РЕШЕНИЕ
№ 891
гр. Бургас , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120102067 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл. 422 ГПК, по исковата молба на Г. П.
Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.*** срещу СВ. ХР. Ж., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Б.***, с която се иска приемане за установено, че ответницата дължи
сумата от 400 лв., с която се е обогатила неоснователно и е получила без основание, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на 04.12.2020 година до
окончателното и плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7847/2020 г. на БРС. Претендират се разноските в
заповедното и исковото производство.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че на 09.05.2016 г. Г. П. Л. е
превела по банкова сметка на СВ. ХР. Ж. сумата от 400 лева без да има основание за това.
Ангажирани са писмени доказателства.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК от ответницата е депозиран
писмен отговор, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Не се оспорва
извършеното плащане от страна на ищцата. Твърди се обаче, че същото не е направено без
основание и се излагат подробни съображения за съществуващите семейни отношения по
сватовство между страните – ищцата и сина на ответницата имат общо малолетно дете от
съвместното си съжителство. Посочва, че извършения превод ищцата касае съзнателно
изпълнение на нравствен дълг. Към момента на плащането през 2016 г. Л. все още е живеела
с нейния син. При условията на евентуалност твърди, че се касае за дарение – финансова
помощ, за която изрично е признала пред съд по гр.д. № 4927/2019 г. на БРС и която
1
ответникът счита за обичаен дар между съжителстващи под един покрив „снаха“ и
„свекърва“ На следващо място се посочват обстоятелствата, при които е бил извършен
превода – във връзка с предстоящия рожден ден на ответницата и желанието и да се включи
в организирана екскурзия до скандинавските страни, за ранното записване е била
определена цена от 600 лв., като част от сумата – 400 лв. – е била предоставена от ищцата,
като подарък и проява на щедрост, с дарствено намерение. Счита се, че се касае за обичаен
дар и тъй като сумата не е предадена без основание се иска отхвърляне на иска. Ангажирани
са писмени доказателства. Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл.1
ЗЗД.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не е спорно, че от страна на Г.Л. е направен паричен превод в сметката
на СВ. ХР. Ж. в ОББ, поради което съдът приема за установено, че на 09.05.2016 год. в
сметката на ответницата е постъпила сума 400 лева, наредена от ищцата.
Установява от приложеното ч.гр.д. № 7847/2020 г. по описа на БРС, че в полза на
ищцата срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 261170/08.12.2020 г., за сумата от 400 лева, представляваща дадено без
основание, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 04.12.2020 г. до
изплащане на вземането, както и 325 лева съдебни разноски.
Съгласно дадените с Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС разяснения, първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още
при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно
лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е на лице в случаите, когато е
получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато
предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Съзнателното
изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, поради което даденото не подлежи
на връщане. В мотивите на Върховния съд се посочва още, че ако престацията е извършена
съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, тя не е лишена от основание. Когато се
констатира, че извършилият престацията е съзнавал при изпълнението моралното си
задължение, даденото не следва да се присъжда обратно.
Получилият нещо е длъжен да го върне, ако няма основание да го задържи.
Затова по иска за връщане на даденото без основание ищецът трябва да докаже, че е дал и
съответно ответникът е получил нещо, а в тежест на ответника е да докаже, на какво
2
основание го е получил и има право да го задържи. Ако ответникът е получил едно плащане,
за което е установено, че не е отишло в погашение на определено съществуващо
задължение, в тежест на ответника е да докаже, какво друго основание съществува той да
получи и задържи полученото.
По наведеното от ответницата възражение, че процесната сума е дадена в
изпълнение на нравствен дълг, следва да се посочи, че Върховният съд изрично е наблегнал
на съзнателното изпълнение на нравствения дълг. Т.е. не е достатъчно за приложението на
нормата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД да бъдат изтъкнати причини, поради които задържането на
една престация би могло да бъде морално оправдано с оглед началата на хуманност и
отзивчивост в човешките отношения. Напротив, по делото следва да се докаже по несъмнен
начин, че дадената сума от 400 лв. е именно в изпълнение на конкретен, а не хипотетичен
морален дълг, както и че ищцата е съзнавала нравственото си задължение в момента на
престацията, т.е. у нея да е било налице намерение за изпълнението именно на конкретно
морално задължение.
Установява се по делото, че между страните е съществувала връзка и отношения
като такива по сватовство предвид фактическото съжителство на ищцата на семейни начала
със сина на ответницата, роденото от тях дете и обитаването от тях на жилища на
ответницата. Въпреки това обаче, по делото не се заявява конкретен морален дълг, който
ищцата съзнателно да е изпълнила при нареждането на паричния превод. Общите твърдения
за спестени разходи за наем и за отношенията на страните, не обуславят изпълнението на
конкретен нравствен дълг предвид липсата на твърдения в дадения момент ответницата да е
имала нужда от издръжка, от временна парична помощ по конкретен повод, нито друго
някакво нравствено задължение, а възражението по чл. 55, ал. 2 от ЗЗД не може да се
обосновава на предположения.
От събраните по делото свидетелски показания също не се доказват намеренията
на ищцата за съзнателно изпълнение на конкретен морален дълг, нито за твърдяното от
ответницата в условията на евентуалност, че полученото е дарение или обичаен дар. Както
бе посочено по-горе в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за
получаването на процесната сума и за задържането и – твърдяното дарение - обичаен дар.
Свидетелят Т. установява единствено, че ответницата му споделила, че имала подарък от
децата, но същевременно посочва, че ответницата има две деца - син и дъщеря, т.е.
възможно е тя да е имала предвид именно биологичните си деца. Освен това свидетелят
заявява, че не знае дали това е сумата, за която страните спорят. Дарствено намерение не се
доказа и от представената искова молба по гр.д. № 4927/2019 г., тъй като в направеното там
изявление, не се съдържат данни за характера и основанието на тази „помощ“, които биха
могли да бъдат най-различни – дарствено намерение, заемно правоотношение или друга
уговорка. Освен това, от показанията на свидетелката С. и от представените писмени
доказателства, се установява, че към онзи момент ищцата е вложила много средства в
ремонта на жилището на ответницата и предвид скорошното раждане на детето и, малко
3
вероятно е същата да отдели такава значителна сума за дарение или обичаен дар. Предвид
това, съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се доказа и дарствено
намерение у ищцата. Същото не може да се предполага, а следва да бъде установено по
несъмнен начин.
При това положение недоказано остана основанието за получаването на
процесната сума – наличието на конкретно правоотношение с индивидуализиращите го
белези, както и основание за нейното задържане, предвид което претенцията като
основателна следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата дължи на ищцата направените по
делото разноски в общ размер на 650 лева, от които 325 лева за настоящото производство и
325 лева за заповедното.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. П. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б.*** че СВ. ХР. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б.***,
дължи на ищцата сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, с която се е обогатила
неоснователно и е получила без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на 04.12.2020 година до окончателното и плащане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7847/2020 г. на БРС.
ОСЪЖДА СВ. ХР. Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б.***,
да заплати на Г. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.***, сумата от 650 лева за направените
съдебни разноски, от които 325 лева по ч.гр.д. № 7847/2020 г. на БРС и 325 лева за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
4