Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 124
гр.Русе,21.VІ. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 18 юни през две хиляди и деветнадесета година,в
състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
МАРИЯ ВЕЛКОВА
При
секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в
присъствието на прокурора като
разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВТД № 163 по описа за 2019 год.,за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
„П. К. Б.“ЕООД със седалище град С. е
обжалвало решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 5653/2018 год. ,с което
е отхвърлен иска за установяване съществуване на паричното вземане срещу Р.Г.П.
за сумата 2260,65 лева,задължение по договор за потребителски кредит от
20.ІІ.2017 год. ,ведно със законната лихва от 6.ІІІ.2018 год.до окончателното й
изплащане,предмет на заповед за изпълнение на парично задължение,издадена по
ЧГД № 1533/2018 год.на РРС.Развива оплаквания за неправилност на решението и
иска отмяната му и уважаване на иска в пълния размер ведно със законните
последици,по подробно развити в жалбата съображения.
Ответникът по жалбата не взема
становище.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,а
разгледана по същество,е частично основателна.
По делото не е спорно,че по
заявление на „П. К. Б.“ЕООД ,по което е образувано ч.гр.д.№ 1533/2018 год.на
РРС,в полза на дружеството е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит
в размер на 2260,65 лева главница ,7,51 лв.мораторна лихва и разноски срещу длъжника Р.Г.П..
В исковото производство по чл.422 ГПК,предмет на гр.д.№ 5653/2018 год.на РРС,е установено,че жалбоподателят е
предоставил на Р.Г.П. 950 лева паричен заем за срок от 24 месеца срещу
възнаградителна лихва от 41,17 %и годишен процент на разходите /ГПР/от 49,89%. Ответникът
е подписал и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги срещу
възнаграждение от 949,92 лева,разсрочено на месечни вноски,включени в
погасителните вноски по договора за кредит.Така е формиран общият размер на
задължението от 2359,44 лева,включващ главница,възнаградителна лихва по
договора за кредит и възнаграждението за предоставяне на допълнителни
услуги.Установено е също,че ответникът е внесъл сумата от 99,8 лева.
Районният съд е отхвърлил иска като е
приел,че не е установена настъпила предсрочна изискуемост на кредита към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК.Настоящият
състав споделя изцяло изложените в тази насока съображения в обжалваното
решение.Дружеството –жалбоподател не е банка,а финансова институция по смисъла
на чл.3,ал.1 ЗКИ,но даденото в ТР № 4/2013 год.на ОСГТК на ВКС разрешение за
необходимостта преди подаване на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора,че счита кредита за предсрочно изискуем,е принципно и
следва да намери приложение и по отношение на процесния договор.Няма основание
заемодателят,който е финансова институция по смисъла на чл.3,ал.1 ЗКИ и по
занятие предоставя заеми със средства,които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства,да бъде освободен от
задължението да обяви на длъжника,че счита кредита за предсрочно изискуем .Това
несъмнено би го поставило в по-благоприятно ,привилегировано положение спрямо
банките,които също предоставят в заем парични суми за своя сметка и на собствен
риск.Наред с това,липсва основание да се поставят кредитополучателите на
жалбоподателя в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците ,обвързани с
договори за банков кредит.
Във въззивната жалба се прави
оплакване,че независимо от извода за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост
преди подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК,съдът на
основание чл.235,ал.3 ГПК вземанията с настъпил падеж .В разглеждания случай се
навежда довод,и той е основателен,че към 5.ІІІ.2019 год.срокът на договора е
изтекъл като е настъпил падежа и на последната погасителна вноска по кредита.В
тази връзка настоящият състав съобразява и задължителните указания по
приложението на закона ,съдържащи се в ТР № 8/2019 год.на ОСГТК на ВКС съгласно
които е допустимо предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж,ако предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.В разглеждания случай договорът е сключен за срок от 24 месеца,като
последната погасителна вноска е дължима на 5.ІІІ.2019 год.,т.е. към момента на
приключване на устните състезания във въззивната инстанция срокът на договора е
изтекъл.
Паричното задължение,предмет на
установителния иск,е формирано като сбор от задължението по предоставения
кредит и възнаграждението по допълнителното споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.В рамките на задължението да се произнесе по
валидността на клаузите на споразумението и дали същите са неравноправни по
смисъла на ЗЗП,съдът приема следното:
Извеждането на тези услуги,идентични
с услугите по т.15 от Общите условия,по същество представлява заобикаляне на
закона-чл.10а,ал.2 ЗПК.Предоставянето на „възможности“,които потребителят има
по силата на закона,които не кореспондират с насрещно задължение на
жалбоподателя и изпълнението им зависи единствено от неговата воля,са неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП и следователно,нищожни,поради което допълнителното
възнаграждение не се дължи от ответника.
Съгласно чл.21,ал.1 ЗПК всяка клауза
в договора,имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона,е
нищожна.В чл.10 а,ал.2 на същия закон изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащане на такси и комисионни
за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.Включените в
допълнителното споразумение пакет услуги се отнасят до усвояването/по отношение
на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредите/ и
управлението/по отношение на възможността за отлагане или намаляване на
определен брой или промяна на падежа/на кредита.Извеждането им в отделно
споразумение не променя техния характер /като услуги те са включени в т.15 от
общите условия/не пораждат право на кредитора да получи допълнително
възнаграждение за тях,а цели заобикаляне на забраната по чл.10а,ал.2 ЗПК .Това
има за последица нищожност на допълнителното споразумение.
По тези съображения съдът счита,че
сумата от 949,92 лева,представляваща възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги,не се дължи от ответника и иска в тази част е
неоснователен.За главницата по договора за потребителски кредит и уговорената
възнаградителна лихва,в общ размер 1309,71 лева/след приспадане на направеното
от ответника плащане в размер на 99,80 лева/искът се явява основателен.Върху
тази сума съдът присъжда законна лихва считано от 6.ІІІ.2019 год.,падежа на
последната дължима вноска по кредита.Като е отхвърли иска в тази част
,районният съд е постановил неправилно решение,което подлежи на отмяна.Вместо
него съдът постановява друго в посочения смисъл.В останалата част решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 301
от 26.ІІ.2019 година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 5653/2018
год. в частта,с която предявеният иск за установяване на парично задължение е
отхвърлен до размер на сумата 1309,71 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Р.Г.П. *** ЕГН **********,че дължи на „П. К. Б.“ЕООД
със седалище град С.,ЕИК *** сумата 1309,71 лева главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 20.ІІ.2017 год.,ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 6.ІІІ.2019 год.до окончателното й изплащане,предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение № 853/8.ІІІ.2018 година на
Русенския районен съд,постановена по гр.д.№ 1533/2018 год.по описа на съда.
ПОТВЪРЖДАВА същото
решение,в частта,с която искът за установяване на парично задължение е
отхвърлен над 1309,71 лева до 2260,65 лева,както и за законна лихва върху
главницата за периода 6.ІІІ.2018 год.-5.ІІІ.2019 год.
ОСЪЖДА Радослав Г.П. ***
ЕГН ********** да заплати на „П. К. Б.“ЕООД със седалище град С. ЕИК *** сумата
26,29 лева разноски в заповедното производство и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение за това производство.
ОСЪЖДА Радослав Г.П.
ЕГН ********** да заплати на „П. К. Б.“ЕООД ЕИК *** сумата 168 лева разноски в
съдебното производство съобразно уважената част от иска и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончаелно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: