РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1609
гр.
Пловдив, 10.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, XIII състав в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и участието на
прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2311 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от „КОНТЕСТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул. „Георги
Данчов“ №20, сграда 6, ет.3, ап. Г-11, представлявано
от Н.С.С.-управител,
чрез Адвокатско дружество „В. и Г.“ срещу Национална агенция за
приходите, с адрес на призоваване гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков“ №
52 за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3180,00 лв.,
следствие от отменен по административен ред Акт за прихващане и възстановяване по
чл.92, ал. 11 от ЗДДС № Р-16001619002952-171-001 от 13.06.2019 г., издаден от С.М.И.,
на длъжност главен инспектор по приходите, представляващи сторените в хода на административното
обжалване, приключило с Решение № 239 от 08.07.2019 г. на Директора на ТД на
НАП гр. Пловдив, разноски за договореното адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендират се и направените разноски по настоящото
дело.
Ответникът – Национална агенция за приходите гр. София,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. счита исковата претенция с
основание в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за неоснователна и настоява за отхвърлянето
и. Прави искане за прилагане разпоредбата на § 1 от ДР на Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Навежда
възражения, че договорът за защита и съдействие е с дата след подаване на
жалбата срещу АПВ. Оспорва се верността на
договора за защита и съдействие по отношение вписаните в него размер на
адвокатския хонорар, предмет и дата на съставяне, като се твърди, че е съставен
с оглед нуждите на настоящето съдебно производство. Относно представеното
платежно нареждане от 10.07.2019 г. се сочи, че същото не се отнася до процесуалното
представителство по обжалване на АПВ, а до други правоотношения между ищеца и
Адвокатско дружество „В. и Г.“. При условията на евентуалност се оспорва
платежното нареждане като привидно и основано на документ с невярно съдържание,
а именно договор № 54 от 24.06.2019 г.
На следващо място се оспорват и претендираните
лихви с доводи, че същите не се дължат. Претендира СЕ юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заявеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
застъпва становище, че исковата молба е неоснователна и недоказана по основание
и размер.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
От данните по делото се установява, че със Заповед за
възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619002952-020-001 от 08.05.2019г. на „КОНТЕСТ“
ООД, е възложена ревизия с обхват данък
върху добавената стойност за периода 01.03.2019 г. – 31.03.2019 г.
В хода на производството на основание чл. чл. 92, ал.11 от ЗДДС във
връзка с деклариран ДДС за възстановяване по чл. 92, ал.3 от ДДС в
справка-декларация с вх. № 16003916475 от 10.04.2019 г. от орган по приходите е
издаден Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 16001619002952-171-001 от
13.06.2019 г.
Посоченият АПВ
е обжалван частично в предвидения за това срок пред контролния в приходната
администрация орган – Директора на ТД на НАП гр. Пловдив от „КОНТЕСТ“ ООД, като
жалбата е подадена от ищеца чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „В. & Г.“. Към жалбата е приложено пълномощно от 21.06.2019 г., с
което управителя на „ КОНТЕСТ“ ООД е упълномощил АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „В. &
Г.“ да подаде жалба срещу АПВ № 16001619002952-171-001 от 13.06.2019 г.
С Решение № 239 от 08.07.2019 г. на Директора на ТД на
НАП е отменен Акт за прихващане и възстановяване № 16001619002952-171-001 от
13.06.2019 г. в обжалваната част за отказан данъчен кредит по 6 броя фактури в
общ размер на 81 620,22 лв. върху данъчна основа в размер на 408 101,14 лв.
Решението е окончателно.
На 24.06.2019 г. между ищеца-„КОНТЕСТ“ ООД , чрез
управителя Н.С., е сключен Договор № 54 от 24.06.2019 г., с бланков номер
837165, с предмет: обжалване на АПВ по чл. 92, ал.11 ЗДДС от 13.06.2019г.,
издаден от Стоянка Иванова пред Директора на ТД на НАП Пловдив и процесуално
представителство. Между страните е договорено възнаграждение в размер на
3180,00 лв., като в договора е посочено, че сумата ще бъде платена по банков
път в 30-дневен срок. Представено е и преводно нареждане за кредитен превод от
10.07.2019 г. от „КОНТЕСТ“ ООД на адвокатско дружество „В. И Г.“. Посочено в
графа „още пояснения“ е „ АВ. ПЛ. ПО Д-Р ЗА ПРАВНА ЗАЩИТА 54“
От страна на ответника е заявено оспорване на основание
чл. 193 от ГПК на „договор за правна
защита и съдействие № 54/24.06.2019 г., бланков № 837165, сключен между „Контест“ ООД“ и Адвокатско дружество „ В. & Г.“ по
отношение на вписаните в него: размер на адвокатския хонорар, предмет и дата на
съставяне..“. Оспорване е
заявено и по отношение на „…представеното към исковата молба платежно нареждане
от 10.07.2019 г. „като привидно и основано на документ с невярно съдържание, а
именно: договор № 54 от 24.06.2019г.“. А от страна на ищеца е заявено, че ще се
ползва от двата оспорени документа, като допълнително е представена и Фактура №
1…..0024 от 09.07.2019 г. с предмет „Авансово плащане по договор за правна
защита и съдействие № 54 от 24.06.2019 г.“ на стойност 3180,00 лв., като е
отразено, че не е начислен ДДС на основание чл. 113, ал.9 ЗДДС.
В тази връзка
следва да бъде посочено, че производството по чл. 193 от ГПК е способ за
страната да се защитава срещу представените доказателства и тяхната доказателствена стойност, тъй като успешното провеждане на
тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се
отрича неговата доказателствена стойност. Оспорването
на доказателствената стойност на документа може да
бъде насочено както срещу неговата формална доказателствена
сила, така и срещу неговата материална доказателствена
сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен
документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото
авторство. Когато документът е диспозитивен,
независимо дали е частен или официален, единственият способ да се оспори
неговата истинност, е да се заяви, че той е неавтентичен, т.е. че е подправен,
тъй като диспозитивните документи имат само формална доказателствена сила. При свидетелстващите документи
независимо дали са официални или частни е налице и материална доказателствена сила, т.е. при оспорване на истинността на
свидетелстващи документи може да се опровергава формалната сила на документите,
т.е. тяхната автентичност, но може да се опровергава и верността им, т.е.
съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа не
отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на
документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, но производство по чл. 193 от ГПК се
открива само по отношение оспорване верността на официалните свидетелстващи
документи, тъй като при частните свидетелстващи документи защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за
оспорване истинността на документи по чл. 193 от ГПК, а съдът я преценява по
свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.
Оспорените от процесуалния представител на ответника
Договор № 54 от 24.06.2019г. и Преводно
нареждане за кредитен превод от 10.07.2019г. не представляват официални
свидетелстващи документи, спрямо които единствено се открива производство по
чл. 193 от ГПК при оспорване на съдържанието. Във всички останали случаи
производство по оспорване съдържанието на частен документ не се открива, тъй
като частните диспозитивни документи, както вече се
посочи, не разполагат с материална доказателствена
сила, а защитата срещу материалната доказателствена
сила на частните свидетелстващи документи не е подчинена на чл. 193 от ГПК.
Гореизложеното води до извода, че волеизявленията на страните в о.с.з. на 17.10.2019
г. сочат на оспорване верността на документите, без да се оспорва тяхната
автентичност, поради което процедура по чл. 193 от ГПК не може да бъде
провеждана и съдът не дължи произнасяне с диспозитив.
С оглед на всичко, изложено до тук и след анализ на
събраните в настоящото производство доказателства, съдът кредитира като
автентични оспорените частни документи – Договор за правна защита и съдействие №
54/ 24.06.2019 г. и Преводно нареждане
за кредитен превод от 10.07.2019г. Това е така, защото верността на
съдържанието им, предвид правната характеристика на същите, се преценява с
оглед всички останали събрани по делото доказателства. Достатъчно в тази връзка
е да посочи, че се установява наличието на достатъчно данни, че ищецът на 24.06.2019
г. е сключил договор Договор за правна защита и съдействие № 54, бл. № 837165,
въз основа на който договор е заплатил на Адвокатско дружество „В. & Г.“
сумата в размер на 3180,00 лв.
Представените от ищеца договори за правна защита и
съдействие, които са анулирани, не доказват тезата на ответника, че процесния договор за правна защита и съдействие е антидатиран. Следва да се отбележи също, че датата и мястото на
съставяне на частен документ не се ползват с формална доказателствена
сила, поради което и оспорването не се извършва по реда на чл. 193 от ГПК.
От друга страна, именно в изпълнение на посочения
по-горе договор, ищецът е фактурирал (фактура № ********** от 09.07.2019г.) и
осчетоводил договорената определяема сума по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлизаща на 3180,00 лв., като в тази посока е представена хронология на
оборотите по сметка 411. Съответно от ищеца е заплатена по банков път на 10.07.2019
г. сумата в размер на 3180,00 лв. с посочено основание „ф. **********“, за което
е представено Преводно нареждане за кредитен превод от 10.07.2019г. (л. 31).
Посочените обстоятелства са от съществено значение за
преценка верността на представения частен диспозитивен
документ (договор за правна защита и съдействие) и частен свидетелстващ такъв
(преводно нареждане). Това дава основание да се приеме, че има изпълнение на
задължението от страна на ищеца, уговорено именно в посочения по-горе договор
за правна защита и съдействие. При това положение, съдът счита оспорените
документи за такива с вярно съдържание.
Съдът, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК (в приложимата
редакция), исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на
Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.За неуредените въпроси за
имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване
правото на Европейския съюз.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Решаващият орган по чл.
197, ал. 1 ДОПК, издал решението, с което е отменен АПВ в обжалваната част, е
административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени
задължения. Това по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност във фазата на административното обжалване.
В този смисъл определящо за квалификацията на иска за
вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, в резултат на административна дейност, поради което
представлява властнически акт. В случая налице е акт за прихващане и
възстановяване, отменен във фазата на административното обжалване.
Производството по оспорване на АПВ в конкретният случай се е развило по реда на
ДОПК, като е приключило окончателно във фазата на оспорване по административен
ред.
Необосновано от ответника са развити твърдения, че
разноските за адвокатско възнаграждение нямат характер на претърпени вреди по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Според чл. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят
за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът
са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е
така, защото ищецът е юридическо лице, следователно исковата молба е подадена
от лице с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е НАП - София,
която Агенция, съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗНАП е юридическо лице
на бюджетна издръжка и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по
чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът
следва да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, като съобразно
чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице
(каквато бе практиката и преди тази изрична законова норма съобразно ТР №3/2004
г. на ОСГК на ВКС на РБ).
Или иначе казано, ищецът „КОНТЕСТ“ ООД и ответникът
НАП са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите
са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на
отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на
правния спор.
За да възникне правото на обезщетение обаче,
задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени
предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Не е спорно между страните, че с Решение № 239 от 08.07.2019
г. на Директора на ТД на НАП е отменен Акт за прихващане и възстановяване № 16001619002952-171-001
от 13.06.2019 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, Т.е.
налице е първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - незаконосъобразен акт на административни органи, при
изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.
Следователно, дължима е преценка установяват ли се от доказателствената съвкупност по делото претърпени
имуществени вреди и при положителен отговор на този въпрос – намират ли се
имуществените вреди в пряка причинна обусловеност от отменения административен
акт.
В конкретния случай се констатира от представените по
делото Договор за правна защита и съдействие и Преводно нареждане, че
имуществото на дружеството се е намалило със сумата в размер на 3180,00 лева,
заплатена като адвокатско възнаграждение. Т.е., налице е и втората предпоставка
– причинена на дружеството вреда, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на жалба срещу АПВ.
Налице е и третата предпоставка – пряка и
непосредствена причинна връзка, тъй като е налице неразделна взаимовръзка между
издадения АПВ и потърсената от дружеството адвокатска защита, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била
потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и
интереси на правния субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният
адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издадения АПВ, тъй
като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не дължи установените публични задължения
и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните
за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения АПВ.
Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание
суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издаден процесният АПВ. Макар и да липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство при обжалване на АПВ, адвокатската
защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. Отделно от това,
налице са и достатъчно данни, че правната услуга е реално извършена – жалбата
срещу процесното АПВ е подадена и подписана от
упълномощения адвокат.
Във връзка с възражението на ответника за прекомерност
на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в хода на административното
обжалване, е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г.
на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА) - да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото ѝ от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
Както вече се посочи, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е определено по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тази разпоредба обаче, е приложима за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, или иначе казано, за съдебно обжалване. В наредбата не е уреден въпросът с процесуалното представително, защитата и съдействието при обжалване по административен ред, поради това и в съответствие с § 1 от допълнителните разпоредби на наредбата, възнаграждението следва да бъде определено по аналогия.
От доказателствата по делото се установява, че
оказаната от адв. В. правна помощ се изразява
единствено и само в изготвяне на жалба срещу АПВ, т.е. без да е осъществявано
процесуално представителство. В чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е уреден аналогичен случай - за изготвяне на искова
молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна
жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално
представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване
на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от
възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв.
Доколкото в случая се касае за административен спор с
материален интерес, дължимото възнаграждение следва да бъде определено по реда
на § 1 от ДР, във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Преди да се премине към неговото определяне обаче, ще
следва да бъде уточнен размерът на самия материален интерес. В тази връзка
следва да бъде посочено на първо място, че с Решение № 239 от 08.07.2019 г. на
Директора на ТД на НАП е отменен Акт за прихващане и възстановяване № 16001619002952-171-001
от 13.06.2019 г. в обжалваната част за отказан данъчен кредит по 6 броя фактури
в общ размер на 81 620,22 лв. върху данъчна основа в размер на 408 101,14 лв.
С оглед на всичко изложено до тук, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материален интерес в размер на 81 620,22 лв., може да се определи като съразмерно и съответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата като справедливо и обосновано. На основание § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 8, ал. 1, т. 4 от същата наредба, дължимото адвокатско възнаграждение в конкретния случай е в размер на 2233,96 лв. (830 лв. + 3 % х 71 620,22лв. = 2978,61 лв.; ¾ х 2148,61 лв. = 2233,96 лв.).
При това положение, настоящият съдебен състав намира,
че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското
възнаграждение, който, както вече се посочи, е в размер на 3180,00 лв., може да
се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата –„справедлив и обоснован“.
Изложеното до тук налага искът за претендираното
обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен в размер на 3180,00лв.
Във връзка с претендираните
лихви от ищеца и възраженията на ответника в тази насока, следва да бъде
посочено, че съгласно т. 4 от ТР №3/ 2005г. на ОСГК на ВКС на РБ, което не е
загубило сила, недвусмислено е отбелязано, че обезщетението за вреди от
незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение
на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с
констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите, като в
първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на
влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт,
докато във втория - от момента на неговото издаване/в този смисъл напр. Решение
№1064 от 25.01.2019г. по адм. дело №9543/2018г. по
описа на ВАС на РБ, III-то отд./. Действително, в
това решение се говори за съдебни решения, а в случая става дума за решение на
контролен административен орган, но доколкото същото е постановено при
задължително обжалване по административен ред, случаят е идентичен за целите на
ЗОДОВ.
При това положение на върху сумата от 3180,00 лева
следва да се присъди законна лихва, начиная от
01.08.2019., т.е. от датата на предявяване на настоящия иск така, както е претендирано.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Преди съдът да се произнесе относно размера на тези
разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение.
В конкретния случай по делото са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 390,00 лв.
Материалният интерес в случая е в размер на 3180,00 лв. (обезщетение за
имуществени вреди). Възнаграждението за един адвокат, изчислено по правилата на
чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на 452,60 лв. При това положение,
настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
в размер на 390,00 лв. като неоснователно.
С оглед изложеното, разноските в производството, които
следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в размер на 415,00 лв. –
заплатените държавна такса (25,00 лв.) и адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от иска (390,00 лв.).
С оглед изхода на спора на ответния административен
орган разноски не следва да се присъждат
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с
адрес на призоваване гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 52 да заплати
на „КОНТЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул. „Георги Данчов“
№20, сграда 6, ет.3, ап. Г-11, представлявано от Н.С.С.-управител
сумата в размер на 3180,00 (три хиляди сто и осемдесет) лева, следствие от
отменен по административен Акт за прихващане и възстановяване по чл.92, ал. 11
от ЗДДС № Р-16001619002952-171-001 от 13.06.2019 г., издаден от С.М.И., на
длъжност главен инспектор по приходите, представляващи сторените в хода на
административното обжалване, приключило с Решение № 239 от 08.07.2019 г. на
Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив, разноски за договореното адвокатско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска - 01.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с
адрес на призоваване гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 52 да заплати
на „КОНТЕСТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул. „Георги Данчов“
№20, сграда 6, ет.3, ап. Г-11, представлявано от Н.С.С.-управител,
сумата от 415,00 (четиристотин и
петнадесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/П/