Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 21.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и шести февруари през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №8611/2018г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от
Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ-
М.Ш.О., ЕГН; **********, чрез адв. Н. Н.Д.,
твърди, че на 20.03.2018г. в с. Живково, област Шумен, на ул. “******, Г.Ц.Г.,
с ЕГН: **********, при извършване на маневра - “обратен завой”, губи контрол
над управляваното от него ППС - автобус, с peг. № ******,
марка “Отойол”, модел “М23.9“, като поради заснежената пътна настилка започва движение на заден ход и
превозното средство я притиска в ограда на крайпътен недвижим имот. Посочва, че
от така настъпилия удар на МПС на нея, в качеството и на пешеходец, са и
причинени следните травматични увреждания: травма
на мускули и сухожилия на ниво подбедрица и фрактура
на средна трета на петната кост на десния долен крайник. Ищцата навежда, че
непосредствено след произшествието е хоспитализирана в “УМБАЛ - Шумен” АД, а на
същия ден е осъществена и оперативна интервенция, при която е извършен щателен дебридман (почистване) на раната в областта на петата и
глезена. Впоследствие раната е промита, а засегнатото “Ахилово
сухожилие” е било само частично възстановено. Раната на петата е голяма, с
разкъсване на меките тъкани около петната кост, като същата тази рана и
частичното разкъсване на “Ахилесовото сухожилие” са причинили трайно
затруднение на движението на десния долен крайник за повече от 30 дни. Сочи, че
и предстоят серия от хуриргични интервенции,
включващи изрязване на част от ходилото, както и поставянето на импланти. Твърди, че към датата на настъпване на ПТП за
увреждащото МПС е бил налице валиден застрахователен договор за риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно
дружество, учредено с полица № BG/08/117003096017 с начална дата на покритие
01.12.2017г. и крайна дата - 30.11.2018г. Предвид изложеното излага, че на 30.03.2018г. депозирала по
извънсъдебен ред застрахователна претенция, ведно с проект на искова молба,
констативен протокол за ПТП и медицински документи. На 16.04.2018г. „Д.З.“ АД
отговорило с писмо, че е необходимо допълнително да се представят “автотехническата експертиза или заключителен документ след
приключване на досъдебното производство”, за да се произнесе по претенцията.
Намира, че с изпратеното писмо, застрахователното дружество е постановило своеобразен
отказ да се произнесе по искането,
поради което са изпълнени
процесуалните предпоставки за допустимост на иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Моли съдът да осъди ответникът да и заплати обезщетение в размер на
110 000 лв., ведно със законната лихва от датата на постановения отказ да
се изплати обезщетение – 16.04.2018 г. до окончателното изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ- Д.З. АД, ЕИК:******, не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на
настъпване на ПТП, оспорва същия по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на
ПТП и посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между
тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Представя писмени доказателства и прави доказателствени
искания. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Представени са доказателства, от които се установява, че
ищецът е сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното
ПТП преди завеждане на исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, ценени от съда изцяло като компетентни и обосновани, се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: контузно - разкъсна рана на дясната пета с размачкване на тъканите и
свличане на кожата на петата и частично разкъсване на ахилесовото
сухожилие.Увредени са меките тъкани на дясното ходило със засягане на кожата,
подлежащите тъкани и Ахилесовото сухожилие. Уврежданията са наложили провеждане
двукратно на оперативно лечение и трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за повече от 30 дни. Проведено е следното лечение : Болнично - от
20 03 2018 г до 26 03 2018 г - 6 дни, и от 26 04 2018 г до 02 05 2018 г- 6 дни
или общо 12 дни; Домашно - амбулаторно - от 26 03 2018 г до 25 04 2018 г - 1
месец и от 02 05 2018 г до 3-4 месеца.По време на болничното лечение е оперирана
както следва - на 20 03 2018 г - ревизия, изрязване на нежизнените тъкани от
раната, възстановяване целостта на Ахилесовото сухожилие, дренаж и кожен шев;
на 30 04 2018 г - изрязване на нежизнените тькани от
раната и свободна кожна пластика. По време на домашно - амбулаторното лечение е
ходила на превръзки, прегледи и провеждала раздвижване. Ищцата е претърпяла
болки с много голяма интензивност в момента на травмата и след проведената
първа операция до 10-15 дни, болки с голяма интензивност 10 дни след това, след
което болките постепенно намаляват. След втората операция е претърпяла болки с
голяма интензивност за около 10 дни, след което болките са намаляли.
Ищцата е търпяла страдания изразяващи се в невъзможност да извършва ежедневните
си дейности, да се самообслужва, да ползва помощ от близки до 3 месеца след
ПТП. Получените увреждания са затруднили пострадалата да поддържа личната си
хигиена, да се самообслужва, да посещава обществени места, свързани с ежедневна
й дейност. Поради тежестта на травмата е настъпило умъртвяване на участъци от
кожата на стъпалото, което е наложило извършване на нова операция. Усложненията
след първата операция се изразяват в оформяне на нежизнени участъци на кожата и
подлежащите тъкани на петата, които са характерни за този вид травми -
размачкване на тъканите.
От приетато и неоспорено по
делото заключение на АТЕ се установява следният вероятен механизъм на процесното ПТП: На 20.03.2018 г. в с. Живково, област
Шумен, ул. „******, на площада пред кметството и основното училище, при
извършване на маневра заден ход водачът на автобус марка „Отойол"
с рег.№ ******губи контрол над управляваното от него МПС и поради заснежена пътна настилка започва движение на заден ход. При
това движение автбусът притиска намиращата се зад
него пешеходка към съществуващата ограда на крайпътния имот. Вследствие е
пострадала М.Ш.О.. Причините довели настъпването на ПТП са от субективен
характер и се изразяват в управление на автобуса със занижено внимание и
несъобразяване с заснежения и хлъзгав участък на
пътя. Пешеходката се е намирала непосредствено до оградата на училището. В
материалите по делото никъде не е отбелязано наличие на пешеходна зона или
тротоар. При осъществяването на маневрата заден ход видимостта на водача на
автобуса се ограничава в рамките на видимост на страничните огледала. Ако
пешеходката е била в стационарно положение, водачът би могъл да не я забележи. Според
протокола за оглед времето е било облачно и видимостта е била добра при дневни
условия. Габаритите на автобуса са определено видими при наличната обстановка.
Пострадалата е имала добра възможност да забележи движението на автобуса и
маневрите, които извършва. Фактът, че пострадалата е имала възможност да
забележи движението на автобуса, дава основание да се мисли, че тя е могла или
да сигнализира или да се премести на безопасно разстояние и да избегне
съприкосновението.
От заключението на СПЕ,
неоспорено от страните се установява при пострадалата липсват предшестващи
инцидента личностови девиации
или психични разстройства. Процесното ПТП е възприето
от нея като силен негативен стресор, който каузално
обуславя отрицателни емоционални състояния, социално ограничаване и соматичен дискомфорт. Особено негативни в емоционален план са били
интензивното начално преживяване на тревожност и породените от телесни болки
психични страдания, а в последствие - повишената несигурност, свързана със
значима проблематика в аспекта на нарушено общо функциониране. Понастоящем при
пострадалата има остатъчни невротични фиксации,
усещане за тревожност и несигурност относно възможността за справяне с
натоварвания и остатъчен телесен дискомфорт (болки).
Тяхното преодоляване е въпрос не само на време, но и на съчетание от фактори.
По делото са събрани и
гласни доказателства.
Разпитаният като свидетел деликвент Г.Ц. г.сочи, че метрологичните условия в
този ден били лоши, снегове, поледица, теренът бил много хлъзгав, автобусът
поднесъл и ударил жената. Ударил я със задната дясна част. Жената била
по-напред, като си е мислила, че ще спире Правел
завой, автобусът поднасъл, тя тръгнала като мислила,
че ще спире, а автобуът се
носил, отдолу било лед, поледица. Срещу него нямало образувано наказателно
производство. Ударил я със задната част на автобуса, но тя понеже се уплашила и
се качила, там имало бордюр, удари петата на бордюра, но кръв не текъл.
Автобусът закачил петата й и я разкъсал с маратонката, както е. Било толкова
заледено, че извикал хора да избутат автобуса напред, за да може да се освободи
маратонката й, защото е заклещена. После я качили в автобуса. След това дошъл
фелдшера и казал, че няма нищо опасно. Тя се била поуплашила. Сочи, че искал да
направи обратен завой, за да завие на площада и да се върна в обратна посока.
Движил се е с има-няма 20 км/ч. Времето
било много студено, ни сняг, ни дъжд,
падал нещо като скреж и веднага замръзвал, не можело да се стъпи. Пътят не бил опесъчен. Два-три часа след това времето омекнало.Ходил
първите три дена при пострадалата в болницата, където му казали, че има разкъсно-контузна рана на петата.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът
има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
между водача и застраховател.
По
отношение на деликтната отговорност на виновния водач
настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на
фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното
деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ. Според същото причините довели настъпването на ПТП са от субективен характер и се
изразяват в управление на автобуса със занижено внимание и несъобразяване с заснежения и хлъзгав участък на пътя.
Възражението на ответника за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалта е неоснователно-
в тази насока не се събраха доказателства.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищеца в
резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и
страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение
с оглед заключението на двете експертизи-СМЕ и СПЕ.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид значителните телесни увреждания, пълното възстановяването на ищцата, липсата
на съпричиняване, както и икономическите условия в
страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав
определя обезщетение в размер на 25 000 лв., за колкото искът следва да
се уважи, а за разликата да се отхвърли. Като се има предвид обаче, че в хода на съдебното
производство пред насотоящата съдебна инстанция
ответникът-застраховател е изплатил на ищцата обезщетение в размер на
25 000лв., което не се оспори от ищцата, съдът намира, че искът следва да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Окнователно е обаче релевираното от ищцата искане за
присъждане на лихва върху определеното
обезщетение. По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в
забава от изтичане на срока по реда на чл.496 КЗ, т. е. от 16.04.2018г.
При това решение на съда
само ответникът имат право на разноски
–– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Списък за разноски не е представен. С оглед материалите
по делото разноските, направени от ответника са в размер на 600лв.(400лв. възн. на в.лицаи 200лв. юриск.
възнаграждение).
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса в размер на 1 000лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432 от КЗ, предявен от
М.Ш.О., ЕГН; **********, чрез адв. Н. Н.Д., със
съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, срещу „Д.з.” АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, за сумата от 110 000 лв. неимуществени вреди като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.з.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на М.Ш.О.,
ЕГН; **********, чрез адв. Н. Н.Д., със съдебен адрес
***, четвърти полуетаж, офис № 4, законна
лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20 000лв., считано от 16.04.2028г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА М.Ш.О., ЕГН; **********, чрез адв.
Н. Н.Д., със съдебен адрес ***, четвърти полуетаж, офис № 4, да заплати на „Д.з.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА „Д.з.” АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***,
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1000лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: