Определение по дело №713/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 471
Дата: 20 март 2017 г. (в сила от 13 април 2017 г.)
Съдия: Красимира Димитрова Ванчева
Дело: 20155300900713
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 471

 

гр.Пловдив,20.03.2017 г.

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

.като разгледа докладваното от съдията търг. дело №713/2015 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по иск на „Райфайзенбанк /България/“ЕАД с ЕИК *********,предявен на основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК срещу ответницата-едноличен търговец А.Б. с фирма ЕТ „АДИ-77-А.Б.“ с ЕИК *********.С този иск е поискано да се признае за установено по отношение на ответницата-едноличен търговец съществуването на вземанията на банката,за които е издадена заповед №7933/19.08.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по  ч.гр.д.№ 12579/2014 г. на ПРС, ГК, ІІІ-ти състав, които вземания произтичат от договор за овърдрафт от 31.10.2007 г., изменен и допълнен с изброените в исковата молба анекси, и са следните: просрочена главница в размер на 471 000 лв. и законна лихва върху главницата, считано от 18.08.2014 г. до погасяването й.

Делото към настоящия момент е във фазата по събиране на доказателства и е насрочено за 11.04.2017 г.,но с писмо вх.№8609 от 20.03.2017 г. на РС-Пловдив е изпратена в оригинал молба на ответницата-едноличен търговец с вх.№ 14664/14.03.2017 г.,подадена по ч.гр.д.№12579/2014 г. по описа на РС-Пловдив,III-ти с-в,приложено към настоящото дело,в която е направено изявление от ответницата,че оттегля възражението си срещу издадената по същото дело заповед за незабавно изпълнение №7933 от 19.08.2014 г. по чл.417 от ГПК и прави в тази връзка искане за прекратяване на настоящото търговско дело,образувано въз основа на предявения от банката-ищец установителен иск по чл.422 от ГПК.Такова искане междувпрочем е заявено от ответницата чрез пълномощника й адв. М. и в съдебното заседание на 14.03.2017 г.,а пълномощникът на ищеца-адв.Х. е потвърдила входирането в районния съд на молбата на ответната страна за оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК.

При горните обстоятелства,предвид заявеното от ответницата-едноличен търговец оттегляне на подаденото от нея възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 19.08.2014 г.,по която същата ответница има качеството на длъжник,съдът счита,че производството по настоящото дело подлежи на прекратяване.Това е така,защото с  оттеглянето на възражението процесният установителен иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК се явява вече недопустим.За допустимостта на същия е необходимо наличието на подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК,оспорващо вземането по заповедта за изпълнение,а щом като в случая то е оттеглено,то от това следва,че на основание чл.416 от ГПК заповедта за изпълнение е стабилизирала действието си и е влязла в сила.Дефакто поради оттегляне на възражението вече не е налице спор относно вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение и с това е отпаднал правния интерес на кредитора по същата заповед от установяването по исков ред на вземането по нея.Самото оттегляне на възражението е възможно да бъде извършено във всеки момент от развитие на исковото производство по чл.422 от ГПК и съдът е длъжен да го съобрази,тъй като оттеглянето  рефлектира върху допустимостта на иска,за която исковият съд служебно следи.По тези съображения процесният установителен иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК се явява недопустим и образуваното въз основа на него производство по настоящото дело следва да бъде прекратено.

            Мотивиран от гореизложеното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№713/2015 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ХVIII-ти състав поради недопустимост на иска по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,въз основа на който е образувано делото.

            Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :