№……./29.10.2019 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1666 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 41 от Закона за общинската собственост.
Образувано е по жалбата на И.А.И. ***, срещу Решение № 1599-7/39/24.04.2019 година на Общински съвет – Варна, с което е
определена пазарна оценка за 74 кв.м.ид.ч. от недвижим имот, целият с площ от 367 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.
«Обзор», с идентификатор 10135.2575.2125, в размер на 8 905 лева.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че определената цена за продажба на
идеалните части от имота е завишена. Моли съда да постанови решение, с което да
намали размера на определеното обезщетение. Претендира направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение,
с което да я отхвърли. Претендира направените пред инстанцията
съдебно-деловодни разноски. В писмено становище от 21.10.2019 година излага
подробните си съображения.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а се и установява от представения Акт за частна общинска собственост от 12.12.2018 година, че Община Варна е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2575.2125. Видно от Нотариален акт № 153, том І, рег. № 2410, н.д. № 135 от 21.04.2017 година И.А.И. е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2575.1985, преобразуван в имот с идентификатор 10135.2575.2125.
Със Заявление № ОСИСД18002911ВН от 04.05.2018 година жалбоподателят е поискал да закупи от Община Варна 74 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2575.2125, собственост на Община Варна.
Видно от възложената в хода на административното
производство Техническа експертиза, пазарната оценка на 74 кв.м.ид.ч. от
недвижим имот, целият с площ от 367 кв.м., находящ се в гр.
Варна, ул. «Обзор» с идентификатор 10135.2575.2125 е в размер на 8 905 лева.
С Решение № 1599-7/39/24.04.2019 година Общинският
съвет – Варна е одобрил пазарна оценка за 74 кв.м.ид.ч. от недвижим имот,
целият с площ от 367 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. «Обзор» с идентификатор
10135.2575.2125 в размер на 8 905 лева.
Оспореното
решение е взето при наличие на кворум, при явно и
поименно гласуване и с необходимото мнозинство, в съответствие с чл.
27, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (
присъствали 35 общински съветника от 51; 34 – „за“ и 1 – „въздържал се“).
За да постанови това решение административният орган
се е позовал на изготвената в хода на административното производство пазарна
оценка за ид.ч. от недвижимия имот, възложена от кмета на община Варна.
В преписката липсват доказателства за връчване на оспореното решение на Общински съвет – Варна на жалбоподателя по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс. Същото му е станало известно от съдържанието на заповедта на кмета по ал. 3 на чл. 36 от Закона за общинската собственост, връчена му на 27.05.2019 година, поради което подадената на 10.06.2019 година жалба е допустима.
Съгласно чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост прекратяването на съсобственост върху имоти между общината и физическите лица се извършва след решение на общинския съвет по ред, определен с чл. 31 и следващите от Наредбата на Общински съвет – Варна за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Въз основа на решението на общинския съвет кметът на общината издава заповед и сключва договор, арг. чл. 36, ал. 3 от Закона за общинската собственост. Решението на общинския съвет, с което се взема решение за прекратяване на съсобствеността и се одобрява пазарната цената на недвижимия имот представлява индивидуален административен акт, който пряко и непосредствено засяга съсобственика и който подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 година, постановено по т.д. № 20/2007 година на Общо събрание на Върховния административен съд на Република България.
Спорът се свежда до начина на определяне на размера на паричното обезщетение.
Съдът намира, при липсата на правило в разпоредбата на чл. 36 от Закона за общинската собственост за определяне на размера на паричното обезщетение, че следва да се приложи правилото по чл. 22, ал. 5 от Закона за общинската собственост. Този извод съдът основава на разпоредбата на чл. 41 от Закона за общинската собственост, която предвижда, че разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. Пазарните цени на имотите и на вещните права се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22, ал. 3, освен ако в закон е предвидено друго. Кметът на общината възлага определянето на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, на оценители отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители, арг. чл. 22, ал. 3 от Закона за общинската собственост. Легално определение на понятието „равностойно парично обезщетение“ се съдържа в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за общинската собственост и това е цената на отчуждавания имот или на част от него, определена по реда на този закон. В Закона за общинската собственост е разписана една методика за определяне на равностойно парично обезщетение и това е тази по чл. 22, ал. 5, съобразно която размерът на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Оспорената от жалбоподателя пазарна оценка, изготвена в хода на административното производство не е изготвена в съответствие с правилото на чл. 22, ал. 5 от Закона за общинската собственост. Оценителят е използвал методите на „посредствените сравнения“ и на „остатъчната стойност“.
Видно от заключението на Съдебно-техническата експретиза, приета от съда, като обективно и компетентно дадена, пазарната оценка по чл. 22, ал. 5 от Закона за общинската собственост на 74 кв.м.ид.ч. от недвижим имот, целият с площ от 367 кв.м., находящ се в гр. Варна, ул. «Обзор» с идентификатор 10135.2575.2125 е в размер на 4 830 лева. Вещото лице е използвало три пазарни аналога, които отговарят на определенията, дадени в § 1, т. 2 и 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за общинската собственост.
Видно от представеното Удостоверение № **********/15.11.2018 година (л. 21 от административната преписка) данъчна оценка на 74 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2575.2125 е в размер на 2 772,70 лева.
Оценката на имота е елемент от материалната законосъобразност на административния акт. Несъответствието между определената от органа пазарна стойност и установената от съда такава е основание за изменение на оспореното решение, тъй като общинският съвет, при определяне на пазарната оценка на имот, не действа при условията на оперативна самостоятелност. Пазарната оценка се определя по правилата на Закона за общинската собственост и органът е длъжен да определи цената съобразно тях. Това несъответствие представлява нарушение на материалния закон и произнасянето на органа може да бъде заместено от съда.
Съвкупно, изложеното обуславя извод, че оспореното решение следва да се измени в частта на определената с него продажна цена за 74 кв.м.ид.ч. като се намали от 8 905 лева на 4 830 лева, на основание правомощието на съда по чл. 172, ал. 2 предл. трето от Административнопроцесуалния кодекс.
Предвид изхода на спора и изрично направеното искане от страна на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс Община Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените съдебни разноски, възлизащи на за всички съдебни инстанции в общ размер на 984 лева, съгласно представените доказателства за извършени плащания.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 1599-7/39/24.04.2019 година на Общински съвет – Варна, с което е определена пазарна оценка за 74
кв.м.ид.ч. от недвижим имот, целият с площ от 367 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, ул. «Обзор» с идентификатор 10135.2575.2125, като НАМАЛЯВА размера и от 8 905 лева на 4 830
(четири хиляди осемстотин и тридесет) лева.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на И.А.И., ЕГН ********** *** сумата от 984 (деветстотин осемдесет и четири) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: