РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Търговище , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Валентина И. Войникова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20203530101274 по описа за 2020 година
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.99 от ЗЗД, за сумата от 411,09 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е имало сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 31.07.2013
год., по силата на който кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е предоставил на
ответника кредит в размер на 1516,37 лв., от който 1338,13 лв. за финансиране продажната
цена на избрана от кредитополучателя стока, закупена по договор с трето лице и 178,24 лв.
за заплащане на застрахователна премия по договор за застраховка, който
кредитополучателя е сключил с трето лице в полза на кредитодателя, като се твърди, че
посочените суми за заплатени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД директно по сметка
на третите лица, с които ответиника е сключил договори за покупко-продажба и
застраховка. В молбата се твърди, че ответникът с подписване на договора за кредит е поел
задължение да възстанови предоставения кредит, ведно с договорна лихва и такси,
посредством 24 месечни погасителни вноски, дължими по начин и в срокове, посочени в
договора. Ищецът твърди, че ответника не е изпълнил своевременно задълженията си по
договора за кредит, преустановил е плащанията на вноските, като падежа на първата
неплатена вноска е настъпил на 05.09.2013 год. и считано от изпадането в забава е
възникнало задължение за заплащане на обезщетение за забава, а крайния срок за погасяване
на задължението бил настъпил на 05.08.2015 год., към който момент ответника не бил
погасил задължението си. В исковата молба се твърди, че кредитора е прехвърлил вземането
1
си на ищеца с Приложение № 1 към договор за цесия от 10.01.2017 год., като към исковата
молба ищеца е приложил уведомление за цесията, с искане то да бъде връчено на ответника
ведно с приписа от исковата молба. Тъй като и след прехвърляне на вземането не
последвало изпълнение и предвид настъпилата изискуемост на вземанията ищеца се
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за дължими главница в размер
на 329,45 лв. и обезщетение за забава в размер на 103,41 лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд на осн. чл.415, ал.1,т.2
от ГПК указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в
изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за
установяване на част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, а именно
315,29 лв. –главница за периода 05.03.2015 год. – 05.08.2015 год. и 95,14 лв., обезщетение за
забава за периода 26.02.2017 год. – 14.02.2020 год. По изложените съображения ищеца моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че има вземане против
ответника в сочените размери, за което е издадена заповед за изпълнение, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед и разноските в
заповедното производство, като се присъдят и направените по делото разноски. В съдебно
заседание поддържа предявения иск, чрез писмено становище от процесуален представител.
В месечния срок по чл.131 от ГПК ответника, чрез назначения от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е упражнил правото си на отговор. В отговора
исковете са оспорени и по основание и по размер, като се твърди, че не е на лице валидно
възникнала облигационна връзка между ответника и ищеца, поради което и не е на лице
задължение на ответника към ищеца, на соченото от последния основание. Твърди се, че
ищеца няма вземане срещу ответника, доколкото извършеното прехвърляне на вземането не
е било съобщено на длъжника и цесията не е породила действие спрямо него. Оспорва и
размера на предявените искове. Наведени са доводи за неоснователност на иска, поради
изтекла погасителна давност за търсене на вземането от ищеца. В съдебно заседание
особения представител поддържа изложените в отговора доводи за неоснователност на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 302/2020 год. на ТРС ищеца е подал
заявление , с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и
ТРС е издал заповед за изпълнение за сумата от 329,45 лв., представляваща главница по
цедирано на заявителя от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК ********* (с
предишно наименование ДжетФайненс Интернешънъл) задължение по Договор за стоков
кредит № ***** от 31.07.2013г., изискуемо на краен падеж-05.08.2015г., ведно със законната
лихва от 27.02.2020год., до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 20,73
лв. за периода от 05.09.2013г. до 05.08.2015г. и обезщетение за забава в размер на 103,41 лв.
за периода от 10.01.2017г. до 14.02.2020г. и направените разноски. Заповедта е била връчена
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедния съд, на осн. чл.415 от ГПК е указал
2
на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против ответника. Това определя
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск,с правно осн. чл.422 от ГПК. В
настоящото производство ищеца е предявил иск за част от вземането по издадената заповед
за изпълнение, поради което и съобразявайки претенциите на ищеца заповедния съд е
обезсилил заповедта за изпълнение в частта, за която няма предявен иск.
Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит за покупка на
стоки или услуги № ***** от 31.07.2013 год. сключен между „БНП Париба Пърсънал
Файненс“ ЕАД, в качеството на кредитор и ответника е бил сключен договор за
потребителски кредит по силата на който първия е отпуснал на втория паричен кредит в
размер на 1516,37 лв., от който 1338,13 лв. за финансиране продажната цена на избрана от
кредитополучателя стока, закупена по договор с трето лице и 178,24 лв. за заплащане на
застрахователна премия по договор за застраховка, който кредитополучателя е сключил с
трето лице в полза на кредитодателя, при уговорен годишен процент на разходите 23.49 %,
срещу задължение сумата да бъде върната чрез 24 месечни вноски в размер на 78.34 лв.,
като само последната вноска в размер на 74.50 лв., при договорен краен падеж 05.08.2015
год. От представените по делото писмени доказателства се установи, че цената на стоките,
закупени от ответника и застрахователната премия са заплатени от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД директно по сметка на третите лица, с които ответника е сключил договори
за покупко-продажба и застраховка. В чл.8 от договора страните са уговорили фингирано
връчване на съобщенията от кредитора до длъжника, като всички писмени изявления на
кредитора се считат получени, ако бъдат изпратени на адрес, факс, телефон или електронна
поща, посочени от длъжника и вписани в договора. По делото са представени доказателства,
че кредита е усвоен от ответника на същата дата на която е подписан и договора. С договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017 год. кредитора на ответника е продал и
прехвърлил на ищеца свои вземания, в това число и вземането си към ответника, видно от
Приложение № 1 към Рамковия договор ( виж л. 17 - л. 35). От приложените на писмени
доказателства се установи, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията, като уведомлението е приложено към исковата
молба и връчено на ответника, ведно с нея. Към доказателствата по делото е приложена и
препоръчана пратка ,изходяща от ищеца до ответника от май 2017 год., съдържаща
уведомление за цесия, но същата е върната в цялост с отбелязване , че не е потърсена от
получателя. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, възприета от съда и
страните без възражения се установи, че ответника е усвоил предоставения кредит, погасил
е част от него, чрез плащане,, като първата неизплатена в цялост месечна вноска е била от
05.03.2015 год., а последното плащане е било от 12.11.2015 год., след изтичане на крайната
падежна дата и няма извършени плащания за погасяване на задължението след прехвърляне
на вземането. От заключението се установи също така, че неизплатената главница по
договора е в размер на 329,45 лв., а лихвата за забава е в размер на 99,19 лв. за периода
26.02.2017 год. – 14.02.2020 год.
При така установеното съдът прави следните изводи : От събраните по делото
3
писмени доказателства безспорно се установи, че ответника има задължение по договор за
кредит към „БНП Париба Пърсънал Файненс” ЕАД, както и че кредитор е прехвърлил
вземането си на ищеца по делото. Установи се и безспорно, че кредита е усвоен от
ответника, както и че същия не е погасил частично задължението си по начина и в
сроковете посочени в договора, като е останал задължен към стария кредитор, задължението
не е било погасено и след прехвърляне на вземането.
Основното възражение на процесуалния представител на ответника е, че няма
задължение към ищеца, поради това, че не е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането и спрямо него цесията не е породила действие. Съгласно чл.99,
ал.4 от ЗЗД за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника и
прехвърлянето ще има действие спрямо него от деня, когато съобщението бъде получено,
като до този момент спрямо длъжника титуляр на вземането е цедента, а не цесионера. За да
породи действие съобщението следва да е направено от предишния кредитор. По делото се
представиха доказателства, от които се установи, че в съответствие с чл.99, ал.4 от ЗЗД
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника, от негово име. От представените
писмени доказателства се установи, че цесионера е уведомил длъжника, като е изплатил
уведомление на адреса, посочен в договора ,още през май 2017 год., но същото се е върнало
с отбелязване – непотърсено, при което следва да се приеме, че връчването е редовно по чл.8
от договора. Дори и да се приеме, че фингираното връчване не е редовно и уведомлението за
цесията да не е достигнало до длъжника, преди завеждането на иска, но съгласно
задължителната практика на ВКС - Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК , Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК и др.-
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3
ГПК.
Безспорно препис от исковата молба и доказателствата, към нея, в това число и
уведомлението са връчени на особения представител на ответника. Съобразно съдебната
практика, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици. В този смисъл е Решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г. С връчването на
исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.З от ЗЗД на
особения представител на ответника, връчването е надлежно и от този момент се пораждат
всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника
за извършената цесия. Уведомяването по чл.99, ал.З от ЗЗД чрез връчването на особен
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника и цесията е породила
действие спрямо длъжника от този момент. Този факт, настъпил в хода на производството,
4
следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.253, ал.3 ГПК. Освен това
съобщаването на цесията на длъжника има за цел да защити последния при изпълнение на
задължението, за да изпълни на лицето, което е носител на вземането и поради това
длъжникът може да възрази успешно за липса на уведомяване, само ако твърди, че е
изпълнил на стария кредитор, каквито твърдения от страна на ответника не са направени, а е
видно и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ответника не е извършвал
погасяване на задължението си.
С оглед всичко изложено съдът счита, че възраженията на ответника са
неоснователни, цесията е съобщена по реда на чл.99 от ЗЗД, породила е действие най-късно
от датата на получаване на препис от исковата молба и ответника има задължение да
изпълни към ищеца, а не към стария кредитор. От приетата по делото експертиза се
установи, че ответника не е погасил задълженията си нито към стария, нито към новия
кредитор-ищец по делото.
Възражението на особения представител на ответника, че вземането е погасено по
давност съдът също приема за неоснователно по следните съображения: Установи се от
представените по делото доказателства, че ответника е изпаднал в забава преди крайния
падеж на вземането, но кредитора не се е възползвал от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, при което вземането е станало изискуемо на краен падеж – 05.08.2015
год. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда от ищеца на
26.02.2020 год., поради което съдът счита, че от датата на изискуемостта, до момента на
предприетите от кредитора действия по изпълнение на вземането му, с което се прекъсва
давността, не е изтекъл петгодишния давностен срок и вземането не е погасено по давност.
С оглед всичко изложено съдът счита, че предявения иск с правно основание чл.422
от ГПК е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. След преценка на
всички доказателства по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено, че вземането
на ищеца съществува в размер от 315,29 лв. за главницата и в размер на 95,14 лв. за
обезщетението за забава, т.е иска е основателен за целия размер, заявен от ищеца.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 525 лв. и направените в заповедното производство разноски в размер
на 75 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Д. С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес : гр.Търговище, ул.“T.“, № ** дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Х. И.” № **, ет.6,
представлявано от Изп.Директор Л. Д., действащ чрез юрисконсулт В.Ц. сумата от 329,45
5
лв., представляваща главница по цедиран от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК
********* (с предишно наименование ДжетФайненс Интернешънъл) задължение по
Договор за стоков кредит № ***** от 31.07.2013г., изискуемо на краен падеж - 05.08.2015г.,
ведно със законната лихва от 27.02.2020год., до изплащане на задължението и обезщетение
за забава в размер на 95,14 лв. за периода от 26.02.2017 г. до 14.02.2020г., за което вземане
има издадена Заповед за изпълнение № 180 / 23.04.2020 год. по ч.гр.д. № 302 / 2020 год. на
РС-Търговище, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Търговище,
ул.“T.“, № ** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул.”Х. И.” № **, ет.6, представлявано от Изп.Директор Л.
Д., действащ чрез юрисконсулт В.Ц. сумата от 525 лв., представляваща направени разноски
по делото, както и разноски в заповедното производство в размер на 75 лв., на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6