Р Е Ш Е Н И Е
№
14.08.2019
г., гр. ***
В
ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ
РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на
четиринадесети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Вероника Георгиева и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д. №4731/2019г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от
домашното насилие.
Постъпила
е молба от Н.А.М., ЕГН **********,***, против А.Т.М., ЕГН **********,***. В
молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи. Сочи се, че още преди развода
ответникът тормози психически съпругата си да продадат придобитото по време на
брака имущество, представляващо СИО. Твърди се, че на 5.юли.2019 г,. ответникът
е упражнявал психически тормоз върху молителката на работното й място,
заплашвайки я с физическа саморазправа. На 6.юли.2019 г., в тъмната част на
денонощието, около 21,30 ч., ответникът, управлявайки МПС, приближил с висока
скорост молителката, заявявайки, че ще я прегази. В допълнителна уточняваща
молба от 24,07,2019г. се сочат и актове на насилие, извършени след подаване на молбата
по ЗЗДН – на 19.07.2019г., когато на работното място на молителката същият я е
псувал, обиждал, отправял закани за убийство. Към молбата е приложена като
доказателство Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Моли съда да постанови мерки за
закрила- задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката, забрана на ответника да приближава молителката на
по-малко от
Отв. А.Т.М., в депозираният от него отговор,
изразява становище за неоснователност на молбата и моли съдът да остави същата
без уважение. Изцяло се оспорват изложените в ИМ твърдения, за осъществени актове на домашно насилие.
Посочва се, че два пъти е посетил
молителката на работното й място, но с нейно съгласие, с цел доброволно уреждане
на имуществени отношения.
Съдът
като съобрази изложеното в молбата и представените доказателства, намира за
установено следното:
По
делото, с определение № 3230/24.07.2019г., е постановено издаването на заповед
за незабавна защита, по реда на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, спрямо молителката Н.А.М..
Безспорно
по делото се установява, че страните Н.А.М. и А.Т.М. са бивши съпрузи, бракът
между които е прекратен с решение по гр.д.№ 471/2019г на ПлРС.
От
служебно изготвената справка, се установява, че между страните няма водени други дела по ЗЗДН.
По
делото има представена справка за съдимост на лицето А.Т.М., видно от която
същото не е осъждано; справка с вх. рег. №22249 от 06.08.2019 г., от ***, ***,
че лицето А.Т.М. не се води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ – ***.
По
делото е представена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката, с която
удостоверява, че е обект на акт на домашно насилие, на 06.07.2019г, изразяващ
се в това, че ответникът я е заплашвал, че „ще й се случи нещо”. По
делото, в ИМ и в уточняващата молба, са изложени твърдения за осъществен акт на
домашно насилие на 05.07.2019г, но за този акт, от страна на молителката, няма
представена декларация.
По
делото, от страна на молителката, както и на ответника, няма ангажирани други
доказателства, а допуснатият при довеждане свидетел, от страна на молителката,
не е осигурен за датата на с.з.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че молбата за налагане на
мерки за закрила по реда на ЗЗДН, е основателна и следва да бъде уважена. В
случая е налице декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗД, от страна на молителката М.,
в която същата декларира извършен на 06.07.2019г., акт на домашно насилие, от
страна на бившият й съпруг, изразяващо се отправяне на заплахи. Декларацията,
попълнена от пострадалата, с това съдържание, съставлява годно доказателство,
установяващо факта на домашното насилие,
по смисъла на ЗЗДН. Законът е придал самостоятелно доказателствено
значение на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, и дори при липсата на други
доказателства, само въз основа на нея, съдът издава заповед за защита.
Следва
спрямо ответника- извършител А.М., да бъде наложена следната мярка за закрила,
по реда на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН: задължаване да се въздържа от извършване
от домашно насилие спрямо пострадалата Н.А.М.. Съдът намира, че посочената мярка
за закрила най-пълно би защитила
интереса пострадалото лице и оглед целите на ЗЗДН и с оглед на факта, че същата
няма краен срок- арг. чл.5, ал.2 от ЗЗДН.
Следва, на извършителя М. да бъда наложена
глоба в полза на държавата в размер на 200лв. Същата се налага служебно от
съда, във всички случаи на домашно насилие.
Следва
на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 25 лв. - държавна такса по сметка на ПлРС.
Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.5, ал.1 от ЗЗДН, МЕРКИ ЗА
ЗАКРИЛА по реда на ЗЗДН, със следното съдържание:
ЗАДЪЛЖАВА,
на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, извършителя А.Т.М., с ЕГН ********** ***, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване от домашно насилие спрямо пострадалата Н.А.М., с ЕГН
**********,***.
На
основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН, ДА СЕ
ИЗДАДЕ Заповед за постановената мярка за
закрила.
ПРЕДУПРЕЖДАВА извършителя А.Т.М., с ЕГН ********** че на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на Заповедта на съда, ЩЕ БЪДЕ ЗАДЪРЖАН от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъде НЕЗАБАВНО уведомена Прокуратурата.
Препис от Заповедта и решението, на основание
чл.16, ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от ВТОРО РУ- МВР-***.
ОСЪЖДА, на основание чл.5, ал.4 и на основание
чл.11, ал.2 от ЗЗДН, извършителя А.Т.М., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС: глоба в размер на 200 лв., в полза на Държавата и сумата
от 25лв- държавна такса, както и
сумата от 5.00 лв.-държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Препис от
решението и от Заповедта ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Решението
може да бъде обжалвано пред ***, в 7-мо дневен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: