Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Плевен, 15.01.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети декември
през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д.
при
секретаря ..……… Ивайло Цветков ..……… и в присъствието на прокурора ………………………...….. като разгледа
докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. в.гр. дело № 975 по описа за
2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №1734/
-сумата от 2 883,05лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 30.04.2016 год. до
30.04.2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата
молба - 30.04. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 440, 00лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
Осъдил ********гр.Плевен, ********, с адрес на управление гр.********,
представлявана от ********, да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса върху уважените искове в размер на 115,32лв.
Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е постъпила
въззивна жалба от Областна Дирекция на МВР - Плевен, в която се твърди, че
решението е неправилно – съдът е приел в противоречие със Закона, че положения
от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ. За процесния период
от 30.04.2016г. до 30.04.2019г. твърдят, че са действали три такива Наредби – от
19.08.2014г., от 25.05.2015г. и от 29.07.2016г. за реда, за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители от МВР. Същите са
специални спрямо НСОРЗ и втората и третата Наредби не са предвиждали както чл.9
ал.2 НСОРЗ нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1,143 за
разлика от действалата преди тях Наредба от 19.08.2014г. Съгласно ЗМВР и чл.3
ал.3 от тези Наредби изрично е предвидено, че служителите на МВР могат да
полагат по 8 часа нощен труд за разлика от държавните служители по ЗДСл и
лицата по трудови правоотношения. От друга страна твърдят, че чл.2 ал.3 НСОРЗ
изрично изключва приложението на Наредбата спрямо служители по трудово правоотношение
в държавната администрация.
Излагат съображения, че по делото е установено, че на
ищеца ежемесечно е изплащано допълнително възнаграждение по 0,25лв. повече за
всеки час нощен труд. Навеждат доводи, че ПлРС не е обсъдил представеното от
тях Писмо от 29.08.2011г. на МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ
не може да се използва за генериране на извънреден труд. Твърдят, че получените
часове в повече от превръщането на нощните часове в дневни със сочения
коефициент не са извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ, защото ищецът не
е работил извън установеното му с график работно време за длъжността му.
В съдебно
заседание молят
съда да вземе предвид разпоредбата на чл.9Г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските /НРВПО/ в редакцията ѝ в ДВ №41/2017 година и да
отхвърли исковете за периода 01.01.2018 година - 30.06.2018 година. Размерът на
главницата се установява по безспорен начин от експертизата, която е подробна и
помесечна във връзка с изчислените суми за главница – 522,21лв. Претендират отмяната на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от по 100лв. за всяка инстанция.
Ответникът по
въззивната жалба П.С.П. ***, ЕГН **********,
редовно призован, не изразява
становище.
Като взе предвид
данните по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните,
настоящият съдебен състав намира разглеждането на жалбата за процесуално
допустимо, а по същество жалбата за частично основателна, предвид следните
съображения:
Между страните няма спор, че ищецът П.С.П. *** е в служебно правоотношение с ОД МВР гр.Плевен, по силата на което е
изпълнявал длъжността Мл. автоконтрольор в РУ – ****при ОД МВР гр.Плевен.
Безспорно е също така, че за процесния период от 30.04.2016г. до 30.04.2019г. ищецът е полагал
труд на смени при 12-часов режим на работа,
при сумарно изчисляване на работното време и тримесечно отчитане на
отработеното време.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че
отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по
отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142 ал.2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187
ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден;
и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22.00 часа
до 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което
обстоятелство също липсва спор между страните. Намерил, че от това следва, че в
настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на
чл.187, ал.5 – ал.6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на
смени.
Приел, че според чл.187 ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на
министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива наредби е
следната: за периода от 19.08.2014 год. до 01.04. 2015 год. е действала Наредба
№ 8121з- 407/11.08.2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 год., в сила от
19.08.2014год., отм., бр.40 от 02.06. 2015год., в сила от 01.04.2015год.). От
01.04.2015год. до 29.07.2016 год. е действала Наредба № 8121з-592/
25.05.2015год., която е била отменена с решение № 8585 от 11.07.2016год. на ВАС
на РБ по адм. д. № 5450/2016год., обн. в ДВ бр.59 от 29.07.2016год. От 02. 08.
2016 год. действа Наредба № 8121з - 776 от 29.07.2016год. (обн., ДВ, бр. 60 от
02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.), която обаче е отменена с
Решение № 16 766 от 10.12.2019г. на ВАС по адм. дело № 8601/2019г.,
5-членен състав, обн. ДВ бр.4/14.01.2020г.
За процесния период същата е действала, а отмяната й води до липса на
уредба занапред. Текстовете на чл.3 ал.3 и в трите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24- часов период. Съобразно чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период се
умножава по 0,143. В следващите две наредби № 8121з- 592/25.05.2015год и №
8121з- 776/29.07.2016год., приложими към процесния период, липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Намерил, че липсата на
изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Пришел, че при
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1.143.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен
нощния труд в размер на 0,25лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от
НСОРЗ/, ПлРС счел, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9
ал.2 от НСОРЗ, се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това
не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно
чл.8 за всеки отработен час или за част от него между 22,00ч. и 06,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25лв. С оглед на това двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Като неоснователно разгледал възражението на ответника, че коефициентът
в случая е неприложим, поради представеното писмо от Министерство на труда и
социалната политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи
7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая
ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се „приравнява“. Ако
изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през
нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
„приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата
на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират
от КТ.
От заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която приел като неоспорена от страните, установил
че за периода от 30.04.2016 год. до 30.04.2019 год.
ищецът е положил 3 180 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент
1.143 за превръщането му в дневен труд възлиза на 3 634,74часа или явява
се незаплатена разлика от общо 454,74часа, като дължимото незаплатено от
ответника възнаграждение при ставка от 6,34лв. е в размер на 2 883,05лв. Поради
това уважил искът изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва
от депозирането на исковата молба в съда - 30.04.2019 год., до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно
е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна
уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
Доводът,
че НСОРЗ е неприложима поради ограничението на чл.2 ал.3 от същата е
неоснователен – служителите в МВР са по служебно правоотношение, а не по
трудово в държавната администрация и поради това забраната за прилагане на
НСОРЗ не се отнася за тях.
В
подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на
ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС.
По
отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай
не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ по съображения, изложени в
приложеното по делото Писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство
на труда и социалната политика (МТСП), същото е частично основателно само за
периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО,
а не по доводите на ответника. Съображенията за това са следните:
Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9,
ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл.142,
ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на
8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид
чл.187
ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността
на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува
задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да осигурява
отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е
влязла в сила нормата на чл.9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно
която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата
на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г.,
в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както ги
изчислява и вещото лице в заключението си. По-важното е, че същите са
определени от нормата на чл.9Г НРВПО за извънреден труд, защото са повече от
часовете, отработени по График за дежурствата при работодателя.
За периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл. 9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г
НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. –
31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода
от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в
отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях
преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018
г., когато вече действа новата редакция на чл.9Г от
НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза за периода от 01.01. 2018г. до 30.06.2018г. на ответника са се
дължали общо 522,21лв. главница, които следва да се извадят от общия размер на
възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков
период в размер на 2 883,05лв. Получената сума възлиза на 2 360,84
лева, до който размер искът се явява основателен, като за горницата над тази
сума до пълния предявен размер от 2 883,05 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
При
тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл.271 ал.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да заплати на
въззиваемия сумата над 2 360,84лв.
до пълния предявен размер от 2 883,05лв., представляващи дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 372,372 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за
периода от 30.04.2016г. до 30. 04.2019г. 3 180 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва от 30.04.2019г. до окончателното плащане, като вместо него
следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението следва да се отмени за
разноските и дължимата д.т. от ответното ОД МВР гр.Плевен в Частите, с които
ответникът е осъден да плаща на ищеца за разноските – за сумата от 342,19лв., дължими разноски по
компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от исковете и при
отчетено адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита в
размер на 100лв., като искането се отхвърли като неоснователно до пълния размер
от 440лв., и се отмени за разликата над сумата от 94,43лв. – дължима д.т. върху предявените искове до присъдените 115,32лв.
като незаконосъобразно.
Досежно разноските за въззивното
производство такива се дължат съразмерно на уважената Част от въззивната жалба,
защото ищецът не се е явил пред ПлОС и не е изразил становище – П.С.П. следва
да заплати на ОД МВР гр.Плевен сумата от 28,56лв.,
представляваща разноски за делото пред ПлОС съразмерно на уважената Част от ВЖ,
при която разноските направени от въззивника са 57,66лв. за д.т. и 100лв. за
адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита.
Така мотивиран и на основание чл.271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1 734 от 20.09.2019г. по гр.д. № 2635/ 2019г. по описа на Районен съд
– Плевен В ЧАСТИТЕ, с които ********– Плевен, представлявана от Директора ****е
осъдена да заплати на П.С.П. ***, ЕГН ********** сумата над 2 360,84лв. до пълния предявен размер от 2 883,05лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 372,372 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положения от въззиваемия за периода от 30.04.2016г. до 30.04.2019г. 3 634,74
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 30.04.2019г. до
окончателното й изплащане; сумата над 342,19лв.
- дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част
от иска до пълния размер от 440лв. за първата инстанция и за разликата над
сумата от 94,43лв. – дължима д.т.
върху предявения иск до присъдените 115,32лв. – д.т. като незаконосъобразно,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от П.С.П. ***,
ЕГН ********** срещу ********–
Плевен иск за присъждане на сумата от 522,21 лева, представляваща разликата над
сумата от 2 360,84 лева до пълния предявен размер от 2 883,05 лева,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 372,372 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положения от него за периода от 30.04.2016г. до 30.04.2019г. 3 180
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019г. до
окончателното й изплащане; на сумата от 97,81лв., представляваща разлика над
сумата от 342,19лв. – дължими разноски по компенсация до 440лв. – присъдени
разноски на ищеца за първата инстанция и на сумата от 20,89лв., представляваща
разлика над сумата от 94,43лв. – дължима д.т. върху уважените искове до 115,32лв.
– присъдена д.т. в полза на ПлРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата Част.
ОСЪЖДА П.С.П. ***, ЕГН ********** да заплати на ********– Плевен,
представлявана от Директора ****сумата от 28,56лева,
представляваща разноски за въззивната инстанция съразмерно на уважената Част от
жалбата.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.