017 г. и
Постановление на РП - Видин 31.08.2018 г. за прекратяване на наказателно
производство, както и другите ангажирани доказателства безспорно по делото е
установено, че на 20.03.2017 г. е реализирано пътно – транспортно произшествие
с участие на К.Л. Асенов,
ЕГН **********, като водач на лек
автомобил марка "Фолксваген", модел "Шаран", с ДК №
973Н580, собственост на "Гарант България Груп" ЕООД - гр. София,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество и
мотоциклет марка "Априлия" с ДК № ВН 0056
К, управляван от ищеца.
За ПТП е бил съставен Констативен Протокол за ПТП с
пострадали лица № 80/2017 от мл. автоконтрольор Р.И. Цветанов, сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Видин /лист 93/, както и АУАН бл. № 931287 от 21.11.2017 г. /лист
77/ срещу виновния водач К.Л. Асенов, в които са били описани участниците в ПТП
и механизмът на настъпване на ПТП, и в които като виновен водач органите на
реда посочили К.Л. Асенов,
ЕГН **********, като водач на лек
автомобил марка "Фолксваген", модел "Шаран", с ДК №
973Н580, собственост на "Гарант България Груп" ЕООД - гр. София. Като причина за настъпване на
произшествието посочили, че К.Л. *** от кръстовище на ул. „В. Левски“ посока пл. „Бдинци“ на кръстовището с
ул. „Митрополит Кирил“ при наличие на пътен знак Б 1 не спира и отнема
предимството на движещия се по ул. „Митрополит Кирил“ посока Музей „Конака“
мотоциклет, марка "Априлия" с рег. №
ВН 0056 К който се блъска в десните
врати на автомобила. Водачът не спира и напуска местопроизшествието, без да
изпълни задълженията си като участник в ПТП, с което виновно нарушил чл. 6, т.
1 и чл. 123 ал. 1 т. 3 буква „а“ и „в“ от ЗДвП. Водачът на мотоциклета – Д.Д. *** с наранявания на ляв крак.
Не е спорно, че лек автомобил марка "Фолксваген",
модел "Шаран", с ДК № 973Н580 с рама № WVWZZZ7MZWV055726, е
бил застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обективирана в застрахователна полица № БГ/22/1170000691448 със срок на
действие от 01.03.2017г. до 18.04.2017 г. /дата на прекратяване/, като това се
установява и от извлечение от Гаранционен фонд /лист 149/, както и че
произшествието е настъпило в срока на застрахователното покритие.
Ищецът уведомил
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП и отправил молба за
изплащане на настъпилите от ПТП имуществени и неимуществени вреди, входена в ответното дружество с вх. № 13925/24.11.2017 г. /лист
92/.
Видно от писмо изх. № 4429
от 27.04.2018 г. /без данни за получаването му от ищеца/, ответното дружество е
уведомило ищеца, че след преглед на представените по преписката документи е
определено застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
ПТП на 20.03.2017 г. в размер на 500.00 лева, като за тази сума му е предложено
подписването на споразумение, като в отговора на исковата молба се сочи, че по
образуваната застрахователна преписка не са представяни данни за банкова сметка
***. 380 от КЗ чрез представяне на удостоверение , обективиращо
титуляра на сметката, поради което същото не е
изплатено.
По делото е назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза. От заключението на същата /лист 75/ и
от разпита на вещото лице в съдебно заседание на 11.07.2019 г. се установява,
че на ищеца Д.Д. вследствие на ПТП на 20.03.2017 г. е
нанесена лека телесна повреда, причинила болка и страдание, без трайно
нарушение функцията на крайниците,като са налице повърхностни рани на двете колена и подбедриците, като в
съдебно заседание вещото лице излага, че заключението е изготвено на основа на
писмени данни, като поддържа, че при такива травми, които са констатирани със
сигурност е било изписано лечение от личния лекар и ако не са били предприети
мерки по лечение и не били изписвани медикаменти периодът на възстановяване би
бил по-дълъг.
По делото са събрани и
гласни доказателства по искане на ищеца, посредством разпита като свидетел на бащата
на същия, а именно свидетелят К. Д. А., досежно претърпените от пострадалия
болки и страдания в резултат на ПТП.
По делото е назначена и
изготвена съдебно-автотехническа експертиза от вещо
лице И.В.И. /лист 80/. Същата е оспорена от процесуалния представител на
ответника в съдебно заседание на 26.09.2019 г., поради погрешно възприемане от
вещото лице на механизма на ПТП-то и в същото заседание е назначена и в
последствие изготвена повторна съдебно-автотехническа
експертиза от вещото лице Р.И. /лист 133/.
От заключението на
повторната експертиза се установява механизма на произшествието, конкретното
разположение на всяко едно от превозните средства непосредствено преди удара и
спрямо конфигурацията на пътя и параметрите на пътното платно, пътната
обстановка и конфигурация на пътя, ширина, видимост, брой на лентите за
движение, пътната маркировка и др. от значение. Установява се скоростта на
движение на превозните средства и опасните им зони.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на
причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
Искът за неимуществени вреди,
е предявен от активно легитимирано лице - пострадал от ПТП, което твърди, че в
резултат на станалото ПТП са му били причинени неимуществени вреди.
В случая е спазено и изискването на чл. 380,
ал. 1 от КЗ, тъй като ищецът е отправил към застрахователната компания писмена
застрахователна претенция, по която е заведена неимуществена щета № 0501-1000-63-17-7742/22.11.2017
г., получил е предложение за споразумение, съгласно което застрахователят е
определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500,00 лв.,но по отношение на което ищеца изразява
несъгласие с подаването на настоящата си искова молба.
Предявеният иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за присъждане на неимуществени вреди, е допустим, а разгледан по същество е и
основателен.
От събрания и проверен по
делото доказателствен материал се установяват в пълнота и по несъмнен начин
признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на
настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано
от водача на застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие
на произшествието неимуществени вреди, както и причинността между ПТП и
настъпилите вреди.
От заключението на допусната
по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като
обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта, и неоспорено от
страните, се установява по несъмнен начин, че всички
травматични увреждания, описани в исковата молба и в приложената
медицинска документация са обусловили в
своята съвкупност лека телесна повреда, причинила болка и страдание, без трайно
нарушение функцията на крайниците.
По искане на ищеца е
разпитан един свидетел - К. Д. А. /баща на
ищеца/. Свидетелят сочи, че след катастрофата и до момента ищецът не се е
качвал на мотоциклет, нито да се вози, нито да кара, тъй като изпитва страх. Повече
от две седмици след катастрофата свидетелят сочи, че ищецът е изпитвал болка в
лявото коляно и не можел да се движи, като той го возел и го взимал от училище.
Свидетелят твърди, че болките продължили
и след първите две седмици но били по-слаби.
С договора за застраховка
„Гражданска отговорност”, съгласно чл. 429 ал. 1 от КЗ, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също така
и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за
тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в
полза на пострадалото лице правото на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента.
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно обезщетение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорността на прекия причинител-застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.
45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до
доказване на противното. Самият институт на непозволеното увреждане е сложен
фактически състав, елементи на който са деяние /действие или бездействие/,
вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината съединени от
посочената правна норма. В настоящия случай от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установяват всички задължителни елементи от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД.
От събраните по делото
доказателства – Повторна Съдебна-автотехническа
експертиза, изготвена от вещо лице Р.И., която съдът кредитира изцяло
като обективно изготвена и неоспорена от страните, Констативен Протокол за ПТП
с пострадали лица № 80/2017, издаден от мл. автоконтрольор Р.И. Цветанов,
сектор „ПП“ при ОД на МВР – Видин /лист 93/, както и АУАН бл. № 931287 от
21.11.2017 г. /лист 77/ срещу виновния водач К.Л. Асенов, в които са били
описани участниците в ПТП и механизмът на настъпване на ПТП, съдът счита, че е
налице осъществено противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил марка
"Фолксваген", модел "Шаран", с ДК № 973Н580, който при
нарушение на правилата за движение чл. 6, т. 1 и чл. 123 ал. 1 т. 3 буква „а“ и
„в“ от ЗДвП виновно /по непредпазливост/, е причинил травматични увреждания на
ищеца.
Описаните увреждания на ищеца са съпътствани от болки и страдания,
които следва да се квалифицират като неимуществени вреди,и които се обезщетяват
, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД,по справедливос..
По делото е установено и
наличието на договорно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на деликвента с ответното застрахователно дружество
към датата на ПТП, съгласно което искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, е основателен и застрахователят е пасивно, материално-правно легитимиран да
отговаря по предявения иск.
Установено е също реализирането
на неимуществени вреди, които са пряка причинна връзка от противоправното
деяние.
При тези данни по делото
съдът счита, че е налице фактическия състав на непозволеното увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди.
Установените неимуществени
вреди, изразяващи се в получени телесни повреди, са доказани от представените и
приети по делото писмени доказателства, заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза, от показанията на разпитаният по делото
свидетел, вкл. относно преживените психически травми от страна на ищеца.
Показанията на разпитания свидетел, следва да бъдат кредитирани, предвид
обстоятелството, че същият има преки и непосредствени възприятия по отношение
на здравословното състояние на ищеца след претърпените травми, в резултат на
станалото ПТП, както и по време на възстановителния му период. От друга страна
тези показания не противоречат на останалите събрани по делото доказателства /СМЕ
и медицинската документация/, и следва да се кредитират наравно с тях.
Следва да се отбележи, че
неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания и морални
ценности. В случая от събраните гласни доказателства е доказано, че
неимуществената сфера на ищецът е била засегната, като същия е претърпял и не
само физически болки. Претърпяното събитие е нанесло и психологическа травма
/страх/, поради което следва да се приеме, че в полза на ищеца следва да се
присъди обезщетение на неимуществени вреди.
Тъй като съдът приема за установено по несъмнен начин
съществуването на застрахователно правоотношение към момента на настъпването на
ПТП между ответника, в качеството на застраховател и лекия автомобил марка "Фолксваген", модел
"Шаран", с ДК № 973Н580,
участвал в произшествието на 20.03.2017 г.,
породено от валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
тази валидна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на увреждащото
ПТП, е основание за носене на отговорност от ответника - застраховател по чл. 429,във
връзка с чл. 432, ал. 1 от КЗ, поради което същият следва да обезщети вредите -
неимуществени такива, претърпени от ищеца като пряка и непосредствена последица
от поведението на застрахования водач.
При гореизложените факти и
обстоятелства по делото, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
настъпилото на 20.03.2017 г. ПТП, е основателен за сумата в пълния предявен размер от 3 500.00 лв.
Съобразявайки се с характера
и тежестта на получените от ищеца травми, интензитетът на понесените във връзка
с тях болки и страдания, неудобства за придвижване, установените остатъчни
последици от причинените травми, съдът счита, че ищецът има право на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 3500.00 лв.
При определянето на този
размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази характерът на
причинените физически увреждания – повърхностни рани на двете колена и подбедриците, без трайно
засягане на двигателната функция, силно болезнени движения в ляв долен крайник,
както и изпитвания непрекъснат страх от управление и возене на мотоциклет,
който и към настоящият момент не е отшумял, което налага придвижването на ищеца
с помощта на близки хора, които да го придружават.
За определяне на размера на
обезщетението, съдът съобразява и последиците в психологичен план, като следва
да се има предвид обстоятелството, че при всички случаи участието в ПТП е
свързано с негативни последици в психо-емоционален
план, които негативни последици са установени от доказателствата по делото,
преценени в тяхната съвкупност.
Така определеното
обезщетение е съобразено освен с изброените по-горе обстоятелства, релевантни
за размера му и с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, като
ще допринесе за репариране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие
в патримониума на ищеца. Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е тъждествена по обем с тази на прекия причинител на увреждането, т.е. застрахователят
дължи на увредения това, което последният би имал право да получи като
обезщетение от деликвента.
При анализа на събраните по
делото доказателства, съдът намира за неоснователно релевираното
от страна на ответното дружество възражение в отговора на исковата молба за
съпричиняване от страна на ищеца, поради извършено нарушение на чл. 15 от ЗДвП,
тъй като не се е движел възможно най-вдясно по платното за движение, по
следните съображения: от заключението на потворната съдебно-автотехническа експертизата се установява
безспорно, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като мотоциклетна
се е движел с разрешена скорост, по път с предимство,както и че случай на движение на мотоциклета най-вдясно
на платното за движение /на 30 см. от десния край/, видно от мащабната скица,
при равни други условия траекториите на двете превозни средства биха се
пресекли в предната дясната странична
част на лекия автомобил „Фолксваген Шаран“. Установява се, че в момента на
удара, лекият автомобил е отстоял на 0,7 метра от десния край на платното за
движение по ул. „Митрополит Кирил“, което е по-малко от динамичния коридор,
което показва, че траекториите на двете МПС-та се пресичат,но дори и да бяха се
разминали, би последвал челен удар в мотоциклета с много тежки последствия за
водача и пътника.
Отделно от свидетелските показния са налице данни, че
пострадалият е бил с каска, която е задължителен елемент.
По отношение на
претендираната от ищеца законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да се съобрази разпоредбата
на чл.380 ал.1 вр.ал.3 КЗ.В случая от ангажираните
данни следва да се приеме,че с молбата по чл.380 ал.1 от КЗ не е било изпълнено
изискването за посочване на банковата сметка. Това става по-късно с писмо до застрахователното дружество от 28.12.2017
г.,към които е приложена и изисканата,с писмо от 12.12.2017
г.от страна на ответника, банкова сметка/***.99/.
В настоящата хипотеза
,именно от тази дата /28.12.2017 г./когато е санирана
молбата по чл.380 КЗ се дължи и законната лихва върху обезщетението,като за
периода от датата на увреждане -20.03.2017 г. до 27.12.2017 г.съответно искане
следва да се отхвърли.
По разноските: С оглед
изхода от спора, ищецът има право на разноски, които, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 500.00 лева за платено адвокатско
възнаграждение и 140.00 лв. внесена държавна такса.
Съдът дължи произнасяне по
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение
по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 475.00 лв., а платеното
такова от ищеца е в размер на 500.00 лв. – малко над минималния размер, поради
което съдът счита за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
С оглед на изложеното,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни
връх“ № 51 Д, ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д.
с ЕГН ********** ***, сумата от 3500.00
/три хиляди и петстотин/ лева, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди/ претърпени болки и страдания/,
получени в резултат на настъпило на 20.03.2017г. пътно – транспортно
произшествие в гр. Видин, предизвикано от водач на лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Шаран“, с ДК № 973Н580, управляван от К.Л. Асенов,
ЕГН **********, застрахован по договор
за застраховка „Гражданска отговорност", обективиран в застрахователна
полица № BG/22/117000691448 на застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД от 01.03.2017 г., ведно с дължимата законна лихва върху
главницата от 3500 лв., считано от 28.12.2017 г.. до окончателното изплащане на
задължението,като отхвърля искането за
присъждане на законната лихва върху главницата за периода от 20.03.2017 г. до
27.12.2017 г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни
връх“ № 51 Д ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Д. с ЕГН ********** ***, сумата в общ размер от 640.00 /шестстотин и
четиридесет/ лева, представляваща сбор от сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, както следва: 500.00 лв. за платено адвокатско възнаграждение, 140.00
лв. внесена държавна такса.
ДЕЛОТО Е РАЗГЛЕДАНО И РЕШЕНО
при участието на К.Л. Асенов,
ЕГН ********** с постоянен адрес:***, Секция 039, ж.к. „Люлин“ № 332, вх. В,
ет. 4, ап. 57, КАТО ТРЕТО ЛИЦЕ -
ПОМАГАЧ на страната на ответника.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: