РЕШЕНИЕ
№ 1354
гр. Пловдив, 24.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на трети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 72
по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.27, ал. 5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл.166, ал.2 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба на „Аделаида груп” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, ул. ***,
представлявано от С. М. С. – управител, чрез адв. Т.Д.,
срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-160-2600/7993/14.11.2019
г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” –
гр. София.
В
жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения
акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че е постановен при неспазване на
императивните изисквания за форма и съдържание, при пълна липса на мотиви и в пряко
противоречие с материалния закон. Поддържа се, че административният орган не е
обсъдил доводите на оспорващия. Сочи се, че оспорващият по обективни и
независещи от него причини не е успял да изпълни ангажимента си по мярката, тъй
като част от наетите и заявени за подпомаганите площи, са били продадени на
други лица след декларирането им. Твърди се, че органът не е конкретизирал
датата на първото компенсаторно плащане, с който се свързва задължението за
извършване на дейностите и подаване на заявление за подпомагане за петгодишен
период. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът – заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.,
поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира са присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. От страна на „Аделаида груп”
ЕООД е подадено заявление за подпомагане УИН 16/310512/15659 от 14.05.2012 г. по мярка 211
„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“ от
„Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 г. – 2013 г. Предмет
на заявлението са декларирани за подпомагане земеделски земи в с. Красново,
общ. Хисаря – наети по договор за наем от 05.10.2011 г. и 21.12.2011 г. и собствени
земеделски земи в с. Мирово, общ. Братя Даскалови - съгласно нотариален акт №
134/15.02.2010 г.
Между
страните не се формира спор, че кандидатът е регистриран с Уникален
регистрационен номер /УРН/ 522078 в ИСАК и е поел петгодишен ангажимент по
мярката. Кандидатът е подал заявка за първо компенсаторно плащане за кампания
2012г., въз основа на която - по данни от Държавен фонд „Земеделие”, са му
изплатени 1266,18 лв. Кандидатът е подал и заявления за подпомагане с УИН 16/180613/34692
за кампания 2013г., УИН 16/170614/47043 за кампания 2014г., по които не са
изплатени суми.
7. До кандидата е изпратено
Уведомително писмо изх. № 01-2600/3501/21.06.2019 г. от заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което му е съобщено че се открива
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане,
поради неспазване на поетия многогодишен ангажимент. Съобщението е получено от
адресата на 09.07.2019 г. В писмото е посочено, че при извършване на
административни проверки на основание чл.37, ал.2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители е установено, че за кампания 2015 г. кандидатът не е
подал заявление за подпомагане по мярка 211, с което не е спазил изискването на
чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008г. да бъде подавано заявление
за подпомагане с декларирани площи в съответния неблагоприятен район всяка
година след първото компенсаторно плащане. На кандидата е указано, че съгласно
чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11
от 03.04.2008г. са налице основания да бъде изключен от подпомагане по мярката
и задължен да възстанови получените до момента компенсаторни плащания до
третата година от мярката, определени в размер на 633,09 лева, представляващи
50 % от получената субсидия. Определен е 7 – дневен срок за доброволно
изпълнение на задължението, считано от
получаване на уведомителното писмо – сторено на 09.07.2019г.,
предоставен е и 7 – дневен срок за подаване на възражения и представяне на
доказателства.
8. На 14.11.2019 г. административният
орган е издал оспорения в настоящото производство АУПДВ
№ 02-160-2600/7993, със следния диспозитив: „Изключвам от подпомагане и издавам на „Аделаида груп”
ЕООД с ЕГН/ЕИК: *** и адрес: обл. Пловдив, общ.
Пловдив, гр. Пловдив, ул. *** акт за установяване на публично държавно вземане
в размер на 633,09 лв. (шестстотин тридесет и три лева и деветдесет стотинки),
представляващи 50 % от общо изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013
и 2014 на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.“ В
мотивите на акта е възприета изцяло фактическата обстановка, отразена в Уведомително
писмо изх. № 01-2600/3501/21.06.2019 г., и е посочено, че правните последици на
установените неспазвания на изискванията по мярка 211, уредени в чл.14 ал.1 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г., водят до това, че кандидатът „Аделаида груп“ ЕООД се изключва от подпомагане по мярка 211 и следва
да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която
е прекратил участието си в мярката. Общата платена сума по мярка 211 „Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, като сбор
от изплатеното финансово подпомагане по години, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, е в размер на 1 266,18 лв. и на основание
чл.14 ал.1 т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., бенефициентът следва да
възстанови 633,09 лв., което представлява 50% от получената субсидия по
мярката, тъй като е прекратил участието си по нея след третата година от поетия
ангажимент.
Актът
е издаден с правни основания: чл. 27, ал. 3 и 5 от ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и
9 от ДОПК и чл. 5, пар. 1 и 2 от Регламент (ЕС) №
65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането
на процедурите за контрол, както и на кръстосаното спазване по отношение на
подкрепата за развитие на селските райони мерки и чл. 80, пар.
1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне
на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно
кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и
контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители,
предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) №
1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за
подпомагане на лозаро-винарския сектор
9. С молба вх. №
9246 от 23.06.2020г. по описа на Административен съд – Пловдив процесуалният
представител на ответника удостоверява, че по отношение на „Аделаида груп“ ЕООД не е издаван акт за прекратяване на поетия
многогодишен ангажимент по мярка 211 със заявление УИН 16/310512/19565.
10. За удостоверяване компетентността на
ответника да издава административни актове от категорията на процесния, по
делото е представена заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. на изпълнителният
директор на ДФЗ, с която на зам. изпълнителния директор на ДФЗ са делегирани
следните правомощия: да издава и подписва писма за откриване на производства по
установяване на публични държавни вземания както и да издава и подписва АУПДВ
по всички схеми и мерки за директни плащания, посочени в чл.1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания; да издава и подписва писма за откриване на производства по
издаване на акт за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 211 „Плащания
на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, както и да
издава и подписва актове за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка
211„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“.
IV. За правото:
11. Според чл. 8 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани
за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания
на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -
2013 г. (приложима редакция към ДВ бр. 17 от
2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) заявления за подпомагане по мерките, посочени
в чл. 1, ал. 1 (сред които мярка 211), се подават съгласно изискванията на
Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от
19.02.2010 г.).
Съгласно
чл. 4, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 4 от Наредба № 5 от 2009
г. заявленията се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за
която се кандидатства за подпомагане. В случай че заявлението съдържа всички
задължителни данни за кандидатстване по най-малко една от описаните в чл. 1
схеми и мерки за подпомагане или има очертана площ, след обработка и контрол от
ДФЗ - РА, заявлението за подпомагане получава уникален идентификационен номер
(УИН).
Съгласно
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. след подаване на заявлението ДФЗ
- РА: 1) извършва административни проверки на документите, заявените данни и
посочените от кандидата факти; 2) извършва проверки на място на част от
подадените заявления; 3) одобрява или отказва частично или изцяло изплащането
на финансовата помощ след извършен анализ за установяване на фактическото
съответствие на данните от заявлението.
Нормата
на чл.4, ал. 1, т.2 и т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. поставя задължение
за кандидатите за подпомагане по мярка 211 да извършват земеделска дейност в
съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни
години от първото компенсаторно плащане, респ. да подават заявление за
подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка
година след първото компенсаторно плащане. Последица от неизпълнението на това задължение са посочени
в нормата на чл.14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. В сега
действащата редакция ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г. (ред. ДВ,
бр. 71 от 2013 г., в сила от 13.08.2013 г. е отм. с Решение № 4401 на ВАС на
РБ, ДВ бр. 13 от 2017 г.), разпоредбата на чл. 14, ал. 1, предвижда, че земеделски
стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия
петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките, както следва: 1) след първата година - 100
%; 2) след втората година - 75 %; 3) след третата година - 50 %; 4) след
четвъртата година - 25 %.
Нормата
на чл. 15 от Наредба № 11, предвижда че разпоредбите на чл. 14 не се прилагат,
ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на
получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства. Според ал. 2 случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи,
издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на
ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или
наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският
стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да
направи това.
По
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11 "Форсмажорни или изключителни
обстоятелства" са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от
стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет
ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на
стопанството.
12. Съгласно чл. 5, пар. 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от
27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедурите за
контрол, в
случай на извършване на недължимо плащане, бенефициерът
възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно параграф 2.
Същото правило е предвидено в чл. 80, пар. 1 и 2 от
Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г.
Според
чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК установяването на публичните
вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то
се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава
по реда за издаване на административен акт, предвиден в
Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния закон не е определен
органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от
ръководителя на съответната администрация.
Специалният
ЗПЗП не определя правила за установяване на публичните държавни вземания, нито
орган, който да е компетентен да издава актове с такова съдържание, поради
което съгласно чл. 166, ал. 2, предл. 2 от ДОПК,
изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е определил органа, който
да издава актове за установяване на публични държавни вземания. Видно от
приложената по делото заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., визираното
правомощие е делегирано на заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие"
- П. С. , длъжностното лице издало процесния акт.
13. При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният АУПДВ е издаден от материално
компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните
правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Актът
съдържа фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден. Органът
е посочил фактите, даващи основание за упражняване на делегираните правомощия,
като изложените фактически основания кореспондират с посочените правни норми и разпоредените правни последици. Спазени са изискванията по
чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на кандидата за образуваното
административно производство. Няма доказателства същият да е подал възражения в
административната фаза. Безспорно е, че кандидатът не е подал заявление за
подпомагане по мярката за кампания 2015
г. Това обстоятелство не се отрича, но пред съда са заявени претенции за настъпили
обективни и независещи от кандидата причини, които са го възпрепятствали да
изпълни ангажимента по мярката. Тези твърдения не са подкрепени с
доказателства. На първо място липсват данни кандидатът да е спазил изискването
на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11 и в указания срок да е уведомил ДФЗ - РА за
наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства, респ. да е представил съответни
доказателства. На следващо място заявеното обстоятелство – продажба на наетите
и декларирани за подпомагане имоти в с. Красново, не попада в приложното поле
на § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 11, тъй като не представлява експроприация –
конфискация или отчуждаване, на голяма част от стопанството. Отделно, дори
разпореждането с наетите имоти да се приравни на визираната от законодателя
правна фигура, не се доказва наличието и на втората кумулативна предпоставка –
кандидатът да не е могъл да предвиди възможността за разпореждане в деня, в
който е поет ангажиментът. Видно от
съдържанието на договорите за наем (л. 188, л. 190) кандидатът е уговорил
едногодишен срок на ползване на наетите имоти, при което е необосновано да се
приеме, че за него е създадено правно очакване същите да са в негово държане за
целия петгодишен срок на ангажимента.
Неоснователни
са и възраженията за необоснованост на административния акт поради
непосочването на точната дата на изплащане на първото компенсаторно плащане. В
случая задължението по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 11 е обвързано с факта на
самото плащане без да е поставен срок за изпълнение в зависимост от датата на
това действие. Заявлението за подпомагане се подава за всяка година от поетия
ангажимент. В случая административният орган с уведомлението за стартиране на
процедурата по издаване на АУПДВ е удостоверил факта, че по първото заявление
на кандидата от 2012 г. на кандидата е изплатена сумата от 1266,18 лв. В
предоставения срок за възражения кандидатът не е оспори посоченото
обстоятелство. Безспорно е също, че кандидатът е подал и заявления за
подпомагане за кампании 2013 г. и 2014 г., т.е. след първото компенсаторно
плащане е изпълнявал задължението по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 11. Във всяко от
подадените заявления кандидатът е удостоверил, че е запознат с условията по
мярката, за която кандидатства за подпомагане.
По
отношение материалната и процесуалната законосъобразност на издадения акт за
установяване на публично държавно вземане настоящият състав съобрази и
актуалната практика на Върховния административен съд, отразена в Решение № 7977
от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3510/2020 г., I
о., докладчик председателят Й. К. и Решение № 6615 от 3.06.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 3069/2020 г., I о., докладчик съдията Б. Ц.
, според която обективирането в текста на един
документ на повече от едно волеизявления не е порок на формата на индивидуалния
административен акт и не е основание за унищожаемост
или незаконосъобразност. Нито от чл. 21, ал. 1 АПК, нито от 59, ал. 2, т. 4 от
кодекса следва ограничение за броя на разпоредените
права или задължения.
В
случая административният орган е инкорпорирал в АУПДВ и волеизявление за
изключване на кандидата от подпомагане по мярката. Това правомощие е в
изпълнение на правилото на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 (в актуалната му
редакция след ДВ бр. 13 от 2017 г.) и е основано на фактическите обстоятелства,
за които кандидатът е уведомен с писмо изх. № 01-2600/3501/21.06.2019 г. от
заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”. С това
уведомително писмо са очертани обективните и субективните предели на
производството, включително констатациите на административния орган към момента
на образуването на производството, посочен е възможният резултат от
производството – изключване от подпомагане и определяне на сума за
възстановяване в размер на 633,09 лева, съставляваща 50% от заплатената до този
момент субсидия, както и фактическите и правните основания на търсената правна
промяна. На кандидата е била предоставена възможност да подаде възражения и
доказателства, с които да се брани срещу двете указани последици. Респективно
за органа е възникнало и задължението да извърши преценка за наличието на
предпоставките за изключване от подпомагане, респ. приложимостта на
изключенията по чл. 15 от Наредба № 11. Възражения от кандидата не са подадени,
което обстоятелство оправдава и липсата на мотиви в АУПДВ относно наличието или
липсата на форсмажорни обстоятелства. Целената от административния орган правна
промяна съответства по съдържание на разпоредената с
АУПДВ. Един и същи фактически състав – неспазване на задължението по чл. 4, ал.
3 от Наредба № 11, поражда правомощието за органа да разпореди изключване на
кандидата от подпомагане по марката и да бъде задължен да възстанови получените
до момента субсидии в зависимост от годината, в която e прекратил участието си
в мярката. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 (в действащата
редакция ДВ, бр. 17 от 2011 г., в сила от 1.03.2011 г.) не разграничава две
отделни фази на производството – прекратяване на поетия ангажимент и
установяване на публичното вземане, нито поставя изрично изискване преди
установяване на публичното вземане по основание и размер да е налице влязъл в
сила административен акт за изключване на кандидата от подпомагане.
Неблагоприятната последица за кандидата – възстановяване на получените до
момента компенсаторни плащания, е
нормативно предвидена и нейното прилагане е обвързано с проявлението на
обективен юридически факт – неспазване на поетия многогодишен ангажимент, в
случая под формата на бездействие, при императивно поставено от закона
задължение за предприемане на правно действие -
подаване на заявления за подпомагане от кандидата за всяка от кампаниите
в срока на ангажимента. При определяне размера на публичното вземане е спазена и
диференциацията по чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 и законосъобразно
задължението на кандидата е определено като 50 % от изплатената му до третата
година включително сума. Не се установява и нарушение на принципа за
съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с административния акт не се
цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за
изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.
14. Мотивиран от
горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, правилен и законосъобразен, поради което
подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. За разноските
15. Предвид изхода на делото на ответника следва
да се присъдят сторените съдебни разноски. По реда на чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /ДВ,
бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Аделаида груп” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. ***, представлявано от С. М. С. – управител, чрез адв. Т.Д., срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане № 02-160-2600/7993/14.11.2019 г., издаден от заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие” – гр. София.
ОСЪЖДА „Аделаида груп” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. ***, представлявано от С. М. С. – управител, да заплати на Държавен фонд „Земеделие” –
гр. София, сумата от 100 (сто) лева представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: