Решение по дело №230/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1584
Дата: 25 август 2020 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20207180700230
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1584/25.8.2020г.

 

град Пловдив, 25.08.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

 

при секретаря П.Ц. и участието на прокурор ГЕОРГИ ПЕНЕВ като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело230 описа за 2020 година, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на Глава XI от АПК във вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба, предявена от Д.И.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, чрез адв. Г.М., със съдебен адрес *** /партер/, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам, чувство на безпомощност, болки и страдания за периодите от  30.12.2016г. до 30.06.2017г.; от 30.06.2017г. до 30.12.2017г.; от 30.12.2017г. до 20.12.2018г.; от 08.04.2019г. до датата на предявяване на исковата молба в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Следствен арест гр.Русе, Затвора-Белене и Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), във всички килии, в които е пребивавал до момента липсва вентилация за пречистване на въздуха, тоалетните са в изключително тежко състояние /с неработещи казанчета, липса на работещи чешми и умивалници/, храната е с лошо качество и не съдържа достатъчно калории, лоши хигиенни условия в килиите (същите са мръсни, в тях има дървеници, хлебарки и гризачи , спалното бельо не се сменя редовно), липса на достъп до медицинска помощ, храната не отговаря на Наредбата на Министъра на правосъдието, с което са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Претендира направените по делото разноски.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства се установява, че Д.И.Г. е търпял наказание лишаване от свобода. От приложени по делото справки е видно, че е пребивавал последователно в: Следствен арест Русе в периода от 01.01.2017 до 07.07.2017г.; в Затвора-Белене от 07.07.2017г. до 01.01.2018г.; в ЗООТ „Хеброс” от 05.01.2018г. до 20.12.2018г. и в Затвора Пловдив от 12.04.2019г. до 31.12.2019г.

По делото е постъпила справка с рег.№ 653/20.02.2020г. от ГД „Изпълнение на наказанията” Районна служба „Изпълнение на наказанията” гр.Русе, ведно с приложени към нея документи,  съдържаща информация за помещенията, в които е бил настанен ищецът, техните размери, битови условия и брой настанени в тях задържани лица, извършените медицински прегледи и осигуряваната храна на задържаните лица, както и за извършваната дезинсекция /л.80-274/. От справката е видно, че ареста разполага с 23 килии на втори арестантски етаж, ремонтирани през 2014г. и 2015г. и 8 кили на трети арестантски етаж, ремонтирани през 2017г., като в тях са изградени санитерни възли с тоалетна и мивка с течаща вода, на пода е поставен теракот, стените са измазани и боядисани. Посочено е, че при зъдржането си ищецът е бил настанен в килия №13, а впоследствие е бил преместен в килия № 23. Всички кили имат прозорец със светла отваряема площ 83/55 см. За директно осветление и още един прозорец със същата площ към арестния коридор, с изключение на №8 и № 9 поради конструктивна особеност на сградата. Прозорците са снабдени с решетки и се отварят при желание от страна на задържаните. Във всяка килия има разклонение на вентилационната система. В арестните коридори има поставени климатици за охлаждане през летните месеци, а в зимния период отоплението се осъществява чрез централно парно. Хигиената се поддържа от задържаните, за което им се осигуряват съответните хигиенни материали. Посочено е още, че Арест-Русе е разполага с помещение за престой на открито, поради което е обособено закрито помещение от 31,30 кв.м., намиращо се на трети арестантски етаж, а ползването му се осъществява след заявено желание от страна на задържаните лица. Ползването на банята се осъществява по график най-малко два пъти в седмицата. Храната се осигурява от външна фирма и същата отговаряна количествен и калориен състав съгласно нормативните изисквания.

По делото, са постъпили докладни записки с рег. № 869/11.02.2020г., рег. № 875/12.02.2020г., рег. № 870/11.02.2020г. и рег. № 861/11.02.2020г. от Затвора-Белене, съдържащи информация за помещенията, в които е бил настанен ищецът, техните размери, битови условия и брой настанени в тях лишени от свобода, извършените медицински прегледи и осигуряваната храна на задържаните лица, както и за извършваната дезинсекция /л.53-93/. Видно от докладните записки по време на престоя на Д.Г. в Затвора-Белене е бил настанен в 8 група първоначално в 508-о спално помещение, а след това е преместван съответно в 506-то и 504-то спално помещение. В 508-о спално помещение е бил настанен от 13.07.2017г. до 01.08.2017г. заедно с други лишени от свобода, като броят им е варирал от 9 до 12 лица., помещението е с площ 37,25 кв.м. В 506-о спално помещение е бил настанен от 01.08.2017г. до 05.09.2017г. заедно с други лишени от свобода, като броят им е варирал от 5 до 6 лица, помещението е с площ 23,75 кв.м. В 504-о спално помещение е бил настанен от 12.10.2017г. до 02.11.2017г. заедно с 6 лишени от свобода, като е имало периоди в които да отсъстват трима от лишените от свобода, помещението е с площ 23,75 кв.м. Площта на санитерните възли в групата е около 1 кв.м. Помещенията са осветени, прозорците имат отваряеми части за проветрение, отоплението се осъществява посредством парна инсталация, работеща с котел с твърдо гориво, чрез поставени в килиите радиатори. Достъпът до течаща вода е постоянен, ползването на банята се осъществява по график. Извършвани са и се извършват основни и текущи вътрешни ремонти. На лишените от свобода се осигуряват миещи, перилни и почистващи средства. Спалното и лично бельо се сменят по график. Извършва се редовна дезинсекция и дератизация, съгласно сключен договор между ГД „Изпълнение на наказания” и „ДДД-1” ООД гр.София, за което са приложени протоколи.

В постъпила дакладна записка с рег.№ 897/11.02.2020г. от Затвора Пловдив се твърди, че Д.Г. е пребивавал в ЗООТ „Хеброс” към Затвора Пловдив  в периода от 05.01.2018г. до 20.12.2018г. Още в началото на престоя си в ЗООТ „Хеброс”, ищецът е назначен на работа като помощник огняр на парното /домакински щат към ЗООТ/. Заедно с другия огняр са били настанени до парното, в стая с размери 2,50кв.м./3,10кв.м., която разполага с един прозорец с размери 0,80/1,20. В докладната се посочва, че стаите в ЗООТ „Хеброс” са с различна площ, съответно с различен брой пребиваващи – от 2 до 12. Всяка стая разполага с два прозореца с размери 110см./130см., а големите стаи разполагат с три прозореца. Всички прозорци са отваряеми. Отоплението се извършва посредством локално парно. Хигиената се поддържа от лишените от свобода. Тоалетната и банята са общи за етажа, като банята се ползва три пъти в седмицата. През 2018г. в ЗООТ „Хеброс” е извршено боядисване на стаите. Обработката срещу насекоми се извършва в дните, когато това се извършва в Затвора Пловдив. Твърди се, че по време на престоя си Д.Г. не е подавал жалби или оплаквания по никакъв повод, включително относно медицински проблеми, за което е приложена медицинската книга на общежитието.

От приложено по делото Становище рег.№ 1327/06.02.2020г. от Затвора Пловдив се установява, че в периодите, за който има данни, ищецът последователно е пребивавал в следните спални помещения:

-на 19.04.2019г. постъпва в затвора и е настанен в трета група, в спално помещение № 25, съгласно Заповед 992/19.04.2019г. на Началника на затвора - квадратура без санитарен възел 31,32 кв.м.; санитарен възел 4,49 кв.м.; капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 7; брой прозорци в спалното помещение – 2; размери на прозорците 1,20х1,20/0,50х1,20; размери на прозорците в санитарния възел 0,40х1,20;

-на 14.06.2019г. по негово желание е настанен в трета група, в спално помещение № 21 - квадратура без санитарен възел 27,10 кв.м.; санитарен възел 4,50 кв.м.; капацитет за настаняване на л.св. при 4 кв.м. – 6; брой прозорци в спалното помещение – 2; размери на прозорците 1,19х1,19/0,58х1,19; размери на прозорците в санитарния възел 0,43х1,19;

На Г. е осигуряван достъп до топла течаща вода съгласно график за разпределение на времето на лишените от свобода в съответната група.

В постъпила Справка рег. № 1327/06.02.2020г. се твърди, че през периода на изтърпяване на наказанието на Д.Г. *** не са правени основни ремонти на килиите на лишените от свобода. Извършвана е своевременна смяна на течащи кранчета, осветителни тела и счупени прозорци. През 2017г. дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, на пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените от свобода. Хранат в Затвора Пловдив се приготвя по утвърдени таблици и по указания за калориен и количествен състав, с продукти доставени по договори, сключени от ГД „Изпълнение на наказанията”. Затвора-Пловдив разполага с постелен инвентар и спално бельо достатъчно за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода. Грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от свобода, като то може да бъде занесено за изпиране два пъти в седмицата по утвърден график. За поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен лишен от свобода, при извършени проверки е установено, че хигиената е задоволителна. По график се раздават миещи, перилни и хигиенни материали. Дейностите по дезинсекция и дератизеция се извършват шест пъти годишно, съгласно сключен договор между  ГД „Изпълнение на наказанията” и „ДДД 1” ООД гр.София. Не са представени справки или други доказателства за извършване на обезпаразитяване и дезинсекция.

По делото, в съдебно заседание, проведено на 23.06.2020г., е разпитан свидетелите Д. П. К.. Свидетелят К.сочи, че  с ищеца се познават от 2019. Били зеедно 5-6 месеца в една килия в трети отряд, № 201. Сочи, че ищецът се оплаквал от подагра и кръвно. Килията, в която били настанени заедно била около 25кв.м., без тоалетна и мивка където били настанени 10-11 човека. К.сочи, че в килията няма вентилация, не достига светлината, топлината лятно време е непоносима, а зимно време е студено. В килиите има хлебарки, дървеници и мухъл. Разхождат се по коридора. Има отговорник за хигиената и той е лишен от свобода. Няма хигиенни средства за почистване.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Каза се, главната искова претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че Д.Г.  е търпял наказание лишаване от свобода, като последователно е пребивавал в: Следствен арест гр.Русе в периода от 01.01.2017 до 07.07.2017г.; в Затвора-Белене от 07.07.2017г. до 01.01.2018г.; в ЗООТ „Хеброс” от 05.01.2018г. до 20.12.2018г. и в Затвора Пловдив от 12.04.2019г. до 31.12.2019г.

При това положение и с оглед изричното посочените в исковата молба периоди, възведените в обстоятелствената ѝ част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от Г., ще следва да бъдат разглеждани, както следва: Следствен арест гр.Русе в периода от 01.01.2017 до 07.07.2017г.; в Затвора-Белене от 07.07.2017г. до 01.01.2018г.; в ЗООТ „Хеброс” от 05.01.2018г. до 20.12.2018г. и за Затвора Пловдив от 12.04.2019г. до 31.12.2019г..

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал Г. при изтърпяване на наложеното му наказание в периодите от 01.01.2017 до 07.07.2017г.; от 07.07.2017г. до 01.01.2018г.; 05.01.2018г. до 20.12.2018г. и от 12.04.2019г. до 31.12.2019г., са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Действително, от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването. 

Установява се обаче, че в периодите от 01.01.2017 до 07.07.2017г.; от 07.07.2017г. до 01.01.2018г.; 05.01.2018г. до 20.12.2018г. и от 12.04.2019г. до 31.12.2019г., Г. е обитавал помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.

Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Г. в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Тук е мястото да се посочи, че по аргумент от чл. 161 от ГПК, за такива съдът приема и помещенията, за които от страна на ответника не бяха предоставени данни от колко лишени от свобода са обитавани през процесните периоди.

Съдът приема за доказано и наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този период, доколкото от страна на ответника се представиха частични доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

 По отношение твърденията за липсващо медицинско обслужване и влошеното здравословно състояние на Г., съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, не се установи ищецът да е имал здравословен проблем за който да е уведомил затворническата администрация и за който да му е било отказано медицинско обслужване и достъп до специализирано медицинско заведение и специализирано лечение.

В този смисъл, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че Нейчев е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 2 500 лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, като искът до размер на 10 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 25,00 лв., съразмерно уважената част от иска и 10 лв. ДТ.

Ответникът не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, ето защо съдът не следва да се произнася в тази част.

Ето защо и и на осн. чл.172 ал.2 от АПК Съдът:

Р      Е      Ш      И:

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на Д.И.Г., ЕГН ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, обезщетение в размер на 2 500,00 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 01.01.2017 до 07.07.2017г.; от 07.07.2017г. до 01.01.2018г.; 05.01.2018г. до 20.12.2018г. и от 12.04.2019г. до 31.12.2019г.

ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния ѝ размер от 10 000 лева.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати Д.И.Г., ЕГН ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, сумата от 35,00 лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр.Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне по реда на АПК.

 

СЪДИЯ: