№ 5043
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20221110213136 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. С. М. срещу наказателно постановление №21-4332-
015619/22.08.2022 г., издадено от началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при
СДВР, с което за нарушение на : 1/чл.20, ал.1 ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП му е
наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лева и 2/чл.123, ал.1, т.3, б.В от
ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено адм. наказание ГЛОБА в
размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Жалбата е подадена в срок /НП е връчено на 23.09.2022 г., като жалбата е
подадена по пощата с дата на пощенското клеймо – 07.10.2022 г., т.е. в срока по чл.59,
ал.2 ЗАНН/ и е допустима.
В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно.
Счита се, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразили се в неясно посочване на мястото на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Като съществено процесуално нарушение е квалифицирано и
непосочването на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл.57, ал.1, т.8 от
ЗАНН – отегчаващи, смекчаващи и други обстоятелства, взети предвид при определяне
вида и размера на наказанието. По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.В
от ЗДвП се поддържа, че не са посочени съставомерните признаци от обективна страна
на същото, като не е бил изрично посочен факта, че след ПТП водачът е спрял,
1
участвал е в установяване на щетите, но не е било постигнато съгласие относно
обстоятелствата на ПТП и независимо от това, не е изчакал уведомяването и
пристигането на контролните органи. Претендира се и недоказаност на повдигнатите
административно-наказателни обвинения на жалбоподателя. С тези съображения се
моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв. Р.
Х., която поддържа жалбата, като излага и допълнителни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното НП и за недоказаност на обвиненията – твърде
общо и неопределено посочване на механизма на настъпване на ПТП, неясно
посочване на мястото и датата на нарушението и разминаване в часа на нарушението
между посоченото в съставената по случая докладна записка, в АУАН и НП, както и в
показанията на разпитания свидетел.
Въззиваемата страна - редовно призована, не се представлява.
В хода на съдебното следствие, освен показанията на актосъставителя С. Д. са
изслушани и показанията на свидетеля Й. Г. Д. /свидетел-очевидец/.
По делото са приобщени и следните писмени доказателства: декларация,
попълнена от Й. Г. Д. /водач на другото МПС, което е участвало в ПТП/, Протокол за
ПТП №18651236 от 15.06.2022 г. и скица към него, декларация, попълнена от жалб. Б.
М., докладна записка от 15.06.2022 г., справка-картон на жалб. Б. М., възражения
срещу АУАН; Заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, съдът взе предвид следното:
Административнонаказателното производство е започнало на 22.07.2022 г. със
съставянето на акт за установяване на извършено административно нарушение бл.
№021723/22.07.2022г., съставен от С. Д., на длъжност „мл.автоконтрольор” при
О“ПП“- СДВР, в присъствието на А.С.СТ служител на ОПП-СДВР. Като свидетел
очевидец в акта е посочен Й. Г. Д..
В обстоятелствената част на акта е посочено, че е съставен срещу Б. С. М.а, за
това, че на 15.06.2022 г., около 11.20 часа в гр. София, управлява л.а.
****************** на ул. „Цар Иван Шишман“ с посока на движение от ул. „Хан
Крум“ към ул. „Граф Игнатиев“ и непосредствено след кръстовището с ул. „Хан Крум“
поради недостатъчен контрол над управляваното МПС, реализира ПТП с паркирано
*************** като му нанася материална щета на задна броня. След ПТП напуска
мястото без да уведоми службата за контрол на МВР по територия.
АУАН е съставен на осн. чл.40, ал.3 от ЗАНН въз основа на материалите,
съдържащи се в преписка №С-195/22 г. и по докладна записка.
Констатираните деяния са квалифицирани като нарушения на чл.20, ал.1 ЗДвП
2
и чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и препис от него му е връчен. В
графата възражения, Б. М. е вписал, че потвърждава събитието, но не е съгласен с
обвинението поради това, че отсъствието му се дължи на здравен ангажимент.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН е подадено и писмено възражение, със съображения
идентични на изложените в жалбата.
Възражението е прието за неоснователно и въз основа на съставения АУАН е
издадено и обжалваното наказателно постановление №21-4332-015619/22.08.2022 г. от
началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР. Изложените в него
фактически обстоятелства по извършване на нарушенията са идентични на описаните в
АУАН, както и дадената им правна квалификация.
От събраните в хода на производството доказателства не се установява различна
фактическа обстановка от установената в съставения АУАН и последващото НП по
отношение на факта на реализиране на ПТП и напускане на местопроизшествието от
страна на жалб. М.. Същата се установява по един категоричен и несъмнен начин от
показанията на свидетеля-очевидец Й. Д., който изяснява, че се намирал в
паркираното си МПС - ************* в *************, в участъка непосредствено
след кръстовището с ул. „Хан Крум“, в посока към ул. „Граф Игнатиев“, когато жалб.
Б. М., опитвайки се да паркира зад неговия автомобил, го ударил в задната броня с
предната броня на автомобила си - л.а. ****************** и по този начин е
причинил щета на задната броня на л.а. *************. И двамата водачи слезли от
автомобилите си, св. Д. предложил да подпишат двустранен протокол за настъпилото
ПТП, в който да опишат щетите, но жалб. М. отказал. При това положение, св. Д.
предложил да се обадят на органите на МВР и да изчакат пристигането им, за
изясняване на случая, но жалб. М. отново отказал и си тръгнал от
местопроизшествието.
Принципно, в хода на производството пред АНО, жалбоподателят не е оспорвал,
че е имало ситуация, при която с претенция за реализирано ПТП св. Д. му предложил
да подпишат двустранен протокол или да се обадят на органите на МВР за изясняване
на спорната ситуация по повод на настъпило ПТП. Това се установява от писмената
декларация, попълнена от жалб. М..
Същият обаче твърди, както и в жалбата си, че не е реализирал съприкосновение
между управлявания от него л.а. и паркирания л.а. на св. Д., като поддържа, че св. Д. се
опитал „да препише“ на него забелязаната от него в този момент щета по задната броня
на автомобила му. Т.е. самият жалбоподател потвърждава, че по задната броня на
автомобила на св. Д. е имало щета в резултата на ПТП. Въпреки това и въпреки
претенцията на св. Д., че именно жалб. М. при опитите си за паркиране е реализирал
съприкосновение между управлявания от него автомобил и паркирания л.а. на св. Д.,
3
жалбоподателят напуснал мястото на произшествието, отказвайки както да подпише
двустранен протокол, така и да изчака пристигането на екип на КАТ за изясняване на
спорната ситуация.
Въз основа на показанията на св. Д., дадени пред настоящия съдебен състав,
които са последователни хронологично, убедителни и непротиворечиви, съдът прие, че
на посочените в АУАН и НП дата и място е било реализирано съприкосновение между
л.а. управляван от жалб. М. и паркирания л.а. на св. Д., при което е настъпила щета по
задна броня на л.а. *************** която е била описана и в съставения протокол за
ПТП. Следователно е било реализирано леко ПТП, съгл. дефиницията дадена в
разпоредбата на пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, направи следните правни изводи:
От така описаната и безспорно установена фактическа обстановка несъмнено се
налага извод, че Б. М. е действал като водач на МПС – управлявал л.а.
****************** в гр. София и е бил участник в ПТП на посоченото в АУАН и НП
място и по посоченото време. В пряка причинно-следствена връзка с нестъпилото ПТП
е било поведението на жалб. М., изразило се в неупражняване на непрекъснат контрол
над управляваното от него МПС при извършените маневри за паркиране на мястото зад
паркирания л.а. *************** при които го ударил в задната броня.
Действително в хода на производството се доказа, че процесното ПТП е
реализирано при опитите на жалб.М. да паркира зад паркирания л.а. на св. Д., които
факти не са описани в АУАН и НП, но същите се явяват и ирелевантни за
съставомерността на деянието, доколкото в АУАН и НП е посочено, че процесното
ПТП е настъпило поради недостатъчен контрол над управляваното МПС от страна на
жалб. М., което се установи, че е и действителната причина за реализираното ПТП при
извършените маневри с цел паркиране. Така описаното покрива изцяло признаците на
състава на чл.20, ал.1 от ЗДвП, вменяващ задължение на водачите на МПС да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Отричането от страна на жалбоподателя на факта, че именно той е реализирал
процесното ПТП не е основание за невъзникване на задълженията, предвидени в
разпоредбите на чл.123, ал.1 от ЗДвП. Именно наличието на спор между участниците в
произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, поражда за него
задълженията по чл.123, ал.1, т.3, б. „а“ и „в“ от ЗДвП, съгласно които в качеството на
водач „на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен:
3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието;
4
в) ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания.“
С оглед на изложеното, жалб. М. несъмнено е извършил нарушение на
разпоредбата на 123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП, тъй като въпреки липсата на съгласие от
страна на св. Д. с твърдението на жалб. М.а, че не той е причинил щетата по задната
броня на л.а. ************* и въпреки изразеното желание от св. Д. да подадат
сигнал до органите на МВР, жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, без да
изпълни задължението си да уведоми компетентната служба на Министерство на
вътрешните работи за настъпилото ПТП и да изпълни дадените указания.
Деянието, извършено чрез бездействие – неуведомяване на компетентната
служба на МВР, е извършено умишлено, доколкото жалбоподателят е бил наясно със
задълженията си на водач на МПС – участник в ПТП и въпреки това не ги е изпълнил.
За извършеното нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от НК, правилно и
законосъобразно въз основа на общата санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП е
ангажирана административно наказателната отговорност на жалб. М., като му е
наложено административно наказание глоба във фиксирания размер от самия
законодател – 20 лева. С оглед на това, в тази част обжалваното НП следва да бъде
потвърдено.
За извършеното нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.в от ЗДвП,
правилно и законосъобразно въз основа на санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП е ангажирана административно наказателната отговорност на жалб. М., но му
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева /при граници от 50
до 200 лева/, без да са изложени от АНО никакви мотиви за обосноваване на този
конкретен размер на наложената глоба, в противоречие с разпоредбата на чл. 27, ал.2 и
ал.3 ЗАНН, както и на чл.57, ал.1, т.8 ЗАНН. С оглед на това, както наказаното лице,
така и съдът е поставен в невъзможност да разберат мотивите на административния
орган за определяне на административното наказание „глоба“ в този му размер, което
пък лишава съда от възможността да извърши контрол по законосъобразност на тези
мотиви. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, поради което не
обуславя цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление, но води до
необходимост от ревизиране на размера на наложеното административно наказание
глоба в неговия минимум – 50 лева, като в тази част /по ПУНКТ 2/ обжалваното НП
следва да се измени като се намали размера на наложеното административно наказание
глоба от 100 лева на 50 лева. Кумулативното наказание – лишаване от право да
управлява МПС, е определено за минимално предвидения срок – 1 месец, поради което
5
по отношение на това наказание, обжалваното НП не следва да се коригира.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай не са налице
основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото самите деяния не
се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушения от този вид, а са характеризират с типичната обществена опасност за
нарушения от същия вид.
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че обжалваното НП,
както и АУАН въз основа на който е издаден, са съставени от компетентни
длъжностни лица, в предвидените в чл.34 ЗАНН срокове и при спазване на
процесуалните правила, предвидени в ЗАНН.
По възраженията на жалбоподателя:
Съдът намира за неоснователно възражението за неясно посочване на мястото и
времето на извършване нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени.
Мястото е достатъчно ясно посочено – *************, с посока на движението от ул.
„Хан Крум“ към ул. „Граф Игнатиев“, непосредствено след кръстовището с ул. „Хан
Крум“. Така обозначеното място, макар и да не е посочен точен номер на ул. „Цар
Иван Шишман“ е в достатъчна степен описано, така че за жалбоподателя да е ясно за
кое място става въпрос, за да може той да упражни правото си на защита. Времето
също е достатъчно ясно посочено – около 11.20 часа, като същото време е посочено и в
декларацията на св. Д., попълнена в деня на случката, както и в протокола за ПТП,
който е попълнен по негови сведения. В докладната записка на мл. автомконтрольор
Горанов е посочен друг час – около 12.20 часа, но е изрично подчертано, че това е
времето на пристигане на екипа на ОПП-СДВР на мястото на произшествие, а не
времето на реализиране на същото. От всички доказателства по делото се установява,
че времето на деянието е около 11.20 часа и факта, че в отговор на въпрос на
защитника при даване на показания пред настоящия съдебен състав св. Д. посочи, че
случката се реализирала около 11.00 часа, не сочи на наличие на разминаване, а по-
скоро на заличаване на спомена у свидетеля относно точния времеви епизод на
реализиране на събитието, с оглед на изминалия период от време от тогава.
С оглед на изложените фактически и правни съображения, обжалваното НП
следва да бъде потвърдено по ПУНКТ 1, като правилно и законосъобразно, а по
ПУНКТ 2 – следва да бъде изменено, като се намали размерът на наложеното
административно наказание глоба от 100 лева на 50 лева и оставено в сила в
останалата част – по отношение на кумулативно наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
С оглед на това, че като краен резултата обжалваното НП не подлежи на отмяна,
липсва основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН, Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-4332-015619/22.08.2022 г.,
издадено от началника на Сектор към Отдел „ПП” при СДВР, В ЧАСТТА, с която на Б.
С. М., за нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП е наложено адм.
наказание ГЛОБА в размер на 20.00 /двадесет/ лева, като законосъобразно и правилно.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №21-4332-015619/22.08.2022 г., издадено
от началника на Сектор към Отдел „ПП” при СДВР, В ЧАСТТА, с която на Б. С. М., за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложено адм. наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на „ГЛОБАТА“
от 100,00 лева на 50,00 лева и го оставя в сила по отношение на наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд град
София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7