Мотиви по НOХД № 1638 по описа на БРС за 2016 г., НО, 17–ти състав.
Бургаска районна прокуратура е
внесла обвинителен акт по Бързо досъдебно производство № 434-261/2016г. по
описа на 02 РУ при ОД на МВР гр.Бургас, Б.ПОР.937/2016г. на БРП против Ч.Д.Д.
за това, че на 16.03.2016г. в гр. Бургас, по ул. "Одрин" в района на
разклона за кв.Лозово, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка *** с peг. № ***, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред с наказателно постановление № 14-3388-000277/17.03.2015г. издадено от
Началник група сектор „ПП” при ОД МВР гр.Бургас, влязло в сила на 22.10.2015 г.
за такова деяние – управление на МПС без съответно СУМПС - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа така внесеното обвинение, като намира за доказано от обективна и
субективна страна извършеното деяние и моли съдът да постанови осъдителна
присъда, като определи на подсъдимия и съответно наказание.
Защитникът адв. Б. изразява желание производството да протече по
общите правила на НПК, като счита повдигнатото срещу подзащитния му обвинение
за недоказано. Оспорва годността на свидетелските показания на полицейските
служители. В своята пледоария моли съдът да постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият Д. не признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява желание производството да протече по общия ред. Не
се признава за виновен в извършването на посоченото престъпление. Заявява, че е
имал обтегнати отношения с разпитаните в с.з. полицейски служители, като това е
довело до образуване и на настоящото производство. Не сочи конкретни доказателства
за твърдяните от него взаимоотношения с полицейските служители. Моли за
постановяване на оправдателна присъда.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На
16.03.2016 г. в периода от 08.30 часа до 17.30 часа свидетелите С.Х. и Г.К. и
двамата полицейски служители към Второ РУ ОД МВР Бургас, били на работа, като
изпълнявали служебните си задължения на територията на кв. „Лозово", гр.
Бургас. Около 15.50 часа те били спрели с патрулен автомобил, с отличителни
надписи и сини лампи, на изхода на кв.Лозово, когато покрай тях минал лек автомобил
марка *** с peг. № ***, движещ се в посока от кв."Лозово", към
гр. Бургас. Виждайки автомобили св. Х. и св.К. решили да извършат проверка на
лицето, което го управлява. Те последвали МПС-то и подали светлинен и звуков
сигнал към водача да спре. След като водача видял полицейските служители, той
ускорил скоростта и се наложило патрулният автомобил да го последва с
максимална скорост. На отсечката до „Сомат” патрулният автомобил пресякъл пътя
на МПС-то, което наложило спирането му. Управляващ на лек автомобил марка *** с peг. № ***, бил подсъдимият Ч.Д.Д.. Последният бил сам в
автомобила. В хода на извършената от служителите проверка било установено, че подсъдимият
управлявал автомобила, без съответно свидетелство за управление, като
неправоспособен водач. С оглед на тази констатация било потърсено съдействие от
св. Г.Д.-мл.автоконтрольор към сектор «Пътна полиция» при ОД МВР Бургас. На същата
дата, на подс. Ч.Д.Д. бил съставен АУАН, серия Г № 342179/16.03.2016 г., копие
от който е налично към материалите по бързото производство /л. 5/. Била
извършена и допълнителна справка от св. Г.Д., при която било установено, че с
Наказателно постановление № 14-3388-000277 /17.03.2015 год., издадено от И.Т.Н.
- Началник група към ОД-МВР- Бургас, c-p „Пътна Полиция" Бургас, връчено му лично на
14.10.2015г., влязло в сила на 22.10.2015 год., подс. Д. е бил наказан по
административен ред, също за управление на МПС, без съответно свидетелство за
управление. Било установено, че към момента на проверката водача бил загубил
всички контролни точки, поради което той бил неправоспособен водач.
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетелите К., Х. и Д., както и от
писмените доказателства и доказателствени средства по делото – заверени преписи
от Наказателно постановление №
14-3388-000277 /17.03.2015 год., издадено от И.Т.Н. - Началник група към
ОД-МВР- Бургас, c-p „Пътна Полиция" Бургас, АУАН серия
Г № 342179/16.03.2016 г., Справка от Сектор „ПП” при ОД на МВР –
гр. Бургас, СТЕ, бюлетин за съдимост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Подсъдимият Ч.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 343в,
ал.2 от НК. По
делото са събрани напълно безпротиворечиви доказателствени материали и в този
смисъл не е налице хипотезата на чл.304 от НПК, в каквато насока са изводите на
защитата. Разпитаните по делото свидетели – полицейски служители – К. , Х. и Д.
имат ясни спомени за случая, в които са възприели подс.Д. да управлява
автомобила. Показателни в тази насока са показанията на св.Х., който заявява,
че се е наложило да последват подсъдимия, тъй като той не е спрял на подадените
звукови и светлинни сигнали за спиране. Единствено адекватната намеса на
полицейските служители, изразяваща се в пресичане на пътя на подсъдимия с
патрулната кола довела до спиране на управляваното от него МПС. По искане на
защитата бяха разпитани и втора група свидетели – св.С., св.К. и св.И.. Показанията на св.Сотиров не касаят
релевантни факти, тъй като този свидетел не е присъствал към момента на
извършване на престъплението, а разказва само какви са му били уговорките с
подсъдимия. Св.К. и И.разказват идентична фактическа обстановка. Твърдят, че
отивайки към автобусната спирка на изхода за Лозово видели подсъдимия, който
бил седнал от дясната страна на автомобила си. Заявяват, че той отказал да ги
закара до Бургас, при което те си хванали автобуса. След като се качили в
автобуса забелязали патрулен автомобил до МПС-то на подсъдимия. Тези показания
на тази група свидетели изцяло противоречат на показанията на първата група - св.
К.Х. и Д.. Съдът приема за достоверни показанията на полицейските служители,
които са взаимодопълващи се и се подкрепят от останалия доказателствен
материал. Безспорно се доказа и от приетата СТЕ, че в посочения в обвинителния
акт ден и час автомобилът на подсъдимия е преминал по ул.”Одрин” в кв.Лозово.
Въпреки, че експерта е посочил, че не може да се установи кое е лицето което е
управлявало МПС-то, то това обстоятелство се установи посредством показанията
на св.К. и св.Х.. Подсъдимият не доказа твърдяната заинтересованост на
полицейските служители, поради което съдът намира тези негови твърдения за
недоказани.
Така с
деянието си подсъдимият Д.
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343в ал.2 от НК, тъй като на 16.03.2016г. в гр. Бургас, по ул. "Одрин" в района на
разклона за кв.Лозово, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка *** с peг. № ***, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред с наказателно постановление № 14-3388-000277/17.03.2015г. издадено от
Началник група сектор „ПП” при ОД МВР гр.Бургас, влязло в сила на 22.10.2015 г.
за такова деяние – управление на МПС без съответно СУМПС. От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл
от подсъдимия, като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Интелектуалната страна на умисъла е обхващала представите, че е
наказван по административен ред с административни наказания с посоченото
по-горе НП. Той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
С въведеното законодателно решение за криминализиране на осъщественото
от подсъдимия Д. деяние е заложен един съществен принцип - управлението на МПС
без свидетелство за правоуправление се криминализира като престъпление по НК
едва след като деецът веднъж е бил наказан за същото по административен ред.
Следователно, от обективна страна предпоставка за търсене на наказателна
отговорност е наличието на едно предишно административно наказване на дееца за
същото такова деяние, което не е изиграло своята възпираща роля. В настоящия
случай това се явява наказването му с наказателно постановление № 14-3388-000277 /17.03.2015 год., издадено от И.Т.Н.
- Началник група към ОД-МВР- Бургас,
c-p „Пътна
Полиция" Бургас, връчено му лично на 14.10.2015г., влязло в сила на
22.10.2015 год. Подсъдимият
е осъществил изпълнителното деяние - управлявал е МПС, като това е извършено в
посочения в закона срок - едногодишен, считано от наказването му по
административен ред.
Субект на престъплението по ал. 2 на чл.
343в от НК за разлика от субекта по ал.1 може да бъде само изначално
неправоспособен водач на МПС. Тоест не такъв, на който свидетелството за
правоуправление е временно отнето, а такъв, който или никога не е притежавал
свидетелство (не е полагал изпит, не се води на отчет в КАТ) или е бил
правоспособен, но е загубил изцяло правоспособността си. Безспорно се установи
в настоящия случай, че подсъдимият Д. е неправоспособен водач.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл.
Съзнавал е, че е неправоспособен водач, както и че вече е бил наказван по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление. Подсъдимият е съзнавал, че извършва същото деяние - управлява МПС
без СУМПС - в едногодишния срок от наказването му по административен ред, тъй
като наказателното постановление му е било връчено лично и той е бил абсолютно
наясно с наложените му административни наказания, като е предвиждал
общественоопасните последици на своето поведение и пряко ги е целял.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия Ч.Д. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343в,
ал.2 от НК.
По наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. За извършеното от подсъдимия престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба
от петстотин до хиляда и двеста лева.
На първо място съдът отчита, че не са налице многобройни или
изключително смекчаващи обстоятелства, поради което и най-лекото предвидено в
закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Поради което Д. следва да бъде
санкциониран за поведението си при приложение на чл. 54, ал.1
от НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
вземе предвид обремененото съдебно минало на подсъдимия. Видно от справката му
за съдимост, същият е осъждан многократно за различни по вид престъпления, вкл.
и неколкократно за престъпление по чл. 343в,
ал.2 от НК, за каквото престъпление е и настоящото производство.
Наложените в тази връзка наказания очевидно не са постигнали предвидените в
закона цели за поправяне и превъзпитание на дееца и не са оказали възпиращо
действие по отношение на него, щом като той отново извършва същото
престъпление. На следващо място от справката,
издадена от сектор „ПП” при ОД на МВР гр.Бургас се установява, че
подс.Д.
е наказван 41
пъти за различни нарушения по ЗДвП, основно за нарушение по чл.150 ал.1 от ЗДвП.
От това се налага несъмнения извод , че същият поначало има изцяло
нихилистично отношение към въведените нормативни правила за движение по
пътищата и тоталното им пренебрегване и незачитане е негов обичаен стил на
поведение. На практика подсъдимият постоянно управлява автомобил, въпреки
посочената по-горе неправоспособност за тази дейност. От
гореизложено в своята съвкупност се налага извода, че управлявайки МПС по
пътищата този деец е изключително рисков и опасен за останалите участници в
движението. Съдът
отчита като смекчаващи вината обстоятелства трудовата ангажираност на
подсъдимия.
С оглед изложеното и вземайки предвид баланса между смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, настоящият състав намира, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от
свобода и глоба в размер на 900 лева. Не може да бъде приложен институтът на
условното осъждане, тъй като предвид предходните осъждания на подсъдимия не са
налице предпоставките на чл. 66, ал.1
от НК. На основание чл. 61, т.2
вр. чл.60, ал.1
от ЗИНЗС така определеното наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно в затвор при първоначален "строг" режим.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият е неправоспособен водач, съдът
прие, че не може да приложи разпоредбата на чл. 343г от НК. В този смисъл са и разясненията, дадени с Постановление № 1/1983
г. на ВС, Пленум, т. 6. Освен това, съставът по чл. 343в, ал.
2 от НК /по който подсъдимият бе признат за виновен/ не попада в
изчерпателното изброяване на чл. 343г от НК.
Съдът счита, че се касае за лице с утвърдени престъпни навици и явно
демонстрирано нежелание да се поправи, въпреки изтърпените до момента
наказания, поради което само така наложеното наказание може да постигне целите
предвидени в чл. 36 от НК.
Това наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен
на обществената опасност на деянието и на дееца.
По разноските:
След като подсъдимият бе признат за
виновен в негова тежест следва да се възложат сторените в хода на съдебното
следствие разноски за изготвената СТЕ.
След като подсъдимият бе признат за виновен,
в негова тежест следва да се възложат сторените в хода на съдебното следствие
разноски за заахдкдк
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
За изготвянето на мотивите да се
съобщи писмено на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.