О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№226 22.06.2020г., гр. П..
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в
закрито заседание на двадесет и втори
юни две хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев
в.ч.гр.дело №309 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 121 от ГПК.
Делото е образувано по жалба на
Национален осигурителен институт- Териториално поделение на НОИ- П.., против
определение №453/17.02.2020г., постановено по гр.д.№4014/2019г. по описа на РС-
П.., с което съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност
на РС- С..
В жалбата се твърди, че
определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ТП на НОИ- П.., е
потребител на електрическа енергия по см. на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ и в случая
била приложима хипотезата на чл.113 от ГПК, според която потребителя има право
да предяви иска по своя постоянен или настоящ адрес.
В този смисъл се излагат
съображения.
Моли се, въззивният съд да отмени
обжалваното определение, като се да определи РС- П.. за местно компетентен да
разгледа предявения иск.
Писмен отговор от ответната
страна „М.Е.“ АД, гр.С., в законоустановения срок не е постъпил.
Окръжният съд, вземайки предвид изложените доводи в частната жалба и като
извърши проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане, намери за
установено следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от
Национален осигурителен институт, със седалище и адрес на управление-
гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, Булстат:*********, представляван от Управителя на
НОИ, чрез ТП на НОИ – П.., срещу „М.Е.“АД,
ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- гр. С., бул. „Б..“ №118,
чрез В.А.С.-***.
Твърди се в същата, че на
основание чл.112 от Закона за обществените поръчки са сключени договори между страните в производството, с предмет
„доставка на нетна активна електрическа енергия“. В този смисъл са изложени
съображения.
Искането е, съдът да признае за
установено между страните, че Национален осигурителен институт не дължи на
ответното дружество „М.Е.“ АД, сумата в общ размер на 1498.27лв. за доставена и
потребена от Териториално поделение на
НОИ- гр.П.. електрическа енергия по договор №1005-12-19 от 20.09.2017г. и
договор №1005-12-20 от 20.09.2017г. по посочени в исковата молба фактури.
След постъпване на исковата
молба, препис от същата, ведно с приложенията са изпратени на ответника, за
писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.
С постъпилия писмен отговор е
направено възражение за местна неподсъдност на делото на РС- П.. от страна на „М.Е.“
АД, тъй като седалището на ответника е в гр.С..
Видно от обжалваното Определение
№453/17.02.2020г. се установява, че от страна на първоинстанционния съд е
уважено направеното възражение за местна неподсъдност на делото, като е
прекратил производството пред себе си и е изпратил същото на РС- С.. В мотивите
е посочено, че съдът не следва служебно да прилага изборната подсъдност, а
трябва делото да се прекрати и да се изпрати на СРС по реда на общата
подсъдност, след като има възражение в този смисъл от ответника.
При тези данни от правна страна,
настоящата инстанция приема следното:
Подадената частна жалба се
явява процесуално допустима, а по съществото си е основателна.
В настоящият казус, въззивната
инстанция не приема, доводите на районния съд, които са му дали основание за
извод да прекрати производството пред него и да изпрати делото по подсъдност но
Софийски районен съд.
Съгласно разпоредбата на чл.113
от ГПК /в сила от 07.08.2018г./, исковете на и срещу потребители се предявяват
пред съда, в чиито район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса
на настоящ адрес- по постоянния, а съгласно чл.119, ал.3 от ГПК, възражение за
местна неподсъдност на делото по чл.113 от ГПК, може да се повдига и служебно
от съда, до приключване на първото по делото заседание. Следователно е налице
промяна относно местната подсъдност на исковете на и срещу потребители,
доколкото след изменението на горепосочените процесуални норми същата вече не е
изборна и съдът следи служебно за спазването.
В случая, въззивният съд
приема, че е приложима разпоредбата на чл.113 от ГПК в новата редакция,
въвеждаща специален ред относно местната подсъдност, когато ищец е потребител.
Законодателят не е дал единно определение за понятието „потребител“, като
според дефиницията му в различни нормативни актове, в него се включват различен
кръг от субекти на правото.
По смисъла на Закона за защита
на потребителите- §13, т.1 от ДР потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност т.е. по смисъла на ЗЗП, качеството на потребител може да
има само физическо лице. Друго схващане за качеството потребител е залегнало в
разпоредбата на §1, т.41б от ДР на ЗЕ, приложимо и в настоящия случай /с оглед
изложените в исковата молба фактически твърдения/, според която „потребител на
енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ и/или е
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяване с енергия или
природен газ“.
В §1, т.27г от ДР на ЗЕ, се съдържа
дефиницията на понятието „краен клиент“ и това е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, като същия може да
бъде, както физическо така и юридическо лице т.е. ЗЕ не прави разграничение
между физическо и юридическо лице при определяне на качеството „потребител“,
нито обвързва това качество с извършването на търговска или професионална
дейност на ползващия услугата.
Съгласно трайно установената
практика на ВКС, обективирана в Определение №72/08.03.2013г. по ч.т.д.
№1143/2013г. на ІІт.о. на ВКС; Определение №607/23.11.2015г. по ч.т.д.
№2314/2015г. на Іт.о. на ВКС и др., приложението на разпоредбата на чл.113 от ГПК не е предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата
уредени в ЗЗП, но намира и приложение за „всички спорове между потребители и
доставчици на услуги.“.
Действително, няма основание да
се игнорира, че исковата молба в нейната титулна част е в смисъл, че тя е
подадена от Национален осигурителен институт, представляван от Управителя на
НОИ, чрез В.А.С.- Главен юрисконсулт в ТП на НОИ- П.. и това не е прецизно. Независимо
от тази си констатация, на практика, с оглед обстоятелствата изложени в
исковата молба, така и в неговия петитум, става ясно, че реално страна в
процеса е Националния осигурителен институт, чрез съответното Териториално
поделение- П.., който има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла
на §1, т. 41б от ДР на ЗЕ и местната подсъдност по така предявения от него иск
в защита на правата му е уредена в разпоредбата на чл.113 от ГПК, установяваща
специална местна подсъдност, поради което общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК, респ. чл.108, ал. 1, изр. 1 от ГПК се дерогира. В този аспект следва да се
посочи, че съгласно чл.9, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на
НОИ се състои от централно управление и териториални поделения.
При тези данни, следва да се
приеме, че седалището на ищецът- Национален осигурителен институт- Териториално
поделение на НОИ- П.. в настоящия казус, на практика се явява в гр.П.., ул.“Е.Й.“
№15А и предявеният от него иск следва да се разгледа от РС- П...
Предвид всичко изложено по -
горе, обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото
пред РС- П.. и е изпратено по подсъдност на РС- С., като неправилно следва да
бъде отменено, а делото да се върне на РС- П.., за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
По изложените съображения,
Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№453/17.02.2020г., постановено по гр.д.№4014/2019г. по описа на РС- П.., с
което съдът на основание чл.119, ал.3, във вр. с чл.118, ал.2 от ГПК, е
прекратил производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност
на СРС.
ВРЪЩА делото на РС- П..,
на същия състав, за разглеждане на предявения иск.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.