Р Е Ш Е Н И Е
260280/17.6.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: А.Пушевска
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №594 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са шест положителни
установителни иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, от които първият с
цена на иска 266.29 лева – главница по Договор за
потребителски паричен кредит с №*********/28.01.2016 год., 20.78 лева – договорна
лихва за периода от 15.10.2016 год. до 25.03.2017 год.; 12.00 лева – такса
оценка на досие за периода от 15.10.2016 год. до 25.03.2017 год.; 61.37 лева –
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя за периода от 15.10.2016 год. до 25.03.2017 год.; 139.69
лева - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 15.10.2016 год. до 25.03.2017
год.; 77.54 лева – обезщетение за забава за периода от 15.10.2016 год. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
10.12.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
10.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
Производството по настоящото дело е образувано по
депозирана в ШРС искова молба от “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес:***, партер, чрез юрисконсулт А. Х. А.срещу М.С.Г., с ЕГН**********,***.
Ищцовото дружество твърди, че на 28.01.2016 год. между „***“ ООД и ответника М.С.Г.
бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с №********* по силата, на
който Заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 600 лева.
Страните са договорили олихвяване на усвоената сума с договорна лихва, месечния
размер на която е бил фиксиран за целия срок на договора в общ размер на 118.35
лева. Общата сума на усвоената главница и договорната лихва били в размер на
718.35 лева, които следвало да бъдат заплатени на 60 равни седмични вноски в
размер на 11.97 лева. Първата погасителна вноска била платима на 06.02.2016
год., а последната била с падеж 25.03.2017 год.
В същото време с подписване на договора
кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на
кредитно досие, която е в размер на 30.00 лева. Същата била платима при
подписване на договора, но страните постигнали съгласие същата да бъде включена
в седмичните погасителни вноски, като същата е била разделена на 60 седмични
вноски, всяка в размер на 0.50 лева. На кредитополучателят била
предоставена и допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на заеманата сума в брой по неговото местоживеене и
услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеене на кредитополучателя,
наречена в договора „Кредит у дома“. 30% от дължимата такса била във връзка с
отпускане на кредита по услугата „Кредит у дома“. Поради неплащане на кредита
на ответника било начислено и обезщетение за забава върху дължимите суми в
размер на законната лихва за забава за периода от 15.10.2016 год. до датата на
подаване на заявлението в съда -
10.12.2019 год. в размер на 77.54 лева.
На 01.07.2017 год. бил сключен Договор за цесия и
заместване в дълг между „***“ АД и „***“ ООД по силата на който било
прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит
с №*********/28.01.2016 год., сключен между „***“ ООД и ответника.
На 03.07.2018 год. било подписано Приложение №1,
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от дата 31.01.2017 год., по силата на което „***“ АД
прехвърлило вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с
№*********/28.01.2016 год. на „***“ ООД /понастоящем „***“ ЕООД/.
От своя страна „***“ ЕООД по силата на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 год.
прехвърлила задължението, произтичащо от Договор за потребителски паричен
кредит с №*********/28.01.2016 год. на „***“
ЕАД. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършените
продажби от името на „***“ ООД, на „***“ АД и съответно на „***“ ЕООД.
Уведомителните писма били изпратени от „***“ ЕАД, в качеството му на
пълномощник на цедентите. Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил
дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК
пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като
срещу издадената заповед било депозирано възражение от страна на длъжника, за
ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява
упълномощен представител, който поддържа предявените искове. В представени по
делото писмени бележки излага становище по съществото на спора, като моли
предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова
страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита
предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва валидността на
извършената цесия, като считат, че същата не е била надлежно съобщена на
длъжника. Твърди, че посочената сума не е била предадена на длъжника, а е
послужила за рефинансиране на друг негов кредит, за което също липсват
доказателства. Оспорва представителната власт на лицето, подписало договора за
кредит от името на кредитодателя. В същото време счита, че част от клаузите на
договора са нищожни. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения особен представител – адв.Св.Б. от ШАК, като с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства и
направените възражения моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло. В представени
поделото писмени бележки излага допълнителни мотиви в подкрепа на искането си.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 28.01.2016 год. между „***“ ООД и ответника М.С.Г.
бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с №********* по силата, на
който Заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 600 лева.
Страните са договорили олихвяване на усвоената сума с договорна лихва в размер
на 31.82%, месечния размер на която е бил фиксиран за целия срок на договора в
общ размер на 118.35 лева. Общата сума на усвоената главница и договорната
лихва били в размер на 718.35 лева, които следвало да бъдат заплатени на 60
равни седмични вноски в размер на 11.97 лева. Първата погасителна вноска била
платима на 06.02.2016 год., а последната била с падеж 25.03.2017 год.
В същото време с подписване на договора на
кредитополучателят била начислена и
такса за оценка на кредитно досие в размер на 30.00 лева, като същата е била
разделена на 60 седмични вноски, всяка в размер на 0.50 лева и била включена в
седмичните погасителни вноски. На кредитополучателят била предоставена и допълнителна услуга, изразяваща се в
доставка на заеманата сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично
събиране на вноските по кредита също по местоживеене на кредитополучателя,
наречена в договора „Кредит у дома“. 30% от дължимата такса била във връзка с
отпускане на кредита по услугата „Кредит у дома“. Цената на тази допълнителна
услуга „Кредит у дома“ била в размер на 153.53 лева и била разсрочена на 60
седмични вноски, всяка в размер на 2.56 лева. Останалата част от таксата
„Кредит у дома“ в размер на 358.25 лева била свързана с разходите по събиране
на седмичните вноски и също била разсрочена на 60 седмични вноски в размер на
по 5.97 лева всяка. Двете такси били посочени в договора за кредит, като обща
сума в размер на 511.78 лева.
Така общата сума, която кредитополучателят се
задължил да върне на кредитодателя била в размер на 1260.13 лева, която
включвала 600 лева – главница, 118.35 лева – договорна лихва, 30.00 лева - такса за оценка на досие, 153.53 лева –
такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита на адреса на
местоживеене на кредитополучателя, 358.25 лева – такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя. Размера на дължимата
седмична погасителна вноска бил 21 лева.
Поради неплащане на кредита на ответника било
начислено и обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната
лихва за забава за периода от 15.10.2016 год. до датата на подаване на
заявлението в съда - 10.12.2019 год. в
размер на 77.54 лева.
Кредитополучателят заплатил сумата от 760 лева, с
която били погасени следните суми: 92.16 – такса „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита; 218.56 лева – такса „Кредит у дома“ за събиране на
седмичните вноски по местоживеене на кредитополучателя, 18.00 лева – такса
оценка на досие; 97.57 лева – договорна лихва и 333.71 лева – главница.
На 01.07.2017 год. бил сключен Договор за цесия и
заместване в дълг между „***“ АД и „***“ ООД по силата на който било
прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит
с №*********/28.01.2016 год., сключен между „***“ ООД и ответника.
На 03.07.2018 год. било подписано Приложение №1,
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от дата 31.01.2017 год., по силата на което „***“ АД
прехвърлило вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит с
№*********/28.01.2016 год. на „***“ ООД /понастоящем „***“ ЕООД/.
От своя страна „***“ ЕООД по силата на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 год.
прехвърлила задължението, произтичащо от Договор за потребителски паричен
кредит с №*********/28.01.2016 год. на „***“
ЕАД. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършените
продажби от името на „***“ ООД, на „***“ АД и съответно на „***“ ЕООД.
Уведомителните писма били изпратени от „***“ ЕАД, в качеството му на
пълномощник на цедентите.
Тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума,
ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод,
на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като срещу издадената
заповед било депозирано възражение от страна на длъжника, за ищеца възниква
задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Пълномощно, Договор за потребителски кредит от 28.01.2016 год., Формуляр за кандидатстване за кредит, Стандартен
европейски формуляр, Трудов договор №145/29.09.2015 год., Допълнително
споразумение №1/04.01.2016 год., Договор за цесия и заместване в дълг от
01.07.2017 год., Потвърждения за сключена цесия, Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 год., договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 год., Препис извлечение от Приложение №1/03.05.2019
год., Известие за доставяне, Уведомителни писма, Пълномощни, Вносна бележка за
заплатена държавна такса, Приложение №1,
материалите, намиращи се по ЧГД №3714/2019 год. по описа на ШРС,
Пълномощно, Договор за потребителски кредит №*********, ведно с приложенията,
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 год. и
договорите за прехвърляне на вземания, Справка извлечение от системата на
„Файнейшъл България“ ЕООД по Договор за паричен заем №*********/28.01.2016
год., справка, извършена от „***“ АД от 05.010.2021 год., Удостоверение за
съответствие изх. №ИР21-05/19.01.2021 год. от Агенция за събиране на просрочени
вземания ЕООД, Седмичен отчет на паричните постъпления от КК от 17.10.2017 год.
и от 30.11.2017 год., писмо рег. № 264724 от 15.04.2021 г.; заверени копия на
квитанции издадени от Провидент
Айненшъл България ООД с № 559194 от 05.02.(година не се чете); №
561619/14.02.2016 г.; № 561643/20.02.2016 г.; № 562767 (без дата); №
522304/11.03.2016 г.; № 522343/21.05.2016 г.; квитанции от 02.04.2016 г;
10.04-.2016 г; 18.04.2016 г. 25.04.2016 г.; 03.05.2016 г.; 09.05.2016 г.;
16.05.2016 г.; 24.05.2016 г.; 31.05. 2016 г.; 07.06.2016 г.; 14.06.2016 г.;
21.06.2016 г; 05.07.2016 г; 11.07.2016 г.; 19.07.2016 г.; 27.07.2016 г.;
02.06.2016 г.; 09.08.2016 г; 15.08.2016 г.; 23.08.2016 г.; 30.08.2016 г.;
07.09.2016 г.; 14.04.2016 г.; 20.09.2016 г.; 27.09.2016 г.; 04.10.2016 г.;
12.10.2016 г.; 19.10.2016 г.; 25.10.2016 г.; 02.11.2016 г.; 09.11.2016 г.;
15.11.2016 г.; 23.11.2016 г.; 30.11.2016 г.; 06.12.2016 г.; 13.12.2016 г.;
25.01.2017 г.; 31.01.2017 г.; 21.02.2017 г.; 06.03.2017 г.; 01.04.2017 г.;
10.04.2017 г.; 17.04.2017 г.; 23.04.2017 г.; 15.05.2017 г.; 29.05.2017 г.;
18.06.2017 г.; справка за извършени плащания п о договор за паричен заем №
*********/28.01.2016 г.; пълномощно.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че от страна на длъжника е била внесена общо
сумата от 760 лева за погасяване на кредита, като размерът на непогасената
главница по договора е 266.29 лева, а размерът на лихвата за забава в размер на
79.19 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, че на 28.01.2016
год. между „***“ ООД и ответника М.С.Г. бил сключен Договор за потребителски
паричен кредит с №********* по силата, на който Заемодателят е предоставил на
ответника кредит в размер на 600 лева. Страните са договорили олихвяване на
усвоената сума с фиксиран годишен лихвен процент 40.08%, като общата сума по
кредита, която кредитополучателят се задължил да върне била в размер на 1143.13
лева. Същата следвало да бъде платена на 8 седмични вноски, от които първата с
размер – 8.57 лева, а останалите 7 вноски с размер от по 162.08 лева. Първата
погасителна вноска била платима на 21.05.2018 год., а последната била с падеж
09.07.2018 год.
От представените
по делото писмени доказателства
се установява, че посочения договор е бил предмет на няколко последователно
сключени договори за цесия. На 01.07.2017 год. бил сключен Договор за цесия и
заместване в дълг между „***“ АД и „***“ ООД по силата на който било
прехвърлено и вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит
с №*********/28.01.2016 год., сключен между „***“ ООД и ответника. На
03.07.2018 год. било подписано Приложение №1, представляващо допълнително
споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
дата 31.01.2017 год., по силата на което „***“ АД прехвърлило вземането, произтичащо
от Договор за потребителски паричен кредит с №*********/28.01.2016 год. на „***“
ООД /понастоящем „***“ ЕООД/. От своя страна „***“ ЕООД по силата на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019 год.
прехвърлила задължението, произтичащо от Договор за потребителски паричен
кредит с №*********/28.01.2016 год. на „***“
ЕАД. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършените
продажби от името на „***“ ООД, на „***“ АД и съответно на „***“ ЕООД.
Уведомителните писма били изпратени от „***“ ЕАД, в качеството му на
пълномощник на цедентите.
Съдът не кредитира твърденията на упълномощения представител
на ответника, че договорите за цесия не са произвели своето действие, доколкото
не са били съобщени на длъжника по предвидения за това ред. В този смисъл съдът
съобрази обстоятелството, че действително, както става ясно от материалите по
делото преди предявяване на иска по чл.422 от ГПК длъжникът не е бил надлежно
уведомен за извършените цесии, доколкото въпреки направените опити за връчване,
уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД не му е било връчено. В същото време обаче
е налице надлежно връчване на приложеното към исковата молба уведомление по
чл.99, ал.3 от ЗЗД и останалите документи относно извършената цесия на длъжника
и на упълномощения му представител и връчването на книжата по този начин с
исковата молба представляват редовно уведомяване на длъжника за извършените
цесии.
В конкретния случай по делото са приложени
пълномощни, с които старият кредитор е упълномощил новия да уведоми длъжника от
името на първия за прехвърлянето на вземанията. В константната си съдебна
практика ВКС трайно и последователно приема, че такова упълномощаване е валидно
и допустимо и не нарушава императивната норма на чл.99, ал.3 от ЗЗД. С оглед на
изложеното се приема, че уведомление, изходящо от предишния кредитор или
упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на новия кредитор и
достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване
за цесията съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и това
обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство на
основание разпоредбата на чл.235 от ГПК. Поради изложеното по-горе съдът
приема, че с връчване на исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът
следва да се счита за уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на
основание разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде взето предвид при
решаване на делото.
Съдът не споделя твърдението на ответника, че по
делото липсват доказателства за валидно сключен договор за кредит, както и че
посочената в него сума от 600 лева е била получена от ответника. В този смисъл
съдът съобрази обстоятелството, че независимо от качеството на лицето,
подписало договора за кредит от името на кредитодателя, доколкото от страна на
дружеството не е направено противопопоставяне веднага след узнаването, на
основание разпоредбата на чл.301 от ТЗ се налага извода, че същото е потвърдило извършените действия, поради
което и договора следва да се смита за валидно сключен. Впоследствие е налице
безспорно потвърждаване на извършените действия и чрез сключения от страна на кредитодателя
договор за цесия.
Същото се отнася и до твърдението за получаване на
посочената в договора сума от 600 лева. Както става ясно от материалите по
делото същата е послужила за рефинансиране на друг отпуснат на ответника заем.
В същото време непосредствено след сключване на договора ответникът е започнал
изпълнение по него, като е заплащал различни суми на обща стойност 760 лева.
Това обстоятелство представлява извънсъдебно признание на ответника, както за
сключения от него договор, така също и за поетото с него задължение.
От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че както „***“ ООД, така също и ищцовото дружество има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9,
ал.4 от ЗПК, доколкото се явява юридическо лице, което предоставя или обещава
да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или
търговска дейност. Доколкото длъжникът е
физическо лице, на което по силата на сключения договор от 28.01.2016 год. е
предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска
или професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1
от ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че длъжникът, в
качеството си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и
кредитодателя по силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват
от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП
Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл.10,
ал.1 от ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В
случая договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият
размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е
правото на потребителя на отказ от договора.
В същото време обаче съдът
намира, че клаузите по договора, даващи право на ищеца да начисли и претендира
за плащане таксите за оценка на досие и "Кредит
у дома", са неравноправни, като същите противоречат на разпоредбите
на чл.10а,
ал. 2 от ЗПК, чл.16,
ал.1 от ЗПК, чл.19
от ЗПК и чл.33
от ЗПК. По своето същество те представляват такси по усвояване и управление
на кредита, което съгласно нормата на чл.10а,
ал.2 от ЗПК е недопустимо. Начисляването таксата за оценка на досие, сочи,
че кредитодателят изисква от кредитополучателя заплащане на услуга, свързана с
извършване на оценка на собствената му кредитоспособност, което е в категорично
противоречие с нормата на чл.16,
ал.1 от ЗПК.
Начисляването на
горепосочените такси не може да се оправдае с договорната свобода, защитавана с
разпоредбата на чл.9
от ЗЗД, доколкото при определяне съдържанието на договора, страните по него
следва да се съобразяват с нормите на закона и добрите нрави. Общият размер на
същите – 541.78 лева представлява 90.4 % от размера на кредита, предоставен на
ответника. Начисляването на тези такси с договора, има за цел единствено
увеличаване на главното вземане на кредитора, като размерът им не се отчита при
формиране на ГПР. С разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК е въведена забрана за кредитора да формира ГПР по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, поради което съдът
намира, че с изискването за заплащане на претендираните такси се цели
заобикаляне на законовата забрана.
Съгласно разпоредбата на чл.146,
ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. По делото не се събраха доказателства, а и не се
твърди, същите да са били уговорени индивидуално, поради което платените за
погасяването на тези задължения суми, са недължими. Съгласно заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, ответникът е изплатил за
погасяване на кредита общо сума в размер на 760 лева, като с посочената сума са
били погасени 92.16 лева – за такси за услугата „Кредит у дома“ за предоставяне
на сумата в брой по местоживеене на длъжника; 218.56 лева – за такси за
услугата „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
длъжника; 18.00 лева - за такса оценка на досие; 97.57 лева – договорна лихва и 333.71 лева –
главница.
Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.5 от ЗПК Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се
считат за нищожни, като съгласно ал.6 на същия законов текст при плащания по
договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал.5, надвзетите
средства над прага по ал.4 се удържат при последващи плащания по кредита.
С оглед на изложеното посочените
суми, представляващи такси за услугата „Кредит у дома“ – в общ размер на 310.72
лева /92.16 лева + 218.56 лева/ и 18.00 лева - за такса оценка на досие следва
да бъдат приспадната от дължимите суми, при спазване поредността по чл.76,
ал.2 от ЗЗД – първо лихви, а след това – главница. При данни, че ответникът
е изплатил сума в размер на 97.57 лева за лихви, то за погасяване на остатъка
от общото задължение за лихви в размер на 118.35 лева, следва да се отнесе
сумата от 20.78 лева. Останалата сума в размер на 307.94 лева следва да се
приспадне от задължението за главница в размер на 266.29 лева /след частично
погасяване с изплащане на сумата от 333.71 лева/. След извършените изчисления и
приспадане на дължимата за главница сума се установява, че ответникът е
надплатил сума в размер на 41.65 лева.
Ищецът претендира мораторна
лихва за периода от 15.10.2016 год. до 10.12.2019 год. В същото време обаче при
изчисляване на размера на дължимото обезщетение за забава и периода, за който
същото се претендира, следва да бъдат взети предвид направените по-горе
изчисления за начина на погасяване на главницата. Имайки предвид извършените от
ответника плащания, както и погасяването на главницата с недължимо платените
суми за такси за оценка на кредитно досие и такса „Кредит у дома“, изчислен от съда, на основание чл.162
от ГПК, размерът на мораторната лихва върху дължимата главница, за периода
от 15.10.2016 год. до датата на пълното погасяване на главницата – 17.04.2017
год. се налага извода, че ответникът дължи мораторна лихва в размер на 2.27
лева. В същото време обаче, доколкото е надвнесъл сума в размер на 41.65 лева,
се налага извода, че искът за заплащане на обезщетение за забава следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода от спора и на
основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на
направените по делото разноски. Доколкото упълномощеният от ответника адвокат в
производството, на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, е оказал
безплатна адвокатска помощ, съгласно ал.2 от същата разпоредба следва да му
бъде определено възнаграждение във връзка с цената на предявените искове,
съобразно с отхвърлената част от тях. Имайки предвид естеството на исковете и
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и практиката на ВКС, обективирана в Определение №29 от
20.01.2020 год. на ВКС по ч.т.д. №2982/2019 год., II т.о., ТК, настоящият състав намира, че на
упълномощения от ответника адвокат следва да бъде определено адвокатско
възнаграждение в общ размер на 300 лева, определен в размер на минимално
предвидения в посочената разпоредба размер върху сбора от цената на всички
обективно съединени искове. Към така определения размер на основание
разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения следва да бъде прибавена и сумата от 100 лева,
доколкото по делото са били проведени повече от две съдебни заседания. Ищцовото
дружество следва да бъде осъдено на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на упълномощения от ответника адвокат сумата от 400 лева.
С оглед на изложеното за начина на определяне на
дължимото адвокатско възнаграждение на упълномощения от ответника адвокат съдът
намира направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение за основателно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес:***, партер, чрез юрисконсулт А. Х. А.срещу М.С.Г., с ЕГН**********,***
положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК за сумата 266.29 лева /двеста шестдесет и шест
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща претендирана главница по Договор за
потребителски паричен кредит с №*********/28.01.2016 год., сключен между „***“ ООД
и М.С.Г., вземането по който е бил прехвърлен чрез Договор за цесия на „***“
АД, „***“ ООД /понастоящем „***“ ЕООД/, а впоследствие на „***“ ЕАД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 10.12.2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес:***, партер, чрез юрисконсулт А. Х. А.срещу М.С.Г., с ЕГН**********,***
положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК за сумата 20.78 лева /двадесет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща претендирана договорна лихва за периода от 15.10.2016 год. до
25.03.2017 год. по Договор за потребителски паричен кредит с
№*********/28.01.2016 год., сключен между „***“ ООД и М.С.Г., вземането по
който е бил прехвърлен чрез Договор за цесия на „***“ АД, „***“ ООД
/понастоящем „***“ ЕООД/, а впоследствие на „***“ ЕАД, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес:***, партер, чрез юрисконсулт А. Х. А.срещу М.С.Г., с ЕГН**********,***
положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК за сумата 12.00 лева /дванадесет лева и нула стотинки/ – такса оценка
на досие за периода от 15.10.2016 год. до 25.03.2017 год. по Договор за
потребителски паричен кредит с №*********/28.01.2016 год., сключен между „***“ ООД
и М.С.Г., вземането по който е бил прехвърлен чрез Договор за цесия на „***“
АД, „***“ ООД /понастоящем „***“ ЕООД/, а впоследствие на „***“ ЕАД, поради неравноправност на клаузата от
договора, предвиждаща заплащане на такса оценка на досие.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес:***, партер, чрез юрисконсулт А. Х. А.срещу М.С.Г., с ЕГН**********,***
положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК за сумата 61.37 лева /шестдесет и един лева и тридесет и седем
стотинки/ – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 15.10.2016 год. до 25.03.2017
год. по Договор за потребителски паричен кредит с №*********/28.01.2016 год., сключен между „***“ ООД
и М.С.Г., вземането по който е бил прехвърлен чрез Договор за цесия на „***“
АД, „***“ ООД /понастоящем „***“ ЕООД/, а впоследствие на „***“ ЕАД, поради неравноправност на клаузата от
договора, предвиждаща заплащане на такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес:***, партер, чрез юрисконсулт А. Х. А.срещу М.С.Г., с ЕГН**********,***
положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК за сумата 139.69 лева /сто тридесет и девет лева и шестдесет и девет
стотинки/ – такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 15.10.2016 год. до 25.03.2017 год. по Договор за потребителски
паричен кредит с №*********/28.01.2016 год., сключен между „***“ ООД и М.С.Г., вземането по
който е бил прехвърлен чрез Договор за цесия на „***“ АД, „***“ ООД
/понастоящем „***“ ЕООД/, а впоследствие на „***“ ЕАД, поради неравноправност на клаузата от договора, предвиждаща заплащане
на такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес:***, партер, чрез юрисконсулт А. Х. А.срещу М.С.Г., с ЕГН**********,***
положителен установителен иск с правна
квалификация чл.422, ал.1 от ГПК за сумата 77.54 лева /седемдесет и седем лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.10.2016 год.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 10.12.2019 год. по Договор за потребителски паричен кредит с
№*********/28.01.2016 год., сключен между „***“ ООД и М.С.Г., вземането по
който е бил прехвърлен чрез Договор за цесия на „***“ АД, „***“ ООД
/понастоящем „***“ ЕООД/, а впоследствие на „***“ ЕАД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д. Б., съдебен адрес:***, партер, чрез юрисконсулт А. Х. А.да заплати на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.38, ал.1 от ЗА на упълномощения адвокат на
ответника – адв.С.Б. от ШАК сумата от 400 лева /четиристотин лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, определено върху сбора от
цената на предявените обективно съединени искове, съразмерно с отхвърлената
част от исковете и във връзка с уваженото възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: