Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 04.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Шостак при ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 83 по описа за 2022г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Н.Д.Н.,***, депозирана чрез адвокат В. П.
от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 108/04.03.2022г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 1328/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 21-0869-001854/02.07.2021г.
на началник сектор към ОДМВР, сектор „Пътна Полиция“ - Шумен, с което на
основание чл. 174, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП на Н.Д.Н. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер от 2000 /две хиляди/ лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 1, 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева и на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 10 /десет/ лева.
Касаторът счита, че
съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Навежда доводи, че в хода на въззивното
производство не е било установено по надлежния ред, че е бил водач на
превозното средство, което препятства ангажирането на отговорността му за
вменените му нарушения, предпоставени от управление на превозно средство. Релевира
и твърдение, че в издадения му талон за явяване за вземане на кръвна проба
липсва посочване на срок и място за изпълнение, което е довело до нарушаване на
правото му на защита. По тези съображения отправя молба за отмяна на съдебното
решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира
разноски. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат П.,
който поддържа становището, че лицето е санкционирано два пъти за едно и също
деяние, което се явява самостоятелно отменително основание.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва депозираната жалба. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С НП № 210869-001854/02.07.2021г. на началник
сектор към ОДМВР, сектор „Пътна Полиция“ – Шумен, на Н.Д.Н. са наложени
административни наказания на основание чл. 174, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП, чл.
183, ал. 1, т. 1 предл. 1, 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №
GA406148/14.06.2021г., в който е отбелязано, че жалбоподателят на 14.06.2021г.
в 01.28 часа на ул. „Владайско въстание“ на кръстовището с ул. „Христо Генчев“,
в посока ул. „Осми март“ в гр. Шумен, управлява собственият си лек автомобил „С.Л.“
с рег. № ********, като отказва да бъде изпробван с „Алкотест Дрегер 7510“ за
наличие на алкохол в издишания въздух, в 01.30 часа на 14.06.2021г. му бил
издаден талон за медицинско изследване № 094189, не носи СУМПС и контролен
талон към него, както и не носи СРМПС част 2 за МПС, което управлява. Водачът Н.
отказал да подпише съставения му АУАН,
като е отказал е да му бъде връчен и екземпляр
от талон за медицинско изследване и съответно е отказал да избере начин за
изследване, чрез талона за медицинско изследване, като отказът на водача да
подпише акта е удостоверен с подписа на свидетеля Р.Ш.. Н. не депозирал писмени
възражения и в изискуемия в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок.
При така установената фактическа
обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Предходната
инстанция формирала и решаващ извод относно безспорната установеност на
приписаните на водача нарушения, поради което потвърдила атакувания пред нея
правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният
съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
касационната съдебна инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения
материал, като решението е постановено при обстойно обсъждане на релевантните
за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. С оглед на това не са
налице процесуални нарушения, водещи до отмяната му.
Касационният състав намира за правилни
изводите на въззивния съд, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила,
като в мотивите на решението е даден отговор на инвокираните от жалбоподателя
възражения. В тази връзка съдът е обсъдил изчерпателно спецификите на
санкционните производства по ЗАНН, достигайки до извод за стриктното
съблюдаване на императивния законов ред от страна на контролните органи.
Правилно въз основа на събраните по
делото доказателства, районният съд е приел, че привлеченото към отговорност
лице на процесната дата и място е управлявал собствения си лек автомобил.
Тезата, която лансира Н., а именно, че не се доказва по несъмнен начин, че е
имал качеството „водач“, не може да бъде споделена и тя се опровергава от
събрания доказателствен материал. Изрично в своите показания актосъставителят И.С.и
О.Ю.потвърждават констатациите си, че са възприели управлението на превозното
средство от Н.Н., като са последвали автомобила му и
са установили, че той е бил сам в автомобила си и са предприели действия по
установяване на употреба на алкохол от страна на водача, съответно са изискали
документите, които той следва да носи при управлението на МПС. Тези им
показания съответстват на приобщените доказателства и не се налице основания
същите да не бъдат кредитирани с доверие. Поради това съдът не може да сподели
твърденията на касатора, обективирани в настоящата жалба, че не е установено
същият да е управлявал превозното средство.
Аргументирано и в съответствие с
приобщените доказателства предходният съдебен състав е приел, че лицето е
нарушило разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В цитирания законов текст е
предвидена отговорност за водач на моторно превозно средство, който откаже да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. От събраните по делото
доказателства се установява, че Н. е санкциониран за това, че на 14.06.2021г.,
в 01.28ч., като водач на МПС, отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол. Касационната инстанция
намира, че този факт се установява по безспорен начин от всички събрани по
делото доказателства и в частност от показанията на полицейските служители,
извършили проверката. Същите са последователни и непротиворечиви досежно релевантните
за административно наказателната отговорност на дееца факти, и по делото не са
ангажирани доказателства, които да ги оборват. Отказът на водача да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, както и да даде кръвна
проба, по същество не се оспорва в настоящото производство. Установява се дори,
че лицето е отказало да подпише и да получи издадения му талон за изследване с
№ 094189. Това обстоятелство, противно на твърдението на касатора, прави
безпредметно отразяването на реквизитите място и време за изследване. С оглед
на това съдът намира за неоснователни твърденията, обективирани в касационната
жалба, като счита, че същите съставляват част от защитната теза на касатора,
която не кореспондира с доказателствата по делото. Въз основа на установените
факти касационният състав приема, че лицето не е било лишено от упражняването
на свое право по почин на контролните органи, а само е взело решение да не
подписва и получава екземпляр от талона, преследвайки друг резултат, който се
явява недопустим от приложимата правна регулация. При наличие на тези факти,
правилен е изводът на въззивния съд за доказаност на нарушението.
В проведеното съдебно заседание
процесуалният представител на касатора застъпва и становището, че
санкционирането му по реда на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП се явява
незаконосъобразно предвид наличието на друго влязло в сила НП, с което Н. е
наказан за друго нарушение на същата разпоредба, реализирано в по-късен момент.
Касационната инстанция счита, че не е нарушен принципа „non bis in idem“.
Нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
за което е бил санкциониран с процесното НП, е аналогично на констатираното в
по-късен момент от компетентните длъжностни лица, но е осъществено при различни
обстоятелства, в частност на време и място на осъществяването му. Поради това лицето
подлежи на отделно санкциониране по предвидения за целта ред. Противното би
означавало да бъде толерирано неправомерното поведение на водача, опитващ се да
черпи благоприятни за себе си последици от собственото си неправомерно
поведение. Поради това и тези твърдения на касатора следва да бъдат отклонени
като неоснователни.
Настоящата инстанция намира за
безспорно доказани и другите две нарушения, описани в акта и в
обстоятелствената част на НП, като се установява, че водачът не е предоставил
на проверяващите изискуемите документи, които е бил длъжен да носи със себе си,
в частност СУМПС и контролен талон към него, както и СРМПС част 2 за
автомобила. Тези нарушения са били правилно квалифицирани, а АНО е издирил
приложимите санкционни текстове.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът
следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 108/04.03.2022г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1328/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Н.Д.Н. да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен
разноски в размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 04.07.2022 г.