Р Е Ш Е Н
И Е
05.06.2020
год.
Номер . . . . . . . .
. . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На
21 (двадесет и първи) май Година 2020
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна
Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 792 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба ищецът К.С.Д.
твърди, че е длъжник по изп.д. № 20189310411551 по описа на ЧСИ Р.Р.,
образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.12.2009 г., изд. по ч.гр.д. № 494/2009
г. по описа на ВПРС, издаден в полза на ответника „Р.л.Б.” ЕООД гр. София. Сочи,
че първоначално било образувано друго изпълнително дело - № 20108770400014 по
описа на ЧСИ А.Т., последното изпълнително действие по което било извършено на 30.09.2010
г. Производството по това дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК. Счита, че поради неизвършване на действия по принудително изпълнение,
вземането на ищеца е погасено на 30.09.2015 година. Моли съда да постанови
решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сума в размер на 3052,13 евро, включваща главница, лихви и разноски,
за които вземания е издаден изпълнителен лист от 29.12.2009 г. по ч.гр.д. №
494/2009 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав по реда на чл. 410 от ГПК
и въз основа на него е образувано изп.д. № 20189310411551 на
ЧСИ Р. Р. – рег. № 931 на КЧСИ с район на действие – Окръжен съд - Шумен, поради погасяване на вземанията по давност, както и да му бъдат присъдени
деловодни разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор
на исковата молба. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. При
изложената в исковата молба фактическа обстановка, оспорва правните изводи на
ищцовата страна. Счита, че не е изтекла предвидената в закона петгодишна
погасителна давност, тъй като били извършвани редица действия по принудително
изпълнение, прекъсващи давността. Моли претенцията да бъде отхвърлена като
неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения
изпълнителен лист от 29.12.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 494/2009 г. по описа
на ВПРС е, че „Д.“*** и К.С.Д. били осъдени да заплатят солидарно на „Р.л.Б.“ ЕООД
гр. София сумата 3052,13 евро за неизпълнение на задължение по договор за
финансов лизинг от 21.07.2009 г., както и сумата 519,38 лв. – разноски по
делото. Върху изпълнителния лист е отбелязано, че 30.09.2010 г. частният
съдебен изпълнител изплатил на кредитора събрана от него сума от длъжника. Съдът
констатира от приложеното копие на решение № 101/17.10.2016 г. по т.д. №
646/2014 г. по описа на ШОС, че било постановено заличаването на „Д.“ ЕООД гр.
В. Преслав. По делото е приложено копие на изп.д. № 20189310411551 по описа на ЧСИ Р.Р. рег. № 931 на КЧСИ, че същото било
образувано на 30.05.2018 г. въз основа на молба от ответното дружество срещу длъжника
и представения от него изпълнителен лист по дело № 494/2009 г. по описа на ВПРС.
Видно от удостоверение изх. № 697/17.01.2019 г., изд. от ЧСИ Р.Р. рег. № 931 на
КЧСИ е, че посоченото по-горе дело е образувано след прекратяване на изп.д. №
20189310401749, преобразувано от изп.д. № 20108770400014 на ЧСИ А.Т.. Отразено
е, че последното изпълнително действие по това дело е публична продан за
периода 08.12.2014 г. – 08.01.2015 г., на недвижими имоти – търговски обект и и
жилище на втория етаж, ведно с дворно място, представляващо УПИ ХI-794 в кв. 64 по плана на гр. В. Преслав. В
удостоверението са описани извършените изпълнителни действия през периода
2014-2015 г., като делото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 на
23.04.2018 година.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът предявява отрицателен
установителен иск, като твърди, че в полза на ответника не съществува право да получи
сума в размер на 3052,13 евро
представляваща присъдени главница, лихви и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 29.12.2009
г. по ч.гр.д. № 494/2009 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав въз основа
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1000/23.12.2009
г. и въз основа на него е образувано изп.д. №
20189310411551 на ЧСИ Р. Р. – рег. № 931 на КЧСИ, като погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2
от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията му
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Безспорно, такъв факт е правопогасяващия такъв – изтичане на предвиден в закона
срок.
Установи се по делото, а и
не се спори между страните, че „Р.л.Б.“ ЕООД гр. София се снабдило с
изпълнителен лист срещу ищеца и още един длъжник-търговец, въз основа на
издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Вземанията на
дружеството се основавали на неизпълнени задължения по договор за финансов
лизинг.
Доказа се, че през 2010 г. въз основа описания
изпълнителен лист, било образувано изп.д. № 14/2010 г. по описа на ЧСИ А.Т.
рег. № 877 на КЧСИ. Същото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 23.04.2018 г. Въз основа на процесния изпълнителен лист, през 2018 г.
било образувано 20189310411551 на ЧСИ Р. Р., по което били
предприети редица процесуални действия. Спорно е между страните дали след
30.09.2010 г. по прекратеното изпълнително дело са извършвани действия по
принудително изпълнение, тъй като
от прекъсване на давността по чл. 116, б. „в” от ЗЗД, с предприемане на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, срокът на
новата давност съобразно нормата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД съвпада с давностния
срок за погасяване на вземането, предмет на производството. В случая, от
представеното удостоверение, изд. от ЧСИ Р.Р. се установява, че по прекратеното
изпълнително дело, в периода 2014-2015 г. били извършени действия по
принудително изпълнение – опис на недвижими имоти и публична продан на същите,
като последната удостоверена дата е 08.01.2015 г. Именно от датата на
последното изпълнително действие, прекъсващо давността, започва да тече нова
такава, която в случая е петгодишна. Тоест, след 30.09.2010 г. са извършвани
изпълнителни действия, а от 08.01.2015 г. е започнала да тече петгодишна
давност относно вземанията на ответника от ищеца, която би изтекла на
08.01.2020 г., ако не бяха предприети нови изпълнителни действия по
образуваното от ЧСИ Р. Р. дело. В тази връзка, неоснователно се явява
становището на ищеца, че тези действия били предприети само срещу другия
длъжник – „Д.“ ЕООД (който впоследствие бил заличен като търговец), тъй като се
доказа, че публичната продан имала за предмет и имот, собственост на К.Д. като
физическо лице. Съобразно горното, съдът намира, че вземанията на „Р.л.Б.“ ЕООД
срещу К.С.Д. по изпълнителния лист (за главница, лихви и разноски) не са
погасени по давност, поради което са дължими от последния.
Предвид гореизложеното,
съдът счита, че претенцията е неоснователна, поради което предявения от К.Д.
иск за признаване за установено, че не дължи, поради погасяване по давност, на
ответното дружество сума в размер на сума в размер на 3052,13 евро
представляваща присъдени главница, лихви и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 29.12.2009
г. по ч.гр.д. № 494/2009 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав въз основа
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
1000/23.12.2009 г. и въз основа на него е образувано изп.д.
№ 20189310411551 на ЧСИ Р. Р. – рег. № 931 на КЧСИ, следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.С.Д. с ЕГН **********,***,
със съдебен адресат – адв. Р.С. *** срещу „Р.Л.Б.”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище: гр. София, адрес на управление:***, представлявано по закон от В.К.К.и Н. И.Х., иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено между страните, че К.С.Д. не дължи на „Р.л.Б.” ЕООД сума в
размер на 3052,13 лв. (три
хиляди и петдесет и две евро и 13 евроцента), представляваща
присъдени главница, лихви и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен
лист 29.12.2009
г. по ч.гр.д. № 494/2009 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав въз основа
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК №
1000/23.12.2009 г. и въз основа на него е образувано изп.д.
№ 20189310411551 на ЧСИ Р. Р. – рег. № 931 на КЧСИ, като погасена по давност, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: