Р Е
Ш Е Н
И Е № 773
гр.Пловдив, 30.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, VIII-ми граждански състав, в публично заседание на първи юли,
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от
председателя въззивно гражданско дело №
606/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗГР.
Делото
е образувано по въззивна жалба с вх. № 8395/11.03.2020 год., подадена от И.Ж.Б.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Р.П. ***. Жалбоподателят моли да бъде
отменено Решение № 4893/19.12.2019 год., постановено от Районен съд-Пловдив, ХIII граждански състав, по
гражданско дело №13311/2019 год., с което е отхвърлена молбата му за промяна на
фамилното му име от Б. на П.. Същият счита обжалвания акт за неправилен и
незаконосъобразен, постановен в противоречие със събраните по делото
доказателства. Сочи, че районният съд неправилно е приел като причини за
искането за промяна на фамилното му име липсата у него на ценностна значимост
на произхода му по баща и на отношения с биологичния баща. Последното нито се
твърдяло в исковата молба, нито се установявало от събраните по делото
доказателства. В противовес на този извод на първоинстанционния съд било
обстоятелството, че бащиното име на жалбоподателя е именно това на баща му,
което той не е искал да бъде променено. Счита, че изводите на съда за липса на
важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са неправилни. От събраните
пред районния съд свидетелските показания, се установявало, че след развода на
родителите му, жалбоподателят е заживял с майка си и своите дядо и баба по
майчина линия, поради което е започнал да се възприема с тяхното фамилно име –
П.. Твърди, че фамилията П. била посочена в профила му в социалните мрежи;
че изпитвал притеснение да обяснява на
приятели, близки и непознати откъде идва несъвпадането на фамилното име, с
което се представя и това, което носи по документи. Моли да се отмени
първоинстанционния акт като вместо това въззивният съд допусне промяна на
фамилното му име от Б. на П.. Претенция за разноски не е направена.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор
по жалбата от Районна Прокуратура –
Пловдив, в качеството на контролираща страна и от Община Пловдив, в качеството
на заинтересована страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени доказателствата по делото и
възраженията и доводите на страната, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима, като подадена от надлежна страна в спора, в рамките на срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество
е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционното
производство е образувано по молба, подадена от И.Ж.Б., с ЕГН **********,
действащ лично и чрез своята майка М.П.П.. Представен е в заверен препис
удостоверение за раждане /л.6, гр.д. № 13311/2011 год./ от което е видно, че
майката на детето е М.П. Б. , а бащата е
Ж. И. Б.. Приложен е заверен препис от лична карта на жалбоподателя,
удостоверяваща официалните му имена. Налице е и копие на Решение №
336/11.12.2008 година, за прекратяване на гражданския брак на родителите му, с
което е постановено фамилно име на майката след прекратяването на брака да бъде
„П.“. От приложените служебни справки от Районна и Окръжна Прокуратура – гр.
Пловдив, ОД на МВР - Пловдив и НСИ се установява, че по отношение на молителя:
не са налице неприключили наказателни производства; не са му налагани
принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи;
няма данни за депортиране на лицето от друга държава; няма данни лицето да е
привлечено към наказателна отговорност и да е придобило процесуалното качество
на обвиняемо лице; няма данни за образувани досъдебни производства.
По
делото е бил допуснат и разпитан един свидетел – лицето Н.П. А., която твърди,
че познава молителя от шестгодишна възраст. Свидетелката посочва, че молителят
се възприема с фамилно име „П.защото откак са се развели родителите му, той
живее с майка си, баба си и дядо си по майчина линия, които носят фамилията „П.“.
Към настоящия момент, И. е на 17 години и желае да приеме фамилията на майка си,
тъй като не се идентифицира с фамилното
име на баща му „Б.“. Свидетелката посочва, че И. е споделил, че се чувства
некомфортно от обстоятелството, че навсякъде се представя с фамилията „П.“, а всъщност официално носи фамилия „Б.“.
От
правна страна, в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗГР, са посочени предпоставките,
при наличието на които съдът уважава искане за промяна на собствено, бащино и
фамилно име. Същите предполагат наличието на някоя от следните хипотези: когато
името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и когато важни
обстоятелства налагат това. Във връзка с последната предпоставка - в закона
няма точен критерий за това кои обстоятелства могат да бъдат приети като
„важни“. Ето защо същите се извличат от съдебната практика, основните принципи
на гражданското право и обществения морал. В този смисъл е възприето, че
„важни“ са обстоятелствата, които правят носенето на името лично или обществено
неудобно или неподходящо, като тези обстоятелства следва да се преценяват в
контекста на всеки отделен случай /Решение № 434/24.06.2010 год. на ВКС по гр.
дело № 712/2009 г. на IV г.о./ Възприето е освен това, че преценката на
основанията винаги следва да бъде правена в рамките на императивните изисквания
на закона, що се касае за възможните отклонения от начина на образуване на
собственото, бащиното и фамилното име на физическото лице. Предвид предмета на
спора, относима е и разпоредбата на чл. 14 от ЗГР, съгласно която фамилното име
на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и
окончание съобразно пола на детето, освен в случаите когато семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
С
молбата си И.Б. е изразил желание, на основание чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗГР -
поради важни обстоятелства, фамилното му име да бъде променено от „Б.“ на „П.“.
Въпросът, на който съдът следва да отговори е, дали наведените от молителя
съображения, както и събраните по делото доказателства, действително отговарят
на поставения от закона критерий и съпътстващото го тълкуване, за да бъде
уважена молбата.
Няма
спор по делото, че молителят е записан в
акта за раждане с имената И.Ж.Б.. На по-късен етап, когато той е на 6 годишна
възраст, родителите му се развеждат, видно от представения препис от решение за
развод /л. 8 от делото пред районния съд/ и И. заживява с майка си и нейните
родители. От този момент, съгласно същото решение майката възстановява предбрачното
си име – П..
В
молбата се посочва, че от момента на раздялата на родителите молителят,
започнал да използва фамилията на майката, асоциирайки я с близките хора, с
които живее в дома си. Обкръжението му също знаело, че фамилното му име е П. и
това го поставяло в неудобни ситуации. Тези твърдения на молителя се
потвърждават и от казаното от свидетелката Н. П. А.. Така посочените основания
обаче, не отговарят на смисъла на понятието „важни обстоятелства“ За да стигне
до този извод съдът следва да разгледа в по-голяма дълбочина обстоятелството,
че фамилното име на човека е обвързано с неговия произход. Същото е ориентир за
родствените му връзки, за бащините и майчините му корени. Това я прави освен
част от самовъзприятието на личността за себе си и такава характеристика на
човека, която има значение за обществото и гаранциите, които са възприети за
нормалното му функциониране. Именно поради тази причина вариациите в избора на
фамилно /и бащино/ име са ограничени, тъй като те обозначават това откъде
произхожда човекът и с какви корени може да бъде свързван. Това е възприетият
подход, наложил се в исторически план и прилаган и до днес. Съответен
исторически подход е характерен за всеки етнос, поради което и в закона изрично
се посочват традициите на етноса и религията, като база за преценка
основателността на потенциално обективирано искане за промяна на фамилията.
Това отличава и фамилното име от собственото, където свободата на избор е
по-застъпена и където законът не дава указания, че трябва името да се
съобразява с някакви обществени потребности. В същият смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, която обосновава възможността субективното желание на
лицето да носи определено собствено име като „важно обстоятелство“ по смисъла
на чл. 19 от ЗГР – така например Решение № 1423/10.12.2008 год. по гр. дело №
396/2008 год., ВКС, V г.о.
Ето
защо, макар съдът да допуска, че И.Б. действително да желае да асоциира
фамилията си с тази на майка си, това негово лично желание не може да бъде
приеме като основателен довод, водещ автоматично до прекратяване за молителя
носенето на неговата фамилия Б..
Казусът
следва да бъде изследван и от гледна точка наведените от молителя доводите, че
изпитва неудобство, тъй като е известен в обществото с фамилията „П.“, а по
документи фамилното му име е различно.
Във връзка с това обстоятелство, според твърденията в исковата молба И. е
започнал да използва това фамилно име на възрастта от 6 години, а към настоящия
момент предстои да навърши пълнолетие. В този смисъл, като съобрази възрастта
на И.Б., съдът намира, че за този период е изцяло в тежест на родителите, или
родителят /в случая, в който само единият родител е поел отглеждането/, който
полага грижите, да въведе детето в гореописаните правила и да му създаде
правилно отношение към ценността на неговото име и тежестта, която то има в
обществото – било то собствено, бащино или фамилно. Родителят е този, който
запознава подрастващия със закономерностите и реда в общността, и влияе на
нагласата му към традиционно възприетите подходи и ред за функциониране на
същата. В този смисъл, съдът не намира само по себе си за достатъчно
основателно желанието на молителят да смени фамилията си „Б. „ с тази на майка
си „П.“, тъй като не се установи, предвид специфичната му възраст, дали
молителят е наясно какво значение носи фамилията както за самия него, така и за
обкръжаващите го. Задължението за разяснение на тези обстоятелства носи
отглеждащият го родител до навършване на пълнолетието.
Мотивиран
от гореизложеното, молбата за промяна на фамилното име се явява неоснователна.
Доколкото районият съд е достигнал до същите крайни изводи, макар и с различни
от гореизложените мотиви, първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.
Ето
защо, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4893/19.12.2019 год.,
постановено по гражданско дело № 13311/2019 год., по описа на Районен съд –
Пловдив, ХIII граждански състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: