РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. София , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600141 по описа за 2021 година
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от защитника на подс. И. И. М. срещу
присъда №904374 от 02.12.2020г., постановена по НОХД№279/2019г. по
описа на БлОС. С присъдата подс. М. е признат за виновен в това, че на
17.01.2018 г„ около 07.20 часа, на ПП 1 Е-79, на километър 404+700, в с.***,
общ. ***, като правоспособен, водач, категория „СЕ“, управлявайки автобус
марка и модел „Ивеко Маго“, с per. № ***, в посока от гр. Кресна за гр. ***,
нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, а
именно - като водач не е спазил задължението да намали скоростта си на
движение от 56,2 км/ч и в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението /пресичащ пътното платно пешеходец/, в резултат на
което е допуснал пътно - транспортно произшествие и по непредпазливост
причинил смъртта на неправилно пресичащия от ляво на дясно платното за
движение пешеходец Д. П. С., ЕГН ********** от с.***, като след деянието
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с което
1
е осъществил състав на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “б“ вр. чл. 343, ал.
1, б. ”в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК във вр. с чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП,
поради което и на основание посочените разпоредби и член 54 НК, го му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година. На
основание чл. 66 НК изпълнението на наказанието било отложено за срок от 3
/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание член 343г
във вр. с член 37, алинея 1, т. 7 НК подсъдимия И. И. М. бил лишен от право
да управлява МПС за срок от 1 г. /една година/. В тежест на подсъдимия били
възложени направените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна,
необоснована, несправедлива и незаконосъобразна. Иска се отмяна на
обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подс. И. И. М. да бъде
признат за невинен и оправдан по обвинението.
В съдебно заседание защитниците поддържат жалбата и
допълнението към същата. Заявяват, че от събраните по делото доказателства
не се установявало М. да е извършил престъплението. Пострадалият
предприел неправилно пресичане на пътното платно, а подсъдимият се е
движил с разрешената за населеното място скорост и възприемайки
поведението на пешеходеца бил предприел аварийно спиране. Възразяват
срещу изводите на експертите по КСМАТЕ, като твърдят, че подсъдимият е
избегнал удара и не е имало съприкосновение между автобуса и пешеходеца.
Молят да се отмени първоинстанционния съдебен акт като постанови
оправдателна присъда.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Изложените в
нея доводи намира за необективни и плод само на виждане на изготвилия
жалбата. Анализът на събраните доказателства и на присъдата сочел, че
последната е правилна и законосъобразна. В мотивите към нея
законосъобразно и обективно били изложени доводите за постановяването й,
като били спазени изцяло изискванията на чл. 303 НПК. Вината на
подсъдимия била доказана по безспорен начин. Правилно, в съответствие с
установената фактическа обстановка била дадена и правната квалификация на
деянието в обвинителния акт, в чиито рамки се е произнесъл
първоинстанционният съд. Счита, че липсват законови основания присъдата
2
да бъде отменена или изменена и предлага да бъде оставена в сила.
Повереникът на частните обвинители моли да се потвърди
присъдата на първоинстанционния съд и да се остави без уважение
въззивната жалба на подсъдимия. Счита, че присъдата е постановена при
спазване на закона. Моли тя да бъде потвърдена, като размерът на наложеното
наказание не следва да бъде коригиран.
Частните обвинители не се явяват в съдебно заседание пред
въззивната инстанция и не вземат лично становище по съществото на делото.
Подс.М. заявява, че не е извършил престъпление и моли да
бъде оправдан.
Въззивният съдебен състав като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстанционния съд, след като провери служебно изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Въз основа на събраните в хода на производството
доказателства се установява от фактическа страна, че подс. И.М. е
правоспособен водач на МПС категории А, В, С, DE, СЕ, D, АМ, ТКТ и BE,
като притежава валидно до 21.03.2021г. свидетелство за правоуправление на
МПС № *********, издадено на 21.03.2011г. Като правоспособен водач подс.
М. има налагани административни наказания за нарушения на правилата за
движение по пътищата. Към месец януари 2018г. той работел в „Роу Текс Ко“
ЕООД гр. Петрич като шофьор на автобус. Управлявал такъв модел „Ивеко
Маго“, с per. № ***, с който извършвал превози на работници на фирмата от
гр. Кресна за гр. Петрич и обратно. На 17.01.2018г. подс. М. пътувал с
автобуса от гр. Петрич за гр. Кресна, където пристигнал около 7:10 часа. В
автобуса се качили от гр. Кресна около 10-11 жени, между които били
свидетелите В. Н., Г. М., Е. М. и С. Т.. Същите работели като шивачки в цеха
на фирмата в гр. Петрич. От гр. Кресна подс. М. потеглил с автобуса за гр.
Петрич около 7:15 часа. Към 7:20 часа същият влязъл в с. ***, като се движел
по ПП 1 Е-79 в селото. Видимостта била добра, с известно ограничение
заради интензивно насрещно движение на фарове, както и поради липса на
улично осветление в една част на селото. Пътната настилка била мокра заради
мъглата, която към този момент не пречила на видимостта, защото била
3
покрай пътя, в полето. Приближавайки изкуствена неравност на пътя, подс.
М. намалил скоростта на управлявания от него автобус, след което започнал
да ускорява, като се изкачвал по пътя с малък насрещен наклон в този
участък. Автобусът бил с включени къси светлини. Когато подсъдимият с
управляваното от него превозно средство се намирал на км 404+700 в селото,
същият видял на левия тротоар по посока на неговото движение възрастен
човек, който вървял и след това застанал на тротоара, за да пресече.
Пешеходецът бил Д. П. С., на 83 години живущ в с. ***. Платното било с две
ленти за движение, разделени помежду си с единична бяла непрекъсната
линия – M1. Лентата за движение в посока гр. *** била с ширина около 3,50
м., асфалтовото покритие било гладко, без наличие на дупки и неравности, с
малък надлъжен и напречен наклон. Ограничението на скоростта било 50
км/ч, а подсъдимият управлявал автобуса със скорост от 56,2 км/ч. Д. С.
предприел пресичане на пътното платно па място, където не е имало
обозначена пешеходна пътека, като изчакал преминаването на неустановено
превозно средство. Когато пешеходецът стъпил на пътното платно, автобусът,
управляван от подс. М., се намирал на около 50 м преди мястото от където,
С. предприел пресичане, от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автобуса. Подс.М. възприел движението на пешеходеца със закъснение от
0,55 секунди, като последният се движел със скорост 7,2 км/ч/ и бил изминал
1,10 метра от ръба на бордюра по платното за движение. Тогава подсъдимият
с управляваното от него превозно средство бил на 40,39-40,40 м спрямо
мислената перпендикулярна линия към началното положение на пешеходеца.
Подс.М. предприел аварийно спиране, изминал 5,91 м, и извил леко волана в
ляво, като незначително отклонил автобуса в посока наляво спрямо
първоначалната траектория на движение. Въпреки това не успял да избегне
удар с пешеходеца С.. Когато скоростта на автобуса в резултат на
предприетите действия за спиране достигнала до 22,10 км/ч последвал удар
между управлявания от подсъдимия автобус - с преден десен габарит и
предно към странично с ниската част на преден десен калник и частично
десен фар почти странично, и пострадалия С. в задна дясна част в областта на
седалището на пострадалия, като вследствие на постъпателното движение на
автобуса и значителната му кинетична енергия е последвал и контакт в зоната
на дясната лопатка на пострадалия със страничната зона от по-високата, задна
част на преден десен калник. В следствие на контакта с автобуса скоростта на
4
движение на пешеходеца се е увеличила на 7,9 км/ч, от незначителното
триене на дрехите на пострадалия с повърхностите на автобуса при контакта и
относителното попътно движение на автобуса и пострадалия последният се е
отделил от калника на автобуса, но под действието на инерционната сила от
контакта с автобуса с посока към банкета пешеходеца загубил равновесие.
Това довело до залитане на пострадалия С., последвано от падане върху
асфалтовата настилка на банкета, при което той получил наранявания
последователно по ляво, после по дясно коляно, последвал много силен удар
на главата на пострадалия в асфалтовата настилка с тежки травматични
увреждания в тази част, кратко плъзгане на тялото му по настилката със
странично завъртане и установяване на място. към задните гуми и бронята на
автомобила, на банкета, на 2-3 м от автобуса и с глава на дясната страна и
към гр. Кресна. Автобусът продължил напред със спиране при максимално
спирачно закъснение още 2,30 м, а след това изминал още 6,65 м спрямо
положението на пешеходеца без задействана спирачна уредба, като е спрял по
дължина и широчина в лентата към гр. *** по мисленото продължение на
оставената спирачна следа, а тялото на пешеходеца било срещу десните гуми
на задния мост.
В автобуса возещите се работнички усетили рязкото спиране и
отклонение наляво на автобуса, включително от св. Т., седяща на седалката
зад подс. М. откъм прозореца, от св. Р. И., която пътувала на седалката зад св.
Т., и седящата до нея св. Е. М.. Подс. М. пръв слязъл от автобуса и седнал до
пострадалия С., като държал главата му с ръце, дал му вода, поискал да се
обадят на тел. 112, като това направила св. Р. И.. След пристигане на екип на
ЦСМП подсъдимият помогнал при качването на пострадалия С. в линейката.
Пострадалия бил транспортиран по спешност и настанен за лечение в тежко
безсъзнателно състояние в МБАЛ „Св. Врач“ в гр. ***, където около 10 часа
на 17.01.2018 г. починал.
След като пострадалия бил откаран, за да не възникне друго ПТП,
подсъдимият върнал назад автобуса, като се опитал да запази точно мястото,
където е бил и го паркирал извън платното за движение. По сигнала за ПТП-
ие в с. *** били изпратени служители на полицията, които установили
подсъдимия като водач на автобуса и разположението на превозното средство
в дясно на платното за движение, локва червеникава течност отпред и вдясно
5
на автобуса. В разговора с тях подсъдимият дал информация, че от левия
тротоар се е затичал пешеходец да пресича, като той е направил лека маневра
наляво и натиснал спирачки, но ударил пешеходеца с дясната част на
автобуса, пешеходецът паднал отстрани, на асфалтовото уширение покрай
пътя. Обяснил, че е оказал помощ па пешеходеца и причините да измести
автобуса, от който на мястото имало ясни следи от спирачен път, като св. П.
предприел действия за запазваме на местопроизшествието до идване на
дежурната оперативна група.
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите В. Н., Г. М., Е. М. и С. Т., Я. П., С. С., З.С., Л.С.,
Б. С., С. Я., М. С., както и от писмените доказателства и доказателствени
средства- протоколи от химическа експертиза, заключение на СМЕ на труп,
заключение по автотехническа експертиза, заключението на КМАТЕ,
заключение на допълнителна КМАТЕ констативни протоколи, протокол за
оглед на местопроизшествие с приложена скица и фотоснимки, медицинска
документация от МБАЛ „Югозападна болница“ ООД ***, свидетелство за
съдимост на подсъдимия, извлечение от акт за смърт на Д. С., удостоверение
за, справка от картон на подсъдимия и други писмени доказателства.
При установените фактически обстоятелства от предмета на доказване
въззивната инстанция приема, че са доказани механизма на настъпване на
ПТП-ие и пряката причинна връзка между деянието, чийто автор е
подсъдимия и съставомерните последици.
Категорично установен в хода на производството е факта на възникване
на ПТП-ие на процесната дата с участието на управлявания от подс. И.М.
автобус „Ивеко Маго“, с per. № *** и пешеходеца Д. С.. Видно от протокола
за оглед на местопроизшествие и от заключението на експертите по КМАТЕ,
мястото на удара се намирало по дължина на пътното платно - на около 10,35-
10,40 след избрания ориентир по посоката на движение на автобуса в посока
към гр.***, а по широчината на пътното платно - на около 2,50-2,55 м. вдясно
от средната разделителна линия, в обхвата на лентата за движение в същата
посока[1]. Възраженията на защитниците за недоказаност на удара са
неоснователни. Защитната теза се основава на твърдението, че пешеходеца, за
когото е безспорно установено, че е пресичал неправилно, "се е спънал и
6
паднал“, без да е удрян от управляваното от подсъдимия МПС-во. В хода на
производството защитниците са изразили становище за некомпетентност на
експертите, с чиито изводи не се съгласяват, твърдейки, че експертните
заключения страдат от съществени недостатъци. Въззивният съд приема, че
заключенията на експертите по комплексната СМАТЕ и допълнителната
такава отговорят напълно на поставените задачи, обосновани са и позволяват
да се направят въз основа на тях правилни изводи относно съставомерните
факти. Основното възражение на защитниците е, че по пострадалия не са
установени травми, които да са причинени от каквото и да било
съприкосновение с автобуса, като те държат да получат „обяснение“, как,
поради формата на бронята на моторното превозно средство, не са били
„засегнати краката на пешеходеца“. Експертите са дали убедителни отговори
на поставените задачи, като от съществено значение за изводите по същество
на настоящето производство е не какво не е установено, а какво е установено
в хода на разследване.
На първо място следва да се обсъди поведението на подсъдимия като
водач и това на пострадалия пешеходец. Видно от показанията на свидетелите
и от обясненията на подсъдимия, а и от протокола за извършен оглед на
местопроизшествие, инцидента е възникнал в населено място. Няма спор, че
подсъдимият е бил водач на автобус „Ивеко Маго“, с per. № ***. В участъка
в който е възникнало ПТП-ие, ограничението на скоростта до 50 км/ч е било
изрично указано със забранителен знак В26[2]. Видно от заключението на
експертите, първоначално скоростта на движение на автобуса е била
определена на 59,1 км/ч, като тази стойност не е определена субективно, а въз
основа на данните записани от тахографа на автабуса. Отразеното на
тахографската шайба относно начина на движение на автобуса преди
произшествието напълно съответства на свидетелските показания, на
обясненията на подсъдимия и на обективно установената върху платното за
движение спирачна следа с дължина 11, 90 м. Въпреки това и с оглед
твърденията на защитниците, че „при рязко спиране показанията на
тахографа се наслагват“, на експертите са поставени допълнителни задачи във
връзка с начина на определяне на скоростта на моторното превозно средство.
Със заключението по допълнителната комплексна СМАТЕ, след направен
тест на спирачната уредба, допълнително измерване на геометрията и
7
доказателствата за спирачните следи, експертите са приели, че скоростта на
автобуса в момента в който е предприето аварийно спиране е била 56,2 км/ч.
С оглед на това въззивният съд приема, че при посочените обективни данни,
скоростта с която се е движил управлявания от подсъдимия автобус преди
началото на аварийното спиране е установена по законосъобразен и
обоснован начин с експертното заключение и доколкото посочената по-ниска
скорост, спрямо отразената от тахографския апарат е по-благоприятна за
дееца, следва да се приеме за доказа тя-56,2км/ч.
Така определената скорост на движение на автобуса, позволява да се
определи и разстоянието на което се е намирал той от мястото където е
възникнало произшествието. Експертите по напълно обоснован начин са
изчислили, че в момента в който подс.М. е предприел аварийно спиране,
автобуса се е намирал на 40,39 метра от мястото на удара. Това е изминатото
разстояние от моторното превозно средство, а времето за което е изминато от
момента на реакция на водача е било 3,0 сек. Опасната зона за спиране при
установената скорост от 56,2 км/ч е била 43,07 м., а водача е възприел
пешеходеца от по-малко разстояние-40,39м, което означава, че обективно
подсъдимият не е можел да предотврати удара. Не така стои въпроса при
управление на автобуса с позволената скорост от 50 км/ч. Видно от
заключението на експертите при управление с разрешената скорост, опасната
зона за спиране би била 36, 58 м., т.е. с около 3,5 м. по-малко от изминатото
разстояние. Това категорично сочи, че при управление с позволената скорост,
обективно не би се стигнало до съприкосновение между автобуса и
пешеходеца.
Поведението на последния е установено по категоричен. Подсъдимият
твърди, че е видял пешеходеца на около 30-40 метра, от лявата страна по
посока на движението на тротоара. Подс.М. заявява, че е възприел
пешеходеца като върви и спира, „предполагайки, че иска да изчака
движението, за да може да пресече“[3]. По негови данни пешеходеца е тичал.
Съобразявайки както тези обяснения, така и данните за мястото където е
паднал пешеходеца, експертите обективно са определили скоростта му на 7,2
км/ч, което е най-ниската стойност по таблица, за бързо тичане на пешеходец
на такава възраст. При тази скорост, от момента в който технически водача е
реагирал, пешеходеца е изминал 5,90 метра. Цялото разстояние изминато от
8
пешеходеца е било 7,10 м., което дава основание да се приеме, че
подсъдимият е реагирал на появата му когато е бил навлязъл на 1,10м. в
платното за движение. Това сочи, че реакцията на подсъдимия е била със
закъснение от 0,55 сек.
Видно от свидетелските показания на част от пътуващите в автобуса
лица, от обясненията на подсъдимия и от разположението на спирачната
следа по пътното платно, водачът е променил посоката на движение леко в
ляво. Спирачната следа видно от протокола за оглед на местопроизшествие
започва на 1 метър в дясно от осевата линия и завършва на 0,62 м. вдясно от
същата линия, отчитано по посока на движението на автобуса.
Движението на пешеходеца се е осъществило по траектория, която не е
била перпендикулярна на платното. Видно от заключението на експертите,
въз основа на обективно констатираните по дясната страна на тялото-задна
дясна част на гърба, в зоната на дясна лопатка, увреждания, движението на
пешеходеца е било под ъгъл с отклонение от 15-19 градуса от перпендикуляра
спрямо надлъжната ос на пътя. Тези изводи напълно кореспондират с
обективните данни отразени в съдебномедицинската експертиза на труп[4], за
констатирано по задната повърхност на дясното рамо и горната част на
дясната плешка овално охлузване с издължена форма и размери 8/2 см.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че механизма
на произшествието включва съприкосновение между управлявания от
подсъдимия автобус и пешеходеца. Възраженията на защитниците, за
недоказаност на този факт са неоснователни. Позовавайки се на геометрията
на предната част на автобуса и на липсата на констатирани увреждания по
долните крайници на пострадалия, защитниците твърдят, че такова
съприкосновение не е възникнало, а заключението на експертите, което
съдържа доказателства за обратното-било необосновано. Тези твърдения са
неоснователни и противоречат на събраните доказателства. Експертните
заключения са обосновани и въз основа на тях, както и от обективните
находки на местопроизшествието по категоричен начин се установяват
неговия механизъм, обусловен от поведението на подсъдимия и пешеходеца.
Доказан е вида на превозното средство, включително и със снимките във
фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие. Касае се за МПС-
во, чиято маса и габарити не е голяма в сравнение с обичайните за такъв вид
9
превозно средство. Експертите са категорични, че съприкосновението между
пешеходеца и автобуса е с предната дясна страна. Същите са констатирали
странично охлузване по предната дясна страна на предната броня, лека
деформация навътре в долен десен ъгъл на предния капак, десен фар с
незначително изместване навътре в купето, само в дясната му част[5]. Именно
това е повърхностната зона от автобуса, с която е контактувало тялото на
пешеходеца. Описаните по задната повърхност на дясното рамо и горната
част на дясната плешка на последния овално охлузване, напълно отговаря да е
получено при съприкосновение именно с тази част на МПС-во. Освен
габаритите на автобуса, следва да се съобрази и ръста на пострадалия- 155
см., установен със заключението на експерта по СМЕ на труп. С оглед на
това, като се имат предвид и траекториите на движение на пешеходеца и
управлявания от подсъдимия автобус, описаният от експертите механизъм е
не само вероятен, но е и доказан. Съприкосновението е било предно-
странично в дясно на автобуса и задно дясно за пешеходеца. Било е с
достатъчна повърхност, за да причини макар и леки деформации по автобуса
–на стр.4 от заключението по КМАТЕ е видим начинът по който се е
изместил в горната си дясна част предния капак. В тази връзка е
неоснователно твърдението на защитниците, че това разместване на капака е
било налично и преди произшествието. Сравнението между двете снимки на
стр.4 от заключението по КСМАТЕ и тази приложени на л.227 и л.228 от
НОХД№279/19г. по описа на БлОС, и без наличието на специални знания
позволява да се констатира наличието на описаното от експертите
разминаване между предния капак и десния преден калник, несъответстващо
по размери на снимките представените от защитниците.
Същевременно, посоченото съприкосновение е било напълно
достатъчно да причини посоченото по-горе охлузване по тялото на
пешеходеца и да го извади от равновесие. На така приетия механизъм за
възникване на пътнотранспортното произшествие по никакъв начин не може
да се противопоставят аргументите за липсата на увреждания по крайниците
на пешеходеца и геометрията на предната броня. Освен, че тялото на
пострадалия и автобуса са се намирали под определен ъгъл помежду си,
следва да се държи сметка, че не само МПС-во е било в движение.
Пешеходецът, който е бил на 83 години, е бягал по платното и то, видно от
10
обясненията на подсъдимия-бързо. Експертите са приели най ниската
стойност по таблица за движение по този начин на пешеходци с такава
възраст-7,2 км/ч., изминавайки по 2 м в секунда. Долните крайници на
пешеходеца не са били в статично, а в динамично положение, което обяснява,
защо е възможно по тях да няма травматични увреждания в резултат на
съприкосновението с автобуса. Освен това, с оглед описаното по-горе, в
момента на съприкосновение между пешеходеца и предния десен габарит на
автобуса се е получило странично залитане с приплъзване на тялото на
пострадалия и натиск в преден десен ъгъл на преден капак и непосредствено
след това и натиск от страничната висока зона на преден десен калник. Този
механизъм кореспондира напълно на получените по тялото на пешеходеца
охлузвания и на леките деформации констатирани по предната дясна част на
автобуса. В резултат на по-високата кинетична енергия на автобуса, скоростта
на пешеходеца е нараснала до посочената от експертите стойности.
Движението му е продължило в същата посока, но вече при загубено
равновесие. Именно положението на тялото на пешеходеца спрямо автобуса и
начина на съприкосновение-с приплъзване на двете контактни повърхности,
обясняват, защо пешеходеца „не е отлетял“ напред, както твърдят
защитниците, а залитнал в посока на собственото си движение, с леко
завъртане. Така приетия механизъм напълно кореспондира с вида и
топографското положение на уврежданията по коленете и главата на
пострадалия, получени след съприкосновението на тялото с пътната настилка
и обяснява, защо свидетелите не са „усетили“ удар, но са видели тялото му
„отстрани“ на автобуса. Той кореспондира напълно и на констатираното и
отразено в протокола за оглед на местопроизшествие, че в дясната част на
автобуса от височина 48 см. до височина 110 см има „забърсване на наслоени
стари замърсявания“.
Изложеното дава основание на въззивният съд да приеме, че изводите
на първоинстанционния такъв относно механизма на възникване на
произшествието са обосновани, а оплакванията на защитниците за
недоказаност на съприкосновението между автобуса и тялото на пострадалия-
неоснователни. Доказателствата позволяват да се направи категоричен извод,
че между управляваното от подсъдимия МПС-во и тялото на пешеходеца С. е
имало съприкосновение. Последното е било с достатъчен интензитет да
причини
11
по задната повърхност на дясното рамо и горната част на дясната плешка
овално охлузване с издължена форма и размери 8/2 см. и да извади
пешеходеца от равновесие. В резултат на падането С. е получил черепно-
мозъчна травма: обширно многоивицесто охлузване в челната и предна част
от теменната области, с подлежащо кръвонасядане на меки черепни покривки
и овално фрагментно счупване на челната кост, с линии на счупване надолу и
назад по предните черепни ямки от черепната основа двустранно,
травматичен кръвоизлив на меки мозъчни обвивки, контузии на мозъка в
предната част на челните дялове и основата на десния челен дял. Получил е и
обширни охлузвания по лицето предимно по изпъкналите му части и повече в
ляво, с рани през долната устна и счупване на носните кости и охлузвания по
коленете.
Видно от заключението по СМЕТ, настъпилата смърт на С. е в резултат
на остра недостатъчност на мозъчните функции, в следствие на черепно-
мозъчната травма - счупване на черепа, кръвоизлив на меки мозъчни обвивки
и мозъчна контузия, като не е настъпила много бързо, но е била неизбежна
поради необратимостта и тежестта на установените увреждания на мозъка.
С оглед на изложеното, съобразявайки събраните в хода на
производството доказателства и разпита на експертите в съдебно заседание
пред първата инстанция, съдът прима, че заключенията по КСМАТЕ и
допълнителната такава, не са неубедителни и необосновани както твърдят
защитниците. Неоснователни са твърденията на последните, че не е имало
съприкосновение между автобуса и пешеходеца, както и че „няма нито едно
годно доказателство“ за такова съприкосновение.
От обективна страна, част от причините за възникване на ПТП-ие се
намират в поведението на пострадалия, който въпреки възрастта си и
натоварения трафик по първокласен път 1 Е-79 е предприел пресичането му
на нерегламентирано място, но поведението което подсъдимия като водач на
МПС-во е обективирал също е довело до настъпване на ПТП-ие. Подс.М. е
управлявал автобуса в нарушение на разпоредбата чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй
като не е изпълнил задължението да се движи със скорост до 50 км/ч. С това
си поведение подсъдимият се е поставил в невъзможност да спре автобуса
преди мястото на което е възникнало ПТП-ие и е станал причина за
12
последното, довело до смъртта на С.. Между поведението на подсъдимия и
настъпилия съставомерен резултат е налице пряка причинно следствена
връзка. Видно от заключението на експертите по КМАТЕ, настъпилата на
17.01.2018г. смърт на пешеходеца е следствие от получените при ПТП-ие
увреждания. Въззивният съд намира, че между деянието на подсъдимия и
настъпилата смърт е налице непрекъсната и пряка причинно-следствена
връзка.
Изложеното дава основание на съдът да приеме, че от обективна страна
подс. М. е осъществила състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. “б“ вр.
чл. 343, ал. 1, б. ”в”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и във вр. с чл. 20, ал. 2,
изр. 2 ЗДвП. На 17.01.2018 г. около 07.20 ч на ПП 1 Е-79, на километър
404+700, в с. ***, общ. ***, като правоспособен водач, управлявайки автобус
марка и модел „Ивеко Маго“, с per. № *** в посока от гр. Кресна за гр. ***,
нарушил правилата за движение установени в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
Подсъдимият не е спазил задължението да намали скоростта си на движение
до 50 км/ч, и при необходимост да спре при възникнала опасност, каквато е
била появата на С. на пътното платно. По този начин е допуснал настъпването
на пътнотранспортно произшествие. Обективно в резултат на това,
пресичащия от ляво на дясно платното за движение пешеходец Д. П. С. от с.
*** е получил черепно-мозъчна травма: обширно многоивицесто
охлузване в челната и предна част от теменната области, с подлежащо
кръвонасядане на меки черепни покривки и овално фрагментно счупване на
челната кост, с линии на счупване надолу и назад по предните черепни ямки
от черепната основа двустранно, травматичен кръвоизлив на меки мозъчни
обвивки, контузии на мозъка в предната част на челните дялове и основата на
десния челен дял, оказала се несъвместима с живота. Смъртта на пешеходеца
от обективна страна се намира в пряка причинно-следствена връзка с
извършеното от подсъдимия нарушение на правилата за движение. При
управление на автобуса марка и модел „Ивеко Маго“, с peг. № ***,
собственост на „Роу Текс Ко“ ЕООД със седалище в гр. Петрич, подс.М. в
нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП се е движил с 56,2 км/ч. При
управление с максимално допустимата за пътния участък скорост от 50 км/ч,
пътнотранспортното произшествие не би възникнало. Обективираните от
подсъдимия след пътнотранспортното произшествие действия-незабавно
слизане от автобуса, сядане до пострадалия С., придържане на главата му с
13
ръце, даване на вода, отправяне па искане да се сигнализира за помощ па тел.
112, а след пристигане на екип на ЦСМЛ - помощ при качването му в
линейката, правилно са съобразени от първоинстанционния съд като такива
обосноваващи приложението на чл. 343а НК. Тези действия сочат, че след
деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия.
От субективна страна деянието е извършено от подс.М. по
непредпазливост, под формата на небрежност. Същият не е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, тъй като не е допускал, нито е
искал настъпване на общественоопасните последици. Подсъдимият не е
предвиждал, че с избраната скорост ще допусне настъпването на ПТП-ие, но
е могъл и е бил длъжен да предвиди, че при движение в населено място е
възможна появата на пешеходци на пътното платно. Нещо повече, същият е
забелязал пострадалия още на тротоара, преди, да предприеме пресичане, но
не е реагирал своевременно да намали скоростта. Подсъдимият е реагирал със
закъснение, въпреки, че е имал техническа възможност да възприеме
своевременно пресичането на пешеходеца и да спре дори и с превишената
скорост, с която е управлявал. Въпреки, че подс. М. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, е бил длъжен и е могъл да
стори това.
Изложеното дава основание на възивният съд да приеме, че изводите на
първоинстанционния такъв относно обективната и субективна
съставомерност на поведението на подсъдимия са правилни.
В случая не са налице основания за квалифициране на деянието по
чл.15, ал.1 от НК. Подс.М. е управлявал МПС без да спази максимално
разрешената скорост, сам поставяйки се в обективна невъзможност да
предотврати удара. Установено по делото е, че от момента на навлизане на
пешеходеца на платното, опасната зона за спиране на автобуса е била по-
голяма от разстоянието, което е изминато от момента на реакция от
подсъдимия до мястото на удара. Това категорично налага извод, че
съставомерния резултат се дължи на поведението на подсъдимия, тъй като
той не би настъпил при спазване визираното в чл.20, ал.2 от ЗДвП изискване,
за което подсъдимия е имал обективна възможност. Управлението с
14
максимално разрешена скорост, дори и при констатираната забавена с 0,55
сек.реакция на подсъдимия, би позволило той да преустанови движението на
автобуса преди мястото на удара и да пропусне пресичащия пешеходец.
Изложените в жалбата и в съдебно заседание оплаквания на
защитниците на подс.М., че обвинението е разколебано и не почива на
доказателства по делото, тъй като изводите на експертите били
противоречиви, защото се опровергавали от доказателствата са
неоснователни. Твърдението, че заключенията са необосновани почива
единствено на несъгласието с изводите на експертите, сочещи за наличие на
съприкосновение между пешеходеца и автобуса. Както бе отбелязано по-горе,
по убедителен начин с експертните заключения, а и с разпитите на експертите
проведени в съдебно заседание пред първата инстанция, е установено в хода
на производството, че подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за
движение, в резултат на което е ударил с управлявания от него автобус
неправилно пресичащия пешеходец С.. Подробно описаният механизъм на
възникване на ПТП-ие позволява по ясен и напълно разбираем начин да се
обясни, защо тялото на пешеходеца е паднало в посоката на неговото
движение без той да е получил наранявания по долните крайници, каквито
често се получават при челен удар от МПС-во. Всеки механизъм на ПТП-ие е
индивидуален, така, както са индивидуални и последиците от него. В случая е
категорично установено, че съприкосновението е възникнало между детайли
от предната дясно-странична част на автобуса и горната дясна задна част на
тялото на пострадалия. Полученото от последния охлузване в тази част на
тялото добре отговаря на приетия механизъм и потвърждава странично-
преплъзващия характер на съприкосновението, довел до получаването на
незначителни увреждания по МПС-во. Констатираното при огледа на
местопроизшествие „забърсване“ на натрупани зацапвания в зоната на
съприкосновение категорично потвърждава този характер на удара.
При индивидуализацията на наказанието съдът е съобразил, че съгласно
нормата на чл. 343а, ал. 1, б. “б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. ”в”, пp. 1 вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 НК за извършеното от подсъдимия престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до 4 години. Правилно като смекчаващи
обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата
му ангажираност и наличието на положителни характеристични данни.
15
Правилно като такова обстоятелство е отчетено и съпричиняването на
резултата от страна на пострадалия пешеходец С., който е пресичал на
неразрешено място платното за движение. Въпреки напредналата си възраст
и интензивния трафик, пострадалия е предприел пресичане на пътното платно
на нерегламентирано за целта място. По този начин пострадалият съществено
е допринесъл за настъпване на общественоопасния резултат, изразил се в
загуба на живота му. Първоинстанционния съд правилно е отчел това
поведение като смекчаващо обстоятелство, което в случая не е изключително.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчел наличието на допуснато
нарушение на правилата за движение по пътищата, което не е в причинна
връзка със станалото ПТП - управление на МПС с превишена скорост, както и
наказването на същия многократно по административен ред за допуснати
нарушения на правилата за движение по пътищата. Многобройността на
извършените административни нарушения е видна от приложената справка.
Подсъдимият е управлявал МПС-во по занятие, което предполага наличие на
качества позволяващи стриктно спазване на правилата за движение, а не
представлява „предпоставка за налагане на множество наказания“.
Предходните наказания налагани по административен ред сочат на проявена
недисциплинираност от страна на подсъдимия при управление на МПС-во.
Недисциплинираност, която е налице и на процесната дата, проявила се е в
описаното по-горе поведение и е довела до смъртта на пешеходеца С.. Видно
от справката, дори и след процесното ПТП-ие подсъдимия е допуснал
нарушение на правилата за движение, довело до санкционирането му по
административен ред.
Въззивният съд приема, че преценката на първоинстанционния такъв за
липса на предпоставки за приложение на чл..55, ал.1, т.1 от НК е правилна.
Наказанието лишаване от свобода е отмерено в размер на една година,
ориентиран значително под средния за извършеното престъпление.
Определено при превес на смекчаващите обстоятелства, това наказание
съответства на обществената опасност на деянието и дееца и би постигнало в
пълнота визираните в чл.36 от НК цели. Налице са били всички предпоставки
за приложение на института на условното осъждане - подс. М. не е осъждан
на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, размерът
на наказанието и отчетените смекчаващи обстоятелства дават основание да се
16
приеме, че не е необходимо ефективното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. За да се постигнат целите на наказанието, определения
минимално възможния изпитателен срок по чл. 66 НК - 3 години е напълно
достатъчен по преценка на настоящия съдебен състав.
Законосъобразно е наложено и кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право да управлява МПС-во, за срок от една година. Въззивният
съд приема, че с оглед упражняваната професия от подсъдимия не е
наложително за постигане целите на наказанието определянето на по-дълъг
срок на лишаване от права, а и производството пред въззивната инстанция е
образувано единствено по жалба на подсъдимия. Последният, въпреки, че има
налагани наказания за нарушения на правилата за движение по пътищата и не
е заплатил по-голямата част от наложените му санкции, работи като шофьор,
и съдът правилно е преценил, че не се налага за по-дълъг срок от 1 г. да бъде
лишен от право да управлява МПС и поради това да бъде лишен от
възможността да упражнява трудова дейност за по-дълго време.
С оглед на изложеното съдът прецени, че жалбата е
неоснователна, не са налице основания за отмяна или изменение на
атакуваната присъда и тя следва да бъде потвърдена. Съдът в съответствие с
визирания в чл.13, ал.1 от НПК принцип и при правдив и сравнително
обстоен анализ на доказателствата е достигнал до разкриването на
обективната истина по делото. В хода на разглеждане на делото не са
допуснати съществени и неотстраними нарушения на процесуалните правила.
Събраните доказателства са обсъдени в цялост, с оглед на което присъдата
следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът
[1] Вж.заключението по КМАТЕ-отговор на въпроса на л.221 от НОХД№279/19г. на ОС Благоевград и по
допълнителната такава-л.296 от делото;
[2] Вж.фото албум към протокол за оглед на местопроизшествие, сн.№20, л.13 от т.I-ви от дозн.;
[3] Вж.обяснения на подс.М. в с.з.от 24.01.2020г. на л.107 от НОХД№279/19г. на ОС Благоевград;
[4] Вж.заключението на 40-48, т.II-ри от дозн;
[5][5] Вж.констативно съобразителна част от заключението на експертите по комплексната МАТЕ-л.208 и л.209 от
от НОХД№279/19г. на ОС Благоевград;
17
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №904374 от 02.12.2020г.,
постановена по НОХД№279/2019г. по описа Благоевградски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-
дневен срок от съобщението за изготвянето му .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18