Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 26.06.2013 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр.Варна,
Второ отделение, ХХIХ състав в публично заседание на единадесети юни две хиляди
и тринадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря Г.Б. като разгледа докладваното
административно дело №4021 по описа
за 2012 г. на Административен съд –
гр.Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.54,
ал.2 от ЗКИР.
Образувано е по жалба на Н.Щ.Н. ЕГН
*********, срещу Заповед № КД-14-03-2229/29.08.2012 г. на началника на
СГКК-гр.Варна, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастрални
регистри /КККР/, представляващо вписване в кадастралните регистри за самостоятелен
обект с сграда /СОС/ с идентификатор 10135.2553.50.1.114 като собственик П.Н.Д.
съгласно документ н.а. №149 от 24.04.1977, том 21, рег. № 5247, дело 5779 и е
разпоредено в кадастралния регистър за СОС с идентификатор 10135.2553.1.114 да
се заличи Н.Щ.Н., вписан с документ за собственост н.а. № 167, том LXXІІ, рег. 17633, дело 19382 от
20.11.1997 г.
Жалбоподателят сочи, че с договор
за дарение, сключен на 20.11.1997 г. с нот. акт № 167/1997 г. имотът е бил
дарен от П.Н.Д. на Н.Щ.Н.. Извода на административния орган, че П.Н.Д. следва
да се впише като собственик на имот 10135.2553.50.1.144 е необоснован.
Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед.
Ответникът - Началник на СГКК –
гр.Варна, оспорва жалбата, претендира присъждане на сторени разноски в
производството, за което е представен списък – л.43.
Заинтересована страна – П.Н.Д.,
редовно призована не е взела участие в проведено открито съдебно заседание и не
е изразила становище по спора.
Административният съд, след като се запозна с твърденията, изложени в
жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при
спазване разпоредбата на чл. 168 от АПК, прие за установено следното:
Със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ за територията на административен район „Приморски” /без територията
на КК „Златни пясъци, приморски парк „Салтанат” и морска градина „Горчивата
чешма”/. Същата е обнародвана в ДВ бр.100/21.11.2008 г.
Видно от Схема № 28762/02.11.2012
г. на СОС издадена от началник на СГКК- Варна /л.25/ с ид. №
10135.2553.50.1.114/, като собственик на СОС – жилище, апартамент с ид. №
10135.2553.50.1.114 е записан Н.Щ.Н., съобразно н.а. № 167, том LXXІІ, рег. 17633, дело 19382 от
20.11.1997 г., адреса на имота е гр.Варна, ул. Карамфил, бл.15, вх.В, ет.8,
ап.114.
С Решение №1036/29.07.2011 г.
постановено по гр. д. №2402/2010 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в
законна сила на 05.07.2012 г. и вписано в книгите по вписванията на 03.08.2012
г. е отменен договор за дарение сключен на 20.11.1997 г. между П.Н.Д. с ЕГН **********,
в качеството на дарител и Н.Щ. Н. ЕГН **********, в качеството на надарен на
недвижим имот, представляващ апартамент 114, находящ се в гр.Варна, ул.
Карамфил бл.15, вх.В, ет.8, обективиран в н.а. № 167, том LXXІІ, рег. 17633, дело 19382, том
204 209, по иска на П.Н.Д., на основание чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД.
От П.Н.Д. е депозирано заявление
вх.№ 94-22491/14.08.2012 г. до СГКК – Варна, с искане за изменение на КККР
относно имот с ид. 10135.2553.50.1.114. По искане на СГКК е представен и н.а.
№149, том ХХІ, дело № 5779/97 г. от 24.04.1997 г., съгласно който П.Н.Д. е придобила,
чрез покупко – продажба ап.114, в гр.Варна ул. Карамфил, бл.15, вх.В, ет.8.
Съставен е Акт № 804/29.08.2012 г.
за непълноти и грешки в СОС 10135.2553.50.1.114 от старши експерт при СГКК –
Варна, който е подписан от съставителя и процесуален представител на П.Н.Д..
Последвало е издаване на
оспорената заповед.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на
производството: Образувано е срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Заповедта е съобщена
на 10.09.2012 г. – л.23, жалбата е депозирана на 20.09.2012 г., т.е. в
установения срок по чл.149, ал.1 от АПК от лице с правен интерес от оспорването
предвид това, че с оспорения административен акт се засяга имот относно, който
жалбоподателя е бил записан, като собственик. Със спора е сезиран родово и
местно компетентният съд, съгласно чл.54, ал.2 от ЗКИР. Кумулативното наличие
на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за
допустимост на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със Заповед № РД-13-59/16.03.2012
г. изпълнителния директор на АГКК е делегирал правомощията си по чл.54, ал.1 от ЗКИР на началниците на СГКК. Оспорената Заповед № КД-14-03-2229/29.08.2012 г. е
издадена от началника на СГКК-Варна, в качеството му на материално компетентен
орган, съгласно делегираните му на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР правомощия от
изпълнителния директор на АГКК.
Административното производство е
инициирано по заявление на П.Н.Д. вх.№94-22491/14.08.2012 г. като е поискано
изменение на кадастралните данни в КРНИ, съобразно приложено, влязло в сила съдебно
решение.
Към момента на предявяване на
молбата по чл. 58, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри на
МРРБ като собственик на имот с ид. № 10135.2553.50.1.114 е записан Н.Щ.Н.,
поради което същият е заинтересувано
лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР ЗКИР в инициираното производство по чл. 54,
ал. 1 ЗКИР.
Жалбоподателят не е представил
доказателства за внесен депозит, в предоставения срок за изготвяне на назначена
от съда съдебно – техническа експертиза, поради което същата е заличена и съдът
приема, че жалбоподателят не оспорва, че имота, който е придобил чрез дарение –
н.а. № 167/1997 г. е с ид. №10135.2553.50.1.114 и че имот описан в н.а. № 149,
том ХХІ, дело № 5779/1997 г. от 24.04.1997 г. е идентичен с имот с ид.
№10135.2553.50.1.114.
Естеството
на поисканото изменение е производство по реда на чл. 53, чл. 1, т. 1 ЗКИР – за
поправка на непълноти или грешки в кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съгласно
определението на § 1, т. 10 от Наредба № 3 от
28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри "непълноти или грешки" по
смисъла на чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР
са несъответствията в данните за недвижимите имоти, които са съществували към
момента на одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри,
съответно в одобрения кадастрален план, спрямо действителното им състояние.
Хипотезата
на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР /изменение на КККР, когато са
одобрени при нарушение на закона/ е неотносима към настоящия казус, тъй като,
за да е приложима посочената разпоредба следва да са налице нарушения на
процесуалния и на материалния закон при одобряването на кадастралната карта и
регистър, изразяващи се в съществени нарушения на процедурата и действията на
длъжностни лица със съответна компетентност, на материалноправни норми,
изразяващи се в игнориране или несъобразяване със субективните права на
отделните субекти на административното правоотношение. Не е направено и искане
за нанасяне на допълнителни кадастрални данни по реда на чл.34, ал.1 от ЗКИР,
поради котето и хипотезата на чл.53, ал.1, т.3 е неприложима в случая.
След като изменението на КККР е по реда на
чл. 53, чл. 1, т. 1 ЗКИР, съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, непълнотите и
грешките се установяват с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и
пряко заинтересуваните собственици. Уредбата е детайлизирана в чл. 62 от
Наредба № 3/28.04.2005 г. на МРРБ като според чл. 62, ал. 3 при неподписване на
акта от заинтересувано лице обстоятелството се отбелязва от съставителя и
службата по кадастъра издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката.
Изключението от въведеното изискване е предвидено с чл. 62, ал. 5 от наредбата,
като акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица
при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии
от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Нормата на чл. 62,
ал.5, пр.2 от Наредба №3/2005 г. противоречи на чл.53, ал.2 от ЗКИР и не следва
да се прилага съобразно чл.15, ал.3 от ЗНА.
Нормата на чл.62, ал.5, пр.1 от
Наредба №3/2005 г. на МРРБ е приложима в случая, поради това, че е налице
влязло в сила съдебно решение, с което е отменено дарение, по силата на което Н.Щ.Д.
е бил собственик на СОС с № ид. №10135.2553.50.1.114. Решение № 1036/29.07.2011
г. по гр. д. № 2402/2010 г. по описа на Окръжен съд – Варна е влязло в сила на
05.07.2012 г. и е вписано по реда на чл.112, б.”а” от Закон за собствеността в Служба
по вписванията – Варна на 03.08.2012 г., том ІХ, № 54, вх. регистър 16260, н.д.
2919. В решението жалбоподателят е записан с фамилно име Н. и ЕГН **********.
Предвид посочване на ЕГН и съвпадение на лично и бащино име, съдът приема, че
имената Н.Щ. Н. и Н.Щ.Н. са на едно и също лице, както е приел и
административния орган. Посоченото съдебно решение, обвързва жалбоподателя и заинтересуваната
страна със сила на присъдено нещо. Законосъобразно ответника не е предоставил акт
за непълноти и грешки от СГКК- Варна за подписване от жалбоподателя по арг. на
чл.62, ал.5, пр.1 от Наредба №3/3005 г. на МРРБ. Влязлото в сила съдебно
решение, е задължително за страните и административния орган и замества
съгласието на участниците в производството по чл.53, ал.3 от ЗКИР. След като е
налице отменен договор за дарение, който е бил обективиран в н.а. №167/1997 г. следва,
че същият няма действие и доводът на жалбоподателя, че се легитимира като
собственик на основание на сключен договор за дарение от 20.11.1997 г. с н.а.
№167/1997 г. е неоснователен. След отмяната на дарението се възстановява
положението преди това, а именно като собственик на имота се легитимира П.Н.Д.
съобразно н.а. № 149, том ХХІ, дело 5779/1997 г. от 24.04.1997 г. На основание
чл.25, ал.1, т.4 от Наредба №3/2005 г. на МРРБ законосъобразно същата е
записана като собственик на имот /СОС/ с ид. № 10135.2553.50.1.114.
За
започналото административно производство жалбоподателят не е бил уведомен по
реда на чл.26, ал.1 от АПК. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено,
защото в конкретния случай дори и да беше извършено действието по уведомяване,
не би довело до друг правен резултат. В този смисъл правата на жалбоподателя не
са били нарушени, включително и правото му на защита.
В оспорената заповед са изложени
фактически основания за издаване на административния акт, в пълнота даващи
възможност на жалбоподателя да установи срещу какви факти следва да се защитава,
а именно, изменението на КККР се извършва с оглед, решение на съд вписвано в
Служба по вписванията, с което се отменя договор за дарение сключен на
20.11.1997 г. Посочено е, че заповедта се издава на основание, чл.62, ал.5 от
Наредба №3/2005 г., а заявлението от П.Н.Д. е определено като подадено на
основание чл. 58, ал.3 и 5 и чл.59, ал.1 от Наредба №3/28.04.2005 г. В този
смисъл административния акт съдържа и правилните правни основания за издаването
и. Заповедта е издадена при спазване изискването на чл. 59, ал.1, т.4 от АПК.
Заповедта е постановена при
правилно приложение на материалния закон и процесуалните правила, не е налице
превратно упражнява на правомощията, поради което същата е законосъобразна и не
са налице основания за отмяната и.
На основание чл.143, ал.4 от АПК
претенцията от страна на ответника за присъждане на минималното възнаграждение
за един адвокат е основателна. Видно от Договор за правна защита и съдействие
сключен на 04.12.2012 г. между АГКК- София, чрез началника на СГКК – Варна и
адв. Г. А. е договорено и платено възнаграждение в размер на 150 лева. От адв. А.
е извършено процесуално представителство в о.с.з. на 04.12.2012 г., 18.12.2013
г. 08.01.2013 г. и 05.02.2013 г., поради което изразходваната сума за
адвокатски хонорар следва да се присъди на АГКК, към която е административния
орган издал обжалвания административен акт, по арг. на чл.2, ал.2 от Устройствен
правилник на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Воден от горното и на основание чл.172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр.Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.Щ.Н. ЕГН ********** срещу Заповед № КД-14-03-2229/29.08.2012 г. на
началника на СГКК-гр.Варна.
ОСЪЖДА Н.Щ.Н.
ЕГН ********** да заплати в полза на Агенция по геодезия картография и
кадастър, сумата от 150,00 лева /сто и петдесет лева/, представляваща
възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: