Присъда по дело №11790/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 523
Дата: 1 октомври 2024 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20221110211790
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 523
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
СъдебниКИЧКА ЗДР. ИВАНОВА

заседатели:НЕНКА Г. Г.А
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
и прокурора Н. В. М.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Наказателно дело от общ
характер № 20221110211790 по описа за 2022 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. В. Х., ЕГН **********, роден на *******г. в
гр.София, българско гражданство, с висше образование, осъждан, с адрес гр. София,
ул. „Д.“ № 7
за ВИНОВЕН в това, че
В периода от месец декември 2015г. до 30.06.2016г. в гр. София, при условията
на продължавано престъпление с шест деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у П. С. Д., К. Г. К. и Н. В. К.
заблуждение и с това причинил на същите имотна вреда в общ размер на 16 293 лв.
/шестнадесет хиляди двеста деветдесет и три лева/, както следва:
1.На неустановена дата през месец декември 2015г. в гр.София, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Н. В. К. , че е служител на
швейцарската фирма „КЛЕРИМЕКС ИНВЕСТ“ ООД /CLERIMEX INVEST/ и като
такъв ще му съдейства за продажбата на корпоративни ценни книжа на бразилската
компания „Петробрас Петролео Бразилейро“, които да бъдат закупени от банка „UBS
Switzerland”AG , което заблуждение поддържал на същото място до 19.02.2016г. като
1
казал на К., че банката „UBS Switzerland”AG ще работи по сделката с ценните книги и
за откриване на банкови сметки в банката е нужно К. да му предостави сумата от
2700лв. /две хиляди и седемстотин лева/и с това причинил на Н. В. К. имотна вреда в
размер на 2700лв. / две хиляди и седемстотин лева/, предадени на 19.02.2016г. от К. на
Х. лично.
2. На 24.03.2016г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил у Н. В. К. заблуждение, че трябва да бъде заплатена сума в размер на 1080лв.
/хиляда и осемдесет лева/, необходима за експерт, който ще извърши проверка и
оценка на ценни книги на бразилската компания „Петробрас Петролео Бразилейро“ и с
това на 25.03.2016г. причинил на Н. В. К. имотна вреда в размер на 1080лв., които К.
на 25.03.2016г. предал на Х. лично.
3. На неустановена дата в през месец февруари 2016г. в гр. София, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у К. Г. К., че ще му съдейства
за отпускане на кредит от банка „ЮБиЕс Швейцария“ за финансиране на проект за
построяване на къщи на собствен имот на К., което заблуждение поддържал на същото
място до 17.03.2016г., като казал на К., че следва да заплати сумата от 5350лева /пет
хиляди триста и петдесет лева/ за изготвяне на бизнес план от служител на банка
„ЮБиЕс Швейцария“ и с това причинил на К. Г. К. имотна вреда в размер на 5350лв.
/пет хиляди триста и петдесет лева/, които К. К. на 17.03.2016г. превел по банкова
сметка в „СИБАНК“ АД с титуляр Р. В. Х..
4. На неустановена дата през месец март 2016г. в гр. София, с цел да набави
за себе си имотна облага възбудил заблуждение у К. Г. К., че за откриване на банкова
сметка на името на К. в банка „ЮБиЕс Швейцария“ е необходима сумата от 913лв.
/деветстотин и тринадесет лева/, което заблуждение поддържал на същото място до
19.04.2016г., като уверил К., че е одобрен за отпускане на кредит от банката и следва
да внесе сумата за откриване на сметка в „ЮБиЕс Швейцария“ и с това причинил на
К. Г. К. имотна вреда в размер на 913лв. /деветстотин и тринадесет лева/, които К. К.
на 19.04.2016г. превел по банкова сметка в „СИБАНК“ АД с титуляр Р. В. Х..
5. На неустановена дата в периода от месец май 2016г. до 17.06.2016г, в гр.
София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П. С. Д., че е
управител на швейцарската фирма „ Swiss Invest Gmbh”, и като такъв ще й съдейства
за отпускане на кредит за финансиране на проект за построяване на старчески дом и
хоспис, което заблуждение поддържал на същото място до 17.06.2016г., като казал на
Д., че дружеството й „Делта Сървисиз“ ООД е одобрено за кандидатстване за кредит
в швейцарска банка, като за входиране на документи в швейцарската банка и за
корекция на икономическата обосновка е необходимо да му бъде заплатена сумата от
3000 /три хиляди/ швейцарски франка с равностойност от 5310лв. /пет хиляди триста и
десет лева/ и с това причинил на П. С. Д. имотна вреда в размер на 5310лв. /пет
хиляди триста и десет лева/, които Д. на 17.06.2016г. превела по банкова сметка в
„СИБАНК“ АД с титуляр Р. В. Х..
6. На неустановена дата в периода от 18.06.2016г. до 30.06.2016г. в гр. София, с
цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П. С. Д., че е
необходима сума от 940,00лв. за откриване на банкова сметка на името на Д. в
швейцарска банка в Лугано, Швейцария и с това причинил на П. Д. имотна вреда в
размер на 940,00лв., които Д. предала на сина на обв. Р. Х. – П. Р. Х. в периода
18.06.2016г. до 30.06.2016г. в гр. София, бул. „Витоша“ № 70. престъпление по чл.
209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК, , поради което и на основание чл. 209, ал.1 вр. чл. 54,
ал. 1 от НК, го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
2
ГОДИНИ

НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така определеното
наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.


Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 11790 по описа на СРС, НО, 116 с-в за 2022г.
Софийска районна прокуратура (СРП) e повдигнала обвинение против Р.
В. Х., ЕГН **********, роден на **********г. в гр.София, българско
гражданство, осъждан, с адрес гр. София, ул. „Д.“ № 7, ап.23 за това, че:
В периода от месец декември 2015г. до 30.06.2016г. в гр. София, при
условията на продължавано престъпление с шест деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал у П. С. Д., К. Г. К. и Н. В. К. заблуждение и с това
причинил на същите имотна вреда в общ размер на 16 293 лв. /шестнадесет
хиляди двеста деветдесет и три лева/, както следва:
1.На неустановена дата през месец декември 2015г. в гр.София, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Н. В. К. , че е
служител на швейцарската фирма „КЛЕРИМЕКС ИНВЕСТ“ ООД /***MEX
INVEST/ и като такъв ще му съдейства за продажбата на корпоративни ценни
книжа на бразилската компания „Петробрас Петролео Бразилейро“, които да
бъдат закупени от банка „UBS Switzerland”AG , което заблуждение поддържал
на същото място до 19.02.2016г. като казал на К., че банката „UBS
Switzerland”AG ще работи по сделката с ценните книги и за откриване на
банкови сметки в банката е нужно К. да му предостави сумата от 2700лв. /две
хиляди и седемстотин лева/и с това причинил на Н. В. К. имотна вреда в
размер на 2700лв. / две хиляди и седемстотин лева/, предадени на 19.02.2016г.
от К. на Х. лично.
2. На 24.03.2016г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил у Н. В. К. заблуждение, че трябва да бъде заплатена сума в размер на
1080лв. /хиляда и осемдесет лева/, необходима за експерт, който ще извърши
проверка и оценка на ценни книги на бразилската компания „Петробрас
Петролео Бразилейро“ и с това на 25.03.2016г. причинил на Н. В. К. имотна
вреда в размер на 1080лв., които К. на 25.03.2016г. предал на Х. лично.
3. На неустановена дата в през месец февруари 2016г. в гр. София, с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у К. Г. К., че ще му
съдейства за отпускане на кредит от банка „ЮБиЕс Швейцария“ за
финансиране на проект за построяване на къщи на собствен имот на К., което
заблуждение поддържал на същото място до 17.03.2016г., като казал на К., че
следва да заплати сумата от 5350лева /пет хиляди триста и петдесет лева/ за
изготвяне на бизнес план от служител на банка „ЮБиЕс Швейцария“ и с това
причинил на К. Г. К. имотна вреда в размер на 5350лв. /пет хиляди триста и
петдесет лева/, които К. К. на 17.03.2016г. превел по банкова сметка в
„СИБАНК“ АД с титуляр Р. В. Х..
4. На неустановена дата през месец март 2016г. в гр. София, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у К. Г. К., че за
откриване на банкова сметка на името на К. в банка „ЮБиЕс Швейцария“ е
необходима сумата от 913лв. /деветстотин и тринадесет лева/, което
заблуждение поддържал на същото място до 19.04.2016г., като уверил К., че е
одобрен за отпускане на кредит от банката и следва да внесе сумата за
1
откриване на сметка в „ЮБиЕс Швейцария“ и с това причинил на К. Г. К.
имотна вреда в размер на 913лв. /деветстотин и тринадесет лева/, които К. К.
на 19.04.2016г. превел по банкова сметка в „СИБАНК“ АД с титуляр Р. В. Х..
5. На неустановена дата в периода от месец май 2016г. до 17.06.2016г, в
гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у
П. С. Д., че е управител на швейцарската фирма „ Swiss Invest Gmbh”, и като
такъв ще й съдейства за отпускане на кредит за финансиране на проект за
построяване на старчески дом и хоспис, което заблуждение поддържал на
същото място до 17.06.2016г., като казал на Д., че дружеството й „Делта
Сървисиз“ ООД е одобрено за кандидатстване за кредит в швейцарска банка,
като за входиране на документи в швейцарската банка и за корекция на
икономическата обосновка е необходимо да му бъде заплатена сумата от 3000
/три хиляди/ швейцарски франка с равностойност от 5310лв. /пет хиляди
триста и десет лева/ и с това причинил на П. С. Д. имотна вреда в размер на
5310лв. /пет хиляди триста и десет лева/, които Д. на 17.06.2016г. превела по
банкова сметка в „СИБАНК“ АД с титуляр Р. В. Х..
6. На неустановена дата в периода от 18.06.2016г. до 30.06.2016г. в гр.
София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П. С.
Д., че е необходима сума от 940,00лв. за откриване на банкова сметка на името
на Д. в швейцарска банка в Лугано, Швейцария и с това причинил на П. Д.
имотна вреда в размер на 940,00лв., които Д. предала на сина на обв. Р. Х. – П.
Р. Х. в периода 18.06.2016г. до 30.06.2016г. в гр. София, бул. „В.“ № 70 -
престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК
Подсъдимият в рамките на съдебното следствие дава обяснения, в които
отрича да има съпричастност към деянието, за което му е повдигнато
обвинение, като посочва, че по отношение на боновете на бразилското
дружество само свидетелят М. е имал реална представа за хода на сделката и
действителната самоличност на чуждестранните участници, а другите
участници – посредници не са били въведени в подробности. Сочи, че банкови
сметки са открити в Лихтенщайн, а не в Швейцария, а М. Л. – служител на
ЮБС Лугано, криела истинското си име от съображения за конфиденциалност
и сигурност, а се казвала в действителност С.Щ. и свидетелят М. е наясно с
тези обстоятелства. Не отрича да е получавал суми от пострадалите, но
твърди, че е предприел действия по изпълнение на сделката, която не се
състояла заради действията на другите участници в нея. Сочи, че банката,
която участва, е трябвало да продаде бондовете на бразилското правителство.
Твърди, че участници в сделката и свидетели по делото не са ходили на
проверка в Конфедерация Швейцария. Сочи, че с ръководителя си В.Ш. се е
запознал в България покрай българското дружество Техно импорт-експорт,
като същият му обещал да го вземе на работа, когато направи фирма, а през
1994г. подсъдимият заявява, че е „завзел властта във фирмата“ и станал
изпълнителен директор в дружеството Swiss Invest, като двамата с шефа му
имало равни дялове по 50%. По отношение на дружеството ***mex Invest
посочва, че е било регистрирано в Хамбург, тъй като Ш. е немец, като
посочва, че е била подготвяна и сделка с акции. По отношение на Ц.Ц.
посочва, че това не е В.Ш., но не е имал отношения с българина, докато е
имал отношения с В.Ш.. Сочи, че е използвал получените от пострадалите
пари по предназначение – за откриване на сметки, които са били открити.
2
Сочи, че наличните по делото „фалшиви документи“ са умишлено
представени от С.Щ., за да заблуди тя посредниците по договора, но
подсъдимият, М. и Ш. били наясно с тези детайли и с всички скрити
параметри на сделката. Сочи, че не е искал пари от М., за да му открива
сметка. По отношение на П. Д. посочва, че е искала кредит, но никога не е
казвал, че е одобрена за кредит, като признава да е получавал суми от нея във
връзка с отпускане на кредита, а бизнес план е бил изготвен от неговата
секретарка в Швейцария. Сочи, че сметка на Д. е открита, но не знае в коя
банка. Що се отнася до свидетеля К., подсъдимият посочва, че с него имат
подписан договор, но имало пълномощно с по-късна дата от договора за
кредит. Сочи, че всички кредити е следвало да ги отпусне банката, а не
дружеството, в което подсъдимият е имал участие, но заради разминаването в
датите, на К. кредит бил отказан, както и защото не били изплатени заплати на
работниците. Твърди, че имало вероятност средствата по кредита на К. да
бъдат отпуснати от Ш. поради провала на сделката с банката. Доколкото
обаче подсъдимият получавал обаждания със заплашителен характер,
информирал Швейцарското посолство и полицията на тази държава, като от
посолството заявили, че кредитът е готов, за да може К. да замине за
Швейцария и да бъде арестуван там. Сочи, че на К. срещу дадената сума е
била открита банкова сметка и подсъдимият предупредил К. да не му се
обаждат повече негови хора. Сочи, че К. е имал сключен договор с
дружеството Swiss Invest за посредничество с банка ЮБС.
В края на съдебното следствие подсъдимият дава повторно обяснения, в
които посочва, че с В.Ш. се е запознал в Техеран, като преди това се е
запознал с Ц.Ц.. Разбрал впоследствие, че В.Ш. всъщност е С.Г., който е
изпълнявал длъжността посланик на Република България в Афганистан. Сочи,
че Ц.Ц. никога не е живял в Лугано, а Г. е бивш служител на Държавна
сигурност. Отрича В.Ш. да е Ц.Ц.. Отрича Swiss Invest да е била страна по
сделката с М., а страна е била само банка ЮБС, но сделката пропаднала
поради обстоятелството, че в Бразилия била избрана българка за президент и в
Бразилия „въобще не им било до това“, визирайки покупката на ценни книги.
В обясненията си оспорва показанията на свидетелите. Посочва историята на
преобразуване на търговското дружество Swiss invest, като в периода 2015 –
2016 година било ООД с наименования Джи Ем БИ ЕЙЧ като В.Ш. (С.Г.) бил
едноличен собственик, а съдружник му бил адвокат Р.. Сочи, че откритите
сметки били временни и ако до два месеца не постъпят средства същите се
закриват. Сочи, че бондовете били занесени в Ес Ка Ер фирма за съхранение,
като сочи, че дружеството Swiss Invest е следвало да отпусне кредитите за
лицата, а банката само да е гарант.
Прокурорът в хода на съдебните прения поддържа обвинението и счита,
че от събраните по делото доказателства се доказва, че подсъдимият е
извършил престъплението, в което е обвинен. Предлага на подсъдимия съдът
да наложи наказание в размер на 3 години лишаване от свобода с пет годишен
изпитателен срок по реда на чл.66 от НК.
Защитникът на подсъдимия, адв. К., назначен за служебен такъв,
пледира за постановяване на оправдателна присъда, доколкото счита, че
обвинението не е доказано, доказателствата са противоречиви, а
обвинителната теза е разколебана. Твърди, че няма как физически лица да са
3
пострадали при положение, че се е целяло отпускане на кредити за
юридически лица. Оспорва пострадалите да са ползвали лични средства, за да
ги предоставят на подсъдимия. Сочи, че показанията на К. не следва да се
кредитират, доколкото от съдебната поръчка и резултатите от нея е видно, че
за К. излизат отрицателни резултати като клиент на банката. Твърди, че от
своя страна М. не е заплащал суми за подсъдимия, защото е знаел, че цената
на облигациите, които предлага, не може да бъде реализирана. Правят се
оплаквания, че дружеството Swiss Invest не било индивидуализирано
надлежно в отправената от съда молба за правна помощ. Моли за
оправдателна присъда.
Подсъдимият пледира, че е невинен, отрича да има съпричастност към
така повдигнатото му обвинение.
В последната си дума моли за оправдателна присъда, доколкото се е
ръководил от идеята да свърши някаква работа и не е искал да излъже никой.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Р. В. Х. е с ЕГН **********, роден е на **********г. в
гр.София, българин е, с българско гражданство, осъждан, с адрес гр. София,
ул. „Д.“ № 7, ап.23
На неустановена дата през месец декември 2015 г. свидетелят Н. К. се
запознал с подсъдимия Р. Х. с посредничеството на свидетелката П., а
псоледният заявил на К., че е търговски директор на дружеството Клеримекс
Инвест“ ООД /„***mex Invest“/, което било регистрирано и имало седалище в
гр. Лугано, Швейцария, за което дружество твърдял, че се занимава със
съдействие при кандидатстване и отпускане на кредити, като работи с банка
„UBS Switzerland”AG. К. знаел, че свидетелят М. притежава ценни книжа,
които иска да продаде, като с цел да спечели от евентуалната продажба
комисионна, разказал за тези намерения на М. на подсъдимия Х. и поискал от
него съдействие за продажба на корпоративни ценни книжа на бразилската
компания „Петробрас Петролео Бразилейро“, собственост на свидетеля В. М..
Уговорката била ценните книжа да бъдат закупени от швейцарската банка
„UBS Switzerland”AG, с която банка търговско дружество Клеримекс Инвест“
ООД Р. Х. уверил К., че то работело. Подсъдимият се съгласил да съдейства за
реализацията на тази сделка, като всъщност нямал никаква възможност и
намерение да осъществява сделката, тъй като дружество Клеримекс Инвест“
ООД реално не било регистрирано в посочената държава, не съществувало, а
подсъдимият нямал никакви контакти с посочената банка, нейни служители
или лица, които да съдействат за сделката. След този разговор бил изготвен
договор № 000001 от 08.12.2015г. сключен между св. К., св. Н. П. и св.М. Й. от
една страна и св. В. М. от друга, с предмет корпоративни ценни книги,
издадени от „Петробрас Петролео Бразилейро“. К. изготвил Комисионен
договор, в който фигурирали свидетелите М., той самия, свидетелката Н. П. и
К. К.. Целта била посредниците да гарантират своето възнаграждение.
В изпълнение на уговорките си с подсъдимия, на 06.01.2016г. К.
изпратил на Х. на електронна поща с адрес: ***@swissmail.com копия на
4
ценните книги, които желаел да бъдат продадени. На 27.01.2016г. от
горепосочената електронна поща на електронната поща на св. К. –
*****.******@mail.ru била изпратена бланка с придаден вид, че произхожда
от банка „UBS Switzerland”AG, в която се потвърждавало, че банката има
интерес към сделката и ще работи с К. във връзка със закупуването на
корпоративните ценни книжа. В тази връзка К. се срещнал лично с
подсъдимия Р. Х., като за да поддържа създаденото заблуждение, че ще му
съдейства за продажбата на корпоративните ценни книги, Х. обяснил, че
банката ще работи по сделката с ценните книги, но е необходимо да бъдат
открити банкови сметки във въпросната банка „UBS Switzerland”AG на
титуляра на договора и на посредниците по него. В тази връзка обвиняемият
Х. обяснил също, че за целта е нужна парична сума от по 500 швейцарски
франка за откриване на банкова сметка на всяка една от страните по договора,
както и копия на задграничните им паспорти. Пояснил също, че служител,
който ще се занимава с техния случай, е М. Л., която работела в „UBS
SWITSERLAND“ AG, Швейцария. В потвърждение на изложеното
подсъдимият Х. изпратил по електронната поща на св. К. бланка с придаден
вид, че произхожда от банка „UBS SWITSERLAND”AG, в която бланка били
посочени номерата на откритите на името К., Й. и П. банкови сметки, като
такива в действителност не били открити, видно от отговора на съдебната
поръчка от ДП и изпратената от съда в съдебна фаза. Свидетелят К. мислел, че
сделката ще се състои и че действително купувачът има интерес от нея,
поради което на 19.02.2016г., св.К. в гр. София се срещнал лично с обв. Р. Х. и
му предал сумата от 2700 лв. като равностойност на 1500 швейцарски франка
като заплащане за всяка една от трите банкови сметки, които подсъдимият
твърдял, че са били открити в швейцарската банка. По този начин и със своите
действия обв. Х. причинил на св. Н. В. К. имотна вреда в размер на 2700лв.
На 24.03.2016г. подсъдимият Х. изпратил на електронната поща на св. К.
с адрес: *****.******@mail.ru писмо- покана за среща на 04.04.2016г. в офис
на банка „UBS SWITSERLAND”AG, Лугано, Швейцария, като целта на
срещата била подписване на договор за покупко-продажба на корпоративните
ценни книжа, които ще бъдат закупени от горепосочената банка, а като автор
на писмото било посочена несъществуващата и неработеща в банката в
Швейцария М. Л.. Х. заявил на К., че такава среща и съответно сделка ще има,
но също и че следва да бъде заплатена парична сума от 1080 лева, която била
необходима за заплащане на експерт, който да извърши проверка и оценка на
ценните книги на бразилската компания „Петробрас Петролео Бразилейро“,
при което св. К. се съгласил да заплати посочената сума, тъй като свидетелят
М. не искал да се ангажира финансово по сделката без да е видял резултат. В
изпълнение на уговорката помежду им, на следващия ден 25.03.2016г. св. К. се
срещнал лично с Х. в гр. София, където му предал лично и в брой сумата от
1080лв. По този начин и със своите действия Х. причинил на св. Н. К. имотна
вреда в размер на 1080лв.
Въпреки получените суми, подсъдимият нямал никакво намерение и
никаква възможност да осъществи дадените обещания за посредничество при
сделката, но продължавал да твърди, че подготовката за нея напредва. Заявил,
че за да бъде осъществена срещата в гр.Лугано, Швейцария, трябва да се
отиде лично, поради което К. закупил самолетни билети до гр.Милано,
5
Италия, откъдето следвало да се придвижат с лек автомобил до гр.Лугано,
Швейцария за въпросната среща и финализиране на сделката. На 31.03.2016г.
Р. Х. заявил на К., че с него се свързала М. Л., която посочила, че е възникнал
проблем, поради което отлага срещата за друга дата. На 12.04.2016г. при
среща между св. К. и Х. подсъдимият заявил, че проблемът е решен и до две-
три седмици ще бъде изпратена нова покана за среща от страна на банката. В
продължение на предходните си действия по въвеждане и поддържане на
заблуждение, на няколко пъти подс. Х. уведомявал К. за нови дати за
провеждане на срещата, при което К. три пъти презаверявал самолетните
билети за нови дати. След като срещата така и не се осъществила, сидетелят
К. неколкократно искал да се срещне с Х., но посочвал различни причини, за
да не проведе среща със свидетеля К. и след време прекъснал контактите си с
него и не вдигал телефона си. К. предположил, че е станал жертва на измама
от страна на Х. и организирал пътуване лично до банка „UBS
SWITSERLAND”AG, гр.Лугано, като на място в офиса на банката запознал
служители на същата със случая. От там заявили на свидетеля К., че при тях
няма служител с имена М. Л., както и че представените от К. бланки от
писмата, които получавал с придаден вид, че произхождат от банката, са стари
бланки и най-вероятно са фалшификат.
На неустановена дата през месец февруари 2016 г. свидетелят К. К. бил в
гр. София, където се запознал със съдействието на свидетеля К. с подсъдимия
Р. Х., като Х. обяснил, че е съдружник в швейцарско дружество, занимаващо
се със съдействие при кандидатстване и отпускане на кредити. Заявил, че в
практиката си е съдействал за отпускането е на кредитоискатели в България,
които били както физически лица, така и търговски дружества, включително и
кредит за закупуване на самолети от голяма българска фирма. Посочил, че
става въпрос за кредитиране от чужбина. К. имал нужда от финансиране и от
средства, за да реализира проект на юридическото лице Уърлд енерджу АД,
което управлявал -строеж на къщи. Банките в България обаче му отказвали
финансиране.. Поради това попитал Х. дали ще му съдейства за отпускане на
кредит в размер на 300 000 евро за построяване на къщи в поземлен имот.
Подсъдимият Х., макар и да нямал никаква възможност да съдейства за
отпускане на кредит от чуждестранна банка, нито имал намерение да го
направи, обяснил на свидетеля, че това е възможно и така го въвел в
заблуждение, че има намерението и възможността да съдейства. Обяснил
обаче, че за целта трябва да се изготви бизнес план и да се кандидатства за
кредит, съгласно стандартите на банка „ЮБиЕс“ Швейцария, която щяла да
бъде кредитодател и съответно ще финансира проекта. След този разговор и в
изпълнение на указанията на подсъдимия Х., който казал, че за изготвяне на
бизнес-плана следва да му бъдат представени годишни финансови отчети на
представляваното от К. дружество, включително и идеен проект архитектура
за къщите, св. К. събрал въпросните документи и предоставил същите лично
на подсъдимия на състояла се впоследствие среща. За да поддържа създалото
се заблуждение, че ще съдейства за отпускане на кредит за финансиране на
строеж на къщи на името на св. К. К., Х. през месец март 2016г. се срещнал
със св. К., като му обяснил, че за да бъде изготвен бизнес –план по
стандартите на банката е необходимо да бъде преведена сума в размер на 5
350лв., които да бъдат преведени по лична банкова сметка на подсъдимия Х..
Същите били необходими според Х., за да може да ги даде на служител в
6
банка „Ю Би Ес Швейцария за изготвяне на бизнес план. Х. обяснил също, че
парите следвало да бъдат дадени лично на служителя от него, като
допълнително възнаграждение, поради което следвало да бъдат преведени по
лична банкова сметка на Х.. Във връзка с обещанието на обвиняемия, че ще
съдейства на К. К. за отпускане на кредит от банка UBS SWITSERLAND AG,
Швейцария и ще заплати парична сума, съставляваща възнаграждение на
служител на банката за изготвяне на бизнес-план по стандартите на банката,
св. К. К. на 17.03.2016г. в гр. София отишъл заедно с обв. Х. в клон на банка
„Си Банк“ ЕАД, клон „*********“, където на каса внесъл сумата от 5 350 лв.
лични средства по банкова сметка с титуляр Р. В. Х. - IBAN: ********** с
основание договор RE-1/17.03.2016г. В действителност такъв договор не
съществувал и не бил подписван от страните, но Х. обяснил на К., че това щял
да бъде номерът на банковия кредит, който ще му бъде отпуснат, макар и
такъв договор никога да не бил подготвян от финансовата институция.
Подсъдимият не използвал парите по уговореното предназначение. По този
начин и със своите действия подсъдимият причинил на св. К. имотна вреда в
размер на 5 350лв.
На неустановена дата през месец март 2016г. Х. се срещнал със св. К.,
като му обяснил, че за отпускане на финансовия кредит е необходимо да бъде
открита банкова сметка на името на К. в банка „ЮБиЕс Швейцария“, като за
целта е необходима сума от 913лв. За да поддържа създаденото заблуждение у
св. К., че сумата от 913лв. е необходима за откриване на банкова сметка във
горепосочената банка, Х. в периода от месец март 2016г. до 19.04.2016г.
уверявал К., че кредитът е одобрен за отпускане, че средствата ще бъдат
преведени и само е необходимо да внесе сумата от 913 лв. за откриване на
банкова сметка в посочената чужда банка. В изпълнение на тези указания и
очаквайки, че ще получи финансиране, на 19.04.2016г. св. К. посетил клон на
банка „Си банк“ ЕАД, клон „Люлин“, където на касата внесъл по лична
банкова сметка на Р. В. Х. с IBAN: ********** лични средства в размер на
913лв., които св. К. мислел, че са необходими за откриване на банкова сметка в
швейцарската банка „ЮБиЕс Швейцария“, по която сметка да бъде преведен
банковият кредит. Такава сметка така и не била открита, а подсъдимият не
предприел и никакви действия за нейното създаване. По този начин и със
своите действия подсъдимият причинил на св. К. К. имотна вреда в размер на
913лв.
На неустановена дата в периода от месец май 2016г. до 17.06.2016г.
свидетелката П. Д. се намирала в гр. София, където се запознала със
съдействието на свидетеля К. с подсъдимия Р. Х., като Х. й обяснил, че е
управител в швейцарско дружество „Swiss Invest” Gmbh, като твърдял, че
същото е с дейност - съдействие при кандидатстване и отпускане на кредити.
Д. имала нужда от средства, но проектът бил рисков за българските банки и
те отказвали финансиране. На въпросната среща Д. попитала дали може да й
бъде отпуснат кредит за финансиране на проект за построяване на старчески
дом и хоспис, като предоставила на подсъдимия Х. документи – идеен проект,
копие на нотариален акт на имот в гр. Ихтиман, както и актуално състояние на
представлявано от нея юридическо лице „Делта Сървисиз“ ООД. Въпреки че
нямал нито възможност, нито намерение да се заеме с посредничеството за
отпускане на такъв кредит, Х. решил да си набави доходи по неправомерен
7
начин като въведе свидетелката Д. в заблуждение и респективно същата се
разпореди с нейни лични средства в полза на Х.. В изпълнение на това си
намерение подсъдимият Х. казал на Д., че трябва да провери предоставените
от нея документи и ако същите са наред, ще осигури финансиране на проекта,
като уреди сключване на заем от швейцарска банка чрез управляваното от
него швейцарско дружество „Swiss Invest”GmBh . Това заблуждение
подсъдимият поддържал до 17.06.2016г. , когато се срещнал със св. Д. в гр.
София, търговски център „Парк Център, като там й обяснил, че управляваното
от нея дружество „Делта Сървисиз“ ООД е одобрено вече за кандидатстване за
кредит в швейцарска банка, но за изготвяне на корекция на икономическата
обосновка е необходима сумата от 3 000 швейцарски франка с левова
равностойност от 5 310лв. Във връзка с обещанието на обвиняемия, че ще
съдейства на П. Д. за отпускане на кредит от швейцарска банка, както и
искането му за заплащане на сума от 3 000 швейцарски франка с левова
равностойност от 5 310 лева, необходими извършване на корекция на
икономическата обосновка, св. П. Д. на 17.06.2016г. в гр. София посетила клон
на банка „Си Банк“ ЕАД, на бул. „Симеоновско шосе“. Там същата наредила
сумата от 5 310 лв. , която сума съставлявала лични средства, по банкова
сметка с титуляр Р. В. Х. - IBAN: ********** с основание договор МИ-
1/17.06.2016г. В действителност такъв договор не съществувал и не бил
подписван от страните. По този начин и със своите действия подсъдимият
причинил на П. Д. имотна вреда в размер на 5 310лв. и не предприел никакви
действия по изготвяне на икономическа обосновка или по кандидатстване за
кредит.
На неустановена дата в периода от 18.06.2016г. до 30.06.2016г., Р. Х. се
свързал отново с П. Д., като й обяснил, че са необходими 940,00лв., които да
послужат за откриване на банкова сметка в банка в гр. Лугано, Швейцария.
Казал й също така, че ще изпрати сина си – П. Х., който да вземе парите от
нея. В изпълнение на договорката помежду им, на неустановена дата в
периода 18.06.2016г. до 30.06.2016г. П. Х. /син на обвиняемия/ пристигнал
пред офиса на св. П. Д., находящ се в гр. София, бул. В. № 70, където
последната му предала паричната сума от 940,00лв. По този начин и със
своите действия Х. причинил на П. Д. имотна вреда в размер на 940,00лв.,
като не предприел никакви действия да открие обещаната сметка, а и нямал
такова намерение, нито възможност.
След като разбрала, че Х. не е съдействал за отпускане на кредит и не е
предприел никакви действия за неговото отпускане, същата неколкократно
поискала дадените от нея парични суми обратно, както и подала жалба в
полицията. На 24.03.2017г. Х. възстановил на Д. парична сума в размер на
6400лв.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните доказателствени средства и доказателства: събраните на
досъдебна фаза гласни доказателствени средства, приобщени по реда на чл.
281, ал.4 и чл.281, ал.5 от НПК – показанията на Н. С. П. (л.17-л.18 от
Том1),П. С. Д. (л.19-л.20 от ТОМ 1), К. Г. К. (л.21-л.22 от Том 1), Н. В. К.
(л.23-л.25 от Том 1, л. 34 от Том 6), К. В. К. (л.38- от Том 1), М. Й. Й. (л.39 от
8
Том 1), В. Н. М. (л.40-41 от Том 1) писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК: отговор на МПП (л. 80-л.81
от Том 1), отговор на МПП (л.88-л.89), копие на договор № 000001 от
08.12.2005г. (л.25-32 от Том 1), копия на кореспонденция, извлечения от
банкова сметка на обвиняемия (Том 4), отговор на МПП (Том 5), както и
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства:
обясненията на подсъдимия (частично кредитирани), показанията на
свидетелите Д., К., М., К., П., Й., К.; писмени доказателства – пълномощно от
19.05.2026г., договор за кредит от 15.05.2026г., писмо от нотариус Р. Т. и
извлечение от регистър, преведени писмени документи, представени от
подсъдимия (приети от съда с оглед посоченото в отговора на молбата за
правна помощ за неавтентични и неиздадени от банка ЮБС), материали от
изпълнена съдебна поръчка по заявка на настоящия съд.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Д., доколкото
показанията са логични, последователни и подкрепени от писмените
доказателства по делото, включително и от банковите извлечения по
досъдебното производство. Съдът не установи, противно на защитата,
основания да дискредитира показанията на Д., доколкото същите намират
опора в показанията на свидетеля К., включително и в отговора на двете
осъществени поръчки за правна помощ – от досъдебната и съдебната фаза на
наказателното производство. По отношение на обстоятелството, че Д. е и
пострадало лице, следва да се обърне внимание на възражението на защитата,
касаещо и другите свидетели с това качество, че независимо дали юридическо
лице ще бъде кредитополучател, то няма никаква житейска нелогичност и
правна недопустимост исканите от подсъдимия Х. суми за откриване на
банкови сметки, за изготвяне на бизнес планове и икономически обосновки,
оценки и други, които никога не са правени и Х. не е имал намерение да
поръчва и да съдейства да бъдат изготвени, да бъдат заплащани именно от
физически лица, като това е отделно правоотношение между платеца и самото
юридическо лице и не касае от наказателноправна гледна точка качеството на
физическото лице като претърпяло имуществени вреди от престъплението,
още по-малко достоверността на показанията му. В този смисъл съдът се
довери на съобщеното от свидетелката, като следва да се посочи, че е напълно
логично показанията от досъдебното производство да са по-подробни и
логични с оглед изминалия период, макар че в съдебна фаза свидетелката
съобщава в основни линии за запознанството си с подсъдимия, съдействието
на свидетеля К., механизма на въвеждане в заблуждение – а именно, че е
обещано съдействие, което подсъдимия никога не е имал намерение да даде и
е поддържал това заблуждение у свидетелката. От показанията на Д. се
установява и точно какви суми е превела по банковата сметка на подсъдимия
за икономическа обосновка и нейното изготвяне, респективно за откриване на
банкова сметка какви суми е предала на сина на подсъдимия – П. Х.. Съдът
дава вяра на показанията от ДП, които са приобщени по реда на чл.281 от
НПК, като при констатирани противоречия изгради фактическите си изводи на
база съобщеното по време на разпита пред разследващ орган, доколкото и в
съдебно заседание свидетелката поддържа тогава заявеното за сметка на
съобщеното пред съда, посочвайки логично, че изминалия период е причината
да забрави определени детайли като например обстоятелството, че
преведените и дадени на ръка суми са нейни лични средства, а не на
9
дружеството. Подобен второстепен факт е логично да бъде забравен, което по
никакъв начин не се отразява на добросъвестността на свидетелката и на
достоверността на показанията въобще. Видно от показанията на Д.,
подсъдимият е бил съобщил, че е одобрена за кредит, както и че има дори
даден номер на договор за кредитиране, който да впише като основание за
банковия превод до подсъдимия. Недвусмислено се извежда липсата на
каквото и да е намерение на подсъдимия Х. да съдейства за отпускане на
кредит при положение, че е заявил тези неверни обстоятелства, за да се
разпореди свидетелката с процесните суми. Видно и от двете съдебни
поръчки и отговора на швейцарските власти, такъв кредит никога не е
разглеждан, одобряван и за него няма никакви данни, което мотивира съда да
даде вяра на показанията на тази свидетелка за сметка на обясненията на
подсъдимия, който видно от отговорите от чуждите власти, представя на съда
и на пострадалите неавтентични документи, които не са с произход
швейцарски търговски дружества и финансови институции. Съдът кредитира
и показанията на свидетелката, в частта, в която признава сумата от 6400 лева
да е била върната след като я е поискала обратно от Х., тъй като се
усъмнила, че Х. няма да съдейства за отпускане на кредит и след подаване на
жалба в полицията.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля К., които кореспондират до
известна степен с показанията на Д., макар че свидетелят признава да е не е
наясно с финансовите сделки на дружеството Делта Сървисис ООД, тъй като
това било от компетентността на свидетелката Д.. Въпреки това показанията
му не дискредитират показанията на Д., а напротив, съобщеното от свидетеля
за ролята на тази свидетелка в управлението на дружеството подкрепя
показанията , в които съобщава, че тя лично се е занимавала с кредитирането
на дружеството и финансирането на проекта. Същият съобщава за наличието
на проект да се строи дом за стари хора, какъвто признава и Д., че е искала да
финансира с кредит. Показанията му, макар и да не касаят пряко
съставомерни факти, дават основание на съда да се довери на показанията на
Д..
По отношение на показанията на свидетеля К., съдът намира, че същите
са добросъвестно депозирани, логични, подкрепени от останалите писмени
доказателства, не се явяват изолирани от доказателствената съвкупност,
намират опора в отговорите на двете отправени съдебни поръчки,
респективно съдът, противно на защитата, не установи предпоставки същите
да бъдат поставен под съмнение. Няма никаква пречка, както бе посочено, К.
да финансира посочените от подсъдимия мними такси за бизнес план и
отриване на сметка с лични средства, независимо, че обещаният кредит е с
бенефициент юридическо лице. Това по никакъв начин не внася съмнения в
показанията му, доколкото не е забранена от гражданското право действието
по изпълнение на чуждо задължение от трето лице и е често прилаган способ
за погасяване на чужди задължения, независимо от несъгласието на защитата.
Логично показанията на свидетеля са по-подробни и детайлни в рамките на
досъдебното производство, тъй като до разпита му пред настоящия съдебен
състав е изминал дълъг период от време. След приобщаването на показанията
по реда на чл.281 от НПК, свидетелят ги поддържа и същите не противоречат
на изнесеното в съдебна зала, а напротив, подкрепят го и го допълват. От така
10
анализираните показания съдът установи как свидетеля е бил въведен в
заблуждение, какви параметри по кредита са обещани, както и каква е ролята
на Х., която сам си е определил – да съдейства за отпускане на кредита чрез
дружеството Swiss Invest. Същият с напредване на разговорите дори е
посочил, че банката е одобрила кредита, дал е и номер на договор за кредит,
като накрая дори е уверявал свидетеля К., че сумата е отпусната, но с
объркана сметка, по която да се преведе. Следва да се има предвид, че тези
съобщени от подсъдимия на свидетеля факти са част от механизма на
въвеждането и поддържане на заблуждение, доколкото не са се реализирали,
видно от отговорите на двете молби за правна помощ, в които се отрича
въобще влизането в преговори и процедура по отпускане на кредит за такива
лица, още по-малко да са отпускани такива средства. От свидетелските
показания се установява кога и какви суми са били нареждани по сметката на
подсъдимия Х., което се подкрепя и от събраните писмени доказателства по
делото. Видно е и че посочената от Х. М., която да изготвя бизнес план не е
служител на банката. Съобщения от свидетеля К. отказ на Х. да даде бизнес
плана, за който пострадалия е и заплатил, допълнително затвърждава
обвинителната теза, доколкото такъв никога не е изготвян и поръчван, а
заявеното от подсъдимия е само способ за въвеждане в заблуждение.
Съдът се довери и на показанията на свидетеля К., доколкото същите
кореспондират с показанията на свидетеля М. и К., както и отчасти с тези на
свидетелката П., отделно и с предоставената информация от швейцарските
власти по изготвените от съда запитвания, както и с останалите писмени
материали по делото. От показанията се установява, че познанството с
подсъдимия Х. се е осъществило със съдействието на свидетелката П.,
респективно, че впоследствие К. е представил подсъдимия и на други негови
приятели – останалите пострадали по делото, които са искали да получат
кредитиране. Както показанията от съдебна фаза, така и приобщените по реда
на чл.281 от НПК, подробно изясняват механизма на извършване на деянието,
респективно какви параметри на сделката са уговорили М. и посредниците с
подсъдимия Х., както и че той е поел ангажимент да съдейства чрез
дружествата ***mex Invest и Swiss Invest. Видно от показанията, подсъдимият
неколкократно е информирал свидетеля К. за прогрес в сключването на
сделката с ценните книжа, респективно, че същата напредва по план, като е
представял и неавтентична документация във връзка с процеса на изкупуване
на ценните книжа на бразилска компания, собственост на М.. Видно е, че
подсъдимият е намесил и лицето М. Л., която дори подсъдимият твърди да е
имала кореспонденция във връзка със сделката, отново установена като
неавтентична и то с несъществуващ служител на банката, видно от отговора
на запитването. В този смисъл съдът установява, че подсъдимият
действително е съобщавал на К. обстоятелства, но неверни, само и
единствено с цел да го въведе в заблуждение и да поддържа такова по
отношение на съдействие, което не е имал възможност и капацитет да даде
във връзка с договаряне на такова изкупуване. Видно от показанията на К.,
мнимата сделка е многократно отлагана, въпреки че данни за нея в банка ЮБС
очевидно липсват. От свидетелските показания ясно се установява в този
смисъл механизмът на въвеждане в заблуждение, респективно точно на кои
дати какви суми пострадалият е предавал на подсъдимия. Съдът се доверява и
на твърдението на К., че е посетил банката, която е следвало по данни на
11
подсъдимия да изкупи ценните книжа, доколкото видно от отговор на лист 239
том 2 от делото в съдебна фаза, банката е подала сигнал до компетентните
чужди власти за измамата, като признават за посещение на М. и други лица.
Видно от показанията, сделката е многократно отлагана с обяснение от
подсъдимия, че е възникнал многократно проблем, макар и видно от другите
материали по делото и отговор от самата банка, такава сделка никога да не е
била предмет на разглеждане. Видно и от показанията на К., след възникване
на съмнения в добросъвестността на Х., подсъдимият е започнал да се укрива
от К.. От цялостния анализ на тези показания съдът установи механизма на
въвеждане в заблуждение и неговото поддържане по отношение на сделката с
ценни книги, които Х. не е имал намерение да организира, а отделно се
установява точно на кои дати какви суми са били предавани.
По отношение на показанията на свидетелката Н. П., съдът намира, че
същите са логични в частите, в които същата изнася лично възприети факти.
Същата обаче е наясно и е участвала единствено в организирането на
нереализиралата се сделка с ценните книги на бразилска компания, които
свидетелят М. е искал да продаде, макар и самата да споделя, че не е имала
никаква активна роля в подготовката на сделката, респективно в нейното
осъществяване, а по-скоро се установява да е участвала като позната на
подсъдимия. Видно от показанията , същата се е запознала през 2010 или
2011 с Х. и макар да твърди, че същият има отношение към швейцарски
фирми и отпускане на кредити и сделки на значителни стойности, всички тези
представи са създадени от самия Х. и от негови разкази, като признава
обаче нито една сделка с нейно участие да не е била задвижена, реализирана
или поне започната. В този смисъл показанията на тази свидетелка по-скоро
затвърждават обвинителната теза и по никакъв назначи не я разколебават,
доколкото самата свидетелка признава и нейни лични сделки да не са били
реализирани и същата няма дори доказателства да са били в някакъв начален
етап. Същото се отнася и за твърдението , че тя има открита сметка в
швейцарска банка от Х., за която признава да няма документи, да няма данни
за сметка и да е имала неуспешен опит дори да я активира през телефон.
Видно е, че същата вярва на Х. и по отношение на съобщеното от него като
причина за провала на сделката с облигациите, които тя твърди пред съда да е
поради намесване на италианци, обстоятелство, което нито един друг
свидетел и участник в сделката не споменава, а и самият Х. в обясненията си
не потвърждава. Очевидно свидетелката, макар и добросъвестна, сляпо се е
доверила на Х. по отношение на уверенията му, че сделката се придвижва и че
изобщо ще има такава, като тя самата освен като подписала посреднически
договор няма никакво отношение към нея и показанията са по-скоро
преразказ на съобщеното от Х., което тя възприема за вярно, но не са плод
на лични проверки и комуникация с купувачите на ценните книги или
впечатления, създадени на база участие в организацията. В този смисъл
показанията само пресъздават изложената от Х. версия, но не подкрепят
защитната му такава. Следва да се обърне внимание, че Х. пред М. и другите
участници-посредници е изложил съвсем различна версия за
неосъществяването на сделката, поради което и с оглед данните от отговора на
запитванията до чуждите власти, съдът намира, че подсъдимият не е
предприемал никакви действия по реализиране на сделката. Следва да се
обърне и внимание, че самата свидетелка П. признава, че не е имала никаква
12
директна комуникация с банка ЮБС, представители на швейцарски
дружества, което навежда на извод, че показанията не се отнасят до
действия на мнимия купувач на ценните книжа и с него не е комуникирано.
Отделно остава неясно противоречието по отношение на причините, които Х.
е съобщил за провала на сделката – пред съда свидетелката посочва, че се
касае за намесване на италианци, а в разпита си от досъдебното производство
посочва действия на К..
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Й., които са в корелация с
показанията на останалите свидетели по делото, както и с писмените
доказателства и отговорите на чуждите власти по запитванията на СРП и
настоящия съдебен състав. Съдът обаче констатира, че показанията както от
съдебна фаза, така и приобщените от досъдебното производство не се
характеризират с подробност и детайлност по отношение на параметрите на
сделката с ценните книги, притежавани от свидетеля М., но въпреки това
служат за проверка на показанията на К., К., М. и П.. Това е и логично,
доколкото свидетелят е участвал в подписване на договора за посредничество,
но не и реално в организиране на сделката. От показанията съдът установи, че
М. е имал намерение да осъществи такава сделка, както и обещанието на
подсъдимия да съдейства за продажбата, обстоятелството, че К. е предавал
пари на Х. в каква връзка, което подкрепя показанията на този пострадал.
Видно от информацията на свидетеля, предоставена му от К. и М., стъпки от
подсъдимия да задвижи сделката и въобще да предприеме каквито и да било
действия по нейното реализиране не са предприемани, което се потвърждава и
от техните показания, като дори не са били открити и банкови сметки, както
се и установява на базата на дадените отговори на запитването на съда от
чуждите власти. По данни на този свидетел се установява и че подсъдимият е
създал неверни представи и по отношение на готовността за финализиране на
сделката, което е налагало пътуване до Швейцария, многократно отлагано от
самия него, но видно от доказателствената съвкупност без реално такова да е
организирано от подсъдимия Х..
Съдът се довери и на показанията на свидетеля М., както от досъдебна
фаза, приобщени по реда на чл.281 от НПК, така и на тези, депозирани пред
настоящия съдебен състав. Показанията на свидетеля съдът намира за
логични, вътрешно непротиворечиви, изключително подробни и
кореспондиращи с останалите кредитирани гласни доказателствени средства и
писмени материали по делото, включително и с отговорите на швейцарските
власти и на банка ЮБС, дадени в изпълнение на ангажирана от съда съдебна
поръчка с молба за правна помощ. Видно от отговора, ЮБС признава за
посещение на свидетеля М. в техен офис с други лица, както и че във връзка с
изнесените от него данни по време на срещата са сезирали съответните
компетентни чужди органи. Ето защо съдът дава вяра и на съобщеното от този
свидетел, че е предприел пътуване до Швейцария, за да се убеди в липсата на
сделка и неистинността на съобщеното от подсъдимия Х.. Що се отнася до
инкриминираната сделка с бразилски ценни книги, следва да се има предвид,
че свидетелят дава показания, които подробно изясняват механизма на
въвеждане и поддържане на заблуждение на свидетеля М., който не е давал
никакви средства и отрича да го е правил, както и по отношение на
въвеждането в заблуждение и поддържането му що се отнася до свидетеля К.,
13
който реално е заплатил исканите от подсъдимия суми за откриване на сметки
и операции във връзка с изготвяне на книжа за мнимата сделка. По отношение
на показанията, следва да се има предвид, че същите са напълно
кореспондиращи с показанията на свидетелите П., К. и Й., респективно те са
взаимодопълващи се и не се установи колизия. Макар и подсъдимият в
обясненията си да твърди, че единствено М. е бил наясно с истинските
параметри по сделката, а другите свидетели да са били маргинализирани
откъм подавана достоверна информация умишлено, с цел да се защитят
интересите на страните по сделката. Следва да се има предвид, че смият
свидетел М. съобщава, че той също е бил убеждаван от подсъдимия Х., че си
комуникира индиректно чрез Х. със служителката М. Л., която едва
впоследствие съобщава на М., че се казвала С.а, макар и от изготвения
отговор от ЮБС по запитване на съда, да се установява, че такива лица не са
били служители на банката. Отделно, що се отнася до В.Ш. – по данни на
подсъдимия негов шеф и съдружник, следва се обърне внимание, че Х. е
твърдял пред М., че това е българинът Ц.Ц. и едва след като подсъдимият е
узнал, че това лице е познато на М., е посочил, че не става въпрос за същото.
Пред съда обаче подсъдимият лансира и друга версия, че В.Ш. реално е С.Г.,
трето поред лице. като обаче не става ясно какво налага тази прикритост в
самоличността на този съдружник, който дори и П. признава никога да не е
виждала най-малкото поради възникнали „стомашни проблеми“ в деня на
уговорената среща с нея. Очевидно става въпрос за елемент от деятелността
на подсъдимия, касаеща създаване на абсолютно неверни представи по
отношение на съществуването на такова лице, доколкото е видно, че нито Х.,
нито Ш. имат отношение към посочените от подсъдимия дружества Swiss
Invest и Swiss Invest GMBH – видно от отговора на запитването от ДП и това,
отправено от съда. В тази връзка съдът намира показанията на М. за
достоверни и същите дават яснота по отношение на механизма на въвеждане в
заблуждение на К., който реално е предал парични средства за откриване на
сметки и изготвяне на книжа във връзка с така и неорганизираната сделка.
Видно е от показанията на М., подобно и на другите свидетели, че сделката
изобщо не е уговаряна, придвижвана и всички уверения за някакъв прогрес,
давани от Х., са плод на целта и стремежа му да въведе в заблуждение
участниците в нея с цел имотна облага за себе си. Що се отнася до
представения документ на английски език, преведен по делото и на български
(лист 124), свидетелят във втория си разпит признава да е се е разписал на
него в горния ляв ъгъл в качеството си на запознат, но това обстоятелство не
доказва по никакъв начин защитната теза, доколкото неговата (на документа)
неавтентичност и липса на произход от банка ЮБС се установява както от
показанията на М., който го е показал при визитата си в банката, така и от
изпълнената съдебна поръчка в съдебна фаза, която отхвърля посочения в
документа произход и съдържание. От показанията на свидетеля се установява
и как се е запознал с подсъдимия, какви неверни представи по отношение на
сделката е създал, как ги е поддържал, както и обстоятелството, че именно К.
е предавал пари на подсъдимия с цел подготовка на сделката без подсъдимият
реално да е имал намерение да ползва тези пари по предназначение при
положение, че сделката въобще не е била уговаряна от страна Х.. В този
смисъл показанията на М. съдът намира за доказващи обвинението в тази му
част, като показанията на М., подобно на анализираните вече други гласни
14
доказателствени средства, дават повод на съда да дискредитира обясненията
на подсъдимия, които са напълно изолирани от доказателствената съвкупност.
Съдът се довери на показанията на свидетеля К., доколкото показанията
му кореспондират с кредитирания от съда доказателствен материал,
съобщеното от него е в хармония с вече изнесени факти по делото и не се
установяват годни и достоверни доказателства и доказателствени средства,
които да го оборват. Видно от показанията на свидетеля К., същият не е
участвал съществено в преговорите и мнимата подготовка на сделката, но е
бил свидетел на предаване на суми за откриване на банкови сметки от К. на
подсъдимия, което затвърждава обвинителната теза в тази част. Свидетелят
дава и сведения за начина на запознанство с подсъдимия, а именно чрез
свидетелката П.. Свидетелят съобщава и за твърдения от самия подсъдим
прогрес при реализацията на сделката, който напредък обаче категорично се
отхвърля от свидетелските показния, както и от категоричния отговор на
съдебните поръчки, в които ясно е посочено, че такава сделка никога не е била
предмет на разглеждане. Съдът кредитира и показанията в частта, в която
свидетелят подробно споделя за посещението си в Швейцария по отношение
на извършената от него и други свидетели по делото проверка на твърденията
на Х., доколкото показанията в тази му част са в хармония със съобщеното и от
М., както и с официалния отговор на банка ЮБС до съда, в който същите
признават такива лица да са посещавали банката.
По отношение на всички представени по досъдебното производство и в
съдебна фаза книжа на чужд език от страна на подсъдимия, преведени по
указание на СРП или на съда, следва да се има предвид, че тяхната
неавтентичност и недостоверност се установява от вече посочените от съда
отговори на молби за правна помощ, като се намери за доказано в тази връзка,
че същите са изготвяни или за целите на процеса и са опит да бъде неуспешно
защитена тезата на подсъдимия или с цел да бъдат въведени в заблуждение
пострадалите и това заблуждение да бъде поддържано. Доколкото липсата на
каквато и да е достоверност в големия обем книжа, представен от подсъдимия
се установява по официален път от чуждите държавни органи и банка ЮБС,
която се твърди да е техен издател, следва да се приеме за безспорно
установено, че фактите, посочени в тези книжа не са се реализирали, не
отговарят на обективната действителност, съответно не могат да послужат за
оборване на многобройните и еднопосочни доказателствени източници,
доказващи с категоричност обвинителната теза.
Що се отнася до пълномощното на лист 59 от делото, на което е
извършен превод, което изхожда от Е.Г. и с което се упълномощава свидетеля
К. по отношение на дружеството У.Е., действително такова съществува, което
се потвърждава и от писмо до съда от нотариус Т., заверила подпис и
съдържание на дата 19.05.201г. Вярно е, че е налице подписан договор за
кредит от 15.05.2016 година – четири дни по-рано от подсъдимия като
представител на Swiss Invest и свидетеля К. в качеството му на пълномощник
на Г., в който договор е описано по-късно завереното пълномощно. От тези
доказателства обаче се установява единствено, че датата на нотариална
заверка е достоверна – видно от извлечението от нотариалния регистър по
делото, което води до извод, че договорът за кредит на лист 63 от делото е
антидатиран. Това по никакъв начин не разколебава обвинителната теза при
15
положение, че самият подсъдим е подписал антидатиран договор като
представляващ мнимия кредитодател и е бил насяно с това, описвайки в самия
договор пълномощно, което не би следвало да съществува към датата на
договора. При положение, че същият е твърдял, че кредитът е отпуснат, видно
от свидетелките показания, няма как да бъде възприета тезата, че проблем с
датата на договора и то с нефинансова институция, а не с банката заемодател,
е причина за отказ. Очевидно подобни произволни договори, каквито впрочем
изобилстват по делото, са по-скоро способ за въвеждане и поддържане на
заблуждение у пострадалите от страна на подсъдимия, отколкото съглашения,
по които подсъдимият е мислел и е имал намерение да се задължи лично или
чрез друг субект. Видно от отговора на запитванията на СРП и на съда,
подобни договори и подобни сделки никога не са били разглеждани от
банката, а дружеството Swiss Invest GMBH не съществува по данни от
запитването на СРП, а другото установено дружество Swiss Invest няма за
представители посочените от подсъдимия лица, а и към 2016 година е било
заличено с оглед липса на дейност – видно от отговор на съдебната поръчка. В
този смисъл всички представени договори, подписани от подсъдимия, съдът
намира за част от механизма на осъществяване на деянието, а не за
доказателство, че реални и изпълними договорни задължения са били
постигнати.
Представените от подсъдимия снимки на карти и други книжа в
последното по делото заседание, които той твърди, че доказват наличието на
негова банкова сметка в чужда държава, съдът намира, че въобще не доказват
такова обстоятелство, а отделно от това са и негодни да го установят с оглед
тяхното естество на произволни снимки, а не на легитимни подписани
документи. Отделно дали подсъдимият има сметка в друга държава няма
никакво отношение към инкриминирана му деятелност и това не касае
установената и доказана с отговора на две съдебни поръчки липса на сметки
на пострадалите и посредниците по сделката на М..
Съдът напълно кредитира и базира основно фактическите си изводи на
съдебните поръчки, изготвени в рамките на досъдебното производство и
поисканата правна помощ от съда. Тук следва да се посочи, че възраженията
на защитата по отношение на индивидуализацията на Swiss Invest в
запитването е несъстоятелно. По разпореждане на съда всички налични
документи и такива, представени от подсъдимия, са били преведени и
приложени към поръчката, като видно от самите обяснения подсъдимия често
сменя твърденията си по отношение на участващите търговски дружества,
респективно съдът е направил нужното усилие да систематизира и запита
чуждите власти по отношение на всички тези юридически лица, представяйки
и документи за тях, налични по делото. В този смисъл запитването е пълно и е
осъществено както по отношение на въпросите на защитата, така и по тези на
подсъдимия. Това че отговорът не удовлетворява защитната линия, няма
отношение към качеството на поръчката и нейното изпълнение. От така
отговорено в рамките на досъдебното производство се установява (том 5 от
ДП), че за Х., М., П., К. и Д. не се откриват никакви резултати, като същото се
отнася и за отпускане на кредит на ЮЛ Делта сървисис и У.Е., като липсват и
данни за закупуване на ценни книги и облигации от бразилски петролни
компании, а приложената документация (коментирана по-горе в мотивите) е
16
напълно неавтентична и видимо неистинска.
Видно от отговора на първата молба на СРП за правна помощ –лист 80
от том 1 на ДП дружество Swiss Invest GMBH и ***mex Invest не съществуват,
като няма лице с имена М. Л. в банка ЮБС.
След даване на обяснения от страна на подсъдимия в съдебна фаза и
даване на възможност както на подсъдимия, така и на защитата да
формулират въпроси, съдът също изпрати молба за правна помощ с цел
проверка на фактите, изложени от подсъдимия, респективно на защитната
версия. Видно и от тази втора по ред съдебна поръчка, обясненията на
подсъдимия са недостоверни и защитната теза не е подкрепена от данните, с
които разполагат както банка ЮБС, така и швейцарските власти по отношение
на търговските дружества, регистрирани на тяхна територия. Нито М. Л., нито
С.Щ., С.а Л., М. Щ., М. Б. и С.а Б. са били служители на банка ЮБС, като
В.Ш., според подсъдимия голям клиент на банката и посредник, реално не е
бил техен клиент. От отговора е видно, че липсват данни за каквито и да било
посреднически сделки, за които съдът е отправил запитване и касаещи
инкриминираните от прокуратурата – лист 231 от том 2 на съдебната фаза.
Видно от документ на лист 239 от том 2 на съдебната фаза посещение на М. е
било осъществено в банката.
Що се отнася до дружеството Swiss Invest, както бе посочено, същото
съществува, но е правоприемник на Ваба Систем АД, но нито едно от
неговите представляващи лица, респективно собственици, отговаря на
посочените от подсъдимия данни, респективно не е било преобразувано в или
от посочените от подсъдимия други юридически лица и не си е сменяло
наименованието с подобно на съобщените от подсъдимия Х.. Видно от
данните на лист 251 и сл. от том 2 на съдебната фаза, дружеството е заличено.
Тук е необходимо да се уточни, че дали подсъдимият е ползвал наименование
на дружество, което реално някога е съществувало в Швейцария, или не, е без
значение за съставомерността на деянието, доколкото се установява от
отговора на швейцарските власти, че дружеството няма за представител Р. Х.,
Ш., Ц.Ц. или С.Г., които подсъдимият непоследователно посочва да имат
отношение към това юридическо лице. Няма съмнение за съда, че
подсъдимият не е имал никаква връзка с това дружество, а като е позовал
неправомерно неговото наименование без да има отношение към него, това е
единствено елемент от престъпната му деятелност и механизъм за въвеждане
в заблуждение.
Съдът кредитира и наличната по ДП – том 4 разпечатка от банковата
сметка на подсъдимия, по която са постъпвали част от инкриминираните
суми.
Съдът подложи на задълбочен анализ обясненията на подсъдимия,
изхождайки от обстоятелството, че същите имат двойствена природа и са
както доказателствено средство, така и средство за защита. Съпоставката им с
вече анализираните доказателства и доказателствени средства обаче дава
основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в по-голямата си част
обясненията са опит да се изгради защитна версия, която обаче е напълно
изолирана от доказателствената съвкупност, не намира опира в нито едно
годно доказателство или доказателствено средство и най-вече е в пълно
противоречие с отговорите на швейцарските власт и банка ЮБС по
17
отношение на изложените в разпита на подсъдимия твърдения. Цялостният
анализ на този източник на гласни доказателствени средства създава
впечатлението, че подсъдимият постоянно сменя версиите си, твърдейки
различни и взаимоизключващи се обстоятелства по отношение на връзката си
с лицето В.Ш., неговата действителна самоличност, самоличността на
служителите в ЮБС, с които контактува, правноорганизационната форма на
дружествата, които представлява. Първоначално твърди, че само свидетелят
М. е знаел за истинските параметри на сделката с ценните книги, респективно,
че той е бил наясно с изложените от Х. твърде конспиративни теории за
самоличността на офицера за връзка в банката – М. Л., която се представяла с
чуждо име с цел сигурност. Видно от отправените запитвания обаче, нито
едно от имената, посочени от подсъдимия, и то във всички възможни над осем
комбинации, не е на служител в банката. Факт е, че М. не е имал, по
кредитирани негови показания, по-различни данни от посредниците по
сделката. Факт е и че подсъдимият е твърдял пред него В.Ш. да е българин с
имена Ц.Ц., но е сменил версията си след като е разбрал, че М. познава Ц.Ц..
Едва в последните си обяснения дава съвсем нова самоличност на въпросния
Ш. – С.Г.. Отделно подсъдимият твърди в обясненията си веднъж Ш. да е
българин, а на други места – че е с немски произход, Следва да се има
предвид, че по данни на подсъдимия лицето Ш. било починало. По отношение
на банковите сметки, следва да се отбележи, че такива самата банка отрича да
са били открити, независимо от представената и обявена от самата банка за
неавтентична и фалшива документация по делото. Какъв е характерът на
сметките, дали са временни или постоянни, подметки или имат някакви
ограничения и специални условия, логично е ако изобщо сметки е имало,
макар и вече закрити, то тогава това да е все пак известно на швейцарската
банка, което очевидно не е така. В този смисъл и в тази част обясненията не се
подкрепят от официалния отговор на банка ЮБС, видно от който банкови
сметки липсват. Не се кредитират обясненията на Х. в частта, в която твърди
да е предприемал действия с цел изпълнение на задължението да реализира
сделките, респективно да ги организира, тъй като в тази насока всички
коментирани доказателствени източници установяват противното. Вътрешно
противоречие се констатира по отношение на твърденията на подсъдимия как
се е запознал с В.Ш., твърдейки в първия си разпит това да е станало в
България, а във втория си разпит – в Техеран. Що се отнася до твърдяното
„завземане на властта” в Swiss Invest от самия подсъдим, следва да се има
предвид, че подобни вписвания по отношение на дружеството липсват, като
същият не фигурира като изпълнителен директор, а същата фирма с
окончание GHBM не съществува по данни от отговора до СРП. Не се
кредитират обясненията в частта, в която се твърди да е използвал дадените от
пострадалите суми по предназначение, доколко категорично такива сметки
никога не са откривани по данни на самата банка, а и бизнес планове,
икономически обосновки и оценки не са изготвяни. Макар и да признава в
обясненията си, че документите по делото са „фалшиви“, техният произход
подсъдимият обяснява с умишлени действия от страна на С.Щ. с цел
корпоративна сигурност. Няма как да бъдат взети с доверие от съда тези
твърдения при положение, че такова лице в банката не е работило. Нямат
никаква подкрепа и конспиративните твърдения що се отнася до готвения
арест от страна на швейцарските власти по отношение на свидетеля К., както
18
и по отношение на причините за провала на инкриминираните сделки,
доколкото не срещат подкрепа в каквито и да било доказателствени
източници. Видно от обясненията, подсъдимият често сменя и твърдения от
него механизъм на отпускане на кредитите, респективно на идентичността на
купувача на ценните книги, притежание на М.. Твърди се първоначално, а и
свидетелите посочват, че и в трите случая договаряща страна е банка ЮБС,
както посочва и е твърдял подсъдимият, но впоследствие дава коренно
различни по характер обяснения, твърдейки, че банката само посредничи, а
кредитирането ще се осъществи от дружеството Swiss Invest, както и от
***mex Invest, които вече бе посочено, че или не съществуват, а
съществуващото няма общо с посочените от подсъдимия лица и предходно
наименование. Що се отнася до ценните книги и бразилския им произход,
следва да се посочи, че избирането на Дилма Русев за президент на Бразилия
няма никакво отношение към сделката, противно на твърдението на
подсъдимия, доколкото началото на нейния мандат предхожда с около 4
години престъпната деятелност на подсъдимия, а и се твърди от самия
подсъдим изкупуването да е от юридическо лице в Швейцария, а не в
Бразилия.
Поради изложените съображения съдът не дава вяра на обясненията в
посочените части.
Дава се вяра на обясненията в частта, в която същите срещат подкрепа в
други доказателствени източници, а именно по отношение на обстоятелствата,
че Х. е обещавал финализиране на инкриминираните сделки, в частта, в която
признава да са му превеждани и давани парични суми, както и по отношение
на връщането на сумата от 6400 лева на свидетелката Д., което тя самата
съобщава.
Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия, същият е осъждан.
Предвид така обсъдените по-горе гласни и писмени доказателствени
материали, съдът прие, че се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е
въвел в заблуждение пострадалите, че ще им осигури кредитиране, както и че
ще посредничи при продажба на ценни книги на бразилска компания,
собственост на М., поискал е и е получил инкриминираните в обвинителния
акт парични суми с конкретна цел по отношение на реализацията на сделките
и тяхната подготовка, но не е предприел, не е имал възможност да съдейства
за осъществяването им, с което е причинил имотна вреда на пострадалите,
получавайки имота облага за себе си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът прие, че
подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 209, ал.1 НК, според който текст Който с цел да набави
за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого
заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за
измама с лишаване от свобода от една до шест години.
Деянието от своя страна е продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, тъй като с шест деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при
19
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и
поддържал у П. С. Д., К. Г. К. и Н. В. К. заблуждение и с това причинил на
същите имотна вреда в общ размер на 16 293 лв. /шестнадесет хиляди двеста
деветдесет и три лева/, както следва:
1.На неустановена дата през месец декември 2015г. в гр.София, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Н. В. К. , че е
служител на швейцарската фирма „КЛЕРИМЕКС ИНВЕСТ“ ООД /***MEX
INVEST/ и като такъв ще му съдейства за продажбата на корпоративни ценни
книжа на бразилската компания „Петробрас Петролео Бразилейро“, които да
бъдат закупени от банка „UBS Switzerland”AG , което заблуждение поддържал
на същото място до 19.02.2016г. като казал на К., че банката „UBS
Switzerland”AG ще работи по сделката с ценните книги и за откриване на
банкови сметки в банката е нужно К. да му предостави сумата от 2700лв. /две
хиляди и седемстотин лева/и с това причинил на Н. В. К. имотна вреда в
размер на 2700лв. / две хиляди и седемстотин лева/, предадени на 19.02.2016г.
от К. на Х. лично.
2. На 24.03.2016г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил у Н. В. К. заблуждение, че трябва да бъде заплатена сума в размер на
1080лв. /хиляда и осемдесет лева/, необходима за експерт, който ще извърши
проверка и оценка на ценни книги на бразилската компания „Петробрас
Петролео Бразилейро“ и с това на 25.03.2016г. причинил на Н. В. К. имотна
вреда в размер на 1080лв., които К. на 25.03.2016г. предал на Х. лично.
3. На неустановена дата в през месец февруари 2016г. в гр. София, с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у К. Г. К., че ще му
съдейства за отпускане на кредит от банка „ЮБиЕс Швейцария“ за
финансиране на проект за построяване на къщи на собствен имот на К., което
заблуждение поддържал на същото място до 17.03.2016г., като казал на К., че
следва да заплати сумата от 5350лева /пет хиляди триста и петдесет лева/ за
изготвяне на бизнес план от служител на банка „ЮБиЕс Швейцария“ и с това
причинил на К. Г. К. имотна вреда в размер на 5350лв. /пет хиляди триста и
петдесет лева/, които К. К. на 17.03.2016г. превел по банкова сметка в
„СИБАНК“ АД с титуляр Р. В. Х..
4. На неустановена дата през месец март 2016г. в гр. София, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у К. Г. К., че за
откриване на банкова сметка на името на К. в банка „ЮБиЕс Швейцария“ е
необходима сумата от 913лв. /деветстотин и тринадесет лева/, което
заблуждение поддържал на същото място до 19.04.2016г., като уверил К., че е
одобрен за отпускане на кредит от банката и следва да внесе сумата за
откриване на сметка в „ЮБиЕс Швейцария“ и с това причинил на К. Г. К.
имотна вреда в размер на 913лв. /деветстотин и тринадесет лева/, които К. К.
на 19.04.2016г. превел по банкова сметка в „СИБАНК“ АД с титуляр Р. В. Х..
5. На неустановена дата в периода от месец май 2016г. до 17.06.2016г, в
гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у
П. С. Д., че е управител на швейцарската фирма „ Swiss Invest Gmbh”, и като
такъв ще й съдейства за отпускане на кредит за финансиране на проект за
построяване на старчески дом и хоспис, което заблуждение поддържал на
същото място до 17.06.2016г., като казал на Д., че дружеството й „Делта
20
Сървисиз“ ООД е одобрено за кандидатстване за кредит в швейцарска банка,
като за входиране на документи в швейцарската банка и за корекция на
икономическата обосновка е необходимо да му бъде заплатена сумата от 3000
/три хиляди/ швейцарски франка с равностойност от 5310лв. /пет хиляди
триста и десет лева/ и с това причинил на П. С. Д. имотна вреда в размер на
5310лв. /пет хиляди триста и десет лева/, които Д. на 17.06.2016г. превела по
банкова сметка в „СИБАНК“ АД с титуляр Р. В. Х..
6. На неустановена дата в периода от 18.06.2016г. до 30.06.2016г. в гр.
София, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у П. С.
Д., че е необходима сума от 940,00лв. за откриване на банкова сметка на името
на Д. в швейцарска банка в Лугано, Швейцария и с това причинил на П. Д.
имотна вреда в размер на 940,00лв., които Д. предала на сина на обв. Р. Х. – П.
Р. Х. в периода 18.06.2016г. до 30.06.2016г. в гр. София, бул. „В.“ № 70 -
престъпление по чл. 209, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК
За да е налице престъплението измама е необходимо от обективна
страна пострадалото лице да се разпореди било юридически, било
фактически, в полза на дееца с предмета на измамата, като това разпореждане
следва да е резултат от противоправното мотивиране от страна на дееца на
този, в чиято фактическа власт се намира имуществения предмет. В този
смисъл изпълнителното деяние при измамата се състои в противоправното
мотивиране от страна на дееца на лицето, в чиято фактическа власт се намира
имуществения предмет да извърши имуществено разпореждане в полза на
дееца. За да е налице измама, чрез възбуждане на заблуждение у едно лице, е
необходимо деецът да предприеме действия в насока да създаде, да формира
неправилна представа у измаменото лице относно правното основание или до
условията, при които то ще осъществи акта на имуществено разпореждане с
имуществения предмет. Тази невярна и неправилна представа е от съществено
значение за вземането на решение от измамения за разпореждане с
имуществения предмет, а именно - ако измаменият не е формирал такава
представа, той не би се разпоредил с имуществото. При "възбуждането", като
форма на изпълнителното деяние, деецът предприема действия в насока да
създаде, да формира неправилна представа у измаменото лице относно
правното основание или до условията, при които то ще осъществи акта на
имуществено разпореждане с имуществения предмет. При поддържането на
неверни представи деецът затвърждава вече създадени неверни представи, за
да се разпореди пострадалия с имущество.
В конкретния случай са налице и двете форми на изпълнително деяние,
доколкото подсъдимият освен, че е създал неверни представи, че ще съдейства
за отпускане на кредити от швейцарска банка на юридически лица, които са
били представлявани от двамата пострадали Д. и К., респективно у
пострадалия К., че ще съдейства за продажбата на ценни книги – бонове на
бразилска петролна компания, които са собственост на свидетеля М., същият е
поддържал подобни неверни представи у пострадалите, които са се
разпоредили със свои лични средства в полза на подсъдимия с цел да
реализират сделките, като К., воден от невярната представа, че подсъдимият
ще реализира сделката, а той ще получи комисионна (последното не е
неправомерно деяния на подсъдимия), се е разпоредил със свои средства с
идеята да се реализира самата сделка с прехвърлител М..
21
Следва отново да се посочи, че по отношение на неверните представи за
отпускане на два кредита на различни юридически лица, представлявани от Д.
и К. е без никакво значение, че пострадалите са ползвали лични средства и
именно такива са предоставили на Х., а не средства, собственост на
потенциалните кредитирани търговски дружества. Подобна възможност
гражданското право допуска и в случая това няма отношение към
съставомерността на деянието, а само към неговия механизъм на извършване,
независимо от аргументите на защитата в обратната посока. По отношение на
пострадалия К., следва също да се уточни, че макар и да не е притежател на
ценните книги, които ще бъдат по данни на подсъдимия продадени, същият е
бил въведен в заблуждение от последния, съответно той е поддържал това
заблуждение в продължение на месеци, че Х. ще организира и съдейства за
такава сделка, респективно е имал очаквания, че давайки средства на
подсъдимия за откриване на банкови сметки в чужбина, както и за изготвяне
на документи във връзка с нейната реализация и проверка на ценните книги,
ще получи процент от реализирането на сделката в качеството си на
посредник. М. не се явява пострадал, доколкото не е претърпял и не твърди да
е претърпял имотна вреда, каквато е причинена на К.. В този смисъл
механизмът на деянието е ясно установен, респективно надлежно посочен от
СРП и доказан в рамките на съдебното следствие.
За да се разграничи неизпълнението на договорно задължение от
престъплението измама, следва да се прецени с какви намерения встъпват
страните в договорни отношения. При измамата деецът изначално, още при
сключване на договора /в случая са налице договори за кредитиране и
посредничество за продажба на бонове/, встъпва в договорни отношения без
да има намерение да изпълнява задълженията си по него. От обективна
страна, подсъдимият е въвел в заблуждение пострадалите, че ще им съдейства
за отпускане на кредит от швейцарката банка ЮБС с кредитополучатели двете
посочени търговски дружества – ДЕЛТА СЪРВИСИС И У.Е., а по отношение
на К., че ще организира и съдейства за продажбата на ценните книги на М. от
банка ЮБС, като подсъдимият нито разполагал с манифестираните от него
контакти, връзки, познанства с конкретни лица и финансови институции, нито
имал намерение да съдейства по какъвто и да е начин с откриване на сметки в
швейцарска банка, нито да изготвя икономически обосновки и бизнес
планове, оценки и други или да поръчва тяхното съставяне на трети лица.
Подсъдимият е взел поисканите от пострадалите суми и то в изпълнение на
първоначалното си намерение да си набави доходи от неправомерни дейности,
като очевидно не е имал намерение и не е предприел действия по изпълнение
на привидно поетото задължение да съдейства за сделките. Самият подсъдим
неколкократно в трите отделни случая е съобщавал за нереализирал се прогрес
по сделките, за които банка ЮБС не е имала никаква представа и намерение
да участва, нито такива са имали несъществуващи търговски дружества,
регистрирани на територията на Конфедерация Швейцария. С тези си
действия подсъдимият възбудил заблуждение и поддържал такова у
пострадалите, въздействайки върху съзнанието им по посока на формиране на
невярна представа у тях, а именно - че има капацитета, възможността и
желанието да посредничи и да съдейства за организацията и финализирано на
сделките по кредитиране и изкупуването на ценните книги, собственост на М..
Действията на подсъдимия по сключване на договори за кредит, за
22
посредничество, комисионни/посреднически договори и други, както и
отправените обещания до пострадалите, че кредитите са отпуснати, че банката
има интерес от отпускане на такива кредити, както и от изкупуване на
ценните книги, представляват сложен фактически състав по въвеждане в
заблуждение на пострадалите. Същото се отнася и за твърденията на
подсъдимия, че поисканите суми ще служат и са предназначени за откриване
на банкови сметки, за изготвяне на бизнес план, оценка или икономическа
обосновка като елемент от осъществяването на сделката и предпоставките за
това. Такива се установи, че нито са изготвяни, нито сметки са откривани.
Погрешно считайки, че подсъдимият има намерение, възможност, капацитет и
познанства, за да финализира и трите сделки поотделно и да изпълни поетите
задължения, пострадалите са се разпоредили с посочените по-горе суми и по
този начин им е причинена имотна вреда.
Поради тези съображения съдът не споделя възражението на защитата,
че става въпрос за неправилно развило се облигационно отношение и
недоказано обвинение. Напротив, изначално подсъдимият не е имал
намерение да изпълни ангажиментите, които е поел. Отделно подсъдимият,
противно на соченото от защитата, е бил наясно, че така формираните неверни
представи са причината за имуществено разпореждане от страна на
пострадалите. Подсъдимият, видно от действията му, е целял имотна облага.
Аргументи за това бяха изложени по-горе.
Налице е особената причинна връзка между деянието и престъпния
резултат. Последният - имотната вреда, е настъпил като пряко следствие от
имущественото разпореждане, осъществено от измамените лица което от своя
страна е следствие от неправилната представа формирана у пострадалите от
подсъдимия относно условията и основанието на разпореждането.
Ето защо от обективна страна несъмнено се доказа повдигнатото
обвинение.
Извършените шест на брой деяния всъщност представляват едно единно
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, доколкото
шестте деяния осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Ето защо
отговорност подсъдимият следва да понесе като за едно престъпление по
чл.209, ал.1 от НК, като обстоятелството, че се касае за шест на брой деяния,
включения в състава на продължаваното престъпление рефлектира върху
индивидуализацията на наказанието.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено при пряк
умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
Налице е било и типичната за този вид престъпление специална цел, а
именно - подсъдимият е целял да набави за себе си имотна облага, съзнавайки
неизбежността на настъпилата в патримониума на измаменото лице имотна
23
вреда, причинена от създадената от твърденията и действията му заблуда.
Подсъдимият изначално не е имал намерение да изпълни, нито е имал тази
възможност, доколкото никога не се е занимавал с такава дейност, не имал
контакти с упоменатите от него лица, не е представител на посочените
търговски дружества и няма делови отношения с банка ЮБС.
За формата на вината, нейното наличие или липса се съди по
обективните прояви на поведението на подсъдимия, в случая всички действия
на Х. са насочени към умишлено и целено въвеждане в заблуждение на
пострадалите, че може да им осигури кредитиране от чужда банка,
респективно, че може да осъществи сделка с ценните книги на М., а реално
подсъдимият е целял въвеждането в това заблуждение и не е имал намерение
да изпълни. В тази връзка именно се установява и наличието на най-тежката
форма на вина.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението по чл. 209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 209, ал.1 НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от 1 до 6 години.
При индивидуализация на наказанието за отегчаващо отговорността
обстоятелство съдът намери немалкия размер на причинената вреда,
нахвърляща неколкократно минималната работна заплата за страната към
2016г. – 420 лева, както и лошите характеристични данни на подсъдимия,
доколкото същият е осъждан за подобно престъпление. Следва да бъде
отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелство и престъпната
упоритост в действията на подсъдимия във въвеждане в заблуждение на
множество на брой лица, продължителният период на неговото поддържане,
както и използването на установени неавтентични документи с цел
реализиране на престъплението. Фактът, че се касае за продължавано
престъпление, извършено с шест деяния също следва да бъде отчетено в тази
група.
Съдът прие за смекчаващо обстоятелство изминалото време от
довършване на престъплението – над осем години, като съобрази, че ефекта на
наказанието зависи и от своевременното му налагане, както и обстоятелството
че подсъдимият е възстановил сумата от 6400 лева на свидетелката Д..
Поради това, съдът намери, че следва да определи наказанието под
средния размер, но над минимума, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като прие, че той е подходящ за постигане на целите на чл. 36 НК
и адекватен на тежестта на престъплението.
Съдът като прецени, че наложеното наказание "лишаване от свобода" е в
размер на две години и подсъдимият не е бил осъждан към датата на деянието,
съответно прие, че за постигане целите на наказанието, доколкото има шанс да
се поправи и превъзпита, не се налага ефективното изтърпяване на така
наложеното му наказание. Предвид това съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание на основание чл. 66, ал.1 НК, считано от влизане на
присъдата в сила, като прие, че ИЗПИТАТЕЛНИЯТ СРОК следва да е
ЧЕТИРИ ГОДИНИ с оглед необходимостта на подсъдимия да се въздейства
по-продължително при отчитане индивидуалните особености на престъпното
24
деяние и крайно усложнения механизъм на неговото извършване в условията
на продължавано престъпление.
ТАКА МОТИВИРАН СЪДЪТ ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Павел Панов/
25
Съобщи за изтекли лични данни