Решение по дело №1404/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК/.

Образувано е по касационна жалба на В.Т.З., ЕГН ********** ***, срещу решение № 480/27.03.2023г., постановено по анд. № 2750/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Релевират се оплаквания по чл. 348, ал.1 т. и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН- допуснато нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неправилно районният съд е счел административнонаказателното обвинение за доказано , включително и авторството на деянието от страна на касационния жалбоподател. Районният съд е изведел своите правни изводи , игнорирайки събраните доказателства по почин на наказаното лице.

Отправеното към съда искане е за отмяна на обжалваното решение, като се постанови друго , с което изцяло да отмени оспореното НП.

В съдебно засезение касаторът чрез проц. представител поддържа жалбата

Ответникът по касация – началникът на Трето РУ при ОД на МВР – Варна, не се явява или представлява , но депозира писмено становище за неоснователност на жалбата ,като претендира юриск. възнаграждение .

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна предвид следното:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било наказателно постановление /НП/ № 22-0439-000105/23.06.2022 г., издадено от началника на Трето РУ –Варна , с което на В.Т.З. е наложено наказание „глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 пот ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 (десет) лева, на основание чл. 183, ал. 1, т.1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 24.05.2022 г., свидетелите К П  Й Ч - служители на Трето РУ-ОД на МВР-Варна около 16,45ч. със служебния автомобил са навлезли в паркинга на магазин „Метро“ в гр. Варна , като са възприели елк автомобил “///“ с рег. ///да извършва резки движения, като презавива в ляво и дясно, върти гуми и поднася, въпреки наличието на множество хора в близост. В автомобила се е намирал единствено водачът, който след като възприел полицейския автомобил преустановил управлението на своя автомобил и излязъл от същия. След проверка на водача било установено, че автомобилът се управлява от В.Т.З.. Последният не представил по време на проверката талон към СУМПС. Във връзка с действия на жалбоподателя като водач на лек автомобил, на място бил съставен АУАН за нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл.100 ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал и в съответната графа вписал, че има възражения, без да ги конкретизира.

В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, във връзка с които била извършена проверка от комисия, която преценила, че АУАН е правилен и законосъобразен, поради което въз основа на акта и материалите по преписката на 23.06.2022 г. АНО издал НП, с което наложил наказания на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и чл.183, ал. 1, т.1, пр. 2 от ЗДвП, като изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя.

За да потвърди издаденото НП, от правна страна предходната съдебна инстанция е приела, че АУАН е издаден от компетентен служител, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като не е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. В мотивите на обжалвания съдебен акт е обективирана правна теза за съставомерност на вмененото административно нарушение предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдържащи данни, че В.З. е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Районният съд е счел, че правилно е определена санкционната норма, като наложеното административно наказание е в посочения в нея фиксиран размер. Констатирал е, че не са налице основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Така мотивиран, ВРС е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Касационната инстанция счита заявените оплаквания в жалбата на В.З. са лишени от основателност. Несъстоятелна е неговата теза за игнориране на събраните от решаващия съд доказателствени източници по негова инициатива и по-специално на гласни доказателства. Предходната съдебна инстанция е обсъдила всички доказателствени данни , включителнно и информацията от разпита на водените свидетели от нарушителя, но не е кредитирала тези показания. Фактът на некредитиране на някои доказателствени средства не е нарушение на съдопроизводствените правила , защото същите не са били изключени от обема на съдебен анализ от предходната съдебна инстанция . Съдът има право при събрани противоречиви доказателствени източници да даде вяра на едни от тях ,но следва да изложи аргументи за това свое решение. В случая решаващият съд е мотивирал своята теза защо кредитира показанията на разпитаните полицейски служители . Полицейските служители не познават нарушителя, за разлика от двамата свидетели , водени от жалбоподателя З.. Различните показания на последните са обусловени от тяхната заинтересованост З. да не бъде наказан. Правилно ВРС е отчел , че полицейските служители са и очевидци на извършеното правонарушение- възприели са резки маневри вляво и дясно на автомобила пред погледите на събрали се абитуриенти следобеда на 24 май – денят на славянска писменост и култура. Продължителността на тези маневри е без значение, защото законодателят не изисква определена тяхна продължителност на такива действия като съставомерен признак на нарушението по чл. 175а, ал.1 от ЗДвП. Освен това следва да се съобрази обстоятелството, че полицейските служители са посетили мястото на нарушението , защото същото е сборен пункт на абитуриенти от различни училища в гр. Варна , които с автомобили са се придвижвали към местата за празнуване на абитуриентски балове. Управлението на превозното средство от жалбоподателя З. е било възприето не само от разпитаните полицейски служители, но също така и от разпитания по инициатива на З. свидетел - Ж Т Тези сведения на последния са довод за достоверност на показанията на полицейските служители и аргумент за неистинността на възражението на З., че той не е извършител на вменените му адм. нарушения.

Касаторът В.Т.З. от обективна и субективна страна / в условията на пряк умисъл/ е осъществил състава на вменените му адм. нарушения- по чл. 175а, ал.1 п. 3 и по чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Размерът на наложените наказания е съобразно фиксираният им размер от законодателя, като съдът не може да изменя същите под законоустановения минимум / чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.

Настоящата съдебна инстанция споделя правната теза на районния съд за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй като и двете противоправни деяния осъществяват състави на административни нарушения по ЗДвП, а съгласно правилото на чл. 189з от същия нормативен акт за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

При този изход на правния спор претенцията на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде удовлетворена, като на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІV-ти тричленен състав,

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 480/27.03.2023г., постановено по анд № 2750/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА В.Т. ***, с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

	Председател:
	Членове: