Р Е Ш Е Н И Е
№ 191
Гр. Перник, 02.06.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при
съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 227
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във връзка с чл.
348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Образувано е по
касационна жалба на Д.М.П. с ЕГН ********** ***, против съдебно решение № 47 от
27.12.2019 година, постановено по АНД № 77 по описа за 2019 година на Районен
съд Трън.
С обжалваното решение
е потвърдено наказателно постановление (НП) № 6516 от 24.10.2019 година на
директора на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) при
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на Д.М.П., за извършено
административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата
(ЗП), във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба №
11/03.07.2001 година), във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложена „Глоба“
в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Касаторът изразява
несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е
постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. По същество излага
доводи срещу изводите на районния съд относно авторството на процесното
нарушение, като твърди, че нарушение на Наредба № 11/03.07.2001 година може да
се вмени само на превозвач или собственика на МПС, но не на водач на МПС. В
тази връзка твърди, че в компетентност на органите на МВР е да налага наказание
на водач, управляващ извънгабаритно/тежко ППС, а редът за налагане на същото е
Законът за движението по пътищата (ЗДвП). Алтернативно пледира маловажност на
процесното нарушение, без да сочи и обосновава конкретни предпоставки за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на районния съд и
да постанови друго, с което да отмени издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба, Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомен, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК,
не депозира отговор по същата.
В проведеното съдебно заседание на 27.05.2020 година
касаторът, Д.М.П., редовно призован, не се явява и не
се представлява.
В проведеното съдебно
заседание на 27.05.2020 година, ответникът по касационната жалба – Агенция
„Пътна инфраструктура“, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. В писмена молба с вх. №
1267/21.05.2020 година, моли делото да бъде разгледано в отсъствие на негов
представител, оспорва жабата и моли решението на районния съд да бъде оставено
в сила.
В проведеното съдебно
заседание на 27.05.2020 година представителят на Окръжна прокуратура Перник, застъпва
становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на
районния съд да се остави в сила.
Административен
съд – Перник, като прецени наведените касационни основания и доводите на
страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в
производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна.
С НП № 6516 от
24.10.2019 година директорът на ДАРОК в АПИ, е наложил на Д.М.П. „Глоба“ в
размер на 1 000 (хиляда) лева, за това, че на 25.09.2019 година, в 16:05
часа, на път III-637, табела начало на с. П.,
община Т., област Перник, в посока към гр. З., е управлявал и осъществявал
движение на моторно превозно средство (МПС) с три оси, марка „***“, модел „***“,
с рег. № РК **** ВВ, като е превозван дървен материал, с измерена широчина на пътното превозно средство (ППС) 2.90 м, при
максимално допустима такава от 2.55 м, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 година – извънгабаритно (ППС) по
смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредбата, без
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за това, издадено
по реда на раздел IV на Наредба № 11/03.07.2001 година,
поради което е извършил административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“ от ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 година, във
връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд Трън, който с решението по АНД № 77/2019
година го е потвърдил като законосъобразно.
За да постанови
обжалваното решение районният съд, след извършена проверка за процесуална
законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, е
приел, че съставения за процесното нарушение акт и наказателното постановление
са издадени от компетентни органи, в производство без допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на НП, включително що се
отнася до формално съдържание на акта и НП, описание на нарушението и обстоятелствата
по неговото извършване, посочване на доказателствата, които подкрепят изводите
на наказващия орган, посочване на нарушените законови разпоредби.
По същество, след
събиране, анализ и преценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства,
решаващият състав на Районен съд Трън, е приел за безспорно установена описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Въз основа на
установеното по фактите районният съд е приел за безспорно също, че на посочената дата и при вписаните в НП
обстоятелства наказаният водач е осъществил състав на административно нарушение
именно по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1
от Наредба № 11/03.07.2001 година, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, за
което е и наказан с процесното наказателно постановление със съответно по вид и
в справедлив минимален размер административно наказание, съобразено със
смекчаващите и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Решението е правилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, тъй като същото е постановено по отношение на акт,
който подлежи на съдебен контрол, а произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
Неоснователни
са и оплакванията на касатора, че постановеното от Районен съд Трън, решение по
АНД № 77/2019 година е неправилно, тъй като при постановяването му е нарушен
законът и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
По
доводите в жалбата относно авторството на нарушението:
По
аргумент на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП единственият въпрос от значение
за правилната квалификация на административното нарушение и за ангажирането на
административнонаказателната отговорност на нарушителя във връзка с чл. 53, ал.
1, предл. 1 от ЗП, е фактът на осъществено без разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) движение на извънгабаритно и тежко ППС за
дейности от специалното ползване на пътищата, каквато дейност, съгласно § 1, т.
8 от ДР на ЗЗП е вкл. използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари. Този факт е установен по безспорен начин от събраните по
делото доказателства, който не е оборен от ответника по касационната жалба с
допустими доказателствени средства. Водачът в процесния случай е наказан за
това, че в нарушение на нормативно установената забрана е осъществил движение на
извънгабаритно ППС, в случая такова със товара, който е превозван (арг. от чл.
2 от Наредбата), и не е наказан защото не притежава разрешение. Субект на
нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/03.07.2001 година, във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗП може да бъде
както превозвачът по отношение на разрешението, така и водачът, що се отнася до
фактическия извършител на дейността от специално ползване на пътя, каквото в
случая е движението на ППС, осъществявано от водача на ППС. В този смисъл
изводът на районния съд, че съставът на административното нарушение е доказан
от обективна и субективна страна е напълно обоснован и правилен.
По
доводите относно компетентност на актосъставителя:
Във връзка
с горното неоснователно е и оплакването, че актът за процесното нарушение е
съставен от некомпетентен орган. Нарушението е съставомерно деяние по ЗП,
съответно компетентни органи в административнонаказателните производства са
тези, посочени в чл. 56, ал. 2, т. 1, предл. 1 и ал. 3, предл. 1 на ЗП.
Не се
възприема и оплакването срещу отказа на районния съд да приеме нарушението за
маловажно по чл. 28 от ЗАНН. Мотивите на решаващия първоинстанционен състав се
споделят изцяло. По делото не е установено в случая да са се проявили
смекчаващи отговорността обстоятелства, които по своя характер да обосноват
извод за по – ниска степен на обществената опасност на процесното нарушение в
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 9, предл. второ от НК, във
връзка с чл. 11 от ЗАНН, а нарушението, като формално, не подлежи на преценка
относно това реализирало ли е или не вредни последици. Що се отнася до
смекчаващото отговорността обстоятелство – първо нарушение по ЗП, извършено от касатора,
този факт е взет предвид при определяне размера на наказанието, наложено в
минимален размер, каквито са и мотивите на районния съд.
Предвид горното касационната жалба е напълно
неоснователна, тъй като след събиране на относимите и преценка на събраните по
делото доказателства вмененото административно нарушение е доказано по
безспорен начин, съответно, законосъобразно е ангажирана отговорността на
касатора, което настоящата инстанция възприема напълно.
Въз основа на изложеното и във връзка с дължимата и
служебно проверка за правилното приложение на материалния закон настоящият
касационен състав, приема, че оспореното НП законосъобразно е издадено за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“
от ЗП, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 година, във
връзка с чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, поради което като е достигнал до същите
правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 47 от 27.12.2019 година,
постановено по АНД № 77 по описа на за 2019 година на Районен съд Трън.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/