№
191/ 20.07.2020 година гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,
на
двадесет и втори юни две хиляди и
двадесета година,
в
публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Даниела Николова
секретар:
Геновева Стойчева
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№467 по описа на Районен съд - Хасково
за 2020 г.
Обжалвано е Наказателно постановление №
20-1253-000295 от 15.04.2020 г. на Началник група в сектор «Пътна полиция» към
ОД на МВР – Хасково, с което на Д.З.Н. *** е наложена глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца , на основание чл. 175а
ал.1 пр.3-то от ЗДвП.
Недоволен от горепосоченото
наказателно постановление е останал жалбоподателят Д.З.Н.,който го обжалва в
законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност,неправилност и като
постановено в нарушение на процесуалните правила .Излагат се доводи,че
издадените в хода на административно-наказателното производство актове не
съдържали задължителните реквизити, посочени в ЗАНН. Моли за отмяна на НП .
Ответникът по жалбата –ОД
на МВР-Хасково не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът,като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д.З.Н. е
правоспособен водач на моторни превозни средства от 2019 г., притежаващ
категории "В", "М".
На 12.01.2020 г.,
жалбоподателя управлявал лек автомобил "БМВ ****", с рег. №****** в гр. Х. , по бул.“Илинден“ до училище „Паисий Хилендарски „ в посока на
бул. "Освобождение" .По същото време по посочения булевард , се
движел полицейски автомобил, в който се намирали свидетелите Т.И.П. и Ж.К.И. и двамата на
длъжност мл.автоконтрольори в сектор
ПП при
ОДМВР Хасково . Пред очите на св. П. и И. управлявания от жалбоподателя Н. , лек
автомобил "БМВ ***** ", с рег. №****** използвал пътя за цели различни
от целите за които е предназначено превозното средство - за превоз на хора и
товари, а именно – извършвал резки
рисковани маневри в ляво и дясно
,подавайки рязко газ и повишавайки оборотите на двигателя,с което превърта
задвижващите колела на автомобилаи
преднамерено го изважда
извън контрол,извършвайки така наречения
„дрифтинг“. Автомобила управляван от жалбоподателя в момента ,в който бил
възприет от контролните органи не спрял или намалил скоростта си,въпреки наличието на знак Б1 /пропусни
движещите се по пътя с предимство път с
предимство/ , като по описания
по-горе начин изминал над 100 метра
. В автомобила на жалбоподателя се
возело и момиче . Поради това полицейските служители подали светлинен и звуков
сигнал на движещия се пред тях лек автомобил БМВ , който спрял , при която се
установила самоличността на
жалбоподателя . След спирането на автомобила свидетелят П. съставил на водача на лек автомобил "БМВ
****" Д.Н. АУАН серия GA № 124294/12.01.2020 г., за прието за извършено
административно нарушение по чл. 104Б т.2 от ЗДВП. При предявяване на акта на
нарушителя последният не вписал възражения против констатациите по акта.
Възражения не били направени и в срока за това по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН и останалите
материали по административната преписка било издадено на 24.02.2020 г.
атакуваното наказателно постановление, в което НП обстоятелствата на
нарушението с дадена му правна квалификация по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП били изложени по същия начин като тези в описателната част на акта.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св.
Т.П. и Ж.И. и писмените доказателства по
делото Съдът кредитира като обективни показанията на св. П. и И. , доколкото
същите се ценят за последователни, логични, кореспондиращи и допълващи
писмените доказателства по делото, неоспорени от останалите ползвани като годни
гласни и писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът стига до следните изводи: По отношение на съставения АУАН
,съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен
АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДВП, чиито констатации не са били
оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред
настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства,
опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН
обстоятелства на процесното нарушение. В хода на административното производство
съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които
да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно. При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът
прие, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП. За съда с оглед на наличните
безспорни доказателства – показанията на св. П. и И. , извършването на
нарушението по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП от страна на жалбоподателя е
категорично и безспорно доказано. От позицията си на очевидци, възприели
непосредствено действията на жалбоподателя
въпросните свидетели категорично са потвърдили начина на шофиране на
управлявания от Д.Н. автомобил, форсирайки двигателя и движейки се наляво и
надясно, като с тези си действия създава опасност за останалите участници в
движението. Показанията на тези свидетели-очевидци са последователни, логични,
изчерпателни и безпристрастни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват
взаимно досежно главните факти, подлежащи на установяване в настоящото
производство, при липса на оборващи ги доказателства. При така установените
факти не може да бъде споделена тезата на нарушителя, че нарушението по чл. 175а, ал.
1, пр. трето от ЗДвП
не е извършено, поради това, че времето било дъждовно и автомобилът поднесъл.Актосъставителят П. е категоричен
при разпита си от съдебното следствие,че пътя не бил мокър и хлъзгав , при
което да се получи "занасяне на автомобила". Освен, че се навежда
едва в хода по същество ,тази версия на защитата не издържа проверка откъм достоверност .Събраните в хода на съдебното следствие
доказателства навеждат съда към
единствено възможен извод – че с поведението си на процесната дата и час, като
водач на моторно превозно средство санкционираното лице е участвало в
нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел
различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за това.
Още по-укоримо е и обстоятелството че в автомобила на жалбоподателя е имало
освен него и още едно лице от женски пол , което прави поведението на
жалбоподателя още по-опасно. Извършвайки движения които водят автомобила до т.
н. "дрифт", е показателно че жалбоподателя ползва пътя отворен за обществено
ползване за цел различна от превоза на хора, и наличието на такива в автомобила
само прави стореното от него още по-укоримо.Нарушението е правилно подведено
към уреждащата състава му правна норма, изложени са при описание на
обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от значение за
правилната преценка за съставомерността на деянието като административно
нарушение, а и за ясното и пълно разбиране от страна на лицето нарушител за
това, за което се подвежда под административна отговорност. Правилно според
съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на
нарушението санкционна разпоредба на чл. 175А ал. 1
пр. 3 от ЗДВП,
предвиждаща за нарушението по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП административни наказания глоба
в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство срок от 12 месеца. Тази санкционна норма предвижда конкретни по вид и
размер наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца, каквито са и наложени на
Н. , като съдът и не би и могъл да ревизира тези наказания евентуално в насока
на намаляване на размера им.
Не
може според съда случаят да се квалифицира и като маловажен по см. на чл. 28 от ЗАНН, доколкото от показанията на св.
П. се установи че жалбоподателя е извършил описаното нарушение, като
първоначално е преминал през пътен знак Б1 ,без да спази указанията му и едва след като е възприел светлинните
сигнали на полицейския автомобил е преустановил извършваното, с което безспорно
е застрашил всички участници в движението. Без значение е дали точно в този
момент е имало други автомобили, факт е
че там се е намирал най-малко полицейския автомобил ,в който са се движели
св. П. и И. , поради което и съдът приема че безпорно поведението на
жалбоподателя е било рисково и неприемливо. Следва да се отбележи и факта че
жалбоподателя е сравнително млад водач, като е получил свидетелство за
управление на автомобил през юни 2019 г., и половин година по-късно -през
януари 2020 г. предприема рискова маневра с което застрашава не само своя живот
и здраве, но и на возения от него
пътник и на всички останали
участници в движението. Поради изложеното самото процесно нарушение не се характеризира
с ниска степен на обществена опасност от
всяко друго нарушение от този вид, няма и не са и ангажирани доказателства за
някакви многобройни или изключителни смекчаващи административната отговорност
обстоятелства.
По изложените
съображения, съдът потвърди атакуваното наказателно постановление изцяло.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1253-000295
от 15.04.2020 г. на Началник група в сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР – Хасково.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.