РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Елин Пелин, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, III СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ЧЕРНЕВА Гражданско
дело № 20241820100288 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, вписано в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, с ЕИК ....., със седалище
и адрес на управление: гр, София, ул. „Стефан Караджа”№ 2, , срещу
ОБЩИНА ЕЛИН ПЕЛИН, С ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление
пл. “Независимост” № 1 гр. Елин Пелин, ПК 2100, с която се иска признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 676,45 лева (с вкл.
10 лв. ликвидационни разноски), представляваща вземане за връщане на
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за вреди, настъпили на
23.07.2019 г. от виновно поведение на служители на ответника. Последното
се изразява в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно,
направена е претенция и за сумата от 545,61 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 17.12.2020г. до 17.12.2023г.,ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
(11.12.2023 г.) до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2021 г.
по ч.гр.д. № 1320/2023 г. по описа на РС-Елин Пелин, първи състав.
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че на 23.07.2019 г., при движение по посока от гр.Елин
Пелин към село Лесново, на път от общинската пътна мрежа, водачът на лек
автомобил ,.БМВ 730“ с ДК№......., претърпява инцидент, като по време на
движение преминава през необезопасен участък от пътното платно - дупка.
1
Пътят е в крайно лошо състояние, с множество пътни препятствия по
настилката. Вследствие на инцидента, по автомобила възникват щети по
десните задни гума и джанта и други.
Поддържа, че за процесния автомобил бил сключен договор за
застраховка „КАСКО“ със „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, с период на покритие от
24.10.2018г.-23.10.2019г. Въз основа на искането за оценка на щети, била
образувана ликвидационна преписка № 10019030119686. Извършена била
оценка на вредите по застрахования автомобил, като стойността на
увредените части по щета №10019030110372 е определена на сумата от
666,45 лева и 10 лева ликвидационни разноски. Сумата била заплатена на
застрахования.
Сочи, че за него е налице правен интерес от отправяне на регресна
претенция срещу ответника, който бил отговорен по реда на чл. 49 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Сочи, че липсва точна индивидуализация на мястото на настъпване на
процесното събитие. Твърди, че ищецът не е представил към писмените
доказателства с исковата молба протокол за настъпилото ПТП. Счита, че не е
спазена разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, и по-конкретно в т. 8 на цитираната
разпоредба на ЗДвП. Не е било изпълнено задължението на водача да
уведоми органите на МВР, които да посетят местопроизшествието и да
съставят надлежния протокол за ПТП, без който не може да се установи
процесния инцидент. Излага съображения, че по делото липсвали данни за
посещение на служители на застрахователното дружество на мястото на
произшествието, като нямало съставен и нарочен протокол за настъпилото
събитие. С оглед на изложеното, не са били налице данни за съществените
обстоятелства около настъпването и механизма на застрахователното събитие
се черпят единствено от едностранното уведомление- декларация на водача Р.
Б., от информацията, в което не става ясно и недвусмислено къде точно е
настъпило твърдяното събитие.
Районен съд - Елин Пелин, трети състав, като обсъди представените по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира
следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с
правно основание чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр.
2
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди ; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали е настъпило
твърдяното ПТП, в резултат на което на застрахования автомобил са били
нанесени твърдените имуществени вреди, в т.ч. с неговия механизъм, както
настъпило ли е покрито от застрахователния договор събитие и съответно
дали ищецът е бил в риск, и с това дали водачът на процесното превозно
средство е съпричинил вредоносния резултат.
В производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по
отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да
противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу
застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които
се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата на валиден
застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките,
посочени в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - виж Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 667/2009 г., І т. о., ТК.
Установено е по делото, че МПС марка „БМВ 730“ с ДК№ ........ било
застраховано при ищеца със застрахователно покритие за периода
24.10.2018г.-23.10.2019г., при уговорено покритие “пълно каско” на
рисковете, съгласно “Общи условия” на предлаганата застраховка. Несъмнено
е също така, че съществувалия между страните договор за застраховка е
включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в
резултат на пътнотранспортно произшествие.
Доказано е, че ищецът е заплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на 1 666,45 лева, която сума е изплатена с преводно
нареждане за кредитен превод на 17.09.2019г.
Първият спорен въпрос е свързан с механизма на настъпване на ПТП.
За установяване на горепосочените обстоятелства свързани с механизма
на ПТП и установяване на предпоставките по чл. 49, ал.1 ЗЗД ищецът е
ангажирал свидетелски показания и е поискал изслушване на съдебно-
автотехническа експертиза.
В съдебно заседание на 03.06.2024г. е проведен разпит на свидетелката
Р. С. Б., която не успява да даде конкретни показания във връзка с
настъпилото ПТП. Същата заявява, че е притежавала автомобил същата марка
и модел като процесния, но сочи, че не си спомня конкретното ПТП от
23.07.2019 г. Същата твърди, че от този период е имала и други автомобили
по които настъпвали щети. Сочи, че процесният участък, където е настъпило
3
ПТП, е бил проблемен с много неравности и дупки. Същата многократно
заявява, че не си спомня конкретното ПТП.
При това положение, съдът не кредитира показанията на свидетелката,
тъй като същите не внасят яснота в обстоятелствата по делото и не съдействат
за изясняване на обективната истина по делото.
Свидетелката не си спомня и не успя да посочи точното място на
настъпване на процесното ПТП, като говори обобщено за наличието на дупки
на пътната настилка.
По делото е допусната и съдебно-автотехническа експертиза, съгласно
което, посоченото от водачката (разпитаната свидетелка) и посоченото в
исковата молба не съответства на фактическото състояние на пътното платно,
на ул. 2-ра в с. Лесново.
Съдът намира, че в тази част заключението не следва да се кредитира,
тъй като същото е изработено по картографски данни от „google maps“, на
база заявеното местоположение от свидетелката. Същевременно обаче
свидетелката не успя да си спомни за настъпилото ПТП и да потвърди
посоченото местоположение на препятствието, където е увреден процесният
лек автомобил марка „БМВ 730“ с ДК№ .........
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е
поискал допускане на повторна съдебно-автотехническа експертиза, но съдът
е оставил същото без уважение. Съдът намира, че по делото не са представени
други доказателства, които вещото лице по повторната експертиза да
използва при изготвяне на заключението си. Делото не е попълнено с
доказателствен материал, от който повторното заключение да стигне до
различен извод. Не са представени снимки на увредения автомобил, след
настъпване на ПТП, не е представен протокол за ПТП изготвен от
надлежните органи на МВР, а от свидетелските показания на разпитаната
свидетелка не се изяснява нито механизма на настъпването на ПТП, нито
местоположението на препятствието на пътното платно.
Дори да беше допусната повторна съдебно-автотехническа експертиза,
тя отново не би могла да бъде кредитирана от съда, тъй като отново би била
изготвена на базата на хипотези и предположения, а не на доказателствени
материали, приобщени към делото.
Ето защо, при наличните факти по делото, прилагайки
неблагоприятните последици на чл. 154 ГПК съдът намира, че не се
установява механизма на процесното ПТП и че същото да е настъпило на ул.
2-ра в с. Лесново, за поддръжката, на която е отговорен ответника.
Ето защо, само на това основание исковете подлежат на отхвърляне.
На отхвърляне подлежи и акцесорния иск за законната лихва по чл. 86
ЗЗД.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответника, но
4
такова искане не е направено от него и същите не следва да му бъдат
присъждани.
По изложените съображения,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, вписано в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, с ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр, София, ул. „Стефан Караджа”№ 2, , СРЕЩУ ОБЩИНА
ЕЛИН ПЕЛИН, С ЕИК: ..... със седалище и адрес на управление пл.
“Независимост” № 1 гр. Елин Пелин, ПК 2100 искове по реда на чл. 422, ал.1
ГПК с правно основание чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1 676,45 лева (с вкл. 10 лв. ликвидационни разноски),
представляваща вземане за връщане на изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за вреди, настъпили на 23.07.2019 г. от виновно поведение на
служители на ответника, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване
на дупка на пътното платно, както и сумата от 545,61 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 17.12.2020г. до 17.12.2023г.,ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК (11.12.2023 г.) до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1320/2023 г. по описа на РС-Елин Пелин, първи
състав КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
5