Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 24.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на трети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 4356
по описа на ВРС за
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК
Производството
е образувано по постъпила искова молба от Х.А.Х. против К.Х.Х. за допускане на развод
по реда на чл. 49 СК поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. Ищецът Х.А.Х. твърди, че с ответницата имат сключен граждански брак,
считано от 28.10.2005 г. Сочи, че с ответницата имат едно общо дете, родено на ***
г. Първоначално между страните имало разбирателство и уважение, но с течение на
времето те изчезнали. Ищецът се намирал в затвора в гр. Враца, като след
влизането му в затвора не поддържат никакви отношения помежду си и се отчуждили
един от друг. Между тях липсвало взаимно уважение и доверие. Инцидентните
контакти, които имали, били само по въпроси, свързани с общото им дете.
Ответницата не проявявала интерес към ищеца и не го посещавала в затвора.
Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което иска от
съда да допусне прекратяването му, без да се произнася по въпроса за вината.
Сочи, че не възразява родителските права върху непълнолетното дете на страните
да бъдат възложени на ответницата. Изразява желание след прекратяването на
брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име. Не заявява претенции към
семейното им жилище, тъй като последното не е съпружеска имуществена общност.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба.
След преценка на събрания
доказателствен материал, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от Община Враца въз основа на акт за граждански брак №
0285 от 28.10.2005 г., съставен в гр.
Враца, Х.А.Х. и К.Х. Ф. са сключили граждански брак, като след брака съпругата
приела фамилното име на съпруга - Х..
От приетото по делото удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0005/05.01.1998 г. се
установява, че страните имат едно общо дете – Роберто Х.Х., роден на *** г.
Като основания, обуславящи дълбокото
и непоправимо разстройство на брака се навеждат неподдържането на връзка между
съпрузите, отчуждението им, липсата на взаимно уважение и доверие.
Съгласно чл. 49 СК основанието да
бъде уважен иска за развода е безусловната констатация на съда за дълбоко и
непоправимо разстройство на брачната връзка, в резултат на онези установени факти,
на които страната (или страните) са заявили правото си да искат
прекратяване на брачното
правоотношение по съдебен ред. Легална дефиниция на “дълбокото и непоправимо
разстройство на брака” в СК няма, поради което дадените с т. 2 на ПП ВС
10-71 разяснения за насоката на приложение на закона запазват
действието си. Приема се, че “дълбокото и непоправимо разстройство на брака” е
релативен критерий, който по всяко едно от делата има свое уникално съдържание
от гл. т. на доказаните фактическите
отношения на конкретните брачни партньори, тяхното субективно отношение към брачната
връзка и брачните ангажименти. Дълбоко е това разстройство, при което
между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, като
в тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова
съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормални отношения между съпрузите. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е обективно нетипично състояние на брачната
връзка, което я характеризира с пълно отсъствие на нормални духовни, физически,
социални и т.н. контакти между съпрузите, което състояние е непреодолимо и
необратимо.
С определение №
2711/28.12.2015 г., в което е обективиран изготвеният проект за доклад по
делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание, съдът
изрично е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже както наличието на
сключен граждански брак, така и че същият е дълбоко и непоправимо разстроен. В
откритото съдебно заседание, проведено на 03.02.2016 г. ищецът заявява, че не
поддържа искането си за разпит на свидетели. Ищецът не е представил каквито и
да било доказателства в подкрепа на твърденията си за наличие на дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Доказателства не са ангажирани и от
ответната страна. Сочените в исковата молба обстоятелства, причинили дълбоко и
непоправимо разстройство на брака на страните не са установени по делото. Искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 6, т. 2 ТДТССГПК съдът определя държавна такса в размер на 20 лв.
за решаване на делото, вносима от ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.А.Х.,
ЕГН: ********** против К.Х.Х., ЕГН: ********** иск с правно основание по чл. чл. 49, ал. 1 СК за
допускане на развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брака между страните, изразяващо се в неподдържането на връзка между съпрузите,
отчуждението им, липсата на взаимно уважение и доверие.
ОСЪЖДА на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК Х.А.Х., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 20,00 лв.,
представляваща държавна такса при решаване на делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: