О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: А.
СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 270 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с
Вх. № 27616/19.09.2019 год. на ВОС от Т.К.Б. с ЕГН: **********,***, действащ
чрез адвокат П. *** съдебен адрес:***,
офис 1, по гражданско дело № 270/2018
год. по описа на ВОС с правно основание чл.248 ал.1 предл. Второ за
допълване на Определение 2403/13.08.2019 год. по гр. дело № 270/2018 описа на
ВОС.
В молбата се твръди,
че съгласно Определение № 13233 от 15.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 17
200 по описа за 2018 год. на Варненски районен съд в особената книга при съда е
вписан извършеното отричане на Т.К.Б. от наследството оставено след смъртта на
Стойко Д.С. с ЕГН: **********.
С определение № 706
от 27.02.2019 год. молителката е конституирана като ответник по настоящото
дело. На 27.03.2019 год. молителката е депозирала по настоящото дело писмен
отговор по искова молба с вх. № 3311 от 31.01.2018 год., в който тя е
обективирала и искане за присъждане на сторени от нея съдебно - деловодни
разноски.
С Определение №
2403/13.08.2019 г. съдът е прекратил производството по делото против Т.К.Б.,
тъй същата няма качеството на наследник с оглед на направения от нея отказ от
наследство.
В молбата се твръди,
че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК съдът следва да й присъди разноски, като е
заявила такива в размер на 3600 лева.
Към молбата си е
представила списък с разноските и и Договор за правна помощ и консултантскжо
съдействие от 20.03.2019 год.
В дадения от съда
срок е постъпил отговор на молбата от ищеца по делото „МБИЛДИНГ" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г.
Живков" № 22, представлявано от управителя М.В.Н., представлявано от адв. Д.Е.Д., и съдебен адреса***, с която оспорва искане
за присъждане на разноски.
Моли съда да го
остави без уважение.
Като се запозна с
материалите по делото съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Производството по
делото е образувано по искова молба „МБИЛДИНГ" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. Живков" № 22,
представлявано от управителя М.В.Н. е предявил искова молба, на основание чл.
135 ЗЗД срещу С.Д.С., ЕГН: ********** и, А.К.Б., ЕГН: **********.
В хода на производството
ответника С.С. почива, съгласно чл. 230, ал. 2 ГПК при смърт на ответника съдът
на основание чл.227 от ГПК е конституирал неговите ответници.
Молбата е подадена в
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
В производството по
настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба, подадена
от „МБИЛДИНГ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, р-н „Младост", ж.к."Възраждане" №60, вх.З,
ет.2, ап.52, представлявано от М.В.Н., действащ чрез процесуален представител
по реда на чл.32 от ГПК юрисконсул Д.Е.Д. и съдебен адрес *** против С.Д. С., ЕГН:**********,*** и съдебен адрес:*** А.К.Б.,
ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.135 ЗЗД и цена на иска 101 119.40
лева.
В хода на
производството, на 22.03.2018 год. ответника
С.Д.С. е починал, за което е съставен акт за смърт №633/22.03.2018 год.
на Община Варна.
С определение №
706/27.02.2019 год. съдът на основание чл.227 от ГПК е конституирал в
качеството на ответници по делото Т.К.Б., И.А.М., А.А.Д., Д.А.М., Д.Б.С., Л.Б.Х., С.С.Л., Е.С.Л., М.И.М., Г.И.К.,
З.С.Х., Г.С.К., А.Д.Д. и В.Д.С..
Всички
новоконституирани ответници с изключение на Е.С.Л. и Г.И.К. са депозирали
вписан отказ от наследството на С.Д.С.,
поч. на 22.03.2018 год., за което е съставен акт за смърт 633/22.03.2018
год. на Община Варна.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата Т.К.Б., действаща чрез адвокат П.Т.Т.,
с който е напрвено възражение за че тя не е материално пасивно легитимирана по
иска, тъй като е вписала отказ от наследствов особенната книга на съда под №
513/2018 год. с Определение № 13233/15.11.2018 год. по ч.гр.дело № 15.11.2018
год. по описа на РС-Варна.
С Определение №
2403/13.08.2019 г., Варненският окръжен съд е прекратил производството по
гр.дело № 270/2018 год. по описа на ВОС против ответниците: Т.К.Б., ЕГН:**********,
с адрес: ***0, И.А.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, А.А.Д., ЕГН:**********, с
адрес: ***, Д.А.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, Д.Б.С., ЕГН:**********, с
адрес: ***, Л.Б.Х., ЕГН:**********, с адрес: ***, С.С.Л., ЕГН:**********, с
адрес: ***, М.И.М., ЕГН:**********, с адрес: ***, З.С.Х., ЕГН:**********, с
адрес: ***, Г.С.К., ЕГН:**********, с адрес: ***, А.Д.Д., ЕГН:**********, с
адрес: *** и В.Д.С., ЕГН:**********, с адрес: ***, поради направен отказ от
наследството на починалия ответник С.Д.С. *** поч. на поч. на 22.03.2018 год.
за което е съставен акт за смърт 633/22.03.2018 год. и загубване на качеството
на наследник.
Към отговора на
исковата молба е представена призовка за доброволно изпълнение по изпълнително
дело № 20188950400056 на ЧСИ Людмил Станев с Район надействие ОС-Варна и рег. №
895 от Камарата на ЧСИ от която е видно, че Т.К.Б. е конституирана ката страна
по посоченото изпълнително дело.
Към молбата си за
допълване на определението с присъждане на разноски Т.К.Б. е представила списък
с разноски в размер на 3 600 лева, от дата 10.12.2018 год., от който
момент се дължи възнаграждението.
Ответницата е конститурана в това качество с
Определение № 706/27.02.2019 год. два месеца по късно.
Тази фактическа
обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства.
С оглед на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата е допустима
тъй като искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
ответницата Т.К.Б., действаща чрез адв. П.Т., с депозирания отговор на исковата
молба.
Молбата за допълване
на определението в часта за разноските е несонвателна и следва да се остави без
уважение.
Според нормата на чл.
81 от ГПК, със всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК,
страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските
е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл.
78 от ГПК. С оглед постановеното прекратително определение, са налице
основанията на чл. 78, ал. 4 от ГПК за присъждане на разноски в полза на
ответницата Т.Б..
Разноските за правна
защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един
адвокат. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като
писмената форма е за доказване. С договора следва да се удостовери, че
разноските са заплатени, или са само договорени.
От граматическото
тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК
се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване
включително и ответника може да иска
заплащане на разноски при отхвърляне на иска на вече заплатените от него
разноски.
Нормите на ГПК
уреждат единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва
да определи отговорността на страните за поемането им.
Този извод не
противоречи на установеното с чл. 36, ал. 4
от Закона за адвокатурата (ЗА), който предвижда отлагане на
заплащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от
изхода на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗАдв., при оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание, с оглед изхода от делото насрещната
страна по делото дължи възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска
помощ.
Това възнаграждение
се дължи, само доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране
отговорността й за разноски, като техният размер се определя от съда, съобразно
предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая не са налице основанита чл.78 ал.3 от ГПК,
тъй като производството по делото не е приключило.
При така изложеното
се налага извод, че ответницата не е заплатила в настоящото производство
разноски и такива не следва да й се присъждат./Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора
Чаначева и Албена Бонева/.
На ответника се
дължат разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК и при прекратяване на делото.
Настоящият съдебен
състав намира че разноски не следва да й се присъждат и на основание чл.78 ал.4
от ГПК, защото на първо място такива не е направила.
Второто основание, че
още преди да бъде конституирана в качеството на ответник по делото тя е направила
отказ от наследството, който е надлежно вписан в особената книга, с което е
загубила качество на наследник по отношение на имуществото, оставено от С.Д. ***.
Горното налага извод,
че още преди да бъде конституирана в качеството на ответник /Определение №
706/27.02.2019 год./ Т.К.Б. не е била пасивно материално легитимирана да
отговаря по предявения иск. Тя е знаела този факт, тъй като под № 513/2018 год.
с Определение № 13233/15.11.2018 год. по ч.гр.дело № 15.11.2018 год. по описа
на РС-Варна е вписан неин отказ от наследство.
Този факт е бил
известен и на процесуалния й представител по пълномощие адв. П.Т., която е
представлявала ответницата Т.Б. пред ЧСИ Людмил Станев по изпълнително дело №
20188950400056 в който е направила същите възражения.
В депоцирания от Т.Б.
отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК единственото въведено правнорелевантно
възражение е липсата на пасивна материална легитимация с оглед липсата на
качеството й на наследник, след отказ от наследството на С.Д. ***.
За така
организираната защита на ответницата нейният процесуален представител по
пълномощие адв. Т. е поискала заплащане на възнаграждение по реда на чл.38 от
ЗАдв. В размер на 3 600 лева. Това навежда на извод за злоупотреба с права
от страна на адв Т..
Налице е и друго
основание съдът да не уважи искането за допълване на Определение №
2403/13.08.2019 г., постановено по гр. дело № 270/2018 г. по описа на ВОС в
частта за разноски.
В молбата си за
допълване на постановеното прекратително определение ответницата действаща чрез
процесуалния си представител по пълномощие е представила спикък по чл. 80 от ГПК, в който се претендират разноски в размер на 3600,00 лв.
Посочената в списъка
за разноски дата на това задължение е 10.12.2018 год. Ответницата Т.К.Б. е
конституирана в качестовото на ответник с Определение № 706/27.02.2019 год. От
изложеното е видно, че задължението за разноски е възникнало два месеца преди
ответницата Т.К.Б. да е конституирана в качеството на ответник. В този списък
не е посочено, че това възнаграждение се дължи на основание чл.38 от ЗАдв. Това
налага извод, че договореното но неплатено възнаграждение е за друго
производство, а не за настоящото. Този извод се потвръждава от депозираното по
делото пълномощно стр.305 от делото.
По изложените
съображения, молбата за допълване на Определение № 2403/13.08.2019 г. в частта
за разноските се явява неоснователна.
С изложените мотиви,
на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като неоснователна и недоказана
молбата на адвокат П. *** съдебен адрес:***,
офис 1 действаща в качестовото й напроцесуален представител по пълномощие на Т.К.Б.
с ЕГН: **********,***, за допълване на Определение 2403/13.08.2019 год. по гр.
дело № 270/2018 описа на ВОС с правно основание чл.248 ал.1 предл. Второ от ГПК, в частта за разноските, като: осъди „МБИЛДИНГ" ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, р-н
„Младост", ж.к."Възраждане" №60, вх.З, ет.2, ап.52,
представлявано от М.В.Н., да заплати на адвокат П. ************, с адрес на
кантората гр. Варна, ул. „Баба Рада“ №20-22, ет.1, офис 1, сума в размер на 3600
лева, представляваща направени разноски в производството пред ВОС, на основание
чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок
от уведомяването на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: