Р Е Ш Е Н И Е
26/14.1.2020г.
гр. Шумен,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, IХ - ти състав, в
открито заседание, на шестнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик ГД № 1993/2019 г.,
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по искова
молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ гр. София, чрез пълномощника адв. Д.
от АК Варна, против Ш.Х.Р. ***, в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, е
предявен положителен установителен иск, с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 45 ЗЗД и цена 279.48 лева, с ДДС (232.90 без ДДС), представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 470418181857131, ведно с
искане за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявление по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че с „Райфайзен
Лизинг България“ ООД - клон Шумен бил сключен Договор за имуществена
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ на МПС „Магда 6“, peг. № ***, обективиран
със Застрахователна полица № 5С038243116014, валидна за периода от 20.10.2016
г. до 19.10.2021 г.
На
25.10.2018 г. около 14:07 часа, в гр. Шумен, на ул. „***“, настъпва
пътнотранспортно произшествие по вина на ответника, който като водач на пътно
превозно средство велосипед „Cross“, при движение по ул. “***“ извършва маневра
завой наляво, с цел да навлезе в крайпътен имот, от дясна лента, без да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, като не
пропуска преминаващо край него в посока направо МПС „Мазда 6“ с peг. № Н ***,
собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД клон Шумен и косо се блъска в
него. В резултат на произшествието са нанесени материални щети на „Мазда 6“ с
peг. № Н ***, изразяващи се в увредена облицовка предна броня. Събитието било
документирано с Протокол за ПТП № 1601842/25.10.2018 г.
По
молба на лизингодателя на увреденото МПС - „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД -
клон Шумен, при ищеца била заведена щета № 470418181857131. След оглед на
щетите с Опис на претенция № 50-07030-00328/18/26.10.2018 г. били установени
като последица от произшествието и други повреди по лекия автомобил. С
Калкулация по сервизна поръчка № **********/12.11.2018 г. автосервиз „Булавто
Търговище“ ООД определил, че стойността на ремонта за възстановяване на
материалните щети по увредения автомобил възлизали в размер на 279.48 лева.
Издадена
била фактура № **********/12.11.2018 г. от „Булавто Търговище“ ООД на общата
стойност 279.48 лева с ДДС (232.90 без ДДС). С Преводно нареждане от 22.11.2018
г. ищецът платил на „Булавто Търговище“ ООД определеното застрахователно
обезщетение в размер на 279.48 лева. Намира, че съгласно чл. 410. ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Със
Заявление от 08.04.2019 г. по реда на чл. 410 ГПК в Районен съд - Шумен било
образувано ЧГД № 1052/2019 г., по описа на РС Шумен, и била издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
Моли
съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 279.48 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 470418181857131, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.04.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски в заповедното и исковото
производство.
Ответникът не е намерен на своя
постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и
заповедният съд не е успял да я призове по месторабота, поради което за ищеца е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде
обезсилена издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът лично
уведомен не подава отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния
си представител поддържа исковата молба. Ответникът не се явява в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:
От Застрахователна полица № 5С038243116014, /л. 7/ съдът
констатира, че в 15,00 ч. на 19.10.2016 г., между ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“ гр. София и Д.С.К. бил сключен Договор за застраховка „Каско“, при Общи
условия /л. 9/ и Специални условия „Каско Стандарт“ /л. 8/ на л. а. марка
„Мазда“, модел“6“, ДК № Н ***, „Райфайзен
Лизинг България“ ООД - клон Шумен, като срокът на застраховката обхваща периода от 00.00
часа на 20.10.2016 г. до 23,59 ч на 19.10.2021 г.
От приетия по делото Протокол за ПТП № 1601842 /л. 6/,
съставен от П.М. – мл. автоконтрольор при РУ Шумен и подписан от участниците
без забележки, се установява, че на 25.10.2018 г. в 16.30 часа, в гр. Шумен,
ул. „***“ № 1, в посока среден портал на Хиподрум Шумен, е посетено ПТП с
участници Ш.Х.Р. – водач на велосипед „Кросс“ и Д.С.К. – водач на ЛА с ДК № Н ***.
Отбелязано е, че Шенел Р. като водач на велосипед при завиване наляво за
навлизане в крайпътен имот не пропуска минаващият покрай него в посока направо
лек автомобил и се блъскат косо.
От Опис на претенция № 50-07030-00328/18 от 26.10.2018
г. /л. 19/, Възлагателно писмо /л. 20/, Калкулация по щета № 4485/12.11.2018 г.
/л. 21/, Фактура № **********/12.11.2018 г. и Платежно нареждане от 22.11.2018 г.
/л. 25/, се установява, че след постъпило Заявление /л. 17/ ищцовото дружество
е извършило Оценка на нанесените вреди /л. 24/ и на 22.11.2018 г. е изплатено
застрахователно обезщетение по застраховки „Каско Стандарт“ № 50-07030-00328/18
на „Булавто Търговище“ ООД в размер на 279.48 лева, за ремонт на МПС с ДК № Н ***, която включва: тенекеджийски услуги; подмяна и разоборудване общо
70.00 лева, от които поправка на предна броня или основа - 32 лева и разкомплектоване
предна броня - 38.00 лева; бояджийски услуги общо 87.60 ле3ва от които боядисване
предна броня - 48.60 лева и камера - 39.00 лв., както и боя и допълнителни
материали общо 121.88 лева, от които за акрилна боя - 90.08 лева и облепяне и
подготовка за боядисване - 31.80 лева.
С Регресна покана изх. № 00287/14.01.2019 г. /л. 26/,
застрахователят поканил ответника да му плати в десетдневен срок от получаване
сума в размер на 279.48 лв., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение. Доказателство за връчване на ответника не е представено.
Съгласно Заключението на допуснатата по делото САвт.Е,
механизмът на причиняване на вреди по л.а. „Мазда“ ДК № *** е следния: На
25.10.2018 г. лекия автомобил управляван
от Д.С.К. се е движил през светлата част на денонощието на 25.10.2018 г. в гр.
Шумен по ул. „***“ в права посока към центъра на града. Времето е било ясно,
видимостта добра, пътното платно е било сухо, без неравности. При достигане
пресечката водеща към Хиподрума /разположена от лявата страна на ул. „***“/ от
дясната страна на автомобила преминава велосипедист, който се насочва към
пресечката водеща към Хиподрума. Велосипедистът се удря в предната дясна част на
движещия се в права посока автомобил. Вследствие на автопроизшествието е
нарушена целостта на боята в дясната част на предната броня на автомобила. В
протокола за ПТП №1601842/25.10.2018 г. са описани обстоятелствата, при които е
станало ПТП, като в графата видими щети е описано „охлузване на предна броня в
дясно“ на лек автомобил „Мазда 6“ ДК № Н***.
Описаните щети по автомобила и механизма на автопроизшествието напълно
кореспондират с описаната схема в протокола за ПТП №1601842/25.10.2018 г. Вещото лице излага, че е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото на 25.10.2018 г. ПТП и причинените
вреди по описаното МПС, чиято обща стойност възлиза на 279.48 лева.
В съдебно заседание е разпитан и актосъставителят,
който в свидетелските си показания описва фактическата обстановка, отразена в Протокола
за ПТП.
От приложеното ЧГД № 1052/2019 г., по
описа на ШРС, се установява, че по Заявление рег. № 6236/09.04.2019 г., по
описа на ШРС, срещу ответника, е издадена Заповед № 544/09.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК /л. 14 по ЧГД/ за сумата от 279,48 лева, представляваща главница за причинени
материални щети на МПС „Мазда 6“ ДК № Н ***, собственост на „Райфайзен Лизинг
България“ ЕООД – клон Шумен и законната
лихва върху главницата от 08.04.2019 г. до плащане на вземането, както и разноски
в размер на 145 лв.
В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът не
е подал възражение.
Представени са и други неотносими към
предмета на правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като
съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:
По допустимостта на производството.
Искът по чл. 422 ГПК е положителен
установителен иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника, за
което е издадена Заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той
има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо
вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на
съдебното дирене. В производството по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от предявяване на иска. По принцип, за да
съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва
претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право.
Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице,
предявеният иск е недопустим. В този смисъл специални положителни обстоятелства
обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК
са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от
връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от
длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК /чрез залепване на уведомление/; 3/спазване на срока за
предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.
1 ГПК.
В случая правния интерес от предявяване
на иска ищецът обосновава с приложени по заповедното производство /ЧГД № 1052/2019 г., по описа на РС Шумен/, документи.
Съдът извърши служебна проверка като констатира, че по издадената Заповед № 544/09.04.2019
г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, длъжникът не е подал
възражение, по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК, тъй като не е намерен на своя
постоянен и настоящ адрес. От справка на НАП е установено, че няма регистриран валиден
трудов договор и заповедният съд не е успял да му връчи книжата по месторабота,
поради което е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. С
предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното
вземане, като предметът на настоящото исково производство е обусловен от
издадената Заповед № 544/09.04.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на
парично задължение. Като особен иск, протичащ след като се е развило друго,
„проверовъчно” производство, искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК се
характеризира, освен със специфичните изисквания за допустимост, така и с
особености, които са обусловени именно от протеклото заповедно производство и
като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни
специални абсолютни положителни предпоставки за допустимост. Една от тези
предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство,
като съвпадение е нужно, както от субективна, така и от обективна страна, при
което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането“ по смисъла
на чл. 410 ГПК, за което заявителят – ищец е получил Заповед за изпълнение.
В процесният случай съдът установява, че
е налице пълен идентитет, както субективен, така и от обективна страна между
цената на предявеният иск, която е за сумата от 279.48 лв. и размерът на
вземането, за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил
Заповед № 544/09.04.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично
задължение, което е за сумата от 279.48 лв. Ето защо установителният иск по
реда на чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, е допустим.
Искът с правно основание чл. 410 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД е реализиране по съдебен ред на суброгационно право на
застрахователя, т. е. правото на застраховател, платил на застрахования
застрахователно обезщетение, да иска от лицето, причинило вреди на застраховано
имущество, това, което е платил на застрахования. Основателността на регресния
иск по чл. 410 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, е предпоставена от установяване от ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, фактическия състав суброгационното право,
който включва: 1/наличие на имуществена застраховка с пострадалия;
2/причиняване на застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред
застрахования по правилата на деликтната или договорната отговорност /възникване
на гражданска отговорност за третото лице/; 3/плащане от застрахователя на
застрахования или вместо него на застрахователно обезщетение.
От събраните доказателства по делото езнозначно
се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца
фактически състав. Съдът намира за доказано наличието на сключена застраховка „Каско Стандарт“ за управлявания
от ответника автомобил, както и задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, със срок на валидност от 20.10.2018 г. до 19.10.2019 г., което е
отразено в съставения от полицейския служител протокол за ПТП, който е подписан
и от ответника. Настоящият състав приема за доказано и че именно ответникът е
причинил имуществените вреди по процесния автомобил, а чрез заключението на
изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза - че размерът на
причинените вреди, в частност: пазарната стойност на ремонта, включващ
материали и труд необходими за възстановяване състоянието, в което е била вещта
преди ПТП възлиза на 279.48 лв.. Установено е и, че ищецът – застраховател е
платил вместо застрахования стойността на този ремонт. Тоест, доказани са
всички елементи, включени във фактическият състав, обосноваващ основателността
на регресната претенция на застрахователя срещу виновния водач. Ответникът не е
направил никакви възражения по основателността на иска.
Предвид така установеното от фактическа
и правна страна, съдът намира, че искът по чл. 410 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД се явява
основателен и доказан. Ето защо, следва да бъде признато за установено, по реда
на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на страните, че съществува парично вземане
в полза на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ от Ш.Х.Р. ***, в размер на 279.48 лева, с ДДС (232.90
без ДДС), ведно със законната лихва, считано от предявяване на Заявлението
по чл. 410 ГПК – 08.04.2019 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди причинени от
ответника по
щета № 470418181857131, който на 25.10.2018 г. около 14:07 часа, като водач на
пътно превозно средство велосипед „Cross“, при движение в гр. Шумен по ул. “***“
извършва маневра завой наляво, с цел да навлезе в крайпътен имот, от дясна
лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, като не пропуска преминаващо край него в посока направо МПС „Мазда
6“ с peг. № Н ***, собственост на „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД клон Шумен и
косо се блъска в него.
Относно разноските.
Ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Предвид
изхода на спора и съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г., т. 12, ОСГТК
на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта
на разноските в заповедното производство. Ищецът е направил искане за
присъждане на разноски като е представил Списък по чл. 80 ГПК за сторените такива
в общ размер 430 лева, от които 50 лева - държавна такса; 200 лв. - депозит за
САТЕ и 60 лв. - депозит за призоваване на свидетели, както и 120 лева -
адвокатски хонорар, които следва да бъдат присъдени в претендирания размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, по реда на чл.
422 вр. чл. 415 ГПК, по отношение на Застрахователно Акционерно Дружество
„Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. София, общ. Столична, обл. София, пл. „***, че Ш.Х.Р., с ЕГН ********** и
адрес: ***, дължи на ищеца, парично вземане в
размер на 279.48
/двеста седемдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, с ДДС
(232.90 без ДДС), представляващо изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ 470418181857131, по сключен Договор за имуществена застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“ на МПС „Магда 6“, peг. № ***, обективиран със Застрахователна полица
№ 5С038243116014, валидна за периода от 20.10.2016 г. до 19.10.2021 г., за
което по Заявление рег. № 6236/09.04.2019 г., по описа на ШРС,
срещу ответника, е издадена Заповед № 544/09.04.2019 г., по банкова сметка ***:
***, BIC: ***, Банка „ДСК“
ЕАД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявление по чл. 410 ГПК – 08.04.2019 г. до окончателното плащане, на основание
чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Осъжда Ш.Х.Р., с ЕГН **********
и адрес: ***, да плати на Застрахователно Акционерно Дружество „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, общ.
Столична, обл. София, пл. „***, чрез пълномощника адв. Д. от АК Варна, сумата от 430.00 лв. /четиристотин и тридесет
лева/ разноски, от които 145 лв. по заповедното и 285 лв. по исковото производства,
платима по банкова сметка ***: ***, BIC: ***,
Банка „ДСК“ ЕАД, съразмерно уважената
част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл.
259, ал. 1 ГПК.След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД № № 1052/2019
г., по описа на РС-Шумен, да се върне в състава, ведно с препис от настоящото
решение.
Районен
съдия:……………