Решение по дело №214/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Парти бар“ EООД, [ЕИК], [населено място], [улица], ет.4, представлявано от И. С. К., против решение № 1252/13.12.2023г., постановено по а.н.д. № 4293/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 724961 – [рег. номер]/12.09.2023г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас при ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185, ал.2 изр. първо от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон. Счита, че при издаване на НП е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като липсва вменено задължение за всеки търговски обект да съществува въведен в експлоатация и регистриран фискален апарат.

Представя се като писмено доказателство отговор на запитване отправено от касатора до ТД на НАП относно реда и начина, по който следва да уреди коректно търговската си дейност при обстоятелства, описани от самия запитващ.

В съдебно заседание, касаторът редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Н. отдел оперативни дейности – Бургас, при ГД Фискален контрол на НАП, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Депозира отговор на касационна жалба, с който развива подробни доводи относно правилността на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на решението на въззивната инстанция.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С НП, дружеството е санкционирано за това, че при извършена на 01.09.2020г, в 11,42 часа, от инспектори по приходите в ЦУ на НАП проверка

на търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ПР на ЗДДС-автомобилен паркинг, находящ се в [населено място], ул Лазурен бряг №1, стопанисван и експлоатиран от „Парти Бар“ ЕООД, била извършена контролна покупка на един брой услуга –паркиране на автомобил за 24 часа на стойност 24,00 лева, заплатени в брой от свидетеля Русев.

Установено било наличието в близост на втори търговски обект от същия вид, стопанисван от същото дружество. Във втория било установено наличието на монтирано и регистрирано фискално устройство, на адреса му в [населено място], ул. Я. П..

За услугата на свидетеля Русев бил издаден касов бон, но не в момента на заплащане на сумата и не от ФУ регистрирано на ул. Лазурен бряг, където той паркирал автомобила си.

При проверката бил съставен протокол № 0129622/01.09.2023г. За установеното нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, срещу „Парти Бар“ ООД и АУАН № [рег. номер]/04.09.2023г., въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното решение въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е обосновал извод, че нарушението е безспорно установено и дружеството е нарушило разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ, с оглед на което потвърдил НП.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съдебен състав е възприел правилно фактите по делото, съобразно събраните в хода на производството доказателства и е направил въз основа на тях правилни и обосновани правни изводи за наличие на процесното нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

По фактите не се спори. Касаторът оспорва правните изводи на актосъставителя и АНО, че за всеки търговски обект следва да е налично регистрирано и въведено в експлоатация отделно фискално устройство.

Настоящият състав на съда намира, че тази теза не може да бъде споделена в конкретната хипотеза. От една страна няма спор, че се касае за търговска дейност в два отделни търговски обекта – паркинги. Не се спори и по това, че те се намират на различни административни адреси, макар и сравнително близо един от друг. В разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено задължение търговците да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства/ИАСУТД, от датата на започване на дейността на обекта.

Какво по съществото си включва понятието търговски обект бива уредено в разпоредбата на §1, т.41 от ПЗР на ЗДДС. Според същата норма „"Търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.“

Нормативното задължение за наличие на касов апарат във всеки отделен търговски обект, относим единствено към същия, се извежда от задължението за вярно и точно отразяване на продажбите в търговските обекти, което не може да бъде постигнато в случаите на едновременно предоставяне на две услуги в двата търговски обекта, когато е наличен един единствен касов апарат. В този случай, не може да бъде спазено изискването на чл.25, ал.1, т.1 от същата Наредба за издаване на касовия бон непосредствено при извършване на съответното плащане. Именно това обстоятелство е констатирал проверяващия екип като слабост – че касовият бон не е издаден в момента на плащането.

Адресът на търговския обект е съществен реквизит на касовия бон, като невярното му съдържание представлява самостоятелно административно нарушение на чл.26, ал.1, т.2 от Наредбата. Наличието на един касов апарат за търговската дейност на два самостоятелни търговски обекта, в които се извършват услуги и се приемат плащания е предпоставка и за създаване на възможност за избягване данъчното облагане с ДДС, доколкото никой клиент не е задължен да посещава друг търговски обект, за да получава фискален бон, още повече, че с излизането му от паркинга без съответен фискален бон самият клиент е застрашен от санкция.

По тази причина съдът не изразява съгласие със становището на НАП, представено от касатора, че броят касови апарати не зависи от броя на търговските обекти, а от този на обособените места за плащане. Ако в даден обект не се извършва плащане, то той сам по себе си не би бил търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ПЗР на ЗДДС, тъй като не отговаря на кумулативните предпоставки за това. В конкретния случай по делото изобщо липсва спор, че търговските обекти са два.

Ето защо в НП правилно е посочено, че е осъществено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Нарушението е описано словесно по достатъчно ясен начин и е посочено нарушеното правило за поведение от съответния подзаконов нормативен акт, поради което съдът намира, че не е налице ограничаване на възможността на санкционираното лице да разбере в какво нарушение е обвинено.

Процесуалния представител на ответника е направил искане с отговора на касационната жалба за присъждане на разноски по делото - възнаграждение на юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция. Искането е основателно съобразно изхода на делото и на основание чл.143 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00 лева.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1252/13.12.2023г., постановено по а.н.д. № 4293/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Парти бар“ EООД, [ЕИК], [населено място], [улица], ет.4, представлявано от И. С. К., да заплати на ЦУ на НАП сумата от 100.00 /сто/ лева съдебноделоводни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и протест.