Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XХХ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7370 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 34751/15.05.2019 г. от „В.и
к.“ ООД ***, ЕИК *********
представлявано от Валентин
Вълканов-Управител срещу „Ист-Агро Комерс“ ЕООД ЕИК ********* с адрес на управление:***, офис-4, представлявано от управителя Григор Асенов Григоров, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно основание, както следва:
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за признаване за установено,
че
„Ист-Агро Комерс“ ЕООД ЕИК ********* с адрес на управление:***, офис-4 представлявано от управител: Григор Асенов Григоров,
в
качеството си на
потребител на В и К услуги,
които се
отчитат по партида с клиентски номер
1343692 на адрес: гр. В., дължи на „В.и к.“
ООД, следните суми: сумата от 2149,55
лв., представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от
18.01.2010
г. до 08.08.2016г., на адрес: гр. В., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 25.03.2019г. до окончателното плащане на сумата и
чл.
422 от ГПК,
във вр.
с чл.
86 от ЗЗД за признаване
за
установено, че
признаване за установено,
че
„Ист-Агро Комерс“ ЕООД ЕИК ********* с адрес на управление:***, офис-4 представлявано от управителя Григор Асенов Григоров, в качеството
си
на
потребител на В и К услуги,
които се
отчитат по партида с клиентски номер
1343692 на адрес: гр. В., дължи на „В.и к.“
ООД, сумата от 1268,18 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 2149,55 лв., дължимо за периода от 18.01.2010 г. до 21.03.2019 г.,
за които суми е издадена заповед
№2443 от 27.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№ 4555/2019г. по описа на ВРС.
Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№4555/2019 г.
на ВРС.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер, като излага следното:
Ответното дружество е придобило правото на собственост върху процесния имот, съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от
22.06.2016г. на ЧСИ -Станислава Янкова - peг. № 719 с район на действие - Окръжен съд - Варна, влязло в сила на 05.07.2016 г., вписано в Агенция по вписванията - Служба по вписванията - гр. Варна на 12.07.2016 г. вх. Peг. № 06358 от
12.07.2016 г., Акт № 80, том
XLIII, дело 2277. Същото не е било въведено във владение на процесния имот до
01.09.2016г. „И.А.К.“ ЕООД, ЕИК********* се е разпоредило с описания по - горе имот, като е подписало предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот на 27.09.2016 г., на която дата е предало и владението на купувача по този договор, като окончателният договор за покупко - продажба е подписан на 02.03.2017 г.
В тази връзка сочи, че в периода от
18.01.2010 г. до
08.08.2016 г. между „И.А.К.“ ЕООД, ЕИК ********* и „Водоснабдяване и Канализация -Варна“, с ЕИК ********* не е бил налице сключен договор за предоставяне на В и К услуги. Ответникът не е бил титуляр на посочената партида с клиентски № 1343692 за процесния период и не е бил страна по договор с ищеца.
В случай, че съдът приеме, че между ищеца и ответника е налице облигационно правоотношение за предоставяне на В и К услуги за процесния период, то моли да вземе предвид следното:
Оспорва реално в процесния обект да са доставяни ВиК услуги на претендираната стойност.
В случай, че съдът приеме, че процесната главница се дължи, то прави възражение за изтекла погасителна давност на главницата и лихвата.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете с
депозирана писмена молба,
а ответникът чрез процесуален
представител поддържа отговора си на исковата молба.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към делото ч.гр.д.№ 8877/2019г. по описа на ВРС е видно, че по него е издадена Заповед за изпълнение № 2446от 27.03.2019г., с която е разпоредено длъжника И.А.К.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация Варна”
ООД,
ЕИК *********, със седалище и
адрес на
управление:*** сумата от 3417,73 лева /три хиляди четиристотин и седемнадесет лева и седемдесет и три стотинки/ общо, в това число сумата от 2149,55 лева, представляваща главница, дължима за периода от 18.01.2010г. до 08.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
25.03.2019г., до окончателно изплащане на вземането и сумата от 1268,18 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 16.03.2010г. до 21.03.2019г., както и сумата от 68,35 лева /шестдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/, заплатена държавна такса за заповедното производство, както и сумата от 50 лева /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от НЗПП.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.
Производството е по реда на чл. 415 от
ГПК, като по
същество
ищецът
претендира
установяване дължимостта на сума
представляваща
потребено и незаплатено количество
вода за процесните отчетни периоди, както и сума, представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества вода, въз основа на сключен договор при Общи условия.
Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена стока/услуга, в случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на ответника.
Съгласно пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
В чл. 11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят, одобряват, публикуват и влизат в сила общите условия на В и К операторите, а именно „В и К операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.”
Чрез приетите по реда на чл. 11 ал.7 от ЗРВКУ Общи условия не се създават правоотношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги. Качеството потребител на В и К услуги, възниква по силата на закона - пар.1 т. 2 от ЗРВКУ.
Отношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги се регулират още от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно наредбата, правоотношенията между операторите и потребителите възникват още преди присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 12 ал.2 т.2 от Наредбата. След подаване на писмено заявление за присъединяване към водоснабдителната система по чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от Наредбата, който има силата на окончателен договор за присъединяване.
От изложеното до тук става ясно, че и преди влизане в сила на представените по делото Общи условия между потребителите на В и К услуги и В и К операторите съществуват договорни отношения. Задължението за заплащане на предоставените В и К услуги възниква от момента на присъединяването на обекта към водопреносната и канализационна мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума на потребителя по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или ползвателя на обекта. В този смисъл по делото не е релевантно установяването качеството на собственик или ползвател на ответника за претендирания период.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.06.2016 г. на ЧСИ Станислава Янкова – рег. №719, с район на действие Окръжен съд – Варна върху „ИСТ – АГРО КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК ********* е възложен процесният недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ
В
СГРАДА,
с
идентификатор
10135.3517.97.3.10 /десет
хиляди
сто
тридесет
и
пет
точка
три
хиляди
петстотин
и
седемнадесет
точка
деветдесет
и
седем
точка
три
точка
десет
точка/,
находящ
се
в
гр.
Варна,
Община
Варна,
Варненска
област,
по
кадастрална
карта
и
кадастрални
регистри,
одобрени
със
Заповед № РД-18-64/16.05.2008г.
на
Изпълнителния
директор
на
АГКК,
с
адрес
на
имота:
гр.
В.
/сто
и
едно/,
ет.4
/четири/,
с
предназначение - жилище,
апартамент,
брой
нива
на
обекта: 1 /едно/,
с
площ
от
85.80
/осемдесет
и
пет
цяло
и
осемдесет
стотни/
кв.м.,
състоящ
се
от
три
стаи,
кухня-трапезария,
баня,
тоалетна,
дрешник
и
входно
антре,
при
граници/съседи
по
КК - обекти
с
идентификатори:
на
същия
етаж - 10135.3517.97.3.11; под
обекта - 10135.3517.97.3.7; над
обекта - 10135.3517.97.3.13, ведно
с
избено
помещение № 13 /тринадесет/,
с
площ
от 2.78 /две
цяло
и
седемдесет
и
осем
стотни/
кв.м.,
при
граници:
изток - избен
коридор,
запад
- избен
коридор,
север
изба
на an. № 11а
/единадесет,
буква
„а“, юг
- изба
на
ап.14
/четиринадесет/,
както
и 1.5822% /едно
цяло
пет
хиляди
осемстотин
двадесет
и
две
десетохилядни
процента
идеални
части
от
общите
части
на
сграда
с
идентификатор 10135.3517.97.3 и от
правото
на
строеж
върху
ПИ
с
идентификатор 10135.3517.97. Постановлението
е
влязло
в
законна
сила
на
05.07.2016 г.
Представени са
първи
две
страници
–
без
подписи
и
нотариални
заверки
от
договор
за
покупко-продажба,
обективиран
в
Нотариален
акт
№23,
том
ІІ,
рег.
№
1716, дело
№153
от
02.03.2017 г. на
нотариус
Красимира
Кангалова – с
район
на
действие
ВРС
„И.А.К.“ ЕООД, ЕИК
********* е продало на Т. И. П., ЕГН ********** гореописания процесен имот. Същият е вписан в СП към АП. Представено е и Заявление за прехвърляне на партида №**********/06.03.2017
г. от Т. И. П.
Или в настоящият случай, с оглед релевирания от ищеца период ответното дружество е било собственик на процесния имот за периода 05.07.2016 г. до 08.08.2016 г.
Видно от представения карнет за периода 07.07.2016 г. до 08.08.2016 г. е отбелязано служебно количеството от 10 кубика вода, като е отбелязано за този период „не се живее“. На 07.07.2016 г. са записани служебно 1876 кубика, на 08.08.2016 г. 1886 кубика, а на 06.03.2017 г. са записани 1882 кубика, или с четири кубика по-малко от последно служебно начислените. С оглед на факта, че за процесния период от един месец, през който ответното дружество е било собственик на процесния имот, представител на самия ищец е записал, че в имота не се живее, следва да се приеме като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, поради което въпреки че служебно са начислени 10 кубика вода не може да се приеме, че те са реално потребени без да се обитава имота и при все че с последващ отчет на реално потребление в имота се установява по-малко количество общо потребление от служебно начисленото при отчета от 08.08.2016 г.
Въз основа на изложеното съдът намира, че следва напълно да отхвърли предявените исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД. Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за лихви.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ответника искане, ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 4555/2019 г. на ВРС. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер 470,00 лв. - възнаграждение за един адвокат. В производството по ч.гр.д.№ 4555/2019 г. на ВРС, длъжникът е направил разходи в размер на 235,00 лв. - възнаграждение за един адвокат. От ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че е над определения от ВАС минимум. Доколкото в случая адвокатското възнаграждение е точно,колкото се следва съгласно чл.7,ал.2, т.2 от Наредба за дължимите минимални възнаграждения, то той не следва да бъде намален.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Вълканов срещу ответника „Ист-Агро Комерс“ ЕООД ЕИК ********* с адрес на управление:***, офис-4, представлявано от управителя Григор Асенов Григоров, в условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: с пр. осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за признаване за установено,
че
„Ист-Агро Комерс“ ЕООД ЕИК ********* с адрес на управление:***, офис-4 представлявано от управителя Григор Асенов Григоров, в качеството си
на
потребител на В и К услуги,
които се
отчитат по партида с клиентски номер
1343692 на адрес: гр. В., дължи на „В.и к.“
ООД, следните суми: сумата от 2149,55 лв., представляваща сбор от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за периода от
18.01.2010
г. до 08.08.2016г., на адрес: гр. В., ведно със законната лихва върху тези главници, считано от 25.03.2019г. до окончателното плащане на сумата и сумата от 1268,18 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата от 2149,55 лв., дължимо за периода от 18.01.2010 г. до 21.03.2019 г., за които суми е издадена заповед
№2443 от 27.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№ 4555/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА ищеца ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Валентин Вълканов ДА ЗАПЛАТИ на ответника „Ист-Агро Комерс“ ЕООД ЕИК ********* с адрес на управление:***, офис-4, представлявано от управителя Григор Асенов Григоров, сумата от 470,00 (четиристотин и седемдесет) лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 235,00 (двеста тридесет и пет) лв., представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 4555/2019 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИСИ от решението да
се върчат на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: