Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 18.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на единадесети
март през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря : Анета Христова
като
разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 6112 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.240 от ЗЗД, вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***против
С.С.С. с ЕГН **********, в която се твърди, че на
29.03.2016г. между ***, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка ***и С.С.С. бил сключен Договор за кредит № ***,
по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Навеждат се доводи, че
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използвали
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ, Процедурата по сключването на договора
за кредит била подробно описана в Общите условия на *** и била в съответствие
със ЗПФУР и приложимото законодателство. Кредитополучателят подавал заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на ***на
интернет страницата на кредитодателя. На същата
страница ***предоставяло Общите си условия, които кредитополучателят трябвало
да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8
от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се
предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на ***.
Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приемел, като това се
извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането му от
кредитополучателя се считало, че се подписвала всяка страница от договора и
приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приемал условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желаел да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласявал
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка
банкова сметка***. Твърди се, че в процесния случай
на 29.03.2016г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на ***под
№ ***. Кредитът бил отпуснат за период от 20 (двадесет) дни, с уговорена
падежна дата - 28.04.2016г. (посочен на страница 1 от Специалните условия към
Договора за кредит - срещу графа „Дата на връщане на сумата“). В заявката си С.С. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на
200,00 (двеста лева), като се възползвал и от незадължителната, допълнителна
услуга за експресно разглеждане на заявката за кредит, за което, съгласно т.2.2
- 2.6. от Общите условия, се дължала пропорционална такса. В изпълнение на
заявката, сумата по кредита била отпусната още в същия ден - 29.03.2016г.,
съгласно посочения в договора от кредитополучателя предпочитан начин -
посредством паричен превод в ***на името ответника. Твърди се, че ответника С.С. се възползвал и от правото си, съгласно договора, да
удължи срока за връщане на кредита. Съгласно т.11 от Общите условия, приложими
към Договор за кредит № ***, кредитополучателят имал право да удължи срока за
връщане на кредита със съгласието на кредитополучателя и съобразно Тарифата на
Кредитора. Така, в крайна сметка, срокът за връщане на кредита бил удължен до
нова падежна дата - 28.05.2016г. На 18.04.2016г., възползвайки се от
възможността си, съгласно т.8 и следващи от Общите условия към Договора за
кредит, ответника заявил отпускането на допълнителни 400,00 (четиристотин лева)
по кредита, като отново се възползвал и от услугата за експресно разглеждане на
искането за допълнителен кредит. Съгласно Общите условия (т.8 и следващи),
кредитополучателят имал право да кандидатства за отпускането на допълнителни
суми по кредита, преди да е върнал първоначално отпуснатия кредит. При
отпускане на допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменял
чрез подписване на нов договор, като всички условия по съществуващия договор, с
изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали
съответно и за допълнителния кредит. Договорът за кредит бил изменен на същата
дата, а исканата допълнителна сума била отпусната отново в рамките на същия ден
- 18.04.2016г., чрез паричен превод по посочената в договора банкова сметка. ***
- 28.05.2016г., кредитополучателят се задължавал да върне сума в общ размер на
769,89лева, от които: 600,00 - общ размер на отпуснатите суми по кредита
/главница/, 149,78 лева - дължима сума за експресно разглеждане на исканията за
кредит и 20,20 лева - размер на договорната лихва за
периода на ползване на кредита. С настъпване на падежа по договора обаче (след
удължаването му - 28.05.2016г.), ответника не погасил дължимите суми и изпаднал
в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от деня, следващ
падежната дата, *** (***) започвало да начислява наказателна лихва върху
непогасената главница, като съгласно условията на т.13.2. (а), същата се
формирала от сбора на договорния лихвен процент, определен в специалните
условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие (10,00 % към датата на сключване на договора).
След като изпаднал в забава, от *** се изпращали напомнителни
писма до ответника на адреса му, посочен в договора. В тях се съдържала детайлна
информация за просрочения кредит — актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Изпратените писма,
съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит № ***, били за сметка
на изпадналия в просрочие кредитополучател, като
начисленото се добавяло към Общата дължима сума. Въпреки отправените покани
обаче, ответникът не погасил своето задължение.
Твърди
се, че на 23.11.2018г. ***, в качеството му на цедент,
сключило с „К.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът
прехвърлил на цесионера вземанията си по Договор № ***
срещу длъжника — С.С.С., в общ размер на 1 563,54
(хиляда петстотин и три лева и петдест и четири
стотинки), от които: 600,00лева - главница; 20,20
лева — договорна лихва за периода на кредита; 149,78 лева- такси за експресно
разглеждане на кредита; наказателна лихва за периода от деня, следващ падежната
дата до 22.11.2018г. (датата, предхождаща цесията) —763,56 лева и отписани
такси за събиране (цената на изпратени писма) —30,00 лева. Посочените вземания
били подробно описани в Приложение № 1, което било неразделна част от Договора
за прехвърляне на вземания. В изпълнение на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и Договора за
прехвърляне на вземания, *** предоставило на „К.Б.“ ЕООД - Потвърждение за
прехвърляне на вземания (Приложение № 5 към договора). Съгласно предоставеното
пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД
изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка, посредством ***до адреса, посочен от ответника в договора за кредит,
която се върнала като „Непотърсена“, видно от известието за доставяне.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 600,00 (шестстотин
лева), представляващи непогасена главница по Договор за кредит № ***; законна лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.Претендират се
и деловодни разноски
Ответникът
С.С. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131
от ГПК, но се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че не оспорва
сключването на съглашенията за кредит, но навежда доводи, че поради възникнали
здравословни проблеми нямал възможност да погасява дълга.
Съдът
като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите
на страните намира за установено следното от фактическа страна :
Не се спори между страните и се
установява от приложените копия на Договор за кредит №*** от 29.03.2016г. и
Договор за кредит №със същия номер от 18.04.2016г., сключени между ***, в
качеството на кредитодател и ответника С.С.С., в
качеството на кредитополучател, както и разписки за извършени плащания, че на
датата на подписване на първия договор е била предоставена на кредитополучателя
сума в размер на 200лв. и регламентирани съществените елементи на съглашението,
а на втората дата е била предоставена допълнително сума в размер на 400лв., в
съответствие с предвидена възможност в приетите от длъжника Общи условия.
Срокът за връщане на заетите суми бил определен на 28.05.2016г., а кредитополучателят
поел задължение да върне сума в общ размер на 769,89лв., от които: 600лв. - общ
размер на отпуснатите суми по кредита /главница/, 149,78 лв. - дължима сума за
експресно разглеждане на исканията за кредит и 20,20 лв.
- договорната лихва за периода на ползване на кредита.
От представения препис на Договор за
прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., сключен между ***, в качеството на цедент и „К.Б.” ЕООД, в качеството на цесионер
и Приложение към него се установява, че вземанията на кредитодателя, произтичащи от сключените с ответника
договори са били прехвърлени в полза на ищеца. Към момента на цесията
вземанията на кредитора са възлизали на непогасени главница в размер на 600лв.,
20,20 лв. договорна
лихва, 149,78 лв. такси за експресно разглеждане на кредита, 763,53лв.
наказателна лихва и 30лв. такси за събиране или общо 1 563,54лв., видно от
отбелязаното в Приложението.
От представения препис на пълномощно,
изходящо от ***, чрез представляващия го управител се установява, че същото е
упълномощило ищцовото дружество да уведоми по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на цедента лицата, чиито
задължения са били прехвърлени по силата
на сключения договор за цесия от 23.11.2018г.
По делото не се установява от
приложеното известие за доставяне, че цесията е била съобщена на длъжника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, но
по делото е приложено уведомление до длъжника
С.С. за извършената цесия, изходящо от цедента по договора от 23.11.2018г, което е лично връчено
на ответника като приложение към исковата молба.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи се безспорно в производството
по делото възникнало облигационно правоотношение между ответника, в качеството
на заемател и ***, в качеството на заемодател по
сключени между тях договори кредит от 29.03.2016г. и 18.04.2016г., двата
индивидуализирани с №***.
Безспорно е и се установи от
обсъдените разписки, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от съглашенията
задължение, да предостави на заемателя уговорените
суми в общ размер на 600лв., при което в тежест на заемателя
е възникнало задължението да върне сумата по уговорения начин и падеж.
Не се твърди и не се установи от
събраните доказателства изпълнение на задължението на кредитополучателя да
върне заемната сума на уговорената дата на падеж – 28.05.2016г. или до
приключване на съдебното дирене в настоящото производство.
Установи се, че вземанията,
произтичащи от процесните договори за кредит са били
прехвърлени от кредитодателя *** в полза на ищеца „К.Б.”
ЕООД.
В настоящото производство се
претендира от ищеца единствено вземането за главница в размер на 600лв. и с
оглед горното, съдът намира тази му претенция за изцяло основателна и доказана
и като такава следва да бъде уважена, респективно осъден ответника да заплати в
полза на ищеца сумата от 600лв., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 50лв. за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП. Неоснователно е
искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр.
с чл.99 от ЗЗД, С.С.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 600 лв., представляваща
неплатена главница по Договор за кредит №***, сключен с ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 16.11.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.С.С. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата от 150 лв., представляваща
деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
районен съдия: