РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София,
05.04.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на единадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 8448/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 89512/03.07.2017 г., предявена от С.М.В., с ЕГН: **********,
адрес: *** 5, против З.
„Б.И.“ АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът С.М.В., твърди, че на 11.12.2016 г., в
гр. София, СО-район „Панчарево“, на бул. „Самоковско шосе“, на около 300 метра
след ресторант „Лебеда“, посока към с. К., И.С.Б., при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. ********,
нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал МПС с несъобразена
със състоянието на пътя скорост, в резултат на което станал причина и
реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ********
Ищецът сочи, че за описаното ПТП е бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-1155/11.12.2016 г.
По отношение на водача И.С.Б. бил съставен АУАН № 363940/11.12.2016г., въз
основа на който било издадено Наказателно постановление №
16-4332-025538/27.01.2017г. от СДВР, Отдел „Пътна полиция“ .
Ищецът твърди, че при ПТП е бил пътник в лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. ********.
След ПТП, ищецът бил приет за лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД,
Клиника по неврохирургия. При постъпване в клиниката, ищецът бил приет с локален статус: разкъсно-контузна рана в челна област и
множество охлузни рани по лицето. Впоследствие, на ищеца била поставена
диагноза „Мозъчно сътресение“.
Ищецът твърди, че дълго време след пътния
инцидент, вследствие на претърпяното мозъчно сътресение, е загубил съзнание, че
има непълен и непоследователен спомен за травмата, че не може да възпроизведе как точно се е случил
инцидентът, че се оплаква от постоянно главоболие и световъртеж при опит да се
изправи от легнало положение, от гадене и повръщане, сънливост, отпадналост,
повишена светлочувствителност, повишена раздразнителност, загуба на
координацията на мускулите и шум в ушите. Ищецът сочи, че разчита предимно на помощта
на своите близки, които да му съдействат за обикновените ежедневни нужди. Освен
това, ищецът твърди, че след инцидента е започнал да страда от нарушения на
съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието,
затруднена концентрация. Ищецът изпитвал страх от возенето в превозни средства,
получените стресови състояния довели до нарушения на нормалния социален живот
на ищеца и създавали трайни препятствия за упражняване на обикновените битови
дейности. Постоянната нужда от помощ и съдействие на близките на ищеца след
настъпването на инцидента, създавали у него чувство за безпомощност и
малоценност, което се отразило негативно върху психиката и самооценката му.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с peг. ********, включително и на водача И.С.Б..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 29.12.2016 г. до окончателното им изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът З. „Б.И.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва настъпването на описаното в исковата молба ПТП, както и че към датата
на ПТП е застраховал гражданската отговорност на И.С.Б., като водач на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. ********.
Оспорва иска с възражението, че
обезщетението, което се претендира не отговоря на действителната вреда. Излага
съображения, че посочената в епикризата диагноза „Мозъчно сътресение“ е на
базата на това, че ищецът е съобщил, че няма спомен за случилото се и се
оплакал от главоболие. Обръща внимание, че ищецът е бил в ясно съзнание,
контактен, адекватен и без неврологични отклонения. Била е описана
разкъсно-контузна рана в челната област на главата, която е била хирургично
обработена и множество охлузни рани по лицето. Други повърхностни травми по
тялото или по крайниците, не били описани. Записано било и наличие на слепота (амавроза) за дясно око,
причинена от стара травма на 7 годишна възраст.
Ответникът прави възражение за съпричиняване
на вредата от страна на пострадалия, тъй като е бил без поставен предпазен
колан, като по този начин се е поставил в превишен спрямо нормалния риск. Сочи,
че местоположението на травмите, т.е. наличието на изолирани лицеви
повърхностни увреждания, както и липсата на някакви белези от колан по гърдите
и изобщо оплаквания от болки в гръдния кош, навеждало на извода за липсата на
поставен предпазен колан.
В допълнителната искова молба, ищецът излага
съображения, че възраженията на ответника са неоснователни. Сочи, че при ПТП е
пътувал на задната седалка, от дясната страна, с поставен обезопасителен колан.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от
01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена
от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 11.12.2016
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен на 30.09.2016 г., във формата на застрахователна полица № BG/02/116002551118,
валидна от 31.10.2016 г. до 30.10.2017 г., З. „Б.И.“ АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил “Фолксваген Голф“, с peг. ********, включително и на водача И.С.Б..
Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 30.11.2017 г.), а и се установява от
представените Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд, комбинирана застрахователна полица, квитанция за платена сума по полицата
(л. 12 от делото).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 11.12.2016 г., в гр. София, СО-район „Панчарево“, на
бул. „Самоковско шосе“, на около 300 метра след ресторант „Лебеда“, посока към
с. К., е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. ********,
управляван от И.С.Б., и насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Пасат“,
с рег. № ********, управляван от И.В. П..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № К-1155/11.12.2016 г., съставен от дежурен
ПТП-О„ПП“ – СДВР, който е посетил мястото на ПТП - гр. София, бул.
„Самоковско шосе“, на около 300 метра след ресторант „Лебеда“, посока към с. К..
Като
причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния протокол е
посочено, че водачът
на лек автомобил “Фолксваген Голф“, с peг. ******** - И.С.Б., поради движение с
несъобразена скорост със състоянието на пътя (мокър асфалт) се поднася и
реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. №
********, управляван от И.В. П..
Като пострадали
лица в Констативния протокол са посочени ищецът С.М.В. и други лица (които са били пътници в
двата автомобила).
По делото е приета скица към Констативния протокол, на която е
изобразено, че лек автомобил “Фолксваген Голф“, с peг. ******** е излязъл от
платното си за движение, навлязъл е в платното за насрещно движение и е
реализирал ПТП с с насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
рег. № ******** Скицата е подписана от съставителя си и водачите на двата автомобила,
участващи в ПТП.
На
11.12.2016 г., на И.С.Б. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 363940/11.12.2016 г., за това, че на 11.12.2016 г., около
16.00 ч., в гр. София, на бул. „Самоковско шосе“, при управление на лек
автомобил “Фолксваген Голф“, с peг. ********, с посока на движение от с.
Панчарево към с. К., на около 300 метра след ресторант „Лебеда“, поради
движение със скорост, несъобразена със състоянието на пътя (мокър асфалт) се
поднася и навлиза в насрещната пътна лента и реализира ПТП с насрещно движещия
се лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ******** с водач И.В. П., с което
виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. АУАН е
връчен и на нарушителя И.С.Б. и същият го е подписал без възражения.
Въз
основа на АУАН № 363940/11.12.2016 г. е било издадено Наказателно постановление №
16-4332-025538/27.01.2017г. от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, което видно от
удостоверение от 04.04.2018 г. на Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, няма данни да е
било връчено.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на Д. Георгиев Тинков,
който при настъпване на процесното ПТП е бил пътник в лек автомобил “Фолксваген
Голф“, с peг. ********. Свидетелят сочи, че на 11.12.2016 г. са тръгнали от кв.
Горубляне към с. Панчарево с лек автомобил “Фолксваген Голф“, който бил
управляван от И.Б.. Свидетелят бил на дясната предна седалка, а ищецът С.В. бил
зад него, т.е. от дясната страна на задната седалка. От показанията на
свидетеля се установява, че било мокро, хлъзгаво и автомобилът, в който пътували
изгубил контрол на един завой, поднесъл наляво и надясно, навлязъл в
насрещното платно и бил ударен от дясната страна (между предната и задната
врата) от друг лек автомобил. След това свидетелят изпаднал в безсъзнание.
Свидетеля заявява, че не е сигурен дали ищецът е бил с поставен колан.
Предполага, че е бил с колан, тъй като ищецът винаги си слагал колан, тъй като
бил претърпял катастрофа и го е било страх. Свидетелят заявява, че той самият е
бил с колан.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската
експертиза (СМА), което не е оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото
лице по СМЕ,
след като се е запознало с представената по делото медицинска документация и
след личен преглед на ищеца, е приело, че
вследствие на процесното ПТП, С.М.В. е получил следните
травматични увреждания: Закрита черепно-мозъчна травма: мозъчно
сътресение; Лицева травма: разкъсно-контузна
рана в челна област и множество охлузни рани по лицето;
След инцидента, пострадалият е бил приет за лечение
в неврохирургично отделение, проведено е оперативно лечение на раната на челото
и консервативно медикаментозно лечение за мозъчното сътресение, с обща
продължителност на лечението от три дни. Видно от СМЕ, мозъчното
сътресение е причинило на пострадалия и е реализирало медикобиологичната
характеристика „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Разкъсно-контузните
рани по лицето са причинили на пострадалия „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. Възстановяването при неусложнено мозъчно сътресение е било
в рамките на 20-25 дни. Зарастването на кожните рани е станало в период от
10-14 дни, при липса на усложнения, каквито в конкретния случай не са описани, с
образуване на белези. Възстановяването от травмите е пълно.
В заключението по СМЕ е
посочено, че мозъчното сътресение спада към групата на закритите черепномозъчни
травми (в която влизат още мозъчната контузия и мозъчната компресия). Касае се
за черепномозъчна травма, протичаща с общомозъчни симптоми без изразени огнищни
неврологични прояви. В повечето случай се наблюдава леко помрачаване на
съзнанието, кратковременна дезориентираност, световъртеж. Установяват се понижен
мускулен тонус, хипорефлексия, тазово-резервоарни нарушения (свързани с
уринирането), забавена сърдечна дейност, спадане на артериалното налягане,
разстройство на дишането. След проясняване на съзнанието се отбелязват паметови
нарушения, антиградна и ретроградна амнезия (загуба на паметта за събития преди
или след мозъчното сътресение, промяна във фиксационната памет, дезориентация
за време). Много често болните се оплакват от главоболие и повръщане. По-късно
се наблюдават психомоторна възбуда (комоционна психоза), усилени вегетативни
рефлекси, главоболие, безсъние, световъртеж. При леките степени на мозъчно
сътресение общомозъчните симптоми преминават още в същия ден или през
следващите дни. Особено продължителни и неприятни са вегетативните прояви -
главоболие, изпотяване, световъртеж, шум в ушите, зачервяване или
пребледняване, цианоза (посиняване) на лицето, учестяване на сърдечната
дейност, разстройство на съня, нарушения на дишането.
Болките от разкъсно-контузните рани са били средни
по интензитет, бързо стихващи след отшумяването на травматичния оток, в рамките
на пълния възстановителен период.
Вещото лице е посочило, че към изготвяне на
заключението по СМЕ (представено в СГС на 26.09.2018 г.), ищецът е напълно
възстановен, белези по лицето са с малки размери, без деформация на лицевите
черти.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката С.Р.В.,
която е майка на ищеца. След инцидента на 11.12.2016 г., свидетелката видяла
сина си още същата вечер в „ИСУЛ“. Свидетелката сочи, че цялата му глава е била
в кръв, езикът му бил сцепен, повръщал непрекъснато. От дясната страна бил
обезобразен, устата му била обърната. Ищецът казал на свидетелката, че не знае
къде се намира и за какво става въпрос. В болницата бил три дена. И след
изписването си, ищецът имал болки в главата, приемал обезболяващи и повръщал. В
продължение на 20 дни, превръзките му били сменяни и се хранел със сламка, тъй
като езикът му бил сцепен. Не посещавал училище в продължение на един месец.
Било му забранено да гледа телевизия, и да използва телефон. Свидетелката сочи,
че заради крака и ръката, ищецът не можел да се облича сам. След процесното ПТП, ищецът изпитвал страх от
коли, не излизал с приятели, бил затворен в себеси. Останал му белег на главата
от 5 см., поради което и ходил с дълга коса. Според свидетелката, ищецът е бил
обезобразен от дясната страна на лицето. На 7-годишна възраст ищецът претърпял
инцидент, който предизвикал амавроза в дясно. В резултат на това състояние,
ищецът не виждал с дясното око, но нямал обезобразявания. Сочи, че на 7 -
годишна възраст, ищецът се набол на вретено.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът И.С.Б. е действал противоправно, тъй
като в нарушение на чл. 20 ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), не е
съобразил скоростта на управляваното от него МПС с конкретните пътни условия
(мокър и хлъзгав асфалт), изгубил е контрол върху автомобила и е реализирал
процесното ПТП. Следователно, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Б.И.“ АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява С.М.В. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето
и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (определение № 57/08.02.2018 г. по т. д. №
2004/2017 г. на ВКС, I ТО, решение № 2204/30.10.2017 г. по
гр. д. № 1718/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, решение №
2147/10.08.2018 г. по гр.д. № 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10 състав) и
отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания;
общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни последици,
обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение
към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали и ще окажат върху начина на живот на С.М.В., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 6 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно
да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в
тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното проявление
на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и
непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че С.М.В. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като при настъпване на процесното ПТП е бил без
поставен предпазен колан.
Разпитаният
по делото свидетел Д. Г.Т.заявява, че не е сигурен дали ищецът е бил с поставен колан, но
предполага, че е бил с колан, тъй като винаги си слагал такъв.
В
заключението по комплексната съдебно-медицинска автотехническа експертиза (КСМАТЕ) е посочено, че
автомобилите „Фолксваген Голф“ са заводски оборудвани с триточкови предпазни
колани на задните външни места, както и че установените увреждания на ищеца и
липсата на други травми по тялото, сочат, че ищецът е бил с поставен предпазен
колан, като травмите са получени при инерционното преместване на тялото към
страничната повърхност от интериора на купето - задната дясна врата, с контакт
на лицето в предната и предно-дясната му повърхност. В заключението е посочено
още, че ако ищеът е бил без предпазен колан, при този механизъм на ПТП,
травмите са щели да бъдат по-тежко изразени.
Възражението
за съпричиняване следва да бъде доказано по нетърпящ съмнение начин, а по
делото не са ангажирани други доказателства в тази връзка. Поради това, съдът
приема, че не се установява, че ищецът е допуснал нарушение на чл. 137а, ал. 1
от Закона за движение по пътищата.
Следователно,
възражението за съпричиняване е неоснователно, поради което и определеното
по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано. Искът е основателен и доказан
за сумата от 6 000 лева, а за
разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84,
ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 29.12.2016
г. С писмо от 18.01.2017 г., ответникът е направил искане до Отдел „Пътна
полиция“ – СДВР, да му бъде предоставено издаденото наказателно постановление,
с удостоверяване, че същото е влязло в сила. Такова не били предоставено и с
писмо от 27.03.2017 г., ответникът е отказал да определи и изплати обезщетение.
С
оглед на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо от 29.03.2017
г., а за периода от 29.12.2016 г. до 28.03.2017 г., претенцията следва да се
отхвърли, като неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл.
7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. Е.П.Ж., адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, в размер на 301.30 лева (1310 лв. х 0.23).
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане
на разноски и е представил доказателства за извършени такива в размер на 1500
лева, без ДДС, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.08.2017 г.,
приложен на лист 28 от делото. В съдебно заседание на 11.02.2019 г., ищецът е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът,
след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни
заседания, вида и обема на
събраните доказателства, и след като съобрази предвидения в чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004г. минимален размер, приема, че възнаграждението следва да
се намали на 1400
лева, към която сума следва да се начисли 20 % ДДС, или 1680 лева (с ДДС).
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 1447.60 лева от
общо направените разноски в размер на 1880 лева (1880 лв. х 0.77), в т.ч.
депозит за КЕ (200 лева) и платено адвокатско възнаграждение (1680 лв., с вкл.
ДДС).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 378 лева, от които: 240 лв. - държавна такса и
138 лева – депозит за експертиза (600 лв. х 0.23), от внасянето на които, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.М.В., с ЕГН: **********,
адрес: *** 5, на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 6000 лева
– главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от С.М.В. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 11.12.2016 г., в гр. София, СО-район
„Панчарево“, на бул. „Самоковско шосе“, ведно със законната
лихва, считано от 29.03.2017 г. до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 6 000 лева до пълния
предявен размер от 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, както
и претенцията за лихва за забава, за периода от 29.12.2016 г. до 28.03.2017 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Е.П.Ж. от САК, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 301.30 лева
– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.М.В., с ЕГН: **********,
адрес: *** 5, да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1447.60
лева
– разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 378 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: