№ 3102
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110207405 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от А. М. А., ЕГН ********** против
наказателно постановление BG02072023/4000/P8-636/22.12.2023 г., издадено от Директор на
Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, с което за
нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че НП не е
връчено надлежно, както и че не жалбоподателят е управлявал процесното МПС към датата
на нарушението, прави възражения, че не е посочено надлежно мястото на нарушението,
както и за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП. Съдържат се
оплаквания, че нарушението е маловажно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Депозирани са писмени бележки с аналогични аргументи за отмяна на НП.
Процесуалният представител на АНО – юрк. Д. оспорва жалбата и моли издаденото НП
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, доколкото не е била заплатена
дължимата пътна такса.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е
подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството
по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2023 г. в 17:35 часа в направление излизане от територията на Република
1
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Оряхово - ферибот пристигнало
пътно превозно средство с per. № ***********. с обща техническа допустима максимална
маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя А..
След извършена проверка от страна контролните органи било установено, че на
30.06.2023г., в 09:13 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен
№ ***********. попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не
е заплатена такса по чл. 10. ал.1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно
средство било засечено на 30.06.2023 г., в 09:13 часа, по път А-6, км. 60+705, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна
такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път А-6, км. 60+705, за който се събира такса за
изминато разстояние — тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на
Министерски съвет от 21 септември 2022 г. за приемане на Списъка на републиканските
пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението №
FF587294E39E67F0E053021FI60А9А50.
В действителност на 30.06.2023г.. процесното МПС нямало данни от кого е
управлявано, като актосъставителят и АНО не събрали доказателства за собствеността на
чуждестранното МПС, нито данни към датата на нарушението от кого е управлявано.
Въпреки това, на жалбоподателя не му било позволено да напусне територията на страната
за осъществяване на превоза, като служителите на ГКПП му заявили, че или следва да
заплати компенсаторна такса, или да му съставят АУАН, като жалбоподателят избрал втория
вариант, за да му бъде позволено да напусне територията на страната с цел реализиране на
превоза на товара. Актосъставителят В., извършваща проверките на ГКПП, не се
интересувала кой е управлявал МПС към датата на нарушението, като нейно задължение
било да издаде АУАН на водача, който преминава границата на Република България без
значение дали той е управлявал МПС към датата на нарушението.
Предвид на това срещу водача Петров бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № BG02072023/4000/P8- 636/02.07.2023 г., съставен от
Л. Б. Г.-В., старши инспектор в отдел ПТРР, териториална дирекция „ТД Митница Русе“,
служебен адрес гр. Русе, бул. „Липник“ № 117, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел, след което бил предявен на
нарушителя, който го подписал, посочвайки че има възражения.
АНО счел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и въз
основа на него издал обжалваното наказателно постановление № BG02072023/4000/P8-
636/22.12.2023 г., издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна
инфраструктура" – гр. София, с което за нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 1800 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията
на свидетелката В. и приложените по делото писмени доказателства, включително снимков
материал във връзка с установеното нарушение,заповеди за компетентност и другите,
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Свидетелят В. лично е извършила проверката и пресъздава обстоятелства, които пряко
и непосредствено е възприела. Показанията ѝ са логични, последователни и
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира напълно. Същата изяснява редът за
извършване на проверката, както и признава, че не е могло да бъде установено кой е
управлявал МПС към датата на нарушението. Свидетелят съобщава и обстоятелства във
2
връзка с невъзможността водачът, пристигнал на ГКПП, да напусне територията на страната
преди да заплати компенсаторна такса или да му бъде съставен АУАН. Самата свидетелка
посочва, и че не я „касае“ кой е управлявал МПС към датата на нарушението. В този смисъл
показанията на свидетелката единствено изясняват процедурата по съставяне на АУАН и
тази по извършване на проверката на ГКПП, но не и авторството на деянието.
Въпреки, че съдът е дал указания да се предоставят от АПИ доказателства за
собствеността на МПС, както и такива по отношение на авторството на деянието, такива не
са предоставени, съответно авторството на деянието е неизяснено и съдът не би могъл без
данни за собствеността на МПС да извърши допълнителни проверки за водача към датата на
нарушението. Доколкото АНО, като носещ тежестта на доказване на възприетите факти, не
я е понесъл, въпреки указанията на съда, самоличността на нарушителя се явява
неустановена без възможност съдът служебно да събира допълнителни доказателства при
липса на данни за собствеността на МПС с чуждестранна регистрация.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна
инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:
На първо място от фактическа страна не се доказа субект на нарушението да е именно
жалбоподателят А., а именно не се доказа, че на 30.06.2023г., в 09:13 часа, горепосоченото
пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ***********. по път А-6, км. 60+705,
включен в обхвата на платената пътна мрежа е управлявано от А.. От друга страна А. няма
данни да е собственик на превозното средство и не е наказан в това му качество, а само и
единствено като водач на същото. Предвид това съдът намира, че авторството на деянието
категорично не е доказано да е на жалбоподателя А.. Това, че жалбоподателят е бил
проверен със същото ППС няколко дни по-късно на ГКПП не е в никой случай достатъчно
да се приеме за доказано, че той е бил водач на това ППС и на посочената дата на
нарушението три дни по-рано.
Съгласно разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – "собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство". В случая обаче жалбоподателят не е наказан нито като собственик на превозното
средство, нито като представляващ търговеца-собственик, нито като посочено от
собственика лице, на което е било предоставено това МПС.
В тази връзка наказание е следвало да бъде наложено на действителния водач на МПС,
който не е установен, като съдът очевидно следва да напомни на АНО, че
административнонаказателната отговорност на физическите лица е лична.
Предвид изложеното съдът приема, че не е доказано по категоричен начин авторството
на деянието да принадлежи на жалбоподателя. Презумпцията в настоящия процес е за
невиновност, тоест всеки е невинен до доказване на противното и тази доказателствена
тежест е за наказващия орган, а жалбоподателят не трябва и няма задължение да доказва, че
е невинен. Нарушението трябва да е доказано по несъмнен и категоричен начин, за да бъде
издадено НП. След като по делото липсва доказаност за съпричастност на А. към деянието,
то наказателното постановление следва да бъде отменено поради недоказаност на
авторството на нарушението.
3
Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и самоличността на
извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва да бъде
доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране отговорността на
жалбоподателя. След като наказанието е наложено за извършено на 30.06.2023 г. управление
на ППС без заплатена пътна такса от водача А., то трябва да бъде доказано, че именно на
тази дата той е управлявал автомобила и недоказването на това обстоятелство е основание
за отмяна на НП. Както беше посочено по-горе, тежестта за доказване в случая е на АНО,
който следва да ангажира доказателства установяващи категорично всички фактически
обстоятелства около твърдяното нарушение, посочени в издаденото НП. Жалбоподателят не
трябва да доказва, че е невинен, като всяко съмнение следва да се отчита в негова полза.
Административното обвинение трябва да е доказано по несъмнен начин и не може да почива
на предположения.
На последно място съдът намира, че е налице неяснота и при самото описание на
нарушението, тъй като нито от съставения АУАН, нито от издаденото НП става ясно какъв е
бил размерът на дължимата пътна такса и как е бил определен този размер. Според чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – "за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни
превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно
превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък". В случая не е ясна формулата, по която е изчислена дължимата такса и
какво е било взето предвид при определянето й – товароносимост, брой оси, екологични
характеристики на превозното средство, какви са били техническите характеристики на пътя
или пътния участък и т. н., за да се направи преценка дали правилно е била определена и в
крайна сметка какъв е бил размерът й. Тези обстоятелства никъде не са посочени в
съставения АУАН и издаденото НП, което пък съществено нарушава правото на защита на
наказаното лице и възможността му да разбере какъв размер на таксата се твърди да не е
заплатило и как е бил определен този размер. Посочената неяснота при описанието в крайна
сметка препятства и съда да извърши дължимия съдебен контрол за законосъобразност на
издаденото НП във връзка с тези обстоятелства.
С оглед всичко изложено до тук, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, който претендира
сумата от 500 лева. Същите следва да бъдат присъдени в тежест на АПИ
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG02072023/4000/P8-636/22.12.2023 г.,
издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура"
– гр. София, с което за нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на А. М. А., ЕГН ********** е наложено административно наказание
4
глоба в размер на 1800 лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София да заплати на А. М. А., ЕГН
********** сумата от 480 лева – възнаграждение за адвокат пред СРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5