№ 10464
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110146298
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „фирма” ЕАД искове с правно основание 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване спрямо ответниците Т. Д. С. и Ж. С. С., при условията на
разделна отговорност при равни квоти по 1/2 за всеки ответник,
съществуването на вземане в размер на сумата от 380,65 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр. София, ж.к. „....“, бул. „.....“, ....., аб. № ...., ведно със законна лихва от
14.04.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на
57,09 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 25.03.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
24.04.2021 г. по ч. гр. дело № 20836/2021г. по описа на СРС 166 състав.
Ищецът „фирма” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на ежемесечните фактури
на интернет страницата на ищеца. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Т. Д. С. и Ж. С. С. подават
1
отговор, в който оспорват исковата молба като недопустима и неоснователна.
Поддържат, че ищецът не е конкретизирал ясно предмета на иска, тъй като не
е посочил поотделно вземанията си за битова гореща вода (БГВ) и вътрешна
отоплителна инсталация. Признават, че ползват БГВ, като твърдят, че плащат
задълженията си по нея. Оспорват да имат облигационни отношения с ищеца
за отопление. Поддържат, че не е доказано да са се съгласили всички
собственици, за да бъде присъединена сградата етажна собственост към
съответната мрежа. Твърдят, че при избора на дружество, предоставящо
услугата „дялово разпределение“ не е постигнат необходимият кворум за
вземане на решение. Навеждта твърдения, че ищецът не е изпълнил
задължението си да уведоми етажната собственост, част от която е и
топлоснабденият имот, за отпадането на „Аква билдинг“ от регистрите на
лицата, извършващи ДР, като същата е била прехвърлена на МХ „Елвеко“ без
да бъде проведено общо събрание. Посочват, че подаваното от ищеца
топлоснабдяване е незаконно, както и че договорът за дялово разпределение
бил нищожен. Не оспорват, че са собственици на процесния имот, но
поддържат, че при смяна на титуляра на партидата на апартамента са заявили,
че няма да се ползват услугите на ищеца. Твърдят, че в имота нямало
инсталирани отоплителни тела- радиатори или тръби, и липсата на сградна
инсталация. Навеждат твърдения, че ищецът е доставил стоката „централно
отопление“ без да е поискана от ответниците, което било в противоречие с чл.
62, ал. 1 от ЗЗП. Оспорват да е била действително доставена топлинна
енергия до процесния имот. Посочват, че преминаващите през имота
вертикални тръбопроводи служат единствено за обезвъздушаване и се
намират в помещения, които са били топлоизолирани през 2013 г. Оспорват
дружеството разпределител да е изготвило изравнителни сметки на база
действителните показания на уреди за ДР на отоплителните тела в имота, тъй
като в последния няма нито отоплителни тела, нито захранващи тръби,
респективно уреди за измерване на ТЕ. Оспорват възможността процесният
имот да получава топлинна енергия от съседни помещения, тъй като
последните също били неотопляеми. Молят за отхвърляне на предявените
искове. Претендират присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците,
по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер и посочените квоти, както и че през процесния период
в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и
че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
2
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
От представеният от ищеца и приет като доказателство по делото
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57, том I, рег. №
754, дело № 51/2013 г. по описа на Антон Гетов, Нотариус вписан под рег. №
031 в Регистъра на Нотариалната камара с район на действие Софийски
районен съд /лист 17-19 от делото/ се установява, че ответниците Т. Д. С. и
Ж. С. С. на 25.04.2013 г. са придобили процесния имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „....“, бул. „.....“, ......
По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че
ответниците са потребители на топлинна енергия в процесния имот за
посочените периоди, респ. между тях и ищцовото дружество е налице
облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено
от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния
период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото
дружество са публикувани и са влезли в сила, а и с исковата молба са
представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват
ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма твърдения да са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца „фирма” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат
нейната цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката в
установените равни квоти по 1/2 за всеки от тях.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за
3
дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. По делото е
безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на
топлинната енергия от третото лице помагач – „МХ Елвеко ООД”. Методът
за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението
на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има
разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е
приложен. В настоящото производство не подлежат на преразглеждане
решенията на общото събрание на ЕС, предвид наличието на изрична
процедура по чл. 40 ЗУЕС.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145
ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Съгласно заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата
съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло възприема като
обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на
потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в
съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.
Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия
топломер на абонатната станция за процесната сграда и изравнителните
сметки, съставени от третото лице помагач. Вещото лице е съобразило, че в
процесния имот няма начислена топлинна енергия за отопление на имота и
няма начислена ТЕ за отопление на общите части. В имота се ползва топла
вода като монтирания един брой водомер е отчетен на 27.04.2018 г., на
26.05.2019 г. и на 26.06.2020 г. като общото количество е топла вода е
коригирано – намалено спрямо показанията на общия водомер през 18/19 г. и
увеличени 19/20 г. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. и Методиката към нея. Методиката за дяловото
разпределение е приложима до отмяната и с влязъл в сила съдебен акт. От
заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. е в размер на 988,10 лева. Вещото лице е установило и че
4
общия топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията е
преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория. Следва да се
отбележи, че претендираните вземания от ищеца не се установяват
единствено на база воденото от ищеца счетоводство и представените от него
частни документи, а въз основа на изводите, направени в заключението по
СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло възприема като
обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и
компетентно дадено, се установява, че за всеки отоплителен сезон е издавана
една обща фактура за реално потребена топлинна енергия, чиято стойност се
е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена или намалена с
изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите и
вземайки предвид извършени прихващания, съгласно общите условия на
ищеца, както и извършените плащания от ответниците, вещото лице
констатира, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., която е останала незаплатена за имота
е в размер на 380,64 лева.
Поради изложеното предявеният иск за главница за топлинна енергия е
основателен в пълния предявен размер и период.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия за са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4 вр. ал.
2 вр. чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява
единствено след 45-дневен срок определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. Предявеният иск за лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия следва да се уважи в пълния предявен размер
57,09 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 25.03.2021 г., който размер е посочен
от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и изчислен от
съда на основание чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в заповедното производство в размер на 25,00
лева – платена държавна такса в заповедното производство и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева – определено от съда възнаграждение
5
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане
на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
исковото производство в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в
исковото производство, 300,00 лева – депозит за СТЕ, 300,00 лева – депозит
за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на
100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Т. Д. С., ЕГН
********** с адрес гр. София, ж.к. „....“, бул. „.....“, ..... и Ж. С. С., ЕГН
********** с адрес гр. София, ж.к. „....“, бул. „.....“, ..... ДЪЛЖАТ на
„фирма” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: /населено
място/ РАЗДЕЛНО при равни квоти по 1/2 за всеки от тях сумата от
380,65 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „....“, бул. „.....“, ....., аб. № ...., ведно със
законна лихва от 14.04.2021 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва
в размер на 57,09 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 25.03.2021 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 24.04.2021 г. по ч. гр. дело № 20836/2021г. по описа на СРС 166
състав.
ОСЪЖДА Т. Д. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „....“, бул.
„.....“, ..... и Ж. С. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „....“, бул. „.....“,
..... ДА ЗАПЛАТЯТ на „фирма” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: /населено място/ РАЗДЕЛНО при равни квоти по 1/2 за всеки
от тях на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 75,00 лева – разноски в
заповедното производство и сумата 725,00 лева – разноски в исковото
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6