Р Е Ш Е Н И Е  №

 

              гр. София, 14.06.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                 Председател: Райна Стефанова

                                                                                                    Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

                  

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 7614 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда  чл. 435 , ал. 2 от ГПК.

            Образувано е по жалба  вх. № 06344 от 24.03.2019г. на К.Д.Д. и Д.Д. П., като длъжници по изпълнително дело № 20187810400231 на ЧСИ Г.Д., рег.  № 781 на КЧСИ, срещу отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати делото по отношение на дружеството „Б.****“ ЕООД като взискател, въз основа на Договор за цесия от 30.06.2016г., сключен между „Д.И.“ ЕООД и „Б.****“ ЕООД.

            Жалбоподателите излагат, че не е имало основание за конституиране на „Б.****“ ЕООД като взискател, тъй като не е било изпълнено съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Връчени са уведомление № 1 и № 2 от 15.04.2019г. чрез частния съдебен изпълнител, но се оспорва възможността уведомяването да се извършва чрез съдебния изпълнител, а не директно от кредитора. Оспорва се подписа на представляващ цедента върху уведомленията, които подписи са и различни, както и се оспорва подпис върху предходен договор за цесия от 28.03.2007г. Първичното вземане по записа на заповед от 22.03.2002г. е погасено по давност. Жалбоподателите са направили отказ от наследство на лицето, издател по тази заповед, което е било съобразено от ЧСИ М.Б., който е прекратил производството спрямо тях.

Жалбоподателите искат допускането на съдебно-графична експертиза за установяване неавтентичността на оспорените подписи.

В жалбата са изложени искания към частния съдебен изпълнител за администриране и на други подадени от тях жалби в изпълнителното производство. 

            Дружеството „Б.****“ ЕООД оспорва жалбата. Възразява, че жалбата е недопустима, а по същество неоснователна.

            Частният съдебен изпълнител не е извършвал действия по уведомяване за цесията, а единствено  е връчил уведомленията  в изпълнение на правомощието си по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. Подписът върху уведомленията е положен от представляващия дружеството - цедент, за което от Р.С.има и нотариално заверено потвърждение с рег. № 19937/30.05.2019г., което се представя. Оспорва се изтекла погасителна давност и направен отказ от наследство, като самите жалбоподатели са били конституирани като правоприемници на В.К.Е.още в хода на съдебно производство по чл. 254 от ГПК (отм.), за което се представя и Решение № 143 от 17.06.2015г. по т.д. № 371/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. за отхвърляне на исковете им.    

В мотиви частният съдебен изпълнител излага подробно обстоятелствата по образуването и движението на изпълнителното производство, като подкрепя възраженията на „Б.****“ ЕООД. 

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство по  изпълнително дело № 20187810400231 на ЧСИ Г.Д., рег.  № 781 на КЧСИ,  е било образувано  след прехвърлянето му на този съдебен изпълнител за продължаване на производството, при започнати изпълнителни действия още през 2005г., въз основа на  изпълнителен лист от 05.12.2002г. на Софийския районен съд, 63 състав,  по ч.гр.д. № 08095/2002г., издаден по запис на заповед от 22.03.2002г. за сума от 48 118. 90 евро в полза на „Хамър интеренешънъл-95“ЕООД, с издател включително  В.К.Е., и при сключени договори за цесия  относно вземането (от 28.03.2007г. и 02.05.2011г.).  Взискател в производството след цесията от 2011г. е било  дружеството „Д.И.“ ЕООД, а въз основа на нов  договор за цесия от 30.06.2016г., сключен между „Д.И.“ ЕООД и „Б.****“ ЕООД – дружеството „Б.****“ ЕООД, за което, и при уведомяване за конституирането на жалбоподателите като длъжници, наследници на В.К.Е.,  частният съдебен изпълнител Г.Д. е връчил и уведомления от името на цедента за прехвърляне на вземането. Междувременно от ЧСИ М.Б., пред когото  преди това е било водено изпълнителното производство,  е било възприето, че жалбоподателите са направили отказ от наследство на В.К.Е.и по отношение на тях производството е било прекратено, което прекратяване е влязло в сила.     

При така установените обстоятелства жалбата  по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК. Обжалването е срещу фактически отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати принудителното изпълнение срещу жалбоподателите, като длъжници, за вземане на  „Б.****“ ЕООД, конституирано като цесионер по договор за цесия, при възприемане, че жалбоподателите са длъжници в производство.    

По същество, по разбиране на настоящия съдебен състав, жалбата е неоснователна.

Вземането по договор за цесия по чл. 99 от ЗЗД се придобива със сключването на договора (така и Решение № 40 по т.д. № 566/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 1279 по гр.д. № 29/1996г. на ВКС, V г.о, Решение № 239 по т.д. № 986/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.), но за да има договорът действие по отношение на длъжника, цесията трябва да му бъде съобщена от цедента (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД).

Тъй като в изпълнителното производство страна е и длъжникът и спрямо него е изпълнението,  при образувано такова производство и при правото на цесионера, като частен правоприемник на взискателя по чл. 429, ал. 1 от ГПК, да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, установено с писмени доказателства, конституирането на новия взискател като правоприемник, при настъпилото в хода на делото частно правоприемство въз основа на договор за цесия, е предпоставено от уведомяване на длъжника за цесията. Договорът за цесия няма действие по отношение на длъжника до уведомяването и той има право да откаже изпълнение. Т.е. изпълнителни действия за събиране на вземането за новия кредитор, като взискател, не могат да бъдат извършвани.  Същевременно предвиденото в закона установяване на правоприемството във вземанията с писмени доказателства, сочи, че при твърдяно  такова правоприемство съдебният изпълнител преценява налице ли са предпоставките за това, включително  дали договорът за цесия е проявил действието си, но проверката е от външна страна и при спор, спорът следва да бъде решен по исков ред, по иск на длъжника, което изобщо е и по отношение на всяко възражение за съществуване на предявеното за събиране вземане след издаване на изпълнителния лист.  

В случая дружеството „Б.****“ ЕООД е било конституирано като взискател въз основа на договор за цесия,  но без жалбоподателите като длъжници да са били уведомени за прехвърлянето от цедента.

Въпреки липсата на такова уведомяване при конституирането, след това длъжниците са били уведомени за цесията чрез изпращане на нарочно изготвени уведомления от цедента чрез частния съдебен изпълнител, което не е недопустимо, включително по аргумент от чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, и така длъжниците са били уведомени за цесията. Няма основание да се приеме, че отказът да се прекрати производството по отношение на  „Б.****“ ЕООД като цесионер е незаконосъобразен.

Дали цесията (или предходна цесия) е валидно извършена от представляващо дружество – цедент физическо лице (дали договорът за цесия е действителен) и дали уведомлението изхожда от представляващо цедента лице (автентичен ли е подписът на това лице)  е въпрос, който не може да бъде решаван от частния съдебен изпълнител или в производство по обжалване на действията му, тъй като е по съществуване на спорното вземане. Поради това и по настоящото дело не следва да бъде допускана исканата съдебна графическа експертиза.

Също неотносимо е и дали вземането по записа на заповед от 22.03.2002г., което се събира в изпълнителното производство, е погасено по давност и дали жалбоподателите имат изобщо качеството длъжници  при наследствено правоприемство след смъртта на първоначалния длъжник В.К.Е.. Това са обстоятелства, настъпили след издаването на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, относими към съществуване на вземането, които могат да бъдат установявани единствено в исково производство по иск на длъжниците, които оспорват това вземане.

Жалбоподателите се позовават на прекратяване на производството от страна на ЧСИ М.Б. по отношение на тях, но същевременно с подадената жалба поддържат и качеството си длъжници в производството, при което и настоящият състав се произнася по същество на жалбата, тъй като самите жалбоподатели се позовават на активната си легитимация по нея.

При изложеното подадената жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Исканията и съображенията по движението на останалите жалби по делото са отправени към частния съдебен изпълнител и по тях съдът не дължи произнасяне.      

Воден от горното съдът  

                                               Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ без уважение  жалба  вх. № 06344 от 24.03.2019г. на К.Д.Д. и Д.Д. П., с посочен съдебен адрес адв. М.Р.– гр. София, ул.“*****, като длъжници по изпълнително дело № 20187810400231 на ЧСИ Г.Д., рег.  № 781 на КЧСИ, срещу отказа на частния съдебен изпълнител да прекрати делото по отношение на дружеството „Б.****“ ЕООД като взискател, въз основа на Договор за цесия от 30.06.2016г., сключен между „Д.И.“ ЕООД и „Б.****“ ЕООД.

Решението е окончателно.

 

            Председател:                                 Членове:1.                                      2.