РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. София, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен И.
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камен И. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211000600155 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. НПК, като е образувано по въззивна жалба
вх. №77168/12.06.2019 година, подадена от подсъдимия Д. Р. И., с установена по делото
самоличност, ЕГН ********** чрез защитниците му адв.М. М. от САК и а.К. от САК,
двамата с посочени съдебни адреси, против присъда от 30.05.2019 година на Софийски
градски съд, постановена по нохд №258/2017 година по описа на съда.
С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Д. Р. И., роден на ********
година в гр.***, живущ в гр.***, ж.к.„***“, ул.„**“ №*, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, осъждан, ЕГН ********** за виновен в това, че в гр.***, на
16.10.2008 година и на 04.05.2009 година открил и до 07.05.2009 година поддържал сметки
във финансови институции - сметка IBAN *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-
България“АД и по сметка IBAN ********* в щатски долари в „Първа инвестиционна банка“
АД, двете под име на К. Г. К., като лицето не е дало своето съгласие за това, и е извършвал
повече от два пъти (девет пъти) финансови операции с имущество на обща стойност 112 875
щатски долари с левова равностойност 167 324,18 лева, за което е предполагал, че е
придобито чрез престъпление по чл.249 НК - престъпно ползване на данни от чужди
платежни инструменти, като престъплението, чрез което е придобито имуществото не
попада под наказателната юрисдикция на Република България, както следва:
1. На 16.10.2008 година внесъл 11 100 щатски долари с левова равностойност
1
16 072,91 лева в сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“ АД под
името К. Г. К.,
2. На 16.10.2008 година наредил превод в размер на 11 000 щатски долари с левова
равностойност 15 928,11 лева по сметка №********** в банка „ВТБ24“ на името на В. Л. Б.
и Р. В. Б. от гр.Иркутск, Руска Федерация,
3. На 02.12.2008 година изтеглил 14 975 щатски долари с левова равностойност
23 067,34 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под
името К. Г. К.,
4. На 03.12.2008 година изтеглил 14 800 щатски долари с левова равностойност
22 931,42 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под
името К. Г. К.,
5. На 11.12.2008 година изтеглил 14 900 щатски долари с левова равностойност
22 052,15 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под
името К. Г. К.,
6. На 17.12.2008 година изтеглил 14 200 щатски долари с левова равностойност
19 754,47 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под
името К. Г. К.,
7. На 19.12.2008 година изтеглил 14 800 щатски долари с левова равностойност
21 144,17 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под
името К. Г. К.,
8. На 18.02.2009 година изтеглил 15 100 щатски долари с левова равностойност
23 446,37 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под
името К. Г. К. и
9. На 07.05.2009 година направил опит да изтегли 2 000 щатски долари с левова
равностойност 2 927,24 лева от сметка ********** в щатски долари в „Първа
инвестиционна банка“АД под името К. Г. К., като опитът останал недовършен, поради
независещи от волята на дееца причини, поради което за престъпление по чл.253, ал.3, т.2 и
т.4 вр. ал.1 вр. ал.7 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“
за срок от 11 (единадесет) месеца, а на основание чл.55, ал.3 НК не е наложил по-лекото
наказание „глоба“ в размер от 5 000 лева до 20 000 лева, което законът предвижда, наред с
наказанието „лишаване от свобода“.
С присъдата си съдът на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, считано от влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.25, ал.1 НК вр. чл.23, ал.1 НК съдът е определил общо наказание на
подсъдимия Д. Р. И. измежду това, определено му по настоящето дело с това, определено му
по нохд №2855/2010 година по описа на СРС, като е определил общо наказание от 11 месеца
„лишаване от свобода“, а на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на
2
определеното общо наказание за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.253, ал.6 вр. ал.3 вр. ал.1 и ал.7 НК съдът е присъдил в полза на
държавата предмета на престъпление - левовата равностойност на извършените
инкриминирани финансови операции в размер на 167 324,18 лева.
На основание чл. 189 ал.3 НПК на подсъдимия Д. Р. И. са възложени разноските за
водене на наказателното производство в размер на 2 340,95лв. и държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист в размер на 5 лева.
В депозираната въззивна жалба пред въззивният съд, подадена от подсъдимия Д. Р.
И. чрез защитниците му адв.М. М. от САК и а.К. от САК, се атакува присъдата като
необоснована и незаконосъобразна.
Оплакванията са развити в няколко насоки:
Твърди се по същество, че първият съд не е изпълнил задължението си да установи
всички възможни, релевантни за решаването на правния спор доказателствени източници,
като не е изпълнил задължението си по чл.13 НПК, не е взел всички мерки да осигури
разкриване на обективната истина и така е допуснал процесуално нарушение от категорията
на съществените. В подкрепа на този извод се сочи обстоятелството, че съдът не е разпитал
като свидетели по делото Р. С., А. М., Л. М. П., Ф. М. П. и П.Д., като не е проявил усърдие
да призове и разпита като свидетел по делото О. Ф. А., доколкото показанията на
свидетелите са изключително важни и „…биха имали ключово значение за разкриване на
обективната истина по делото“.
Защитата твърди необоснованост на съдебния акт, доколкото фактическите изводи на
съда не съответстват на събраните доказателства по делото, а съдът не е събрал, проверил и
анализирал всички доказателства по начин, разписан от закона. В тази насока защитата
твърди, че не е безспорно установено чии са паричните средства, преведени по сметка,
открита от подсъдимото лице И. под името К. К., дали и на какво основание са на О. Ф. А. и
дали са придобити от престъпна деятелност, като се сочи, че доказателства за такъв извод не
са налице. Изразява се твърдение за липса на установеност на т.н. “предикатно“
престъпление, като оспорват такъв извод да се обоснове, независимо от осъждането на Ф. в
САЩ през 2010 година.
Твърди се липса на субективна страна на деяние по чл.253 НК за подсъдимия И..
Претендира се отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт и
постановяване на нов, с който подсъдимият И. бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.253 НК.
Доказателствени искания не са сторени.
Към подадената въззивна жалба е постъпило лично допълнително изложение от
подсъдимия И., в което сочи, че е прикрил единствено самоличността си, но не и паричните
средства, които е „вкарал“ в граждански оборот. Сочи, че задължение на вносителя е да
3
докаже произхода на паричните средства, а извършените от него финансови операции не
съставляват престъпление.
С решение №29/23.01.2020 година, постановено по внохд №885/2019 година по
описа на Апелативен съд гр.***, присъдата е била потвърдена изцяло. Въззивно съдебно
следствие не е провеждано и доказателства по делото пред въззивния съд не са събирани.
По касационна жалба на подсъдимото лице, чрез защитника му адв.М. М. от САК,
въззивното решение е проверено по касационен ред.
С решение №8/05.02.2021 година, постановено по к.н.д. №655/2020 година по описа
на Върховен касационен съд, III н.о., въззивното решение е отменено изцяло и делото е
върнато за ново разглеждане в Апелативен съд гр.*** от друг съдебен състав от стадия на
съдебно заседание.
В отменителното решение на ВКС се сочи, че при постановяване на въззивното
съдебно решение са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на
съществените, съставляващи отменително касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. В
мотивите си върховната касационна инстанция е посочила, че във въззивният съдебен акт
липсва „…собствен анализ и оценка на събраните …. доказателства“, като се сочи липса на
„…съществени доводи за възприетата установеност на фактите…и убедителни правни
съображения…“, като е посочено, че се касае за механично възпроизвеждане съдържанието
на мотивите на първия съд с единствен коментар, че са правилни.
Посочено е, че част от доказателствените източници по делото не са приобщени по
надлежен процесуален ред от първия съд, а въззивния съд не е предприел мерки за
надлежното им приобщаване, като по този начин извън вниманието на въззивния съд са
останали доказателствени източници, съдържащи релевантна информация (събрани по реда
на международно правно сътрудничество със съответни служби на САЩ и Руската
Федерация).
Акцентирайки на конкретни процесуални нарушения, върховната касационна
инстанция е посочила, че едва в съдебно заседание, проведено на 16.05.2017 година първия
съд е намерил, че за изясняване на обективната истина по делото в пълнотата се налага
разпит на лица, посочени в обвинителния акт, с данни, че живеят в САЩ - М. А., К. Д., Е.
М., А. М. и П. Р. Д., живущи в САЩ, като е разпоредил да бъдат призовани и разпитани по
реда на чл.474 НПК, като е допуснал разпит на О.Ф. по посочения процесуален ред (вж. т.1,
л.439 от делото на СГС) с искане до американските власти да установят местонахождението
на последния. По посочената процедура впоследствие е проведен разпит на свидетелите Е.
М., М. А. и К. Д., а поради невъзможност да се издирят и установят А. М. и П. Р. Д. (вж.
л.272 от делото на СГС), както и невъзможност да се установи и призове О.Ф. (л. 645 от
делото на СГС) първоинстанционният съд е преустановил комуникация с компетентните
американски власти (определения от съдебни заседания, проведени на 26.04.2018г. и на
28.03.2019г.) за провеждане разпит по чл.474 НПК на посочените лица.
Сторен е извод, че „…единствено гласните доказателствените източници, събрани по
4
реда на чл.474 ал.1 НПК - показанията на свидетелите Е. М., М. А. и К. Д., поставени в
основата на фактическите изводи, касаещи инкриминираните финансови операции по
наредени преводи на 01.12.2008г. и 05.05.2009г., са приобщени по надлежния процесуален
ред, и в този смисъл са годни да бъдат поставени в основата на изводите по фактите на
инстанционните съдилища. По отношение на лицата А. М. и П. Р. Д. не са спазени
процесуалните изисквания за събиране и приобщаване на доказателствата, макар
инстанционните съдилища да са изградили фактическите си изводи, въз основа на заявеното
от тях при разпитите им, проведени в хода на досъдебното производство чрез
инструментите на международната правна помощ по наказателни дела по искане на
българските разследващи органи“ (вж. т.3, л.85-л.86, л.96-л.98 от ДП). На тази основа се
сочи, че първият съд „…не е използвал процесуалната възможност по чл.281, ал.10 НПК,
която се явява единствено възможен способ за приобщаване на сведенията, които са дали
лицата М. и Д., за да бъдат същите годен доказателствен източник за релевантни по делото
факти“.
В такава насока са забележките на върховната касационна инстанция, свързани с
доказателства, събрани чрез изпълнена молба на СГП за правна помощ от Следственото
управление за област Иркутск, Руската Федерация - проведени разпити на Р. В. Б. и В. Л. Б.,
неприобщени по реда на чл.281, ал.10 НПК, но относими към сторени възражения на
подсъдимото лице.
В мотивите си ВКС е посочил „Извън вниманието на инстанционните съдилища са
останали и доказателствата, събрани чрез инструментите на МПС във връзка с изпратената
молба за правна помощ до САЩ…“, свързани с Р. С., Л. М. П. и Ф. М. П., посочени като
наредители на суми по сметка, управлявана от подсъдимото лице в обвинителния акт, но не
открити от американските служби и неразпитани по делото.
ВКС е намерил, че съдилищата не са изложили съображения „…за причините, поради
които инкриминираните финансови операции, реализирани от подсъдимия на датата
16.10.2008г. се свързват с предикатната деятелност, осъществена от лицата О.Ф. или П. Р.
Д.“, като е акцентирал, че липсват изложени съображения от първия и въззивния съд за
посочени в обвинителния акт наредители на суми (без разпитаните трима свидетели по реда
на чл.474 НПК) и връзката им с О.Ф. или П. Р. Д..
Посочено е, че за Ф. са налични данни за осъждане за престъпление, съответстващо
на такова по чл.249 НК на Република България, като се установява категорично, че „…
лицето е било осъдено на 23.11.2010 година на лишаване от свобода за срок от 84 месеца и
три години за притежание на инструменти за извършване на измама и за квалифицирана
кражба на данни за самоличност. Същите доказателства установяват още, че деянията, за
които е осъден Ф. са реализирани в периода февруари-април 2010г. Проведено е проактивно
разследване. Посочен е и приблизителния размер на генерираните от престъпната дейност,
за която Ф. е осъден, доходи, които възлизат на 45 339 щ. д.“.
Акцентира се на това, че П. Р. Д. е осъждан, излежал е присъда в затвора в Орландо и
е освободен през месец май 2012 година, „…. но липсват данни за какво точно деяние е
5
осъждан, кога е извършено то, както и дали чрез деянието, за което е осъден, са генерирани
престъпни средства, които да бъдат съотнесени към инкриминираната финансова
операция…“.
ВКС е упрекнал въззивният съд, затова, че „…не е изложил съображения, от които да
стане ясно въз основа на кои доказателствени източници е приел, че сумите, които Ф. е
предоставил на лицата М. А., К. Д., Е. М. и А. М.… представляват генериран по престъпен
начин доход“, като е акцентирал, че макар за осъществяването на първичното (предикатно)
престъпление да не е нужно да има предходно осъждане или внесено обвинение, нито
прецизна и детайлна формулировка, то е безспорно необходимо предикатната престъпна
деятелност да бъде ясно дефинирана по предмет и времеви параметри, сочещи я като „…
източник на имуществото, предмет на изпирането на пари, за да може да се направи
обосновано предположение за неправомерния произход на това имущество“.
ВКС е споделил като основателни сторени пред него възражения на защитата, че в
атакувания съдебен акт „…. липсват съображения по отношение на съществени
обстоятелства, релевантни за предмета на разследване, а именно-коя точно дейност е приета
за предикатна, от кого и по какъв начин е била реализирана, както и по какъв начин се
обосновава причинната връзка между тази дейност и поведението на подсъдимия“.
ВКС е намерил обобщаващо, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по
чл.314 от НПК и не е дал отговор на поставени от защитата въпроси и възражения,
съобразно изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Обобщително е посочено, че „Процесуалната
дейност на въззивният съд не е съответна на предвидените в НПК принципни положения и в
резултат на това е реализирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК“.
Намерил е, че описаните процесуални нарушенията са отстраними „…чрез провеждане на
ново въззивно съдебно производство пред втората инстанция, в рамките на което и при
необходимост да се проведе и допълнително съдебно следствие. . “, поради което е
постановил касационния съдебен акт по реда на чл.354, ал.3, т.2 НПК.
В изпълнение на указанията на ВКС настоящият въззивен състав проведе съдебно
следствие, в което по реда на чл.281, ал.10 НПК приобщи показанията на свидетелите - А.
М., П. Р. Д., Р. В. Б. и В. Л. Б., изслуша допълнителни обяснения на подсъдимия И. и прие
писмени документи. Във въззивното производство беше изслушана и съдебно-медицинска
експертиза относно здравословното състояние на подсъдимия Д. Р. И.
Пред въззивния съд представителя на САП заявява, че първоинстанционната присъда
е правилна и законосъобразна и изразява съгласие с мотивите към тази присъда.
Прокурорът изтъква, че са налице достатъчно данни за наличие на предикатно
престъпление, извършено от лицето О.Ф. в период, много близък по време до
инкриминираните финансови операции, извършени чрез подставени лица, за да се укрие
произходът на паричните средства. Сочи, че не е необходимо подсъдимият да знае точната
6
предикатна престъпна дейност, а да предполага произходът на паричните средства. Позовава
се на сведения от американските власти, че придобити от престъпната дейност на О.Ф.
парични средства са били изпратени по банкови сметки в Република България.
Прокурорът прави връзка и между използването на неистинска лична карта от
подсъдимия И., за което той е осъден, и прикриването на получаването на паричните
средства от подсъдимия.
На основата на горното е поискано въззивния съд да потвърди атакуваната присъда.
Пред въззивният съд защитникът на подсъдимия - адв.М. М. пледира за оправдаване
на подсъдимия Д. Р. И.. Оспорва субективната страна на твърдяното престъпление, като се
позовава на изискването за знание на престъпния произход на парите в релевантни
документи от наднационален правен порядък.
Защитникът са позовава на събрани от въззивния съд доказателствени източници, за
да опровергае фактически изводи на първата инстанция и набляга на недоказаността на
предикатно престъпление, генерирало паричните средства, получени от подсъдимия И..
Обстойно анализира отсъствието на разпит на О.Ф. като свидетел, за да счете, че
обвинението не може да бъде доказано от събраните по делото доказателства.
Алтернативно се иска намаляване на наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода”, като се позовава на положителното развитие на подсъдимия след
осъждането му от СРС за документно престъпление. Иска и намаляване на сумата, която е
присъдена като равностойност от първата инстанция, като сочи, че 15 000 щатски долара все
още са запорирани в „Първа инвестиционна банка” АД.
Подсъдимият Д. Р. И. дава обяснения и отрича да е извършил инкриминираното
деяние. Пледира за оправдателна присъда, като намира тезата на прокуратурата за
хипотетично допускане без базови доказателства и намира, че това е акт на високомерност.
Оспорва твърденията на прокуратурата като хаотични и нецелесъобразни и иска отмяна на
присъдата на първата инстанция поради недоказаност на обвинението от обективна и
субективна страна. Позовава се на тежките последици, които едно осъждане по чл.253 НК
би имало за неговия бизнес и за неговото бъдеще.
В последната си дума подсъдимия благодари на съдебния състав, на своите
защитници и на държавното обвинение и моли да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба и
допълнението към нея, заявеното от защитата и от подсъдимия пред въззивния съд, като
прецени становището на представителя на САП, като отчете указанията на ВКС относно
доказателствената обезпеченост по делото и като провери изцяло атакувания пред него
съдебен акт при условията на чл.313 и чл.314 НПК, приема за установено следното:
7
Въззивната жалба е допустима, подадена е от надлежна страна по предвидения в
НПК ред и в законоустановения срок, а преценена по същество е частично основателна.
Съображенията на съда са следните:
В съда е внесен обвинителен акт против Д. Р. И., с установена самоличност, с
обвинение за извършено от него престъпление по чл.253, ал.3, т.2 и т.4 вр. ал.1 вр. ал.7 НК,
изменено по надлежния ред от прокурора в съдебно заседание на 16.10.2018г. (вж. т.1, л.442-
-л.443 от делото), което изменение е допуснато от съда с определение от същата дата.
В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд фактическата
обстановка е била изяснявана в нейната общност чрез надлежно приобщени към
доказателствената маса доказателства и доказателствени средства, като при изпълнение на
задълженията си по чл.12, чл.13 и чл.14 НПК, съдът се е постарал да осигури възможност на
страните да докажат твърденията си в наказателния процес.
Първата инстанция е изградила вътрешното си убеждение въз основа на надлежно
събрани и проверени доказателства и доказателствени средства, макар при оценката на част
от доказателствения обем да е била неточна. Възприетите от първоинстанционния съд факти
и изяснената чрез оценката им фактическа обстановка не се споделя в пълнота от въззивния
съд, който в изпълнение на правомощията си по чл.316 НПК прие нови фактически
положения при съвкупен анализ на доказателствените източници по делото и след
събирането на допълнителни такива източници, посочени по-горе. Собствената оценка на
фактите по делото от въззивния съд и установяването на нови фактически положения, като
цяло води и до промяна и на част от правните изводи по внесеното обвинение.
Чрез надлежно събрани и проверени доказателства въззивният съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Р. И. е роден на ********г. в гр.***, живее в гр.***, ж.к.„***“, ул.
„**“ №*, българин, български гражданин, работи в „Перформанс АДС” ЕООД, със средно
образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
През 2008г. подсъдимият И. бил на 22 години, не учел и не работел постоянна
работа, като се занимавал с компютърни технологии и се интересувал от компютърен
софтуер. Подсъдимият И. изпитвал финансови затруднения.
За целите на своята дейност подсъдимият участвал в различни форуми в интернет и
през 2008г. в един от тези форуми се свързал с неустановени в хода на разследването лица
от САЩ, които се занимавали с незаконна дейност - скиминг на банкови карти и използване
на получените неправомерно данни за теглене на парични средства от чужди банкови
сметки (престъпления, аналогични на установените в чл.249 от НК на Република България).
Неустановените лица, след провеждане на кореспонденция с подсъдимия И., му предложили
8
да открие банкова сметка и да получава по нея парични средства, които в последствие да
превежда по други сметки или да тегли в брой и да предава на посочени му от тях лица, като
получава за „услугата“ различни суми.
Подсъдимият Д. Р. И. знаел, че така предложената му дейност е незаконна и крие
риск за него самия, поради което решил да не използва личната си банкова сметка, нито
личните си документи, а да открие сметка под чуждо име и чрез нея да извършва трансфера
на сумите.
За целта чрез контактите си в интернет, той успял да се снабди с лична карта, която
била неистинска - тя представлявала оригинална бланка за личен документ, който бил
издаден от МВР-София под №********** на името на Р.Г. В. (отнета от владението на
титуляра при извършена кражба през месец август 2008г.), като в официалния документ за
самоличност чрез механична подправка били заличени личните данни на Р.Г. В. и внесени
данните на друго лице- св.К. Г. К., а снимката била на подсъдимия И.. Подправката била
извършена като след снемане на защитното фолио от картата по механичен път била
премахната снимката на свидетелката, дата й на раждане, ЕГН, номера на самата карта,
както и всички текстове на гърба на картата. В последствие чрез отпечатване на цветен
принтер върху самото фолио била поставена снимката на подсъдимия И., били изписани
имената на св.К. Г. К., неговия ЕГН - **********, неговата дата на раждане - ********г.,
номер на личния документ - ********** и дата на издаване - 23.06.2004г. След това
защитното фолио отново било поставено върху пластиката на личната карта. Номерът на
личната карта и всички останали данни напълно съответствали на данните в официално
издадения документ за самоличност на св.К. , който бил валиден към 2008г.
На 16.10.2008г. подсъдимият Д. Р. И. отишъл „Райфайзенбанк-България“ АД,
представил неистинската лична карта на името на К. Г. К. и открил сметка в щатски долари
с IBAN **********. За тази цел подсъдимият попълнил саморъчно ръкописния текст във
всички необходими документи, но положил в тях подписи, различни от неговия личен
подпис.
На същата дата - 16.10.2008г. подсъдимият И. внесъл по сметката сумата от
11 100 щатски долара с левова равностойност 16 072,91 лв., която бил получил по-рано от
неустановени в хода на разследването лица. Непосредствено след това, отново на същата
дата - 16.10.2008г., подсъдимият наредил превод в размер на 11 000 щатски долара на името
на св.В. Л. Б. и на св.Р. В. Б. от гр.Иркутск, Руска Федерация по сметки № ********** в
банка „ВТБ24“ и № ********** в банка „ВТБ24“.
През 2008г.-2009г. в САЩ действала престъпна група за използване на данни от
банкови карти за неправомерно изтегляне (източване) на парични средства от чужди
банкови сметки. В тази група участвали лица от кубински произход - О. Ф. А. и св.П. Р. Д.,
които по-късно - през 2010г. били осъдени за таи си дейност на различни срокове лишаване
от свобода от испанските власти, а св.Д. бил експулсиран от САЩ след изтърпяване на
9
наказанието си.
О. Ф. А. имал многобройни познати сред кубинската общност в САЩ и използвал
тези свои познанства за превод на парични средства, придобити от престъпната дейност, в
чужбина, вкл. към Република България по сметките на подсъдимия Д. Р. И.. Сред тези
познати, установени от американските власти били св.М. А., св.К. Д., св.Е. М., св.А. М., Р.
С., Л. М. П. и Ф. М. П.. Тези лица също били от кубински произход и в различни периоди от
време О. Ф. А. ги посещавал с молба чрез техните банкови сметки да извършват преводи на
суми от по 15 000 щатски долара. Според обясненията, които им давал, сумите били
предназначени за негови роднини в Куба, но поради особености на тамошното
законодателство се притеснявал, че ако той лично ги преведе, сумите могат да бъдат
конфискувани. На своите познати обяснявал, че трябва да внесат по своите сметки
предоставените от него суми, след което да наредят трансфера им до банки в Европа по
посочени от него сметки. От там парите щели да постъпят по сметката на неговите роднини
в Куба. Лицата имали довери на О. Ф. А., с когото имали и далечни родствени връзки, като
изпълнявали молбите му и на различни дати превеждали по сметката на подсъдимия И.
предоставените им от О. Ф. А. парични средства, придобити от престъпната му дейност по
неправомерно използване на данни от чужди банкови карти.
През 2010г. американските съдебни власти успешно провели разследване срещу О.Ф.
и съучастниците му, в резултат на което доказали престъпната му дейност във връзка с
неправомерно ползване на данни от чужди банкови карти и го осъдили на 84 месеца
лишаване от свобода. В хода на разследването американските власти установили, че
неправомерно изтеглени суми са препращани по различни сметки в България, с цел да се
прикрие престъпния им произход по описания по-горе механизъм.
Направените към Република България преводи и изтеглените от подсъдимия Д. Р. И.
средства с престъпен произход са както следва:
1. На 28.11.2008г. чрез „Риджънс банк”, САЩ от наредител Р. С. по сметка
********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“ АД на името на К. Г. К., била
наредена сумата от 15 000 щатски долара с посочен като получател К. К..
На 02.12.2008г. подсъдимият И. се явил лично в „Райфайзенбанк-България“ АД и
използвайки неистинската лична карта с данни на св.К. изтеглил 14 975 щатски долара с
левова равностойност 23 067,34 лв. от сметката, като се разпореди с парите по неустановен
начин.
2. На 01.12.2008г. от „Риджънс банк”, САЩ към сметка ********** в щатски долари
в „Райфайзенбанк-България“ АД на името на К. Г. К. отново бил изпратен паричен превод в
размер на 15 000 щатски долара, а като наредител била посочена св.Е. М.. Свидетелката М.
направила превода по молба на О. Ф. А. - неин познат, който си послужил с посочените по-
горе обяснения, за да я накара да направи превода от нейно име.
На 03.12.2008г. подсъдимият И. се явил лично в „Райфайзенбанк-България“ АД и
10
използвайки неистинската лична карта с данни на св.К. изтеглил 14 800 щатски долара с
левова равностойност 22 931,42 лв. от сметката, като отново се разпоредил с тях по
неустановен начин.
3. На 08.12.2008г. чрез банка „Дж.П.Морган” с наредител св.А. М. към сметка
********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“ АД с титуляр К. К. в
„Райфайзенбанк-България“ АД бил нареден превод в размер на 15 000 щатски долара. Св.А.
М. направил паричният превод по молба на О. Ф. А., мотивиран по описания по-горе начин
от О. Ф. А..
На 11.12.2008г. подсъдимият И. се явил лично в „Райфайзенбанк-България“ АД и
използвайки неистинската лична карта с данни на св.К. изтеглил от сметката сумата от
14 900 щатски долара с левова равностойност 22 052,15 лв., като отново се разпоредил с
паричните средства по неустановен начин.
4. На 12.12.2008г. чрез банка „Дж.П.Морган” от наредител Л. М. към сметка
********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България” АД на името на К. Г. К. бил
нареден превод в размер на 15 000 щатски долара.
На 17.12.2008г. подсъдимият И. се явил лично в „Райфайзенбанк-България“ АД и
използвайки неистинската лична карта с данни на св.К. изтеглил от сметката сумата от
14 200 щатски долара с левова равностойност 19 754,47 лв., като отново се разпоредил с
изтеглените паричните средства по неустановен начин.
5. На 15.12.2008г. чрез банка „Дж.П.Морган” Ф. М. П. наредил превод в размер на
15 000 щатски долара към сметка ********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-
България“ АД на името на К. Г. К..
На 19.12.2008г. подсъдимият И. се явил лично в „Райфайзенбанк-България“ АД и
използвайки неистинската лична карта с данни на св.К. изтеглил от сметката сумата от
14 800 щатски долара с левова равностойност 21 144,17 лв., като се разпоредил с паричните
средства по неустановен начин.
6. На 09.02.2009г. чрез банка „Дж.П.Морган” от наредител П. Р. Д. бил нареден
превод в размер на 15 000 щатски долара към сметка ********** в щатски долари в
„Райфайзенбанк-България“ АД на името на К. Г. К..
На 18.02.2009г. подсъдимият И. се явил лично в „Райфайзенбанк-България“ АД и
използвайки неистинската лична карта с данни на св.К. изтеглил от сметката сумата от
15 100 щатски долара с левова равностойност 23 446,37 лв., като отново се разпоредил с
паричните средства по неустановен начин.
През пролетта на 2009г. оценявайки интензивността на извършваните преводи и
значителния размер на сумите, преминаващи през сметка ********** в щатски долари в
„Райфайзенбанк-България“ АД на името на св.К. Г. К., подсъдимият Д. Р. И. решил, че може
да привлече вниманието на банковите служители и на финансовото разузнаване, поради
11
което взел решение да открие нова сметка на името на св.К. Г. К. в друга банка.
В изпълнение на намерението си на 04.05.2009г. подсъдимият И. посетил клон на
„Първа инвестиционна банка“ АД в клон „МОЛ-София” и представил пред служителка на
банката - св.И. К. подправената лична карта с данните на св.К.. Там подсъдимият
собственоръчно изготвил необходимите документи за откриване на сметка на името на К. Г.
К.. Въз основа на това била открита сметка в щатски долари с IBAN ********** на името на
св.К. Г. К. без негово знание и без той да е давал съгласие за това.
Непосредствено след откриване на сметката подсъдимият И. предоставил номера на
сметката на лицата, с които контактувал по интернет и на 05.05.2009г. по сметката бил
нареден превод от 15 000 щатски долара с наредители св.М. А. и св.К. Д. чрез банка „Сън
Тръст Банк Инк“. Свидетелите живеели в САЩ, но били от кубински произход и св.М. А.
бил далечен роднина на О. Ф. А., който ги убедил да преведат паричните средства по
описания по-горе начин. Двамата свидетели не познавали нито св.К. К., нито подсъдимия
Д.И. и не били чували имената им, но по указание на О. Ф. А. извършвали преводите само
по номера на посочена от Ф. банкова сметка.
На 07.05.2009г. подсъдимият И. посетил клон „Люлин” на „Първа инвестиционна
банка“ АД и представяйки се пред служителката св.С. И. с името и личната карта на св.К.
К., поискал информация за наличността на сметката си.
Св.И.а проверила номера на личната карта в масивите на МВР и след като
установила, че е валиден, уведомила подсъдимият И., че по сметката има превод на
15 000 щатски долара, но без предварителна заявки може да изтегли само 2 000 щатски
долара с левова равностойност 2 927,24 лв.
Подсъдимият И. заявил, че ще се възползва от тази възможност, а останалата сума ще
изтегли в друг ден.
Преди да пристъпи към банковата операция, св.И.а проверила с лупа представената й
лична карта и тъй като ╒ се сторила съмнителна, уведомила охраната на банката.
Още същия ден подсъдимият И. бил задържан от полицията и на следващия ден -
08.05.2009г. му било повдигнато обвинение за документно престъпление във връзка с
ползването на подправената лична карта.
Междувременно банковите служители блокирали сметка IBAN **********, за да се
предотврати тегленето на сумата от нея, като и към настоящия момент сметката е блокирана
и по нея има сума, надвишаваща 15 000 щатски долара.
След като на 07.05.2009г. подсъдимият И. не успял да изтегли сумата по сметката в
„Първа инвестиционна банка“ АД и осъзнал, че престъпната му дейност е разкрита, той
решил да предприеме друг подход.
На 11.05.2009г. подсъдимият И. посетил св.К. Г. К. на адреса по личната карта -
гр.***, ж.к.„***”, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**. Представил му се с името „***” и обяснил, че
12
очаква превод от чужбина, но поради грешка в банката, сумата е постъпила вместо в
неговата, в сметката на св.К.. Поради това го помолил да отидат заедно в банката и св.К. да
изтегли сумата и да му я предаде.
При разговора подсъдимият умишлено не споменал за коя банка говори и така у св.К.
се създало впечатление, че става въпрос за „Обединена българска банка” АД, чийто клиент
бил.
Св.К. се изненадал, когато бил заведен в офиса на банка „Първа инвестиционна
банка“ АД в „МОЛ-София”.
Св.К. не бил клиент на тази банка, затова след като представил личната си карта и
получил информация от служителката, че по сметката му е приведена сумата от
15 000 щатски долара, се поинтересувал и кога точно е открита сметката. Същевременно
служителката го уведомила, че не би могъл да изтегли сумата, защото поради съмнителния
й произход, тя е запорирана.
Св.К. нямал познати в САЩ и поради това нямал причина или очаквания да получава
парични преводи от там. Наличието на сметка, открита на негово име, без негово съгласие и
знание, както и странните обяснения на подсъдимия И. за объркване при превода, дали
основание на св.К. да сигнализира полицията за случая.
В хода на образуваното наказателно производство (по което е и настоящето въззивно
производство) на 21.07.2010г. св.К. К. посетил „Райфайзенбанк-България“ АД за подмяна на
банкова карта. При разговор със служителка на банката св.К. установил, че на негово име
има открита сметка **********, по която за периода 16.10.2008г. до 10.02.2009г. са
постъпили над 100 000 щатски долара. Според полученото извлечение от сметката сумите
били изтеглени лично от него в различни клонове на банката. Тъй като той не бил давал
съгласие за откриване на тази сметка, нито имал причина да получава суми по нея, още по-
малко бил извършвал транзакции от нея, подал заявление за закриването й и още на
следващия ден уведомил разследващите и им предоставил всички документи, получени от
банката, във връзка с тази сметка.
В хода на разследването били проследени преводите, постъпващи от САЩ по
сметката на св.К. и така бил установени, описаните по-горе обстоятелства.
По линия на международно правната помощ са събрани доказателства, че преводите
са нареждани от различни граждани от кубински произход, всички по молба на О.Ф. -
криминално проявено лице, спрямо което е наложено наказание 84 месеца лишаване от
свобода за неправомерно ползване на данни от чужди банкови карти.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно
икономическа експертиза се установяват получените СУИФТ-преводи, като изтеглени суми
са по курса на БНБ за 1 щатски долар за деня както следва:
- Получени на 28.11.2008г. 15 000 щатски долара с левова равностойност
13
23 051,40 лв. и по заверена сметка 14 975 щатски долара с левова равностойност
23 012,98 лв. (курс за 1 щатски долар = 1,53676 лв.) в „Райфайзенбанк-България“ АД;
- Получени на 01.12.2008г. 15 000 щатски долара с левова равностойност
23 268,90 лв. и по заверена сметка с 14 990,50 щатски долара с левова равностойност
23 254,16 лв. (курс за 1 щатски долар = 1,55126 лв.) в „Райфайзенбанк-България“АД;
- На 02.12.2008г. теглене в брой на 14 975 щатски долара с левова равностойност
23 067.34 лв., платена комисионна 75,37 щатски долара с левова равностойност 116.10 лв.,
обща сума 15 050,37 щатски долара с левова равностойност 23 183,44 лв. (курс за 1 щатски
долар = 1,54039 лв.) от „Райфайзенбанк-България“ АД, заявка за теглене в брой от
01.12.2008г.;
- На 02.12.2008г. теглене в брой 25 щатски долара с левова равностойност 38,51 лв.,
платена комисионна 0.14 щатски долара с левова равностойност 0,22 лв., обща сума
25,14 щатски долара с левова равностойност 38,73 лв. (курс за 1 щатски долар = 1,54039 лв.)
от „Райфайзенбанк-България“ АД, без предварителна заявка;
- На 03.12.2008г. теглене в брой 14 800 щатски долара с левова равностойност
22 931,42 лв., платена комисионна 74,39 щатски долара с левова равностойност 115,26 лв.,
обща сума 14 874,39 щатски долара с левова равностойност 23 046,68 лв. (курс за 1 щатски
долар = 1,54942 лв.) от „Райфайзенбанк-България“ АД, заявка за теглене в брой от
02.12.2008г.;
- Получени на 08.12.2008г. 15 000 щатски долара с левова равностойност
22 823,55 лв. и по заверена сметка с 14 970 щатски долара с левова равностойност
22 777,90 лв. (курс за 1 щатски долар = 52157 лв.) в „Райфайзенбанк-България“ АД;
- На 11.12.2008г. теглене в брой на 14 900 щатски долара с левова равностойност
22 052,15 лв., платена комисионна 74,60 щатски долара с левова равностойност 110,41 лв.,
обща сума 14 974,60 щатски долара с левова равностойност 22 162,56 лв. (курс за 1 щатски
долар = 1,48001 лв.) от „Райфайзенбанк-България“ АД, заявка за теглене в брой от
10.12.2008г.;
- Получени на 12.12.2008г. 15 000 щатски долара с левова равностойност
21 992.10 лв. (курс за 1 щатски долар = 1,46614 лв.), сметката заверена с 15 000 щатски
долара в „Райфайзенбанк-България“АД;
- Получени на 15.12.2008г. 15 000 щатски долара с левова равностойност
21 715.35 лв. (курс за 1 щатски долар = 1,44769 лв.), сметката заверена с 15 000 щатски
долара в „Райфайзенбанк-България“ АД;
- На 17.12.2008г. теглене в брой на 14 200 щатски долара с левова равностойност
19 754,47 лв., платена комисионна 70,29 щатски долара с левова равностойност 97,79 лв.,
обща сума 14 270,29 щатски долара с левова равностойност 19 852,26 лв. (курс за 1 щатски
долар = 1,39116лв.) от „Райфайзенбанк-България“ АД, заявка за теглене в брой от
16.12.2008г.;
14
- На 19.12.2008г. теглене в брой на 14800 щатски долара с левова равностойност
21 144,17 лв., платена комисионна 73,63 щатски долара с левова равностойност 105.19 лв.,
обща сума 14 873,63 щатски долара с левова равностойност 21 249,36 лв. (курс за 1 щатски
долар = 1,42866 лв.) от „Райфайзенбанк-България“ АД, заявка за теглене в брой от
17.12.2008г.;
- Получени на 09.02.2009г. 15 000 щатски долара с левова равностойност
22 553,40 лв. (курс за 1 щатски долар = 1,50356 лв.), сметката заверена с 15 000 щатски
долара в „Райфайзенбанк-България“ АД;
- На 18.02.2009г. теглене в брой на 15 100 щатски долара с левова равностойност
23 446,37 лв., платена комисионна 76,02 щатски долара с левова равностойност 118,04 лв.,
обща сума 15 176,02 щатски долара с левова равностойност 23 564,41 лв. (курс за 1 щатски
долар = 1,55274 лв.) от „Райфайзенбанк-България“ АД, заявка за теглене в брой от
16.02.2009г.;
- Получени на 05.05.2009г. 15 000 щатски долара с левова равностойност
22 099,80 лв. и след удържани такси сметката заверена с 14 964 щатски долара с левова
равностойност 22 046,76 лв. курс за 1 щатски долар = 1,47332 лв.) в „Първа инвестиционна
банка” АД;
- На 07.05.2009г. теглене в брой на 2 000 щатски долара с левова равностойност
2 927,24 лв. (курс за 1 щатски долар = 1,46362 лв.) от „Първа инвестиционна банка” АД.
От експертизата са установени още парични преводи в общ размер на 45 000 щатски
долара - на 16.12.2008г., на 09.01.2009г. и на 16.01.2009г., направени по идентичен начин от
САЩ към сметка в „Пиреос България” АД, като средствата са изтеглени на 18.12.2008г., на
09.01.2009г., на 10.01.2009г., на 10.02.2009г., на 11.02.2009г. и на 18.02.2009г., но за тези
суми по делото няма обвинения нито към подсъдимия, нито към трети лица и тези
трансфери не са предмет на разглеждане в настоящето производство.
Горепосочената фактическа обстановка въззивният съд прие въз основата на
следните доказателствени източници
1. обясненията на подсъдимия Д. Р. И. (дадени пред първата инстанция и пред
настоящия въззивен съд - частично);
2. показанията на свидетелите С. Н. И. (дадени в съдебно заседание и прочетени по
реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), И. Л. К. (П.) (дадени в съдебно заседание и прочетени
по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), Л. Д. С. (дадени в съдебно заседание и прочетени
по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), К. А. В.-К. (дадени в съдебно заседание и
прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК), К. Г. К. (дадени в съдебно заседание и
прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), М. А. (дадени в съдебно заседание чрез
видеоконференция), К. Д. (дадени в съдебно заседание чрез видеоконференция), Е. М.
(дадени в съдебно заседание чрез видеоконференция), А. М. (прочетени по реда на чл.281,
ал.10 НПК), П. Р. Д. (прочетени по реда на чл.281, ал.10 НПК), Р. В. Б. (прочетени по реда
15
на чл.281, ал.10 НПК) и В. Л. Б. (прочетени по реда на чл.281, ал.10 НПК);
3. Приетите по делото заключения на съдебно-почеркова графическа експертиза (т.3
от досъдебното производство), съдебно-икономическа експертиза (т.11, л.84-л.118 от
досъдебното производство) и съдебно-медицинска експертиза (л.97-л.100 от ВНОХД
№155/2021г.);
4. писмените доказателства и доказателствени средства:
- от том 1 на досъдебното производство - писмо от „Виваком” №С 18.09/28.05.2010г.
(л.11-л.14), писмо от „Райфайзенбанк-България” АД №23240/05.08.2010г. (л.86), приемо-
предавателен протокол (л.87), писмо от Департамента по правосъдие на САЩ (л.161-л.162);
- от том 2 на досъдебното производство - протокол за доброволно предаване от
07.05.2009г. (л.15-л.16), справки за лица (л.16-л.17 и л.19), протокол за доброволно
предаване от 30.05.2009г. (л.78-л.77), писмо от „Първа инвестиционна банка” АД с описани
в него документи (л.81-83);
- от том 3 на досъдебното производство - банкови документи (л.32-л.62), материали
по изпълнена правна помощ от САЩ (л.77-л.98), писмо изх. №1105-0026/23.08.2013г. на
БНБ, управление „Банков Надзор” с приложения;
- от том 4 на досъдебното производство - писмо на Департамента на правосъдието на
САЩ от 24.07.2013г. (л.76), декларация от Окръжен съд на САЩ - Южен окръг, Флорида по
дело №11-23303-МС-COOKE (л.78), стейтмънт за превода на П. Р. Д. към К. Г. К. (л.86),
стейтмънт за превода на Ф. М. П. към К. Г. К. (л.92), стейтмънт за превода на Л. М. П. към
К. Г. К. (л.99), писмо на Департамента по правосъдие на САЩ от 12.07.2013г. и второ
изпълнение на Молба за правна помощ от банките „Джи Пи Морган Чейз”, „Риджънс банк”,
„Сън Тръст Банк” (л.113);
- от том 5 на досъдебното производство - писмо от „Интернешънъл Асет Банк” АД
№3754/21.12.2013г. и документи към него (л.45-л.96), писмо от „Юнионбанк” АД от
17.12.2013г. с приложени движения по сметки (л.99-л.104), писмо от Банка ДСК от
17.12.2013г. и приложени към него документи (л.115-л.119), писмо от „Райфайзенбанк-
България” АД и приложени към него документи (л.123-л.224);
- от том 6 на досъдебното производство - банкови извлечения за подсъдимия Д. Р. И.;
- от том 7 на досъдебното производство - писмо на „Първа инвестиционна банка” АД
№1/И-20748/20.01.2014г. (л.3-л.31);
- от том 9 на досъдебното производство - писмо на „Първа инвестиционна банка” АД
от 19.02.2015г. ведно с описани в него документи (л.25-л.39);
- от том 11 на досъдебното производство - оригинални извлечения от банкова сметка
(на руски език -л.37, л.48), писмо на прокуратурата на САЩ в гр.Маями от 12.08.2014г.
(л.132);
- от том 12 на досъдебното производство - материали от Руската федерация (л.1-
л.124);
16
- от том 13 на досъдебното производство - молба с информация за О.Ф. (л.1-л.10);
- от том 1 на НОХД №258/2017г. - писмо №И-6903/31.07.2018г. на ПИБ с разпечатка
за движения по сметка (л.422-л.428);
- от том 2 на НОХД №258/2017г. - справка за съдимост (л.636-л.640);
- от ВНОХД №155/2021г.- писмо №99-Н-44 до 49/15.06.2021г. на Министерство на
правосъдието с приложено писмо на Министерство на правосъдието на САЩ (л.54-л.57),
писмо №99-Н-44 до 49/14.09.2021г. на Министерство на правосъдието с приложено писмо
на Министерство на правосъдието на САЩ (л.102-л.105 с превод на л.112-л.118),
амбулаторен лист (л.119).
В тази доказателствена съвкупност като цяло липсват съществени противоречия по
отношение на редица основни факти, свързани с предмета на доказване по делото -
използването от подсъдимия Д. Р. И. на неистински документ за откриване на банковите
сметки в „Райфайзенбанк България” АД и в „Първа инвестиционна банка”, постъпването на
сумите, преведени от банки в САЩ по тези сметки, тегленето на парични средства от
подсъдимия И. отново с използването на неистинската лична карта на името на св.К.,
размерите на изтеглените суми.
Категорично със заключението на икономическата експертиза, прието по делото,
както и от представените от банките банкови документи, се установяват времето, начина и
разпореждането с инкриминираните суми от страна на подсъдимия И.. Самият той в своите
обяснения не дава никакви подробности за тегленето на парите, но и не отрича
получаването на сумите.
Почерковата експертиза също категорично сочи авторството на подсъдимия върху
редица документи, свързани с откриването на банковите сметки и тегленето на паричните
суми, постъпили по тях.
От изпълнените поръчки в САЩ и в Руската федерация са постъпили документи,
свързани с движението на паричните средства, а от изпълнените молби за правна помощ от
САЩ и от представените от Департамента на правосъдието на САЩ документи за дейността
на О. Ф. А. и П. Р. Д. се установява категорично и престъпния произход на изпратените по
сметките на „К. Г. К. (в действителност подсъдимия Д. Р. И.) щатски долари.
Показанията на разпитаните свидетели С. Н. И., И. Л. К. (П.), Л. Д. С. и К. А. В.-К.,
подробно анализирани от първата инстанция ,установяват по несъмнен и безспорен начин
причините за залавянето на подсъдимия И. при опита да изтегли 2 000 щатски долара от
„Първа инвестиционна банка” АД - клон „Люлин” и свързват категорично подсъдимия с
получените от САЩ парични средства в тази банка по сметка, която св.К. не е откривал, а е
била открита лично от подсъдимия. Тези показания се допълват взаимно, а наличните
непълноти, дължащи се на обстоятелството, че разпитът на тези свидетели е проведен близо
десет години след инкриминираните събития, са надлежно отстранени от първата инстанция
чрез прочитане на показанията на свидетелите от досъдебното производство по реда на
17
НПК.
Показанията на св.К. Г. К. също обосновават приетата фактическа обстановка. Този
свидетел е в основата на разкриване на престъпната схема, използвана от подсъдимия, като
надлежно е уведомил органите на полицията както за действията на подсъдимия, свързани
със сметката в „Първа инвестиционна банка” АД след 07.05.2009г., така и за установеното
от него странно движение по сметката на негово име в „Райфайзенбанк-България” АД,
което е позволило на органите на досъдебното производство да установяват престъпната
дейност на подсъдимия. Този свидетел подробно описва причините за своите действия, като
отново противоречията и непълнотите в негоите показания са отстранени от първата
инстанция по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК.
Доказателственият анализ на показанията на посочената група свидетели, извършен
от първата инстанция, не се оспорва нито от защитата, нито от подсъдимия с аргументи по
същество.
Другата група свидетели - М. А., К. Д., Е. М., А. М. и П. Р. Д. са лица, свързани с
основния двигател на престъпната схема, в която е участвал подсъдимия И. - О. Ф. А..
Някои от тях са му роднини (М. А. и К. Д.), някои - познати от Куба (Е. М. и А. М.), а св.Д.
по сведенията на американските власти е участник в противозаконната дейност, за която О.
Ф. А. е бил осъден в САЩ.
Това налага внимателна преценка на техните показания, като въззивният съд отчита,
че непълнотата и непоследователността в показанията на тези свидетели, са пряко свързани
с възможността те да се самоуличат пред американските власти в противозаконна дейност,
поради което показанията им са схематични и непълни. В същото време в тези показания
последователно се описва идентична схема на дейност на О. Ф. А. по използване на
подставени лица за превод на значителни парични суми (15 000 щатски долара са значителна
сума дори за стандарта на живот в САЩ) на непознати лица в Източна Европа (в частност в
Република България на подсъдимия И.).
Показанията на свидетелите от САЩ, съчетани с изпратените от американските
съдебни и правосъдни власти документи и сведения за дейността на О. Ф. А. по използване
на данни за чужди банкови карти и за получаване на парични средства от това използване,
позволяват на настоящия съд да приеме като първата инстанция, че именно такова е
предикатното деяние, генерирало паричните средства, получени от подсъдимия И. в периода
2008г.-2009г., а не твърдяната от подсъдимия търговия с „лицензни ключове”, т която е
невъзможно генерирането на такъв значим финансов ресурс.
Обясненията на подсъдимия въззивният съд възприема като защитна теза, добре
обмислена и изложена повече от десет години след инкриминираните събития, когато
нейната проверка е невъзможна. Особено при разпита си ред въззивния съд тази невярност
на обясненията на подсъдимия беше силно подчертана от неговото категорично нежелание
да даде каквато и да било конкретика, свързана с неговите твърдения, която би дала
възможност да се потърсят свидетели за потвърждаване или опровергаване на твърденията
18
на подсъдимия. Действително подсъдимият не е длъжен да говори истината и да доказва
твърденията си, но неговият категоричен отказ да даде каквито и да било конкретни имена,
дати цифри и пр. в обясненията си пред въззивния съд, поставят под основателно съмнение
тези негови твърдения.
Съпоставени и с очевидно неверните факти, съобщени от подсъдимия (напр. че е бил
на 19 години по време на инкриминираните събития, когато в действителност е бил на 22
години и вече е имал достатъчно житейски опит), като и с използването на неистинска лична
карта (за която също не дава никакви сведения за начина на получаването) за откриване на
банкови сметки и теглене на парични средства от тези сметки, с изпратените от
американските власти документи (които опровергават твърденията на подсъдимия за
произхода на паричните средства от легална дейност), тези обстоятелства позволяват на
въззивният съд да не приеме за достоверни обясненията на подсъдимия, независимо от
тяхната литературна стойност и позоваването на психологията, логиката и световната
класика, а да ги счете за неверни в основата им част и да ги изключи от доказателствената
съвкупност, освен когато обясненията не се подкрепят от останалите доказателствени
източници - относно ползването на неистинската лична карта и относно тегленето на
паричните средства чрез тази карта.
Тези недостоверни обяснения не позволяват да се приеме и тезата на защитата и на
подсъдимия за произхода на паричните средства - от спекулативна препродажба на
„лицензионни ключове” в САЩ. В подкрепа на тази теза няма нито едно доказателство или
доказателствено средство извън недостоверните обяснения на подсъдимия.
Опровергаването на тази теза е изводимо и от представените по линия на международната
правна помощ документи от страна на властите в САЩ, вкл. относно разпореждането на О.
Ф. А. с получени от неправомерното използване на информация за чужди банкови карти
парични средства чрез банкови преводи, направени от подставени лица, към банки в
Република България.
Нелогичността на обясненията на подсъдимия изпъква и при неговото твърдение, че
е открил първоначално банковата сметка в „Райфайзенбанк-България” АД с получени от
родителите в заем 5 000 щатски долара (т.2, л.667 от делото на градския съд), като
категорично е установена точната сума, внесена при откриването на сметката -
11 100 щатски долара - сума, за която подсъдимият И. не дава обяснение. Действително
произходът на тази сума може само да се предполага, доколкото по делото не съществуват
доказателства, които да сочат, че тези 11 100 щатски долара са предоставени на подсъдимия
от лицата, които по-късно са му превеждали другите получени в долари суми. В тази насока
възраженията на защитата за наличие на предположение относно произхода на тази сума е
основателно и за тази сума и за превеждането на парични средства на свидетелите Б.и в
Руската федерация, подсъдимият Д. Р. И. следва да бъде оправдан (за това вж. и по-долу при
правния анализ).
Показанията на двамата свидетели Б.и - баща и син - В. Л. Б. и Р. В. Б., приобщени по
реда на чл.281, ал.10 НПК не носят информативна стойност, свързана с предмета на
19
доказване, доколкото и двамата нямат конкретен спомен за получената сума и за
предназначението на тази сума.В потвърждение на обясненията на подсъдимия, които са
дадени повече от пет години след показанията на двамата свидетели и след възможността
подсъдимият И. да се запознае с тези показания, е единствено обстоятелството, за което
двамата свидетели дават показания, че Р. В. Б. известно време е търгувал с т. нар. „уеб
мъни” (платежно средство в интернет и предимно в тъмната част на световната мрежа).
Доколкото обясненията на подсъдимия са дадени дълго време след тези изявления на
свидетелите Б.и и при познаване на показанията на тези свидетели, няма как да се приеме че
показанията на св.Р.Б. и на св.В.Б. по някакъв начин подкрепят твърденията на подсъдимия
И., които съдът не кредитира по изложените подробно по-горе причини.
Първата инстанция правилно е обсъдила обясненията на подсъдимия И. и с оглед на
тяхната пълна нелогичност по отношение на причината да използва неистинска лична карта
за откриването на двете банкови сметки и за получаване на паричните средства.
Подсъдимият нито е бил толкова млад, колкото твърди в обясненията си (бил е на 22
години, а не на 19 години), нито пък е имал такова ниско интелектуално ниво и развитие
(самият той изтъква своите способности във всичките си изложения, изявления и обяснения
пред съдебните инстанции), за да се приеме, че е положил толкова усилия и е извършил
документно престъпление единствено с цел да прикрие личните си данни от хората, които
му изпращат значителни суми „негови” пари (според твърденията му). Пред въззивният съд
подсъдимият в новите си обяснения също не даде никаква логична обосновка на
използването на неистинската лична карта с чуждо име и лични данни и негова (на
подсъдимия) снимка. Единственото възможно обяснение е именно знанието от страна на
подсъдимия на престъпния произход на получаваните средства и желанието да укрие
действителната си самоличност от компетентните органи. Случаят е напълно различен от
поставянето на пердета на жилище или използването на слънчеви очила - логически
умотворения, които подсъдимият използва в опита си да обори обвинителната теза.
В жалбата си и в пледоарията пред въззивния съд, защитата набляга на
обстоятелството, че лицето О. Ф. А. не е било разпитано като свидетел по делото. Това
възражение е свързано с възможността да се установи обективната истина относно
конкретния предмет на доказване и без показанията на това лице като свидетел. Въззивният
съд направи опит да разпита лицето като свидетел, но американските власти не можаха да го
установят (срв. писмо №99-Н-44 до 49/15.06.2021г. на Министерство на правосъдието с
приложено писмо на Министерство на правосъдието на САЩ на л.54-л.57 от въззивното
дело и писмо №99-Н-44 до 49/14.09.2021г. на Министерство на правосъдието с приложено
писмо на Министерство на правосъдието на САЩ на л.102-л.105 с превод на л.112-л.118 от
въззивното дело). Първата инстанция е допуснала лицето като свидетел, но също не е могла
да го разпита, доколкото след изтърпяване на своето наказание в щатския затвор, лицето не
е било на разположение на властите в САЩ, както не е на разположение и по време на
въззивното производство. Въззивният съд споделя становището на първата инстанция, че
сам по себе си разпитът на О. Ф. А. като свидетел едва ли би спомогнал за разкриване на
20
обективната истина, доколкото това лице надали би се самоуличило в извършване и на
допълнителни престъпления, извън тези, за които е понесъл своето наказание, наложено от
съд в САЩ. Невъзможността лицето да бъде установено и разпитано е обективна, като тази
невъзможност по никакъв начин не пречи да се установи обективната истина относно
конкретното престъпление, вменено на подсъдимия Д. Р. И., доколкото са налице
достатъчно писмени доказателства, представени от САЩ, обосноваващи наличието на
предикатно престъпно деяние, генерирало паричните средства, получени и изтеглени от
подсъдимия И. в качеството му на „К. Г. К.”.
За разлика от първоинстанционния съд, въззивният съд намира, че няма
доказателства по какъв точно начин подсъдимият И. се е разпоредил с изтеглените парични
средства, като в тази насока не може да приеме, че тези средства са предадени на трето лице
в по-голямата си част. Това обаче няма значение за реализиране на престъплението
„изпиране на пари“ по смисъла на чл.253, ал.1 НК, доколкото престъпният произход на
паричните средства вече е бил прикрит чрез разпореждането с тези средства от страна на
подсъдимия чрез осъществени финансови операции – поредицата тегления от банковата
сметка в „Райфайзенбанк-България“ АД на името на К. Г. К.. Обстоятелството, че
последното деяние - опитът за изтегляне на парични средства от банковата сметка на името
на К. в „Първа инвестиционна банка“ АД е останало недовършено поради залавянето на
подсъдимия, не се отразява на цялостната престъпна дейност и тя следва да се счете за
довършено престъпление (за това вж. и по-долу).
В обобщение, изпълнявайки задължението си по чл.305, ал.3 НПК, въззивният съд
посочи кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени
средства е изградил вътрешното си убеждение. На основата на установяването в пълния
възможен обем на тези релевантни факти и обстоятелства, е сторена и правната им оценка в
съответствие с принципите на формалната и правната логика, след съвкупен и поотделно
анализ на доказателствените източници, тяхното съпоставяне и внимателна преценка и
оценка.
При така установената фактическа обстановка и след този доказателствен анализ,
въззивната съдебна инстанция приема, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д.
Р. И. е извършил престъплението по чл.253, ал.3, т.2 и т.4 вр. ал.1 вр. ал.7 НК, за което е
предаден на съд и осъден от първата инстанция, макар и не чрез всички инкриминирани
деяния.
От обективна страна - в гр.***, на 16.10.2008 година и на 04.05.2009 година
подсъдимият Д. Р. И. е открил и до 07.05.2009 година е поддържал сметки във финансови
институции - сметка IBAN *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД и
сметка IBAN ********** в щатски долари в „Първа инвестиционна банка“ АД, двете под
име на К. Г. К., като лицето не е дало своето съгласие за това, и е извършвал повече от два
пъти (седем пъти) финансови операции с имущество на обща стойност 90 775 щатски
долари с левова равностойност 135 323,16 лева, за което е предполагал, че е придобито чрез
престъпление по чл.249 НК - престъпно ползване на данни от чужди платежни инструменти,
21
като престъплението, чрез което е придобито имуществото не попада под наказателната
юрисдикция на Република България, както следва:
1. На 16.10.2008 година е внесъл 11 100 щатски долари с левова равностойност
16 072,91 лева в сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“ АД под
името К. Г. К.,
2. На 02.12.2008 година е изтеглил 14 975 щатски долари с левова равностойност
23 067,34 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под
името К. Г. К.,
3. На 03.12.2008 година е изтеглил 14 800 щатски долари с левова равностойност
22 931,42 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под
името К. Г. К.,
4. На 11.12.2008 година е изтеглил 14 900 щатски долари с левова равностойност
22 052,15 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под
името К. Г. К.,
5. На 17.12.2008 година е изтеглил 14 200 щатски долари с левова равностойност
19 754,47 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под
името К. Г. К.,
6. На 19.12.2008 година е изтеглил 14 800 щатски долари с левова равностойност
21 144,17 лева от сметка **********551176436913 в щатски долари в „Райфайзенбанк-
България“АД под името К. Г. К.,
7. На 18.02.2009 година е изтеглил 15 100 щатски долари с левова равностойност
23 446,37 лева от сметка *********** в щатски долари в „Райфайзенбанк-България“АД под
името К. Г. К. и
8. На 07.05.2009 година е направил опит да изтегли 2 000 щатски долари с левова
равностойност 2 927,24 лева от сметка ********** в щатски долари в „Първа
инвестиционна банка“АД под името К. Г. К., като опитът останал недовършен, поради
независещи от волята на дееца причини.
Цялостната престъпна дейност на подсъдимият е довършена, макар и последното
деяние от състава на престъплението да е останало недовършено поради залавянето на
подсъдимия, доколкото първите седем деяния са довършени и паричните средства са
изтеглени от подсъдимия и по този начин е осуетена възможността да бъде проследен
техният произход и тяхното разходване.
Въззивният съд приема, че по делото не е доказано и няма как да бъде доказано
поради изтеклия период от време и отказа на подсъдимия да дава достоверни обяснения
обстоятелството, че първоначалната сума за откриване на сметката от 11 100 щатски долара
е с престъпен произход и е генерирана от соченото от прокуратурата предикатно
престъпление. Поради това подсъдимият Д. Р. И. трябва да бъде оправдан за привеждането
на сумата от 11 000 щатски долара с левова равностойност 15 928,11 лева на 16.10.2008г. по
22
сметка №********** в банка „ВТБ24“ на името на В. Л. Б. и Р. В. Б. от гр.Иркутск, Руска
Федерация. Това налага и промяна на общия размер на паричната сума, предмет на
престъпление (в щатски долари и като левова равностойност) от обща стойност 112 875
щатски долари с левова равностойност 167 324,18 лева на 90 775 щатски долара с левова
равностойност 135 323,16 лева и промяна в прилагането на чл.253, ал.6 НК по отношение
присъждането на равностойността на предмета на престъпление.
В същото време са налице предпоставките за осъждане на подсъдимия Д. Р. И. по
останалите вменени деяния, част от престъплението по чл.253, ал.3, т.2 и т.4 вр. ал.1 вр. ал.7
НК.
Паричните средства, постъпили по банковите сметки в двете банки -
„Райфайзенбанк-България“АД и „Първа инвестиционна банка“АД на името на К. Г. К. са с
престъпен произход – те са предмет на предикатни престъпления, извършени извън
юрисдикцията на българската държава – в САЩ, като са генерирани от престъпно ползване
на данни от чужди платежни инструменти, извършено от лица, сред които О. Ф. А. и П. Р.
Д.. Това се установява по категоричен начин от писмените документи, изпратени от САЩ
по направените многобройни съдебни поръчки в досъдебното производство и в съдебното
производство пред първата инстанция и пред настоящия въззивен състав.
Подсъдимият Д. Р. И. е знаел какъв е произходът на тези средства, но доколкото е
предаден на съд с обвинение, че е предполагал този произход и за това е осъден на първата
инстанция, въззивният съд приема, че той следва да бъде осъден за извършено при
евентуален умисъл относно произхода на парите престъпление „изпиране на пари“.
Знанието на подсъдимия относно произхода на паричните средства се установява от начина
на откриване на банковите сметки – под чуждо име с фалшива самоличност, от
комуникацията която е съществувала между него и лицата, които са изпращали парите –
установена от съвпадането във времето на изпращането и тегленето на парите с
предварителна заявка, от обстоятелството, че всички парични преводи са направени от лица,
с които подсъдимият не се е познавал, които не са познавали подсъдимия, които са нямали
никаква връзка – физическа или икономическа с Република България и с български
граждани. Конспиративността на осъществените преводи, регулярността във времето на
тези преводи, създаването на нова банкова сметка в нова банка, което очевидно цели да се
изключи възможността служителите на „Райфайзенбанк-България“АД да установят
нередностите в осъществяваната от подсъдимия И. дейност – всички тези обстоятелства
позволяват да се приеме, че субективно подсъдимият И. най-малкото е предполагал в
резултат на каква дейност са генерирани паричните потоци.
Законът (българският НК) и международноправните актове относно изпирането на
пари не изискват знанието на всички детайли за престъпната дейност, генерираща
финансовата (имуществената) облага, достатъчно е знанието за наличие на предикатно
престъпление, за да възникне наказателна отговорност за лицата, които извършват каквито и
да било дейности и трансформации с придобитото по престъпен начин имущество.
Първата инстанция е направила подробен и детайлен анализ от теоретична гледна
23
точка на престъплението „изпиране на пари“ (стр.22-стр.23 от мотивите на присъдата – т.2,
л.723-л.724 от делото на СГС). Този анализ се споделя от въззивната инстанция и не следва
да се преповтаря.
С оглед възраженията на защитата, че международните документи, които имат
приоритет пред българския НК изискват наличието на „ЗНАНИЕ“ за престъпния произход
на облагата, която се изпира, трябва да се посочи, че в приложимите международни актове
изрично се дава възможност на съответните държави да разширят приложното поле на
престъплението „пране на пари“ и по отношение на лица, които предполагат или подозират
произхода на облагата, с която оперират.
Така в чл.9, ал.3 от Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, издирване,
изземване и конфискация на облагите от престъпление и относно финансирането на
тероризма (Ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 19 декември
2012г. – ДВ, бр.103/2012г., в сила за Република България от 01.06.2013г.) изрично е
посочено „Всяка страна може да приема необходимите законодателни и други мерки, за да
определи като престъпления съгласно вътрешното й право всички или някои от деянията по
смисъла на параграф 1[1] от този член в един от или и в двата от следните случаи, когато
деецът:
а) е подозирал, че имуществото е облага;
б) би трябвало да предполага, че имуществото е облага.“.
Съгласно цитираната многократно от защитата Директива (ЕС) 2018/1673 на
Европейския парламент и Съвета от 23 октомври 2018 година за борба с изпирането на пари
по наказателноправен ред „Държавите членки могат да предприемат необходимите мерки, за
да гарантират, че деянията, посочени в параграф 1[2], са наказуеми като престъпления,
когато извършителят е подозирал или е трябвало да знае, че имуществото е придобито от
престъпна дейност“ – чл.3, ал.2 от Директива 2018/1673.
За въззивният съд тези разпоредби са напълно ясни и не създават никакво съмнение в
това, че българската уредба е хармонизирана с посочените международни и наднационални
актове и възраженията на защитата относно субективната страна на деянието не намират
опора в тези актове.
Подсъдимият Д. Р. И. е извършил финансови операции по смисъла на закона (и на
цитираните международноправни актове) със средства с престъпен произход – открил е две
банкови сметки, в които са постъпвали паричните суми и ги е изтеглил след тяхното
постъпване. По този начин е осъществен основния състав на престъплението „пране на
пари“ с оглед на престъпния произход на средствата и субективното отношение на
подсъдимия И. към този престъпен произход.
Налице са и основанията за квалифициране на престъплението съобразно
разпоредбата на чл.253, ал.3, т.2 и т.4 НК – действията са извършени повече от два пъти –
общо осем пъти – едно откриване на сметка и седем тегления на различни дати и на
различни суми - и сметките са открити и поддържани във финансови институции (банки)
24
под името на лице, което не е дало своето съгласие за това – св.К. Г. К..
Доколкото престъплението е формално и е довършено с извършването на самите
финансови операции повече от два пъти от подсъдимия Д. Р. И. под самоличността на К. Г.
К., е ирелевантно по какъв начин подсъдимият И. се е разпоредил с получените парични
средства (дали за собствено усъвършенстване, както твърди той или ги е предал на трети
лица, както твърди прокуратурата). В тази насока възраженията в жалбата по принцип са
основателни, но нямат връзка с предмета на делото.
Всичко посочено мотивира въззивният съд да приеме, че макар и присъдата на
първата инстанция да трябва да бъде изменена в частта относно преведените в Руската
федерация на свидетелите Б.и средства, относно останалите деяния, извършени от
подсъдимия И. тази присъда е правилна и следва да бъде потвърдена.
Първата инстанция е определила наказанието с прилагане на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК
под предвидения в закона минимум от една година и без да налага кумулативно
предвиденото наказание глоба. Първоинстанционният съд е мотивирал това свое становище
с оглед на неразумния срок на наказателното производство - обстоятелство, което се
констатира и от въззивния съд. Този неразумен срок, независимо от фактическата и
правната сложност на делото и необходимостта от използването на инструментите на
международноправното сътрудничество, е обективно обстоятелство и като цяло не се дължи
на действия, които да бъдат вменени на подсъдимия (с изключение на отлагането на делото
във въззивния съд поради заболяване на подсъдимия, което не е представлявало пречка за
неговото явяване пред съда - съдебното заседание на 23.06.2021г.).
Прилагането на чл.55 НК съответства на установената практика на ВКС след
постановяването на решението на ЕСПЧ по делото „Д. и Х. срещу България” през 2011г., а и
липсата на съответен протест не може да доведе до преразглеждане на това становище на
първата инстанция.
Направеното пред въззивния съд искане за намаляване на наложеното наказание
„лишаване от свобода” не може да бъде уважено. Налице са достатъчно на брой отегчаващи
обстоятелства, които разкриват завишена степен на обществена опасност на извършеното
деяние - неговата продължителност във времето, използването на неистински личен
документ при извършването на деянието, засягането на две банкови институции от
действията на подсъдимия И., значителният размер на изпраната парична сума, наличието
на два квалифициращи признака - всичко това по принцип и при липсата на изключителното
смекчаващо обстоятелство, прието от първоинстанционния съд, би наложило определяне на
наказанието над средния размер, предвиден в закона.
Наказание от единадесет месеца „лишаване от свобода”, при това с отложено по реда
на чл.66, ал.1 НК изпълнение, се явява напълно справедливо и заслужено по смисъла на
чл.35 НК и чл.36 НК, като ще способства да изпълни целите на наказателната репресия в
тяхната пълнота и най-вече целите, свързани със специалната превенция, като ще насочи
25
подсъдимия към осмисляне на стореното и ще му попречи да извърши нови такива деяния.
Изтъкнатите от подсъдимия И. допълнителни тежки последствия, свързани с ограничаване
на възможностите му отново да извърши такова престъпление, са напълно закономерни и
заслужени последици от неговото поведение и за извършеното от него престъпление.
Липсата на протест е пречка за отмяна на прилагането на разпоредбата на чл.6, ал.1
НК. Прилагането на института на условното осъждане от първата инстанция е съобразено с
наличните материалноправни предпоставки за това, а и ще способства за ресоциализацията
на подсъдимия И., като не го откъсва драстично от неговата среда, като в същото време ще
мотивира подсъдимия към добросъвестно и общественополезно поведение поне в рамките
на определения минимален изпитателен срок.
С оглед оправдаването на подсъдимия по обвинението да се е разпоредил със сумата
от 11 000 щатски долара чрез превеждането на тази сума по сметки на св.Р. В. Б. и на св.В.
Л. Б., следва да бъде изменена присъдата на първата инстанция и в частта относно
прилагането на чл.253, ал.6 вр. ал.3 вр. ал.1 и ал.7 НК, като в полза на държавата бъде
присъдена левовата равностойност на изтеглените на 02.12.2008г., на 03.12.2008г., на
11.12.2008г., на 17.12.2008г., на 19.12.2008г. и на 18.02.2008г. суми - общо 132 395,92 лв.
Основателно е възражението на защитата за това, че подсъдимият не дължи
заплащането на левовата равностойност на последната получена сума от 15 000 щатски
долара, която е запорирана в „Първа инвестиционна банка“ АД по сметка ********** в
щатски долари на името на К. Г. К. - вж. писмо №И-6903/31.07.2018г. на ПИБ с разпечатка
за движения по сметка (т.1, л.422-л.428 то делото на СГС). Тази сума по силата на чл.253,
ал.6, пр.1 НК следва да се отнеме в полза на държавата. Доколкото по този начин се
намалява допълнително възложената върху подсъдимия обща сума от 167 324,18 лв. с
присъдата на първата инстанция, въззивният съд намира, че по този начин облекчава
неговото положение във връзка с неговата жалба срещу присъдата на първата инстанция и
не се нарушава забраната за reformatio in pejus.
Първата инстанция е изчислила и възложила върху подсъдимия направените по
делото разноски в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК.
Пред въззивния съд са направени нови разноски в размер на 200 лв. за приетата
съдебномедицинска експертиза, които по силата на същия текст - чл.189, ал.3 НПК се
дължат от подсъдимия И. и за които той следва да бъде осъден с настоящето решение.
Подсъдимият дължи и заплащането на държавна такса в размер на 5 лв. на основание чл.11
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за служебно
издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
При извършената цялостна и служебна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящия съд не намери други основания за изменянето му или отмяната му, извън
26
посочените по-горе. Водим от горното, при условията на чл.334, т.3 и т.6 НПК вр. чл.337,
ал.1, т.2 НПК и чл.338 НПК, съдът
[1] Параграф 1 на чл.9 от Конвенцията дефинира престъпленията по изпиране по смисъла на
Конвенцията.
[2] Параграф 1 на чл.3 от Директивата дефинира престъпленията по изпиране по смисъла на
Директивата.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдата от 30.05.2019 година на Софийски градски съд, постановена по
нохд №258/2017 година по описа на съда както следва:
- ПРИЗНАВА подсъдимият Д. Р. И. (с установена самоличност, ЕГН **********) за
НЕВИНОВЕН на 16.10.2008 година да е наредил превод в размер на 11 000 щатски
долари с левова равностойност 15 928,11 лева по сметка №********** в банка „ВТБ24“ на
името на В. Л. Б. и Р. В. Б. от гр.Иркутск, Руска Федерация като е предполагал, че сумата от
11 000 щатски долара е придобита чрез престъпление по чл.249 НК - престъпно ползване на
данни от чужди платежни инструменти;
- НАМАЛЯВА общата стойност на предмета на престъплението от 112 875 щатски
долари (с левова равностойност 167 324,18 лева) на 90 775 щатски долара (с левова
равностойност 135 323,16 лв.);
- ПРИСЪЖДА на основание чл.253, ал.6 вр. ал.3, т.2 и т.4 вр. ал.1 вр. ал.7 НК
подсъдимият Д. Р. И. (с установена самоличност, ЕГН **********) ДА ЗАПЛАТИ левовата
равностойност на предмета на престъплението в размер на 132 395,92 лв. (сто тридесет и две
хиляди триста деветдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки);
- ОТНЕМА в полза на държавата на основание чл.253, ал.6 вр. ал.3, т.2 и т.4 вр. ал.1
вр. ал.7 НК сумата от 15 000 щатски долара, която е запорирана в „Първа инвестиционна
банка“ АД по сметка ********** в щатски долари на името на К. Г. К..
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразна присъдата от 30.05.2019 година на
Софийски градски съд, постановена по нохд №258/2017 година по описа на съда, в
останалата част.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. Р. И. (с установена самоличност, ЕГН **********) ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Апелативен съд гр.*** на основание чл.189, ал.3 НПК направени
във въззивното производство разноски в размер на 200 лв. (двеста лв.), както и 5 лв.
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на Република България в
15-дневен срок от съобщението, че е изготвено по реда и начина, указани в чл.350, ал.2 и сл.
27
от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28