Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………/……………… , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ШЕСТИ наказателен състав, в публично заседание на тринадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА и в присъствието на прокурора Валерия Никифорова,
като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 2220 по описа на ВРС VІ-ти състав
за 2019 година
Р Е Ш
И :
НЕ НАСТАНЯВА на принудително лечение освидетелстваното лице М.И.К.,
роден на ***г***, българин, български гражданин със средно образование, неженен,
неработи, неосъждан, ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 7-дневен срок от днес.
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.155 и сл. от ЗЗ. Образувано е по искане на ВРП
за назначаване на СПЕ за установяване дали лицето М.И.К. страда от някое от
заболяванията посочени в чл.146 от ЗЗ с оглед евентуалното му лечение по
принудителен ред.
Във фазата
по съществото на делото представителя на ВРП изразява становище, че не са
налице предпоставките за настаняване на освидетелствания на принудително
лечение по реда на ЗЗ с оглед заключението на съдебно-психиатричната експертиза
и събраните по делото доказателства.
Защитникът
на освидетелствания в лицето на адв. Д.Т. във фазата
по съществото на делото се солидаризира със становището на държавното
обвинението като изразява становище, че не се налице предпоставки ф за
настаняване на подзащитния й на принудително лечение.
Освидетелстваното
лице, в хода на съдебното следствие заявява, че е лежало в психиатрията за
около две седмици, че е постъпило там по собствено желание и е излязло от
болницата два дни преди датата на съдебното заседание. Сочи, че му били
изписани лекарства, които приема редовно. Заявява, че преди да постъпи в
болницата бил много напрегнат, както и че разбрал от лекарите, че има психично
заболяване. Заявява готовност да продължи лечението. В дадената му последна дума
заявява, че е съгласен с казаното от прокурора и защитника и обещава, че ще пие
лекарствата.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
Освидетелстваният
К. е на 19години. Същият употребявал епизодично ПАВ – основно канабис. В
последните няколко месеца преди освидетелстването К. станал напрегнат и словно
агресивен основно към родители те си. Заплашвал, че ще ги пребие, ще ги запали.
Сложил одеала на прозорците в стаята си защото го
гледали, а преди да постъпи в болницата сам запалил стаята си. Осв. К. постъпил на стационарна лечение в МБАЛ „Св.Марина“
гр.Варна на 12.05.2019год. и бил изписан
на 28.05.2019год. с подобрение. Поставена му била диагноза Психични и
поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба или употреба на
други ПАВ. След изписването от болницата осв. К.
продължил лечението в амбулаторни условия, като провежда лечение и към
настоящия момент.
От
заключението на назначената в хода на съдебното следствие СПЕ изготвена от вещото
лице д-р К.К. се установява, че освидетелстваният М.К.
страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана
употреба на психоактивни вещества – Психотично разстройство,
но към момента на освидетелстването психотичните
изживявания са дезактуални и лицето декларира
готовност амбулаторен прием на медикаменти. Експерта заключва, че не са налице
медицинските критерии за лечение по смисъла на ЗЗ, а освидетелстваният може да
изразява информирано съгласие за лечение.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа
заключението си като заявява, че към момента поведението на освидетелствания не
е психотично и опасно по болестни мотиви, включително
липсва и опасност от увреждане на здравето.
Гореизложеното
се установява от заключението на назначената по делото и приета от съда като
обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебнопсихиатрична експертиза,
показанията на вещото лице д-р К., както и тези на разпитаните в съдебно
заседание свидетели, обясненията на освидетелствания, останалите приложени към
делото книжа.
При така
установената фактическа обстановка настоящият състав на ВРС прецени следното:
Разпоредбата
на чл.155 от ЗЗ предвижда настаняване на лечение на лица по чл.146, ал.1, т.1 и
2 от ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, действие,
което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или
застрашава сериозно здравето им.
В случая от
събраните по делото доказателства и най-вече заключението на назначената СПЕ и
показанията на вещото лице д-р К.К. – психиатър се
установява, че освид. М.К. страда от психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни
вещества – Психотично разстройство, но към момента психотичните изживявания са дезактуални
и не са налице медицинските критерии за настаняване на принудително лечение.
Вещото лице е категорично, че освидетелстваният е в състояние да дава
информирано съгласие за лечението си.
Като
съобрази горните обстоятелства, както и това, че съгласно нормата на чл.3 от
Наредбата за СПЕ за задължително настаняване и лечение на лица с психични
разстройства именно СПЕ има основна задача да даде заключение за необходимостта
от задължително настаняване на лечение, наред с това, че към момента
освидетелстваният провежда адекватно лечение в амбулаторни условия под контрола
на родителите си съдът прецени, че не са налице
законовите предпоставки визирани в нормата на чл. 155 от ЗЗ за настаняване на
освидетелстваният М.И.К. на принудително лечение.
По
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: