Р Е Ш Е Н И Е
№………./.….. 05.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 2071 по описа за 2014 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано въз основа на исковата молба, заведена с вх. №35517/13.12.2014г.,
допълнена с молба вх. №36522/23.12.2014г., подадена от П.С.И., ЕГН **********,***, с която срещу „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА РАДОСТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, е
предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на
общото събрание на съдружниците в дружеството, проведено на 10.12.2014г., като
незаконосъобразни и взети в нарушение на процедурата по свикване и провеждане
на ОСС по чл.139 от ТЗ и дружествения договор на дружеството.
Ищецът претендира и
осъждане на ответника да му заплати направените разноски за производството,
основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.
С
искова молба, заведена с вх. №3769/04.02.2015г., подадена от П.С.И., ЕГН **********,***, срещу „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА РАДОСТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, е
предявен и иск с правно основание чл.71 ТЗ за установяване в отношенията
между страните, че ищецът притежава членствени права на съдружник в ответното
дружество, съответни на 250 дяла всеки от по 10 лева.
С определение
№3582/04.11.2016г. образуваното по тази искова молба т.д. №1530/2016г. по описа
на Варненски окръжен съд, е съединено
в общо производство с настоящото т.д. №2071/2014г. за общо разглеждане и
произнасяне на общо решение, на основание чл.213 ГПК.
Твърденията и
възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни
за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с
доклада по делото, направен в открито съдебно заседание от 21.04.2017г.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалните си представители младши адвокат Й. Ц. и адвокат П.Н.,***,
заявява, че поддържа предявените искове на изложените в исковата молба
основания и моли за тяхното уважаване.
Ответникът чрез
процесуалния си представител адвокат Г.А.,***, поддържа, на първо място,
възраженията си за недопустимост на предявените искове, като твърди, че
членственото правоотношение на ищеца с ответното дружество е било прекратено в
хипотезата на 517, ал.3 от ГПК още през месец ноември 2014г., поради което
същият няма качеството на съдружник в ответното дружество и не е активно
легитимиран да предявява процесните искове. По отношение на иска с правно
основание чл.71 ТЗ обосновава допълнително твърдения за липса на яснота относно
това кой орган на дружеството кое право на ищеца - бивш съдружник е нарушил,
поради което не може да се постанови решение за неговата защита. В условие на
евентуалност моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на
предявените искове, взе предвид следното:
Предмет на делото е
законосъобразността на свикването и провеждането на общо събрание на
съдружниците в ответното дружество „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА
РАДОСТ” ООД (МЦРМ „РАДОСТ” ООД), ЕИК *********, със седалище гр. Варна, от
10.12.2014г., съответно на взетите на него решения, обективирани в съставения
протокол.
В предмета на делото е
включено и установяването на членствените права на ищеца П.С.И., ЕГН **********,*** в ответното дружество МЦРМ
„РАДОСТ” ООД.
Правния си интерес от водене
на исковете по чл.74 и чл.71 от ТЗ ищецът П.С.И. представя на основата на
установеното правоотношение на участие в капитала на ответното търговско
дружеството МЦРМ „РАДОСТ” ООД, легитимирано с притежаваните 250 дружествени дяла на обща стойност 2 500
лева.
В исковата молба се твърди, че членственото отношение на
ищеца се оспорва от ответното дружество при твърдения за настъпило прекратяване
в хипотезата на чл.517, ал.3 ГПК чрез изявление на взискателя „Руменс” ЕООД,
ЕИК *********, изх. №332-28/05.11.2014г., връчено от ЧСИ Станислава Янкова, рег. №719, по изп. дело №20147190400883. Поддържа се още, че на
общото събрание на съдружниците (ОСС) от 10.12.2014г. били приети решения за
заличаване на ищеца като съдружник на основание чл.517, ал.3 ГПК, за поемане на
дружествените му дялове от другия съдружник Алкан Емин, за липса на основание
за изплащане на парична сума на заличавания съдружник предвид факта, че
припадащата се част от имуществото на дружеството, съответна на дела от
капитала, определен съобразно чл.125, ал.3 от ТЗ към края на м. ноември 2014г.
е нула, за промяна на правната форма на дружеството от ООД на ЕООД и приемане
на нов устройствен акт.
Ищецът твърди, че общото събрание на
съдружниците в ответното дружество от 10.12.2014г. е проведено в нарушение на
процедурата по свикване и провеждане на ОСС по чл.139 от ТЗ и дружествения
договор, съответно взетите на него
решения са незаконосъобразни тъй като: а) с решение на ОСС от 25.07.2014г.
Алкан Левхъ Емин е бил
освободен като управител и изключен като съдружник, поради което не би могъл
нито да свика и проведе ОСС, нито да вземе валидни решения по дневния ред;
б) ищецът – съдружник не е бил
надлежно уведомен за това ОСС, съответно не му е била връчена покана; в) това ОСС е проведено въпреки, че ищецът – съдружник не е бил
надлежно поканен и въпреки неговото отсъствие; г) решението по т.1 съставлява по същество решение за прекратяване
на членството на ищеца и е взето в нарушение на закона; д) липсва основание за поемане на дружествените дялове на ищеца от
другия съдружник Алкан Левхъ Емин, съответно за плащане на тяхната
равностойност от 2500 лв. по сметка на дружеството.
Ищецът оспорва като
незаконосъобразни и неправилни аргументите на ответника, че към датата на
свикване и провеждане на оспорваното ОСС от 10.12.2014г. е бил загубил
качеството на съдружник в ответното дружество. Счита, че проведеното изпълнение
по чл.517, ал.3 от ГПК е процесуално незаконосъобразно, поради което същото не
може да има за последица прекратяване на членственото му правоотношение.
Обосновава в тази връзка твърдения, че липсва
уведомяване на длъжника – съдружник П.И. за налагане на запор
върху дружествения му дял в МЦРМ „РАДОСТ“ ООД, което е в противоречие с
разпоредбата на чл.428, ал.4 от ГПК, няма и редовно получено от дружеството
изявление на взискателя - кредитор за прекратяване на участието на И. като
съдружник в МЦРМ „РАДОСТ“ ООД, като последното не е изплатило на взискателя
припадащата му се част от имуществото, определена съобразно чл.125, ал.З от ТЗ.
Наред с това ищецът сочи, че към настоящия момент изп.д. №883/2014г. на ЧСИ
Станислава Янкова, peг. №719, е прекратено по искане на взискателя „РУМЕНС“
ЕООД, ЕИК *********, а запорът върху дяловете му от капитала на ответното
дружество МЦРМ „РАДОСТ“ ООД е вдигнат, поради което и с обратна сила са
обезсилени всички предприети и извършени до този момент действия по
принудително изпълнение.
Отделно от това се
твърди, че дори и да се приеме, че изявлението на взискателя е връчено на
дружеството, то това е началният момент за прекратяване на участието на
съдружника - длъжник в дружеството и членственото му правоотношение ще следва
да се прекрати едва след изтичане на 3-месечния срок по чл.517, ал.3 от ТЗ. И
тъй като към датата на провеждане на оспорваното ОСС този срок не е бил
изтекъл, то ищецът не е бил с прекратено членствено правоотношение и е следвало
да бъде поканен и да вземе участие в работата на събранието.
Ответникът
МЦРМ „РАДОСТ“ ООД,
гр. Варна, на първо място, оспорва допустимостта на исковете като твърди, че
към датата на подаване на исковата молба ищецът е бил загубил качеството си на
съдружник в ответното дружество поради проведеното по изп. дело №883/2014г. на
ЧСИ Станислава Янкова, peг. №719, изпълнение по реда на чл.517, ал.3 от ГПК,
поради което не разполага с правото на иск както по чл.71 от ТЗ за защита на
нарушени членствени права, така и по чл.74 от ТЗ да оспорва последващо
прекратяването на членството му общо събрание.
На второ място, в
условие на евентуалност ответникът оспорва основателността на исковете като
твърди, че ищецът е загубил качеството си на съдружник в ответното дружество
поради проведеното изпълнение по реда на чл.517, ал.3 от ГПК, поради което не
може нито да участва в дейността на ОСС, нито да взема решения. Поддържа в тази
връзка твърдения, че прекратяването на членственото правоотношение на ищеца И.
е настъпило автоматично с връчването на изявлението на взискателя до
дружеството, т.е. от 08.11.2014г., поради което при свикването и провеждането
на оспорваното ОСС от 10.12.2014г. не са извършени нарушения на правата му, тъй
като с оглед прекратеното по силата на закона членственото правоотношение той
няма право да участва в общото събрание на съдружниците, както и да гласува по
точките от дневния ред, поради което при свикването и провеждането на
оспорваното ОСС от 10.12.2014г. не са извършени нарушения на правата му.
Твърди се от ответника,
че настъпването на фактическият състав на чл.517, ал.3 ГПК не изисква
допълнителни волеизявления на дружеството по прекратяването на членството на
съдружника-длъжник като същевременно този факт дава основание и право на другия
съдружник да предприеме мерки в интерес на дружеството, в т.ч. за поемане на
освободените дялове и изплащане на тяхната равностойност по сметка на
дружеството. И тъй като именно тези
действия са извършени на оспореното от ищеца ОСС от 10.12.2014г., като дружеството е преобразувано от ООД в
ЕООД и промените са надлежно заявени за вписване по реда ЗТР, ответникът счита,
че искът по чл.74 от ТЗ е неоснователен.
Като неоснователен
оспорва и иска по чл.71 от ТЗ като
сочи, че въпреки многобройните уточняващи молби ищецът не е
конкретизирал кои негови права счита, че са нарушени, както и от кой, различен
от общото събрание орган е сторено това.
При тези основни
насрещни твърдения спорният предмет на делото обхваща основно предпоставките от
фактическия състав на чл.517, ал.3 от ГПК, респ. действието на връченото на
дружеството изявление на взискателя спрямо членственото правоотношение на
съдружника - длъжник.
По делото няма спор,
установява се и от приетите писмени доказателства (в т.ч. и съдържащите се в
изисканото и приложено изп. дело №883/2014г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова,
рег. №719 в КЧСИ), че по ч.гр.д. №13171/2014г. на Варненски районен съд (ВРС) в
полза на кредитора „РУМЕНС“ ЕООД, ЕИК *********, са били издадени заповед за
изпълнение №6640/22.10.2014г. и изпълнителен лист от 24.10.2014г.
Изпълнителният лист е издаден в хипотезата на чл.418, ал.2 от ГПК по силата на
допуснатото незабавно (предварително) изпълнение на заповедта за изпълнение. По
молба на кредитора „РУМЕНС“ ЕООД от 27.10.2014г. е образувано изп. дело
№883/2014г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. №719 в КЧСИ. Още същия ден
(27.10.2014г.) е наложен запор върху дружествените дялове на ищеца, притежавани
от капитала на ответното дружество МЦРМ „РАДОСТ“ ООД. Същият е бил вписан в
търговския регистър на 03.11.2014г. – вписване 20141103150136.
Поканата за доброволно
изпълнение (ПДИ), ведно с издадената на взискателя по ч.гр.д. №13171/2014г. на
ВРС заповед за изпълнение е изпратена на длъжника П.И. на 29.10.2014г., връчена
на 04.11.2014г.
На 06.11.2014г. със
съобщение изх. №5446/06.11.2014г. на ЧСИ С. Янкова, рег. №719 (л.17, изп. дело
№883/2014г.) на ответното дружество е изпратено уведомление за прекратяване на
участието на длъжника П.И. в МЦРМ „РАДОСТ“ ООД.
На 10.12.2014г. по
изпълнителното дело е постъпило изявление на дружеството до ЧСИ (вх.
№2264/10.12.2014г. - л.20), че финансовия резултат на МЦРМ „РАДОСТ“ ООД
съгласно междинен счетоводен баланс към 30.11.2014г. е загуба, с оглед на което
припадащата се част на съдружника П. И. е нула и същият няма вземане за парична
сума спрямо дружеството.
При
така установените основни факти, релевантни за преценката дали в резултат
на предприетото изпълнително действие по чл.517, ал.3 от ГПК членственото
отношение на ищеца П. И. в ответното дружество МЦРМ „РАДОСТ“ ООД е било
прекратено, респ. момента, към който е настъпило прекратяване, за да се
произнесе, съдът съобрази следното от
правна страна:
Съгласно разпоредбите на
чл.426, ал.1 и 2 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба
на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг
акт, подлежащ на изпълнение, като в молбата си взискателят посочва един или
няколко начина на изпълнение. Взискателят може да насочи изпълнението върху
всяка вещ или вземане на длъжника (чл.442 от ГПК).
В настоящия случай от
приложеното по делото изп. дело №883/2014г. по описа на ЧСИ Станислава Янкова,
рег. №719 в КЧСИ, се установява, че единствената подадена от взискателя
„РУМЕНС“ ЕООД, ЕИК *********, молба с посочен начин на изпълнение е молбата му
от 27.10.2014г. за образуване на изпълнително производство въз основа на
издадения му по ч.гр.д. №13171/2014г. на ВРС изпълнителен лист от 24.10.2014г.
Видно от същата, взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор
върху дружествените дялове, притежавани от длъжника в ответното дружество МЦРМ
„РАДОСТ“ ООД и в дружество - трето за настоящия спор лице.
Съгласно разпоредбата на
чл.517, ал.1 от ГПК запор върху дял от търговско дружество се налага чрез
изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва
по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от
вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания
запор.
Безспорно е установено
от данните по делото, в т.ч. от приложеното (в оригинал) изп. дело №883/2014г.
по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. №719 в КЧСИ, че така поисканото от
взискателя изпълнително действие е било извършено от съдебния изпълнител като
запора върху дружествените дялове на ищеца – длъжник П.С.И. е бил вписан в
търговския регистър по партидата на ответното дружество МЦРМ „РАДОСТ“ ООД на
03.11.2014г. – вписване 20141103150136, като именно от тази дата същият има
действие.
Целта
на запора е да обезпечи възможността на взискателя за удовлетворяване на
паричното му вземане при изпълнение върху дял на съдружника от търговското
дружество по реда на чл.517 от ГПК, поради което след налагане на запора
съдружникът – длъжник се лишава от правото да се разпорежда със запорираните
дялове (чл.451, ал.1 от ГПК) и не може да се въздейства върху членствените
правоотношения между дружеството и съдружника – длъжник.
При липсата на нарочно
поискано с молбата на взискателя от 27.10.2014г. незабавно пристъпване към
изпълнение върху дял от търговско дружество по смисъла на чл.517, ал.3 от ГПК
и/или възлагане по преценка на самия съдебен изпълнител извършването на други
(извън налагането на запор върху дружествени дялове) изпълнителни действия,
съдебният изпълнител не може да започне изпълнение по чл.517, ал.3 от ГПК без
нарочно искане на взискателя.
В конкретния случай от
данните по изп. дело №883/2014г. се установява, че след първоначалната молба на
взискателя от 27.10.2014г., не са представени (липсват) както
молба на взискателя до съдебния изпълнител с искане за предприемане на
изпълнително действие по чл.517, ал.3 от ГПК, така и самото изявление на взискателя за прекратяване участието на
длъжника му П. И. в МЦРМ „РАДОСТ“ ООД.
Това дава достатъчно
основания да се приеме, че извършените от съдебния изпълнител изпълнителни
действия по чл.517, ал.3 от ГПК са незаконосъобразни, поради което и не могат
да произведат правно действие по прекратяване на членственото отношение на
ищеца - съдружник в ответното дружество.
Дори с оглед
представеното по делото копие на изявление на взискателя по чл.517, ал.3 от ГПК
и липсата на оспорване от страна на ответника-адресат на неговото получаване,
ценени във връзка с последващото датата на получаване на пратката уведомление
от дружеството до ЧСИ за финансовия му резултат и размера на ликвидационния дял
на ищеца, определен към края на м. ноември 2014г., да се приеме, че взискателят
действително е сезирал съдебния изпълнител с искане за предприемане на
изпълнителни действия по чл.517, ал.3 от ГПК като е отправил изявление за
прекратяване участието на длъжника в МЦРМ „РАДОСТ“ ООД и същото е било надлежно
връчено на дружеството, то отново не може да се приеме, че тези изпълнителни
действия са били извършени законосъобразно и правилно.
Безспорно
се установява от доказателствата по делото, а този факт не е и спорен между
страните, че в случая по образуваното от взискателя изп. дело №883/2014г. се
изпълнява спорен дълг въз основа на допуснато предварително изпълнение на
заповед за изпълнение, издадена в едностранно производство по чл.417 и чл.418
от ГПК. В този случай заповедта за изпълнение се връчва от съдебния изпълнител
(чл.428, ал.1 от ГПК) като именно това е и началния момент, от който за
длъжника се поражда правото да оспори или да признае дълга, респ. да погаси
доброволно задължението. Като се има предвид това не може да се приеме, че
предприемането на изпълнителни действия за изпълнение върху дял от търговско
дружество по чл.517, ал.3 от ГПК преди
връчването на заповедта за изпълнение е законосъобразно и съответства на духа и
целите на закона.
Както
прекратяването на участието на съдружник-длъжник в дружество с ограничена
отговорност, така и прекратяването на самото дружество не е и не може да бъде
самоцелно – защитимия от закона интерес на взискателя е свързан с определяне на
ликвидационен дял на длъжника му – съдружник, от който именно да може да се удовлетвори.
Като се имат предвид тежките санкции, с които закона свързва изпълнението по
чл.517, ал.3 от ГПК (както за длъжника-съдружник, така евентуално и за самото
търговско дружество – трето за отношенията взискател-длъжник лице) да се
пристъпва към този изпълнителен способ преди
да е установено съществуването на дълга на взискателя-кредитора по основание и
размер (било чрез неоспорването на заповедта за изпълнение по реда и в срока по
чл.414 ГПК и влизането й в сила, било в исковото производство по чл.422, във
вр. с чл.415, ал., от ГПК) съставлява явна злоупотреба с права и процесуални
възможности, което е недопустимо.
Независимо
от изложеното и с цел прецизност и пълнота на мотивите съдът намира за
необходимо да посочи и следното:
В нито
един момент нормата на чл.517 от ГПК в разгледаните в нея хипотези не съдържа
указания или специални правила за това в кои случаи се счита, че е налице
определяне на ликвидационния дял, т.е. как следва да се извърши това, нито пък
се занимава с въпроса дали изплащането на ликвидационния дял води автоматично
до прекратяване на членственото правоотношение със съдружника - длъжника в
хипотезата на изплатена ликвидационна квота от дружеството по сметка на
съдебния изпълнител.
При
тези основни положения съдът намира, че при разрешаването на правния спор, с
който е сезиран, следва да се основе на принципа на законност, установен в
нормата на чл.5 от ГПК като основно начало на гражданския процес, повеляващ
разглеждане и решаване на делата според общия разум на законите в случаите,
когато те са непълни, неясни или противоречиви.
Прекратяване
участието на един от съдружниците в капитала на дружество с ограничена
отговорност (ООД) е въпрос, който следва се цени съобразно разгледаните в
Търговския закон хипотези, уреждащи правомощията на общото събрание на
съдружниците (ОСС), в чието сезиране се съдържа и правомощието на съдебния
изпълнител, указано в нормата на чл.517 от ГПК.
Правилото
на чл.517, ал.3 от ГПК следва да се тълкува с оглед целта на законодателя и
обществените отношения, предмет на уреждане с този законов текст. Несъмнено е,
че нормата въвежда специално правило при осребряване на имуществените права на
длъжника в качеството му на съдружник в ООД. Същевременно законодателят е
съобразил, че членственото правоотношение, освен имуществени права, засяга и
лични такива – правото на информираност, правото и задължението за участие в
работа на органите на дружеството, правото на участие в управлението на
дружеството, правото на защита на членствените права по чл.71 и чл.74 от ТЗ.
Тези лични аспекти от характеристиката на членственото правоотношение в ООД се
отличават с особено значение с оглед на засиления персонален момент на
това търговско дружество спрямо другите капиталови дружества. С оглед на тази
специфика правилото на чл.517, ал.3 от ГПК определя и обхвата на действията на съдебния
изпълнител – да изиска от дружеството да определи и изплати ликвидационния дял,
припадащ се на съдружника – длъжник, спрямо който е предприето изпълнение върху
дружествените му дялове. Тоест, действията на съдебния изпълнител и
техните последици са съобразени изцяло със защитения от закона интерес на
взискателя – да получи осребряване на вземането си въз основа на изплащането на
ликвидационния дял на съдружник - длъжник. Всяко разширително тълкувание и
приложение на правилото на чл.517, ал.3 от ГПК, надхвърлящо обема на
предоставената от самия процесуален закон защита, се явява недопустимо.
Съображенията
по възразената недопустимост на иска по чл.74 от ТЗ поради настъпило по силата
на изявлението на съдебния изпълнител прекратяване на дяловото участие на ищеца
в ответното дружество, не могат да бъдат споделени. По същество, така развитата
от ответника теза отрича приложението на разгледаната в чл.517,
ал.3 от ГПК хипотеза на принудителна ликвидация - в случай, че дружеството не
вземе решение за изплащане на ликвидационния дял, припадащ се за притежаваните
от съдружника - длъжник дялове, спрямо които е насочено изпълнение, то в този
случай се пристъпва към принудително остойностяване и изплащане на този
ликвидационен дял, но по пътя на ликвидационното производство спрямо
дружеството. Преценката за това дали да се прекрати дяловото участие и да се
изплати ликвидационния дял е поставена в компетенциите на ОСС и именно с оглед
на свободата и необвързаността на това правомощие от искането на съдебния
изпълнител, е предвидена и възможността да се пристъпи към процедура за
принуждаване изплащането на ликвидационния дял чрез ликвидация на дружеството.
Законодателното
решение, изложено в правилото на чл.517 от ГПК, е да възложи на компетентния
орган – общото събрание на съдружниците, в определения от закона срок да
разгледа въпроса, с който е сезиран от съдебния изпълнител, и да определи,
според предоставените му от закона възможности, как да процедира.
Законодателният подход търси баланс в отношенията дружество–съдружник и
дружество-взискател на основата на правомощията на ОСС, без да поставя в
зависимост интересите на взискателя от тяхното упражняване.
Правомощията
на ОСС са лимитативно установени – решение за прекратяване на членственото
правоотношение и изплащане на определения ликвидационен дял, или решение за
ликвидация на дружеството, или решение за кредитиране на съдружника - длъжник
чрез изплащане на дължимата стойност по сметка на съдебния изпълнител. Касае се
за възможности, при които преценката е възложена на ОСС и нормата на
чл.517, ал.3 от ГПК не преурежда тези правомощия по различен от установения в
ТЗ начин. Макар и капиталово търговско дружество, дружеството с ограничена
отговорност (ООД) е със засилен персонален елемент, поради което връзката между
съдружниците е от особена важност за дружеството. С оглед на това не може да се отрече правото
на дружеството чрез върховния му орган - общото събрание на съдружниците (ОСС),
само да реши съдбата на членственото отношение на съдружник – длъжник, а при бездействие
– да понесе риска от прекратяване на дружеството.
Предвидената
принудителна ликвидация на дружеството по съществото си съставлява съответното
законово основание, при което ликвидацията може да бъде наложена спрямо
дружеството независимо от волята на върховния му орган, като в случая
овластяването да стори това е в полза на взискателя, т.е. хипотеза,
намираща своето основание в нормата на чл.155 от ТЗ. Това единствено изключение, установено в
чл.517, ал.3 от ГПК, при което решаването на разгледания въпрос е възложено в
инициатива на взискателя, дава основание да се заключи, че правомощието на ОСС
да вземе решение за прекратяване на дяловото участие на съдружника - длъжник,
определяне на ликвидационния дял и изплащането на стойността му по искането на
съдебния изпълнител, е съхранено изцяло в съответствие с нормите на ТЗ.
Правомощието на съдебния изпълнител да задължи изплащане на ликвидационния дял
е предвидено в чл.517, ал.3 от ГПК за принудителна реализация единствено по
реда на чл.155 от ТЗ.
Правомощието на
взискателя да отправи изявление за прекратяване членството на съдружник по
чл.517, ал.3 от ГПК по съществото си е реализация на правото, предвидено за
самия съдружник да напусне дружеството с предизвестие, съгласно чл.125, ал.2 от ТЗ. Ето защо тримесечният срок, предвиден
в чл.517, ал.3 ГПК, е организационен за самото дружество и в рамките на
този срок дружеството има право да вземе решение относно своето поведение
спрямо направеното изявление на кредитора – да предприеме стъпки по прекратяване
членството на съдружника и изплащане на припадащата част от дела му, или да
запази членственото му правоотношение и да плати на взискателя припадащата се
част от дела на съдружника, изчислена съгласно чл.125, ал.3 от ТЗ, или да
бездейства. Във всяка една от тези хипотези решенията се взимат съгласно
чл.137, ал.1 от ТЗ от ОСС на дружеството при спазване на разпоредбите на
чл.139, ал.1 от ТЗ, които разпоредби са императивни.
Да се приеме противното
означава да се признае, че самият закон установява възможност за злоупотреба с
права и правни възможности, позволявайки изключването на съдружник при
заобикаляне на установения от закона ред за това (чл.126 от ТЗ). Това е особено
явно в случаите на влошени отношения между съдружниците и съществуващи непреодолими
разногласия между тях (какъвто именно е и настоящия случай – факт, известен
служебно на съда от многобройните водени помежду им дела, част от които
разгледани от настоящия съдия). Налице е трайна тенденция в тази посока като в
съдебната практика нарастват случаите, при които, основавайки се на становище,
че членственото отношение на съдружник - длъжник се прекратява автоматично с
връчването на изявление на взискател – негов кредитор, редът по чл.517, ал.3 от ГПК за изпълнение върху дружествен дял се използва от останалите съдружници
именно за разрешаване на създадените конфликтни ситуации в дружеството и
отстраняване на спорещия, „неудобния“ съдружник. Не са редки и случаите, при
които като кредитор – взискател, предприел изпълнение по този ред, се явява другия
съдружник в дружеството, или изпълнението е предприето по предварително издаден
изпълнителен лист за спорно вземане (чл.418, ал.2 ГПК), съществуването на което
впоследствие е отречено с влязло в сила съдебно решение.
Като се държи сметка за
всичко това и като се има предвид, че законът (ТЗ) установява ясни правила за
уреждане на дружествени спорове, не може да се приеме, че реда по чл.517, ал.3
от ГПК за изпълнение върху дружествен дял цели и/или позволява постигането на
неправомерен правен резултат. Да се приеме противното и да се позволи закона да
служи за злоупотреба с права и правни възможности е недопустимо.
Не може да се игнорира и
факта, че сам законът в нормата на чл.517, ал.3 от ГПК по никакъв начин не
свързва връчването на изявлението на взискателя за прекратяване участието на
длъжника в дружеството с автоматичното, фактическо постигане на този резултат –
прекратяване на членственото правоотношение на съдружника – длъжник. Ако това
беше така, то тогава пътят за удовлетворяване на кредитора – взискател от
ликвидационния дял на прекратилия участието си в дружеството негов длъжник би
бил отворен. Това, от друга страна, делегитимира кредитора – взискател от
правен интерес да завежда иск за прекратяване на самото дружество, доколкото
целения резултат – да се прекрати членственото правоотношение на съдружника –
негов длъжник, съответно да се определи ликвидационния му дял, от който
кредитора да се удовлетвори за вземането си, вече е постигнат.
Както се посочи по-горе,
а това се споделя и в съдебната практика по приложението на чл.517, ал.3 от ГПК, правомощието на взискателя да отправи изявление за прекратяване членството
на съдружник по чл.517, ал.3 от ГПК е реализация на правото, предвидено за
самия съдружник да напусне дружеството с предизвестие, съгласно чл.125, ал.2 от ТЗ. Липсва каквото и да било правно основание да се приеме, че в хипотезата на
чл.517, ал.3 от ГПК (за разлика от тази по чл.125, ал.2 от ТЗ) изявлението на
кредитора – взискател е с автоматично действие, а не е обвързано с определен,
посочен в самия закон срок на бездействие. Аргумент в тази насока може да се
извлече и от нормата на чл.45, ал.1 от Закона за особените залози (ЗОЗ),
предвиждаща възможност за кредитор, в чиято полза е заложен дял от търговско
дружество, да отправи изявление за прекратяване на участието на залогодателя в
дружеството със заложения дял съгласно
чл.125, ал.2 от Търговския закон.
Съгласно чл.125, ал.2 от ТЗ прекратяването на членственото отношение настъпва с изтичането на тримесечен
срок. Самата норма на чл.517, ал.3 от ГПК свързва пораждането на правото на
взискателя-кредитор да иска прекратяване на дружеството (в което неговия
длъжник е съдружник) с
изтичането на тримесечен срок от получаването на изявлението. В противен
случай, т.е. ако длъжникът вече е с прекратено членствено отношение (и пътя за
определяне на ликвидационния му дял и момента, към който следва да бъде сторено
това е отворен), при това настъпило преди изтичането на тримесечния срок по
чл.517, ал.3 от ГПК, със самото връчване на изявлението до дружеството, за
кредитора-взискател липсва обоснован и защитим от закона интерес за
прекратяване на самото дружество. Законът (ТЗ) изрично запретява както намесата
в дружествените работи, така и възможността за прекратяване на ООД от трети,
външни за дружеството лица извън установените от самия закон изключения (чл.155 ТЗ). Прекратяването на търговско дружество не е и не може да бъде самоцелно –
защитимия от закона интерес на взискателя е свързан с определяне на
ликвидационен дял на длъжника му – съдружник, от който именно да може да се
удовлетвори.
В заключение съдът
намира, че прекратяването на членственото правоотношение не настъпва
автоматично по силата на чл.517, ал.3 от ГПК, тъй като кредиторът не разполага
с права да влияе директно върху правната сфера на субект, с който не се намира
в правоотношение – дружеството е юридическо лице, различно от членуващите в
него лица и в правомощията на ОСС на дружеството е да прекратява членствено
правоотношение след редовно свикване и провеждане на ОСС, съгласно разпоредбите
на закона и дружествения договор.
Безспорно е, че
бездействието на съдружника да плати в срока за доброволно изпълнение дълга си
към взискателя, предприел изпълнение по чл.517, ал.3 от ГПК, поставя
дружеството в застрашено положение (с оглед възможността да се стигне до
прекратяване на самото дружество) и би могло да се приеме като нарушаване на
дружествения договор, даващи основание да се пристъпи към изключване на
съдружника-длъжник. Следва да се има предвид в тази връзка обаче, че приложима
е разпоредбата на чл.126, ал.3, т.3 от ТЗ, съгласно която към изключване на
съдружника може да се пристъпи след отправено писмено предупреждение. Наред с
това, независимо от факта, че при изключването изключваният съдружник не
гласува - чл.137, ал.3 от ТЗ, съгласно чл.139, ал.1 от ТЗ той трябва да е
редовно поканен за свиканото общо събрание. Доказателства в тази насока
ответното дружество не представя.
Въз основа на изложеното
съдът намира за безспорно установено по делото, че към датата на процесното ОСС
от 10.12.2014г. ищецът е легитимиран като съдружник в капитала на ответното
дружество и нормата на чл.139 от ТЗ се явява задължителна за приложение спрямо
правото на съдружника да му бъде осигурено участие в работата на общото
събрание на съдружниците.
Това обстоятелство -
непрекъснато членствено правоотношение, е надлежно установено както при
завеждане на иска по чл.74 от ТЗ, така и по време на неговото разглеждане,
приключило с редовно заседание по устните прения между страните.
Безспорно е установено
по делото, че процесното ОСС е проведено в нарушение на нормата на чл.139 от ТЗ. Липсва положително доказване от страна на ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса, че е спазено изискването на закона за
надлежно връчване на покана за насрочване на ОСС по място на провеждане и
дневен ред, отразен в протоколираните решения, предмет на настоящия иск по
чл.74 от ТЗ. С императива на чл.139 от ТЗ законодателят определя връчването на поканата в срок с цел
указанията, че за да е налице редовност на насрочването на ОСС, следва да се
направи необходимото според нормалната и добросъвестна практика, за да може да
се осигури и предостави ефективна възможност на съдружник в срок най-малко 7
дни преди датата на провеждане на събранието да се уведоми за насроченото
събрание и съответно да извърши преценка дали да вземе участие. Тук става
въпрос за ефективни гаранции спрямо правото на съдружника на реална възможност
да осъществи или не участие в ОСС.
В конкретния случай, от
събраните по делото доказателства се установява, че за проведеното ОСС на дата
10.12.2014г. липсва надлежно връчена
за целта покана на ищеца. Безспорно е, че тази липса съставлява същинско
нарушаване на правото на участие по чл.139 от ТЗ, което от своя страна обуславя
извод за допуснати съществени нарушения на закона при свикването на ОС.
Неспазването на
императивните правила за свикване на ОСС рефлектира пряко и върху неговото
провеждане и взетите решения, като ги опорочава до степен на
незаконосъобразност.
Ето
защо съдът заключава, че предявения иск по чл.74 от тз е основателен.
Обжалваните решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество,
проведено на 10.12.2014г. в гр. Варна, обективирани в протокол от 10.12.2014г.,
следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Що се
отнася до иска с правно основание в чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.71 от ТЗ,
за да се произнесе по него, съдът съобрази следното:
Изложените
в уточнената искова молба обстоятелства обосновават извод за наличие на правен
интерес за ищеца от търсената с предявения установителен иск по чл.71 от ТЗ
съдебна защита. Твърденията сочат на извършени от управителния орган, съотв.
общото събрание на ответното дружество действия, с които е отречено правото на
членство на ищеца и качеството му на съдружник. Отричането на членство на ищеца
към датата на свикването и провеждането на общото събрание на съдружниците от
10.12.2014г. поради възприето становище, че членственото му правоотношение е
прекратено автоматично в хипотезата на чл.517, ал.3 от ГПК, съпроводено с взети
решения за заличаването му като съдружник и поемане на дружествените му дялове
от другия съдружник, поражда интерес от защита на засегнатите членствени права.
Защитата може и следва да бъде осъществена именно чрез иск по чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.71 от ТЗ, който е единственият правен способ за установяване на
действителните членствени права на ищеца спрямо ответното дружество.
Ето
защо възражението на ответника за недопустимост на исковото производство се
преценява като неоснователно.
С
оглед на това и като има предвид изложените по-горе мотиви относно
незаконосъобразността на извършените изпълнителни действия по чл.517, ал.3 от ГПК и липсата на доказателства за прекратяване на членственото отношение на
ищеца по установения в закона ред за това, съобразявайки и надлежно установения
от приложените към исковата молба писмени доказателства и от служебно
извършената справка в търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията
(чл.23, ал.4 от ТЗ) факт, че ищецът е съдружник в ответното дружество, съдът цени предявения иск и като основателен,
поради което го уважава.
С оглед този изход на
спора и предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК основателно се явява и
искането на ищеца за осъждане на ответника да му репарира сторените за производството
разноски. Страната е представила нарочен списък по чл.80 ГПК (л.167), видно от
който претенцията включва сторени разноски за платени държавни такси ведно с
банкови такси (в общ размер 169,80 лв.) и адвокатско възнаграждение (в размер
на 800 лв.). Налице са и доказателства за направата на тези разноски, поради
което същите се присъждат на ищеца в пълен размер.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното
от ищеца адвокатско възнаграждение. Делото се отличава с фактическа и правна
сложност, извън исковата молба, по делото са изготвени и депозирани множество
обстоятелствени уточняващи молби, пълномощникът на ищеца се е явил в съдебно
заседание, осъществявайки защита на доверения му интерес, поради което
заплатено адвокатско възнаграждение, макар и да надвишава със 100 лева
минималния размер на адвокатското
възнаграждение при неоценяем иск, определен по правилата на чл.7,
ал.1, т.4 от Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения (ред.,
ДВ, бр.28/2014г.), не е прекомерно.
Отделно от това съдът
намира за необходимо да отбележи, че липсва както конкретно правно основание,
така и нормална житейска логика да се приеме, че във всички случаи на
осъществяване на процесуално представителство от адвокат (без да се прави
разлика в квалификацията, знанията, уменията, професионален опит, стаж на
отделните адвокати) дължимото му и платено от страната адвокатско
възнаграждение следва винаги да е в минималния (или близък до него) размер,
посочен в Наредбата на Висшия
адвокатски съвет.
Ето защо съдът не намира
основание за приложението на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, претендирания от ищеца разход за платено адвокатско
възнаграждение се възлага изцяло в
тежест на ответника.
Въз основа на изложените
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решенията на общото събрание на
съдружниците на „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА
РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА РАДОСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна 9000, район „Одесос“, ул. „Константин Доганов“ №48,
представлявано от управителя Алкан Левхъ Емин, проведено на 10.12.2014г.,
обективирани в съставения за събранието протокол от 10.12.2014г., като незаконосъобразни, на основание
чл.74 от ТЗ.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА
МЕДИЦИНА РАДОСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна 9000, район „Одесос“, ул. „Константин Доганов“ №48, представлявано от
управителя Алкан Левхъ Емин, че П.С.И.,
ЕГН **********,***, притежава членствени права на съдружник, съответни на 250
дяла с номинална стойност 10 лева от капитала на „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА
РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА РАДОСТ” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, на основание
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.71 от ТЗ.
ОСЪЖДА „МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА
РАДОСТ” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9000, район „Одесос“,
ул. „Константин Доганов“ №48, представлявано от управителя Алкан Левхъ Емин, ДА
ЗАПЛАТИ на П.С.И., ЕГН **********,***,
сумата 969,80 лева (деветстотин шестдесет и девет лева и осемдесет стотинки),
представляваща направени от ищеца разноски за производството по делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, считано от датата
на връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: