№ 148
гр. Бургас, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Търговско дело №
20242100900218 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Недистарс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Индустриална“ 1,
представлявано от Христинка Кръстева Нанева, против Н. Ж. Ж., ЕГН **********,
адрес за призоваване: гр. Б., кв. Л., ул. Е. в. **, и „Бургасбус“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Индустриална“ 1, представлявано
от Петко Димитров Драгнев.
Твърди се, че ищцовото дружество притежавало пункт за извършване на годишни
технически прегледи /ГТП/, в който първият ответник бил бивш служител, работещ на
длъжност „диагностик МПС“. Трудовото правоотношение било сключено на
10.02.2014 г. и било прекратено по искане на работника, считано от 08.01.2024 г. Сочи
се, че веднага след напускането си, Ж. започнал работа в пункт за ГТП на „Бургасбус“
ЕООД. Заявява се, че в пункта на ищеца, в компютъра, до който имали достъп само
служителите, се съдържали данни и телефонен номер за връзка с клиентите, с оглед
практиката да се напомня за изтичане на срока за преглед и уговаряне на нов ден и
час.
Още в първите седмици след напускането на Ж., ищецът забелязал, че
натовареността на пункта намаляла. При разговори с клиенти, чиито МПС предстои да
преминат преглед, все по-често започнали да получават отговор от клиентите, че Н. Ж.
вече им се обадил и те са извършили прегледа в пункта на „Бургасбус“ ЕООД. На
някои от клиентите обяснявал, че пункта на „Недистарс“ ООД е затворил и не работи,
а на други- че работещите на пункта са некомпетентни и нищо не разбират. По този
начин се твърди, че Ж. бил злоупотребил с притежаваните от ищеца служебни данни,
съдържащи информация за клиентите, представляваща търговска тайна, която без да
има право копирал по месеци за последните години, включваща датата, на която
трябва да преминат преглед, както и телефонните номера и имената на водачите на
МПС. За всичко това бил уведомен управителя на „Бургасбус“ ЕООД, като на 12-ти
май 2024 г. на управителя била изпратена и писмена покана по електронната поща на
1
дружеството, в която отново се настоявало да разпореди на служителя си Ж. да
преустанови тези обаждания.
Сочи се, че за периода от януари до юни 2023 г. били извършени 1202 прегледа.
За същият период на 2024 г. едва 386 от тези автомобили са се явили за преглед в
пункта на „Недистарс“ ООД, като останалите били преминали през друг пункт или
изобщо не са подновили прегледите си.
С тези си действия се заявява, че Н. Ж. ощетява бившия си работодател
„Недистарс“ ООД, едновременно с което облагодетелства новия- „Бургасбус“ ЕООД.
Това се осъществявало със знанието и без противопоставянето на управителя на
ответното дружество. Счита се, че причинените на ищцовото дружество вреди са в
размер на несъбраните приходи от преглед на МПС, чиито водачи са били привлечени
от Ж. в пункта на „Бургасбус“ ЕООД, а именно 28371,44 лв. С оглед на изложеното и
след установяването на неправомерно придобитата от Ж. и използвана в полза на
ответното дружество, информация, съставляваща търговска тайна, да бъдат осъдени
двамата ответници да преустановят ползването на придобитите данни за клиентите на
пункта за периодични технически прегледи на „Недистарс“ ООД, както и да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 28 371,44лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, произтичащи от злоупотребата с информацията за
клиентите на „Недистарс“ ООД, през периода януари- юни 2024 г„ ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
По повод нарочна молба, с протоколно определение от 25.04.2025 г. бе прието
изменение на предявената претенция за присъждане на обезщетение, което бе
намалено до сумата от 18906 лв.
От ответникът Ж. постъпи писмен отговор, с който се считат предявените
претенции за неоснователни. Сочи се, че 17 години работи като дигностик МПС в
пункт ГТП, а последните 10 години- в пункта на ищеца. Заявява, че дейността в този
обект била извършвана преимуществено от него, като сочената информация събирал
той за нуждите на работата, което не било с цел създаване на информационен масив,
какъвто никога не му било възлагано да създава. Не бил информиран от ищеца, че
счита една или друга информация, която ползвал или до която имал досег в работата
си, за търговска тайна. Навежда се, че информацията, която според «Недистарс» ООД
била противоправно добита, не съставлявала търговска тайна по смисъла на чл.3 от
ЗЗТТ. Касаело се за леснодостъпни данни за лица от средите, които обичайно
използват такъв вид информация, съобразно чл.3, ал.1, т.1 от ЗЗТТ. Оспорва се и
размера на претенцията.
От ответното дружество постъпи писмен отговор, в който се преповтарят
твърденията на ответника Ж., като се разяснява и начина на осъществяване на дейност
в един пункт за ГТП.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения поделото
доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Закон за защита
на търговската тайна /ЗЗТТ/.
С определение от 06.01.2025 г. съдът е приел за безспорно в отношенията между
страните фактите, че между ищеца и първия ответник е било налице трудово
правоотношение от 10.02.2014 г. до 08.01.2024 г., по силата на което Н. Ж. е заемал
2
длъжността диагностик МПС в пункт за годишен технически преглед, собственост на
ищеца. След прекратяване на трудовото си правоотношение Ж. е заел същата
длъжност в пункт за ГТП на ответното дружество.
По делото бе изготвено заключение по допуснатата съдебно- техническа
експертиза, вещото лице по която, базирайки се на предоставените справки от
„Недистарс“ ООД за МПС-тата, преминали преглед през пункта, за периода от
01.01.2023г. до 30.06.2023г., както и на подобна справка, предоставена от „Бургасбус“
ЕООД, за периода от 01.01.2024г. до 30.06.2024г., е установил, че бройката на МПС-
тата, преминали преглед през пункта на „Недистарс“ ООД през периода от 01.01.2023г.
до 30.06.2023г., и същите МПС-та, които са преминали преглед на пункта на
„Бургасбус“ ЕООД през периода от 01.01.2024г. до 30.06.2024г., е 368 автомобила.
Експертът е посочил, че на компютъра в офиса на „Недистарс“ ООД бил наличен файл
с име „Моят календар.ics“, създаден на 05.12.2023 г., в който се съдържала
информация с МПС-та и клиентите, като първите записи, попълвани ръчно, датирали
от месец август 2020 г. Такъв файл не бил наличен на компютрите на ответното
дружество.
От страна на ищеца /л.67/ се твърди, че тази информация представлявала
търговска тайна по смисъла на чл.3 от ЗЗТТ; същата не била публична; придобиването
й било правомерно, тъй като се създавала в пункта за ГТП; били предприети мерки за
защитата й чрез съхранението й единствено на компютър, до който достъп имали само
служителите на „Недистарс“ ООД; информацията имала търговска стойност поради
тайния си характер.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита на
търговската тайна, притежателят на търговска тайна има право да предяви иск пред
съда срещу всеки нарушител на търговската тайна за установяване на неправомерното
придобиване, използване или разкриване на търговска тайна, както и за: 1. присъждане
на обезщетение за претърпените вреди и пропуснатите ползи; 2. преустановяване или
забрана за използването или разкриването на търговската тайна.
Съгласно чл.3 от същия закон, търговска тайна е всяка търговска информация,
ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на следните
изисквания: 1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си
конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица
от средите, които обичайно използват такъв вид информация; 2. има търговска
стойност, поради тайния си характер; 3. по отношение на нея са предприети мерки за
запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията.
В случая съдът намира, че би могло да се приеме, че ищецът е притежател на
информация, която отговаря на изискуемите по закон особености за определянето й
като търговска тайна, която подлежи на защита. От заключението на вещото лице по
СТЕ се установява, че сочената информация не е публична, същата се намира
единствено и само на компютъра на ищцовото дружество. Касае се за специфични
данни /имена на клиенти, начин на осъществяване на контакти с тях, дати, на които са
преминали ГТП водените от тях МПС/, които безспорно са с търговска стойност, с
оглед вида на дейността, която се развива в пункта за ГТП. Същите са създадени и
съхранявани единствено на компютрите, до които достъп имат само служителите на
ищеца, обслужващи пункта за ГТП, а не широк кръг от потребители. Не може да бъде
споделено твърдението, че тази информация е общоизвестна или леснодостъпна за
лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация леснодостъпна, тъй
като в този й вид /включително и телефонен номер/ не се съдържа в публични
3
регистри или масиви. Ето защо съдът намира, че така сочените данни съставляват
търговска тайна по смисъла на чл.3 от ЗЗТТ.
Съдът, обаче, намира, че от страна на ищцовото дружество не се доказа при
условията на пълно и главно доказване, че Н. Ж. е придобил неправомерно и
използвал данните, посочени по- горе, съставляващи търговска тайна. От
заключението на вещото лице по СТЕ се установи, че в компютрите на ответното
дружество не се открива файл или информация, съдържаща сочените данни. Само от
факта, че част от МПС, преминали ГТП в пункта на ищеца през 2023 г., през 2024 г. са
преминали такъв в пункта на „Бургасбус“ ЕООД, не се налага безпротиворечивия
извод, че това се е случило единствено с оглед използване на тази информация от
страна на ответника Ж.. Няма спор, видно от заключенията по СТЕ и СИЕ, че
действително част от клиентите на пункта на ищеца са преминали ГТП през 2024 г. в
пункта на ответното дружество. Доколкото, обаче, законодателят не е заложил
задължение годишния технически преглед да се осъществява в един и същи пункт,
всеки собственик на МПС има свободата да избере къде и кой иска да му предостави
тази услуга. Напълно възможно е прехвърлянето на част от клиентите на ищеца към
пункта на ответното дружество да е станало именно с оглед преместването на Н. Ж. на
работа в пункта на „Бургабус“ ЕООД. Този факт, обаче, не е достатъчен, за да се
приеме, че това е станало по инициатива на Ж. въз основа на неправомерното
използване на намиращата се в пункта на ищеца информация. От показанията на св.
Христов се установява, че изцяло негово и на колегите му желание е да бъдат
обслужвани именно от Ж. е с оглед неговата комуникативност и професионализъм,
като контакта се инициирал от самите клиенти на личния телефонен номер на
ответника. В този смисъл са и показанията на св. Стамов, а именно, че единствено с
оглед личността на Н. Ж. част от клиентите на „Недистарс“ са се преместили в пункта
на ответното дружество. Не без значение е и обстоятелството, че пункта за ГТП на
ищеца се намира на един адрес с този на ответното дружество, като от изложеното от
св. Стамов стана ясно, че първи е пункта на „Бургасбус“.
Соченото по- горе навежда на извода за недоказаност от страна на ищеца, чиято
е тежестта, на обстоятелството, че нанесените вреди на „Недистарс“ са именно
вследствие неправомерното поведение на Н. Ж., съответно липсва и основание да се
приеме, че е налице причинно- следствена връзка на обедняването на ищеца за сметка
на обогатяването на „Бургасбус“ ЕООД.
Независимо от горното не се ангажираха и доказателства, обосноваващи тезата
на ищеца, че Н. Ж. е придобил сочената информация, още по- малко неправомерно.
Този факт не се установява от нито едно доказателство по делото, включително и
заключението по СТЕ, в което е посочено, че на компютрите на ответното дружество
не се съдържа информацията, установена у ищеца.
Всичко това дава основание на съда да приеме предявените претенции за
неоснователни, поради което и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да се уважи
искането на ответниците за присъждане на сторените разноски, като в последното
съдебно заседание се сочи, че се претендира единствено заплатения адвокатски
хонорар. Видно от приложените в тази връзка доказателства, единствено ответното
дружество е сключило с адвокат К. договор за правна помощ, с който е договорено и е
отбелязано, че е заплатена сумата от 1680 лв., която следва да бъде присъдена. От
страна на ответникът Ж. не са представени доказателства, че същия е заплатил реално
възнаграждение за процесуалното представителство на адвокат К..
4
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Недистарс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Индустриална“ 1, представлявано от Христинка
Кръстева Нанева, против ответниците Н. Ж. Ж., ЕГН **********, адрес за
призоваване: гр. Б., кв. Л., ул. Е. в. **, и „Бургасбус“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Индустриална“ 1, представлявано от
Петко Димитров Драгнев, за установяване на неправомерното придобиване на
търговска тайна от страна на Н. Ж., съставляваща имена на клиенти на пункт за
годишен технически преглед на „Недистарс“ ООД, находящ се в гр. Бургас, ул.
Индустриална № 1, телефон за контакт, данни за МПС, дата на преминат годишен
технически преглед; за осъждане на двамата ответници да преустановят ползването на
тази информация, както и да заплатят солидарно на ищеца сумата от 18 906 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от
злоупотребата с информацията през периода януари- юни 2024 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Недистарс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Индустриална“ 1, представлявано от Христинка Кръстева
Нанева, да заплати на „Бургасбус“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Индустриална“ 1, представлявано от Петко Димитров
Драгнев, сумата от 1680 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5