Решение по дело №4349/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 125
Дата: 23 януари 2023 г.
Съдия: Албена Славова
Дело: 20223110204349
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. Варна, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110204349 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба
предявена от „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ЕАД с ЕИК: ********* против НП №
70/03.10.2022 г. на Началника на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП-
МВР, с което на основание чл. 51 от ЗЧРБ на юридическото лице е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 2000/две хиляди / лева, за нарушение
на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, във вр с чл. 19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ.
В жалбата се излага становище, че в АУАН и НП не е посочено времето и
мястото на извършване на нарушението, като е обективирано единствено времето и
мястото на неговото установяване. Твърди се, че по посочения начин е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Излага се становище, че в случая
правилото на чл. 1§1 от Регламент 539/2001 г. не намира приложение, тъй като
превозената пътничка не е преминавала външна граница на държава-членка, а е
преминала от една държава-членка – Германия, в друга държава-членка – България.
Аргументи в този смисъл се извеждат от понятието „вътрешни граници“ съгласно чл. 2
§3 от Регламент ЕО 562/2006 г. Сочи се, че Регламент 539/2001 г. въвежда изискването
за притежаване на виза като функция от преминаването на външните граници на
държавите членки, съотв. по аргумент от противното, при преминаване на вътрешни
граници виза не се изисква, като този извод следва и от правото на гражданите на
Европейския съюз на свободно движение. Излага се становище, че след като лицето е
1
допуснато на територията на една държава-членка, то има достъп до целия Европейски
съюз. С оглед на изложените аргументи, се формира изводът, че в конкретния случай
лицето не е имало задължение да има виза, съотв. превозвачът не е извършил
нарушение на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ. В условията на евентуалност се сочи
маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Иска се НП да бъде отменено
като неправилно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, , не се
представлява. Постъпило е писмено становище по делото от адв. Л. Ц. при АК -София,
редовно упълномощена, с което жалбата се поддържа, като се излагат идентични
доводи и аргументи за незаконосъобразност и необоснованост на НП с визираните в
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпили
са писмени бележки от юк Н., редовно упълномощена, с които се адресира до съда
искане НП да бъде оставено в сила като законосъобразно, издадено от компетентен
орган в съответната форма, при спазване на изискванията на материално-правните и
процесуално-правни разпоредби и съобразено с целта на закона. Според процесуалния
представител на АНО , както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити,
съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Сочи се, че Република България, макар и член на ЕС,
не е приета в Шенген и не е част от това пространство и няма „вътрешна граница“ с
другите държави от него по смисъла на чл. 2 т.1 от Кодекса на шенгенските граници,
защото не се явява „държава – членка“ по Регламент /ЕО/ № 562/2006 г. В този смисъл
според процесуалния представител на АНО, при полет от летище в Шенгенското
пространство към летище на територията на Република България, съответния пътник
би пресякъл „вътрешна граница“ , а при кацане в Република България би следвало да
разполага с валиден документ за пътуване и виза, даваща му право да пребивава
законно на територията на Европейския съюз, извън страните на Шенген. С оглед на
изложеното се формира извод, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата
на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ на конкретния пътник без редовен документ за задгранично
пътуване или друг документ, който го замества, с оглед на което законосъобразно е
ангажирана административно-наказателната му отговорност на основание чл. 51 от
ЗЧРБ.
В хода на съдебното производство е разпитан свидетеля по съставянето на
АУАН – М. С. – служител на ГКПП Аерогара – Варна, присъствала при установяване
на нарушението. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП,
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
На 07.08.2022 г. , около 14.00 ч. в гр. Варна, на ГКПП – Аерогара Варна, при
проверка, осъществена на граничен контрол за влизане в Република България на
2
пътниците, превозени с полет BUC 7132 на Авиокомпания „Юръпиън Еър
Чартър“ЕАД от гр. Берлин до гр. Варна е установено, че е превозен пътник, за който се
изисква виза за влизане и пребиваване в РБългария, а именно – гражданинът на
Казахстан Yevgeniy Parigin, роден на 15.07.1996 г.. Установено е, че пътуването е
извършено въз основа на обикновен паспорт на Казахстан № 13133025, издаден на
07.08.2020 г., валиден до 06.08.2030 г., който пътникът е представил.
При така установените факти на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН,
за това, че в качеството му на превозвач не е установило наличието на валидна виза
или разрешение за пребиваване, каквито се изискват за лицето съгласно Приложение №
1 от Регламент /ЕС/ № 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018 г. и е извършил
услугата, превозвайки пътника по линията Берлин - Варна.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 70/03.10.2022 г. на Началника на ГПУ –
Летище Варна при РДГП – Аерогари е издадено от компетентен орган съгласно чл. 53,
ал.1 от ЗЧБР.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Посочени са, както датата, така и мястото на извършване на
нарушението, които в случая съвпадат с датата и мястото на осъществяване на
проверката. Това е така, доколкото , нарушението е довършено когато е завършен
превоза, поради което е несъстоятелно твърдението, че то било извършено по друго
време и на друго място, а не в гр. Варна.
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
3
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ превозвач, който превозва по
суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да
извърши услугата, е длъжен да установи, наличието и валидността на документа за
пътуване и на визата, когато такава се изисква
В хода на съдебното производство безспорно е установено, че дружеството-
жалбоподател е осъществило превоз с процесния полет на гражданинът на Казахстан,
посочен в обжалваното НП, въз основа на обикновен паспорт, удостоверяващ
самоличността на същата и без издадена виза за лицето за влизането му в България
или разрешение за пребиваване. Посочените обстоятелства се установяват безспорно
от писмените материали, съдържащи се в АНП и от разпита на свидетеля по акта, като
същите не се оспорват и от въззивника.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, гражданин на Казахстан може да влезе в РБ, ако
притежава виза, когато такава се изисква, а виза се изисква, тъй като съгласно чл. 3,
пар. 1 от Регламент /ЕС/ 2018/1806 на ЕП и на Съвета от 14.11.2018 г. за определяне на
третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават
външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, РБ е
посочена в Приложение І представляващо списък на третите страни, чиито граждани
трябва да притежават визи при преминаване на външните граници на държавите
членки. В конкретния случай липсва основание от освобождаване от това задъжение в
Регламент /Е0/ № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в
международен договор по който РБ е страна, или в акт на Министерския съвет,
Изложеното становище във въззивната жалба, че с извършения превоз не се
пресичат вътрешни граници на ЕС е необосновано. Разпоредбата на чл. 2, пар. 1 и
пар. 2 на Регламент /ЕС/ № 399/2016 на ЕП и на Съвета от 9.03.2016 г. относно Кодекс
на Съюза за режима на движение на лица през границите /Кодекс на шенгенските
граници/, дава легални определения на понятията "вътрешни граници" и "външни
граници", смисълът на които е даден в чл. 1, а именно: премахване на граничния
контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите членки на
Съюза и установяване на правилата за граничния контрол на лицата, които пресичат
външните граници на държавите членки на Съюза. В този смисъл, видно и от самото
наименование Кодекс на шенгенските граници, „вътрешни граници“ са тези между
държавите членки включени в Шенгенското пространство, респ. „външни“ са
границите на тези държави-членки, които не са присъединени към държавите от
Шенгенското споразумение. Общоизвестен е факта, че за РБ все още не е налице
пълноправно присъединяване към Шенгенското пространство, поради което границите
на страната са външни такива, включително и по смисъла на горецитираните
Регламент 2018/1806 и Регламент 539/2001. Поради изложеното, полетът от Берлин до
4
Варна пресича външна граница на държава- членка, която е част от Шенгенското
пространство, поради което за гражданите на трети страни, какъвто е гражданинът на
Казахстан, посочен в обжалваното НП, се изисква наличие на виза или разрешение за
продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване, издадено от държавата-
членка имаща вътрешна граница.
С оглед на изложеното за дружеството-жалбоподател, в качеството му на
превозвач е съществувало задължението по чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, а именно преди
да извърши услугата да установи наличието и валидността на документа за пътуване и
на визата на конкретния пътник. Това задължение е изпълнено само по отношение на
документа за пътуване, но не и по отношение на необходимата за влизане в РБ виза,
като по посочения начин въззивникът е осъществил нарушение на горецитираната
норма на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧЛБ.
Съгласно нормата на чл. 51 от ЗЧРБ "превозвач, който не изпълни задълженията
си по чл. 20 от ЗЧРБ, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до
10 000 лв. за всяко превозвано лице.
Доколкото цитираната норма предвижда процесното нарушение в диспозицията
си, съдът намира, че правилно въз основа на същата е ангажирана административно-
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Настоящият състав не намира нарушението за маловажно по смисъла на чл. 28
от ЗАНН, доколкото се касае за формално нарушение с осъществяването на което
всякога се засягат конкретните обществени отношения, които е призвана да гарантира
нормата на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, а именно спазване качествения контрол върху
преминаващите въздушните граници на РБ е европейското пространство лица.
Същевременно по делото не са установени обстоятелства, отличаващи конкретното
нарушение като такова по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. Друг е въпросът, че на съда е служебно известен фактът, че
дружеството-жалбоподател не еднокартно е наказвано с влезли в сила НП за
извършени нарушения от същия вид, което сочи на по-висока степен на обществена
опасност от извършването на настоящото такова.
С оглед на изложеното, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
5
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150
лв..
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно проведено
открито съдебно заседание, съотв. процесуалния представител е участвал в същото с
депозиране на писмени бележки, но не е присъствал в проведеното заседание, съотв.
предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът намери, че следва
да определи юрисконсултското възнаграждение в минималния размер от 80 /осемдесет/
лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 70/03.10.2022 г. на Началника на ГПУ – Летище Варна
при РДГП – Аерогари, ГДГП-МВР, с което на „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ЕАД с ЕИК:
********* на основание чл. 51 от ЗЧРБ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000 /две хиляди / лева, за нарушение на чл. 20 ал.1 т.1 от ЗЧРБ,
във вр с чл. 19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ
ОСЪЖДА „ЮРЪПИЪН ЕЪР ЧАРТЪР“ЕАД да заплати на ГПУ – Летище Варна
при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр.Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6