К. районен съд II граждански състав

На осми ноември година две хиляди двадесет и първа година

В публичното заседание в следния състав

Председател: С.Г.

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело № 3176 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искът е за делба на съсобствен недвижим имот и е с правно основание чл.34 от Закона за собствеността /ЗС/. Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК във фаза след допускане на делбата.

С влязло в сила решение №260092/04.11.2020г. постановено по настоящото дело съдът е допуснал съдебна делба между ЕТ „С. – С. Т.“, със седалище и адрес на управление,***, представляван от С. Г. Т., Г.Г.К., П.Т.К., и К.Т.С. по отношение на следния недвижим имот : дворно място, цялото с площ от 1 040 кв.м. по нотариален акт и договор за доброволна делба, а по скица с площ от 1 109 кв.м. за имот пл. № 92, образувано в урегулиран поземлен имот ***, кв. 17 по плана на село Б., община М., който план е одобрен със Заповед № *** г. на кмета на община М., ведно с построените сгради в имота: двуетажна масивна жилищна сграда с мазе, едноетажна масивна жилищна сграда, плевня и четири стопански постройки при граници на имота: улица, имот I-93, имот IV-94, имот III-95, при квоти: 3 /6 ид. части за ЕТ „С. – С. Т.“, ЕИК ***, 1/ 6 ид. част Г.Г.К., 1 /6 ид. част за П.Т.К. и 1 /6 ид. част за К.Т.С..

Ищецът чрез пълномощника се адвокат Н. М. изразява становище за извършване на делбата чрез разпределение. Моли съда да отхвърли възлагателната претенция на Г.Г.К.. Излага съображения в писмена защита по делото.

Ответницата Г.Г.К. чрез пълномощника си адвокат Д. Д. моли съда да уважи възлагателната й претенция като в неин дял бъде поставен допуснатият до делба недвижим имот, като дела на останалите съделители бъде уравнен с пари. Заявява, че не желае да не получи в общ дял с другите ответници допуснатия до делба недвижим имот.

Ответниците П.Т.К. и К.Т.С. не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище относно начина на извършване на делбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

По извършване на делбата

Принципът за извършването на делбата е залегнал в нормата на чл. 69, ал. 2 от ЗН и според него всеки съделител трябва да получи по възможност дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, а имотите които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа: 1) ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на реален дял, не може да бъде спазен - чрез изнасяне на публична продан (чл. 348 от ГПК), или при наличието на определени предпоставки, възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете - чл. 349 от ГПК; 2) ако имотът е поделим и правата на страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий - чл. 350 и чл. 352 от ГПК; 3) ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите - чл. 353 от ГПК.

За да се извърши преценка за това, кой от предвидените в ГПК способи да бъде използван при извършване на процесната делба, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатия до делба имот, включително неговата стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобствеността факт и т.н.

Имотът би бил поделим, тогава, когато, при спазване на всички законови изисквания, позволява всеки от съделителите да получи реален дял, според правата си в съсобствеността.

За да избере способ за извършване на делбата съдът назначи по делото съдебно - технически експертизи. От първоначалната заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че жилищната сграда не е поделяема на две самостоятелни жилища. Сградата е много стара. За да се обособят две самостоятелни жилища са необходими значителни преустройства и неудобства. Съгласно заключението на експертизата описаното дворно място е поделяемо на два урегулирани поземлени имота. 1 /2 идеална част от дворното място не е поделяемо на три самостоятелни урегилирани поземлени имоти.

От заключението на комплексната съдебно – техническа експертиза се установява се установява, че процесния урегулиран имот /УПИ/ II – 92, кв.17, с. Б., не може да бъде поделен на четири дяла, един за ищеца и три за ответниците, съгласно съдебното решение, защото дяла на ответниците се приравнява на общо 542 кв.м. При равни за ответниците квоти не могат да се образуват три УПИ, всеки с минимална площ от 200 и лице към улица минимум 9.60 м., за да отговаря на нормативните изисквания за селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен намалени с 1 /5 съгласно чл.19, ал.1, т.5 и ал.4 от ЗУТ. Процесният УПИ II – 92 може да бъде разделен на два реално обособени урегулирани поземлени имота, по един за всяка страна по делото, които да отговарят на нормативните изисквания. Сградите които са намират в имота са : двуетажна жилищна постройка с мазе, едноетажна масивна жилищна сграда, плевня и четири стопански постройки. Посочено е, че двете жилищни сгради са нанесени като две отделни сгради, но в действителност те са функционално свързани и двете заедно отговарят на нормативните изисквания за помещения в едно жилище. Пазарната стойност на ПИ II – 92, в кв.17 по плана на село Б. и намиращите се в него постройки е 30 600 лева.

Относно претенцията за възлагане

Възможността за възлага в дял на допуснат до делба недвижим имот е предвидена в разпоредбата на чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК. Разпоредбата на чл.341, ал.1 от ГПК допуска поставяне в дял на неподеляемо жилище, което и било СИО, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелия или бившия съпруг, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище.

Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго такова,може да поиска то да бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват с друг имот или с пари.

Съдът намира възлагателните претенции на Г.Г.К. по чл.349, ал.2 от ГПК за неоснователна. В конкретния случай въпреки, че допуснатия до делба недвижим имот е неподеляемо жилище, не са налице останалите предпоставки за възлагане. На първо място съсобствеността между страните не е възникнала само от наследяване. Разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК не намира приложение при комбинирана съсобственост на неподеляемото жилище, която е възникнала не само по наследяване, но и по друг способ. От доказателствата по делото се установява, че с нотариален акт за замяна на недвижими имоти № *** по описа на нотариус П. К., с рег. № *** на Нотариалната камара ищецът е придобил 1 /2 ид.част от дворно място, цялото с площ от 1 040 кв.м. по нотариален акт и договор за доброволна делба, а по скица с площ от 1 109 кв.м. за имот пл. № 92, образувано в урегулиран поземлен имот ***, кв. 17 по плана на село Б., община М., който план е одобрен със Заповед № *** г. на кмета на община М., с площ на УПИ 1 024 кв.м., с право на ползване на източната част на имота; реално втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, състоящ се от три стаи и коридор, заедно със съответните ид. част от общите части на сградата със самостоятелен вход от изток; както и ½ ид.ч. от стопанска сграда с право на ползване на източната част на сградата, както и други подобрения в имота при граници по скица: улица, имот I-93, имот IV-94, имот III-95. Следователно съсобствеността между страните е възникнала в резултат на повече от един юридически факт наследяване и правна сделка. Възлагане по реда на чл.349, ал.2 от ГПК може да се иска само когато съсобствеността между съделителите е възникнала въз основа на наследяване, а в конкретния случай делбения имот не е сънаследствен /т.7 и т.8 от ТР №1/2004г/. Съдът би могъл да възложи да /постави/ в дял допуснатото до делба неподеляемо жилище само при кумулативното наличие на визираните в чл.349, ал.1 респ. ал.2 от ГПК предпоставки. Нещо повече по делото липсват доказателства, че към момента на смъртта на наследодателя Т. К.К., в процесния недвижим имот е живяла съделителката Г.Г.К.. Ответницата е представила декларация от която се установява, че не притежава друг имот от същия вид т.е. налице е последната предпоставка за възлагане. Както обаче бе посочено дори и при липса на друго жилище на съделителят, пак не са налице предпоставките за възлагане на имота, съображения за което вече бяха изложени по – горе.

От заключението на комплексната експертиза се установява процесният урегулиран поземлен имот не може да бъде поделен на четири реални дяла за всеки един от съделителите. Поземленият имот може да бъде разделен на два реално обособени урегулирани поземлени имота, по един за всяка страна по делото, които да отговарят на нормативните изисквания. В тази връзка са изработени два варианта скици – проект за разделяне на процесния имот, при които ответниците са поставени в общ дял /приложение № 1 и приложение № 2/ към заключението на експертизата. От заключението на експертизата се установява, че по скица жилищните сгради са две, но в действителност те са функционално свързани и двете заедно отговарят на нормативните изисквания за помещения в едно жилище.

Ответницата Г.Г.К. изрично е заявила волята си да не получава общ дял с ответниците от допуснатия до делба недвижим имот.

При това положение, не може да се поставя и въпроса дали възможните два дяла могат да се разпределят между съделителите или не. Установи се по делото, че от имотите не могат да се обособят четери дяла, така, че всеки съсобственик, респ. група от съсобственици, поради наличие на дялове в режим на СИО, да получи реален такъв. Жребий не може да бъде теглен с оглед неравните права на страните в съсобствеността.

Предвид изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл.348 от ГПК : процесният имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, поради което същият следва да бъде изнесен на публична продан. За всеки от съделителите остава предвидената в чл.348 изр. второ от ГПК възможност да участва при наддаването в публичната продан, като по реда на чл.354 от ГПК изкупи имота при условията на чл.505, ал.2 от ГПК.

С оглед изнасянето на процесния имот на публична продан за меродавна оценка към настоящия момент предвид определянето на държавна такса, съдът приема пазарната оценка на имота, дадена в заключението на комплексната съдебно – техническата експертиза, а именно 30 600 лева, която оценка не е оспорена от страните.

Съгласно чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, която е 4% върху стойността на дела му.

Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. 4 % върху стойността на дела си, като се имат предвид квотите, при които е допусната делбата по отношение на всеки от съделителите и паричната оценка на тези квоти, дадени в заключението на вещите лица. Ищецът следва да заплати държавна такса в размер на 612 лева. Съделителят Г.Г.К. следва да заплати съобразно 1 /6 ид.ч държавна такса в размер на 204 лева. Тъй като делбата е допусната по 1/6 ид.ч. за Г.Г.К., П.Т.К. и К.Т.С. всеки един от съделителите следва да заплати сумата от 204 лева, представляваща 4 % върху стойността на дела им.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, за възлагане в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот : дворно място, цялото с площ от 1 040 кв.м. по нотариален акт и договор за доброволна делба, а по скица с площ от 1 109 кв.м. за имот пл. № 92, образувано в урегулиран поземлен имот ***, кв. 17 по плана на село Б., община М., който план е одобрен със Заповед № *** г. на кмета на община М., ведно с построените сгради в имота: двуетажна масивна жилищна сграда с мазе, едноетажна масивна жилищна сграда, плевня и четири стопански постройки при граници на имота: улица, имот I-93, имот IV-94, имот III-95, като неоснователна.

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот : дворно място, цялото с площ от 1 040 кв.м. по нотариален акт и договор за доброволна делба, а по скица с площ от 1 109 кв.м. за имот пл. № 92, образувано в урегулиран поземлен имот ***, кв. 17 по плана на село Б., община М., който план е одобрен със Заповед № *** г. на кмета на община М., ведно с построените сгради в имота: двуетажна масивна жилищна сграда с мазе, едноетажна масивна жилищна сграда, плевня и четири стопански постройки при граници на имота: улица, имот I-93, имот IV-94, имот III-95 при права /квоти/, както следва : 3 /6 ид. части за ЕТ „С. – С. Т.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление,***, представляван от С. Г. Т., ЕГН **********, 1/ 6 ид. част за Г.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, 1 /6 ид. част за П.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** и 1 /6 ид. част за К.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***.

Пазарната оценка на този имот е 30 600 лева.

ОСЪЖДА ЕТ „С. – С. Т.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление,***, представляван от С. Г. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 612 лева, представляваща дължима държавна такса върху стойността на дела му.

ОСЪЖДА Г.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 204 лева, представляваща дължима държавна такса върху стойността на дела й.

ОСЪЖДА П.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 204 лева, представляваща дължима държавна такса върху стойността на дела му.

ОСЪЖДА К.Т.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 204 лева представляваща дължима държавна такса върху стойността на дела й.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:

Номер на акта:	260008
Дата:	7 февруари 2022 г. (в сила от 8 март 2022 г.)
Съдия:	Стела Веселинова Георгиева

Дело:	20195510103176
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	25 ноември 2019 г.

Решение по дело №3176/2019 на Районен съд - Казанлък

Съдържание на акта Свали акта

К. районен съд II граждански състав