Р Е Ш Е Н И Е
Номер 167 /08.06. Година 2018 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесети март Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Съдебни
заседатели:
Секретар: Антоанета Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00063 по описа за 2018
година,
за да се произнесе, взе предвид следното
С наказателно
постановление №***/10.11.2017г., изд. от
директор офис Перник при ТД на НАП София, на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ на Р.Г.Р. *** са
наложени глоби, както следва: в размер
43 200 лв.; глоба в размер 56 810 лв.; глоба в размер 42000 лв.; глоба в размер 5 800 лв.
и глоба в размер 700 лв., за това, че на 01.06.2017 г. в ТД на НАП София,
адрес гр.София, ул.Аксаков № 31, при проверка в информационната система на НАП
и преглед на подадените от страна на лицето Р.Г.Р. годишни данъчни декларации
по чл. 50 от ЗДДФЛ, се установило, че за 2015 година същият не е подал данъчна
декларация и не е декларирал информация по чл.50, ал.1, т.5, б. „б“ ЗДДФЛ, а
именно непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени от негова страна през същата и
през предходната 2014 г. парични заеми, възлизащи общо на 1 485 100 лв.,
от които 1 000 100 лв. - непогасен остатък от заеми предоставени през
2014г. и 485 000 – от заеми, предоставени през 2015г. – нарушение на чл.80а,
ал.1 от ЗДДФЛ.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от Р.Р., с която моли за отмяна на наказателното постановление, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при неговото издаване, както и поради това, че
приетите фактически обстоятелства не съответстват на действителните и не се
подкрепят от събраните доказателства. .
В съдебните прения процесуалният представител на
жалбоподателя - адв. К.С., поддържа
позицията изложена в жалбата, като излага
конкретни доводи в нейна подкрепа. Пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като издадено в нарушение на закона.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител – ю.к. Н., изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно, издадено при
спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалния закон. .
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 31.05.2016г.
в ТД на НАП – София било входирано писмо, рег. № 20-00-2098г. на зам. изпълнителен директор на НАП, с което във
връзка с получен сигнал от Министерство на икономиката, на директор ТД на НАП София
било възложено организиране на извършване на проверка за съпоставка на
имущество и доходи за периода от
01.01.2011г. до 31.12.2015г.
на три физически лица, сред които и
жабоподателя Р.Г.Р.. С резолюция за извършване на проверка
№ПФ-22001416000440-0РП-001/07.06.2016г., свид. К. М. - началник сектор „Ревизии“
към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София възложила проверката на свидетелите В.Б.Л. и И.Р.Н.
- гл. инспектори по приходите в
ТД НАП София. Срокът на същата неколкократно бил удължаван до 07.06.2017г. В
хода на проверката на Р.Р. били връчени искания за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице относно поучавани пред проверявания период доходи, притежавано движимо и недвижимо
имущество, извършени разходи, притежавани акции и дялови участия в търговски
дружества, притежавани банкови сметки и парични средства, движими ценности, вземания
от трети лица, получени заеми/кредити, внос и износ на валута през
граница, пътувания в чужбина и други,
целящи събиране на пълни данни относно
имуществото му, приходите и разходите. Събраните данни от лицето, ведно
със служебно събраната информация от различните държавни органи и институции
била подложена на анализ и обобщаване. Проверката приключила с протокол № ПФ-22001416000440-073-001 от 13.06.2017г
Установено
било, че през 2014 и 2015 г. Р.Р. е предоставил
заеми на юридически лица в размер общо 1 485 100 лева, от които
към 31.12.2015г. останали непогасени
остатъци, както следва:
1. с
Договор за временна финансова помощ от 09.12.2014г., Р.Р., в качеството си на
заемодател, предоставил на „***2008“ ЕООД с ЕИК ***в качеството му на наемател
заем в размер на 490 000,00 /четиристотин и деветдесет хиляди/ лева. Договорената
заемна сума била преведена по банков път от страна на заемодателя, както следва:
в размер на 378 000,00 лева на 10.12.2014г., в размер на 22 000.00 лева - на
11.12.2014г. чрез разплащателна сметка № *** при ***, както и в размер на 90
000,00 лева на 10.12.2014г. чрез разплащателна сметка в лева *** при ***.
Предоставените
заемни средства по договора били възстановени частично на лицето заемодател, а
именно 58 000,00 лева на 27.10.2015г. по банкова сметка **** ** АД.
Към
31.12.2015г., непогасеният остатък от вземането на Р.Г.Р. към ***2008 ЕООД по
посочения договор бил в размер на 432
000.00 лева.
2. С
Договор за временна финансова помощ от 19.12.2014г. Р., в качеството си на
заемодател, предоставил на „***“ ООД с ЕИК *** в качеството му на заемател,
заем в размер на 568 100,00 лева. Договорената сума била преведена по банков
път на 23.12.2014г. чрез разплащателна сметка № *** при *** ЕАД.
Към
31.12.2015г. предоставената заемна сума в размер на 568 100,00 лева не била върната на жалбоподателя.
3. С
Договор за временна финансова помощ от 06.04.2015г., Р.Р., в качеството си на
заемодател, предоставил на „*** ООД“ с ЕИК *** в качеството му на заемател,
сума в размер на 420 000,00 лв. Част от договорената сума в размер на 400
000,00 лева била преведена по банков път чрез сметка № *** при *** на
08.04.2015г„ а останалата част, в размер на 20 000,00 лева, била внесена в брой
на 20.04.2015г. по сметка на дружеството.
Към
31.12.2015г. предоставената заемна сума в размер на 420 000,00 лева не била
върната на жалбоподателя.
4. С Договор за временна финансова помощ от 26.10.2015г., Р.Р., в качеството
си на заемодател, предоставил на „***“ ООД с ЕИК *** в качеството му на
заемател, сума в размер на 70 000,00 лв.. Част от договорената сума в размер на
58 000,00 лева била преведена по банков път чрез сметка № *** при *** на
27.10.2015г.
Към
31.12.2015г. предоставената заемна сума в размер на 58 000,00 лева не била
върната на жалбоподателя.
5. С Договор за временна финансова помощ от 10.11.2015г., Р.Р., в качеството
си на заемодател, предоставил на „***“ ООД с ЕИК *** в качеството му на
заемател, сума в размер на 5 000,00 лева. Съгласно представен ПКО №
281/12.11.2015г. от страна на заемодателя в брой в касата на дружеството - заемополучател
били внесени 7 000,00 лв.
Към 31.12.2015г. предоставената заемна сума в
размер на 7 000,00 лева не била върната жалбоподателя.
Въз основа на тези данни
инспекторите установили, че към 31.12.2015 г. от договора по т.1, сключен
през 2014 г., е налице непогасен остатък от
предоставения заем в размер 432 000 лв.; от договора по т.2, сключен
през 2014г. непогасения остатък е 568 100 лв.; от договора по т.3, сключен
през 2015г. непогасения остатък е 420 000 лв.; от договора по
т.4, сключен през 2015 г. непогасения остатък е 58 000 лв., а от договора
по т.5, сключен през 2015г. непогасения остатък е в размер 7000 лв., или общо
1 485 100 лв. /един милион четиристотин
осемдесет и пет хиляди и сто лева, от които 1 000 100 лв. за
2104г. и
485 000 за 2015г.
На 01.06.2017 г. в ТД на НАП София, свид. И.Н. и К. М.
извършили проверка в информационната система на НАП и преглед на подадените от
страна на Р.Г.Р. годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, при която
установили, че за 2015 година същият не е подал данъчна декларация и не е
декларирал информация по чл.50, ал.1 т.5, б. „б“ от ЗДДФЛ, а именно
предоставените от негова страна парични заеми през 2014 и 2015г. и непогасените
остатъци от тях към края на данъчната година. За проверката съставили протокол
№0778098/01.06.2017г.
На 26.06.2017г.,
в присъствие на жалбоподателя Р.Р., срещу него било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт №***/26.06.2017г,
като инспекторът по приходите приел, че виновно е извършил нарушения на чл. 50,
ал.1, т.5, б. „б“ от ЗДДФЛ. Непосредствено след съставянето му, актът бил
предявен за запознаване и подписване, при което Р. не вписал обяснения и
възражения .
В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения.
На 10.11.2017г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, административнонаказващият орган приел, че са налице
основанията по чл.53 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ наложил пет
отделни глоби, равняващи се на 10% от
размера на недекларираните суми – непогасен остатък към 31.12.2015г. по
всеки от описаните пет броя договори за
паричен заем.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: показанията на
свидетелите В. Б.Л., И.Р.Н., К. Г. М.; писмените доказателства: АУАН №***/26.06.2017г., договор за временна
финансова помощ от 09.12.2014г. договор за временна финансова помощ от 19.12.2014г., договор за временна финансова помощ от 06.04.2015г., договор за
временна финансова помощ от 26.10.2015г., договор за временна финансова помощ
от 10.11.2015г., ведно с извлечения от банкови
сметки, справка за предоставени заеми от Р.Г.Р., Протокол
/Обр.Кд-73/ №0778098/01.06.2017г., заповед №ЗЦУ – 1582
от 23.12.2015г. на изпълнителен директор на НАП, ИПДПОЗЛ от 14.06.2016г., от 30.08.2016г., от 21.04.2017г.
и от 01.06.2016г., ведно с доказателства за връчването им, резолюции за извършване
на проверка, покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН,
протокол № ПФ-22001416000440-073-001 от 13.06.2017г.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът приема
следното:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съобразявайки възраженията и доводите на
страните, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, опорочаващи законосъобразността на обжалвания административнонаказателен
акт и обосноваващи отмяната му.
Съображенията са следните:
Основателни са възраженията, че акта
и наказателното постановление не отговарят на изискванията в чл.42, т.3, т.4 и
т.5, респ. чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като изложените в акта и наказателното постановление фактически обстоятелства,
поотделно и съпоставени помежду си, не дават яснота за това едно или няколко
отделни нарушения са вменени на сочения като нарушител, кои законови разпоредби
са нарушени и кой административнонаказателен състав е осъществен, не са посочени датата и мястото на извършването на
нарушението/ията. Всичко това затруднява възможността на нарушителя да разбере
какво точно му се вменява във вина и ограничава правото му на защита.
Видно от обстоятелствената част
на АУАН, актосъставителят е приел, че недекларирането на дължимата по чл.50,
ал.1, т.5, б.„б“ информация - непогасения към края на данъчната 2015г. остатък от
предоставени през същата и предходните пет данъчни години заеми по всеки от
описаните пет броя договори представлява отделно нарушение. Приел е че „ ... от страна на Р.Р. са
извършени административни нарушения …“, и че „нарушенията са установени на
01.06.2017г.“, както и че са нарушени разпоредбите на чл.50, ал.1, т.5, б. „б“
от ЗДДФЛ. В наказателното постановление
при идентично излагане на
фактите, АНО е приел, че нарушението е едно, като е осъществен състава
на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ. Действително,
разпоредбата на чл. 80а, ал.1 не може да бъде посочена самостоятелно при очертаване
на административнонаказателния състав, тъй като
в нея се съдържа единствено административната
санкция, а правилото за поведение е установено в нормата на чл.50, ал.1, т.5 б.
„б“ от същия закон. Доколкото при
описание на нарушението АНО се е позовал на тази норма, констатираната
непрецизност при означаване на нарушената законова разпоредба и осъществения административнонаказателен състав
в н.п. само се отбелязва, без самостоятелно да съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила.
В противоречие обаче с оценката
на фактите от актосъставителя, АНО е приел, че нарушението е едно, изразило се
в неподаване на Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 година, с
която да декларира и посочи информация относно непогасените към края на
данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет
данъчни години парични заеми. В същото време, в диспозитива на постановлението,
налагайки наказание, наказващият орган е наложил пет отделни такива – глоби, в
размер 10 % от размера на недекларираните суми - непогасен остатък към
31.12.2015г. по всеки от описаните договори от 2014 и 2015г. за отпуснати
парични заеми. Този подход отново създава
двусмислие относно това колко
нарушения са вменени на жалбоподателя.
В действителност, независимо от
това колко са предоставените парични заеми с непогасен остатък, и от кои години
са последните, нарушението е едно, тъй като съставомерността му се обуславя от
общия размер на непогасените остатъци по предоставените заеми за текущата и
предходните пет данъчни години, предвид условието в законовата норма на чл.50,
ал.1, т.5, б. „б“ размерът на остатъците общо да надхвърля 40000 лв.
Предвидената в чл.80а, ал.1 ЗДДФЛ глоба в размер 10 на сто от недекларираните
суми се определя спрямо общия размер, а не поотделно върху непогасения остатък
от всеки от предоставяните заеми. Приложения от наказващия орган в случая подход
за налагане отделно, на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ, на пет административни
наказания глоба, макар да не утежнява положението на наказания субект /доколкото
сбора на отделните глоби е равен на размера на
глобата съответстваща на общия размер на непогасените към
31.12.2015г. остатъци от предоставените
през текущата и предходните пет години заеми/, създава у жалбоподателя неяснота
колко са нарушенията, за които му е ангажирана административнонаказателна отговорност,
а това безспорно ограничава възможността за пълноценна защита.
Процесуално-правната
незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и на съставения акт произтича и от факта на неозначаване
датата на извършване на нарушението, съобразно императивното изискване в чл.42,
т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Датата на установяването/откриването на нарушението, посочена
в обстоятелствeната
част на акта и постановлението /01.06.2017г./, е различна от тази
на извършването му и затова е неотносима към изискването в горепосочените
разпоредби. При
нарушения, чието изпълнително деяние се проявява в бездействие да се изпълни
дължимото в определен срок, същите се считат довършени на датата, следваща
последния ден от срока за изпълнение на нормативно установеното задължение, като
в случай, че този ден е неприсъствен, срокът ще изтече в следващия след него
присъствен ден /чл.22, ал.7 ДОПК/. Съгласно
чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ срокът за подаване на ГДД по чл. 50 от с.з. е 30
април на годината следваща придобиването на дохода. В процесния случай в акта и
постановлението отсъства както датата на
извършване на нарушението, така и означаване на срока, в който жалбоподателят
е бил длъжен да декларира информацията по чл.50, ал.1, т.5, б. „б“ от ЗДДФЛ, така
че датата на нарушението да е установима и изводима от този срок. Същата
представлява императивен реквизит от
съдържанието на акта и постановлението, доколкото предпоставя решаването на
важни правни въпроси – относно приложимия закон, спазването на срока по чл.34 ЗАНН, а и самата
възможност за упражняване правото на защита от наказания субект, което винаги
се осъществява спрямо определен във времето момент. Допуснатата в случая неопределеност
на вмененото на жалбоподателя бездействие
съществено ограничава това право и тъй като не може да бъде санирана,
представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Същият извод се налага и от
неозначаването мястото на извършване на нарушението. Констатация в коя
ТД на НАП е следвало да подаде Р. декларацията по чл.50 от ЗДДФЛ липсва и в
акта, и в наказателното постановление. В същото време, в нито един от двата
документа не е посочено, че
вписания адрес на Р.Р. *** е
постоянният му адрес, който именно е определящ за местоизпълнението на задължението,
съгласно чл.54, ал.1 от с.з.
Възраженията
на процесуалния представител на въззиваемата страна, че мястото на нарушението е
„размито понятие“ в условията на възможностите за подаване на декларацията по електронен път от
всяка точка на света, не се приемат. При нарушение изразено в бездействие, мястото
на извършване на нарушението е местонахождението на съответния орган,
пред който е било дължимо действието, а не мястото, от което задълженият е
можел да го изпълни.
Датата
и мястото на извършване на административното нарушение са
реквизити с императивен характер, които не могат да бъдат предполагани,
извличани по тълкувателен път или замествани от доказателства събрани в хода на
администартивнонказателното производство, които ги установяват. Като елементи
от фактическия състав на нарушението, те ясно следва да бъдат посочени в АУАН и
издаденото наказателно постановление, което в случая не е сторено.
Изложените съображения за
допуснати съществени нарушения на императивни изисквания към съдържанието на
акта и постановлението са достатъчни за отмяна на обжалвания
администартивнонаказателен акт на процесуално основание, като незаконосъобразен
.
Останалите възражения на пълномощника
на жалбоподателя не се споделят.
При изложените факти, установеното
бездействие на задълженото физическо лице правилно е квалифицирано като нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б. „б“ ЗДДФЛ . При наличие на предоставени през съответната данъчна година и предходните
пет години парични заеми и при положение, че останалите непогасени остатъци от
тях към края на данъчната година надвишават 40 000лв., именно на основание
посочената разпоредба задълженият субект е дължал деклариране на тези обстоятелства.
В хипотезата на чл.50, ал.1, т.5, б. а“ от ЗДДФЛ ще има нарушение, когато са
предоставяни парични заеми само през съответната данъчна година и техният размер
/на заемите/ е над 10 000 лв. Когато тези условия са изпълнени, но наред с това
са предоставяни заеми и в предходните години, то определящ за квалификацията на
нарушението по б. „а“ или „б“ ще бъде общия размер на непогасените остатъци към
края на данъчната година – под или над установения праг от 40 000 лв. Обстоятелството,
че в съответното приложение от декларацията по чл.50 ЗДДФЛ заемите от данъчната
година и тези от предходните се декларират в две отделни части не означава, че
недекларирането им осъществява отделно нарушение. Нарушението е едно и то се
изразява в неподаване на годишна данъчна декларация за 2015г. за предоставени
парични заеми – задължение, произтичащо от чл.50, ал.1, т.5 ЗДДФЛ.
Неоснователно е и възражението в
насока, че според изложените факти, процесното нарушение е установено преди да
завърши проверката по отношение на жалбоподателя.
Пълномощникът на жалбоподателя се
позовава на това, че административното нарушение е констатирано в хода на извършена
проверка за съпоставка на имуществото и доходите на Р.Р., завършила с протокол
№ПФ-22001416000440-073-001 от 13.06.2017г., докато в акта и в наказателното
постановление е обективирана констатация за това, че нарушението е установено
по-рано - на 01.06.2017г. В действителност,
тази проверка е осъществявана за времето от
14.06.2016г. до 07.06.2017г.,
обхваща период от пет години, като е
събрана, проверена и анализирана информация в изключително голям обем.
Събраните данни относно сключените от Р.
пет броя договори през 2014 и 2015г. за предоставяне на парични заеми
на юридически лица в общ размер над
1 000 000 лв. са само част
от цялостната установена
информация за имуществото и доходите на лицето. Доказателствата по делото сочат,
че на основание установеното предоставяне на паричните заеми и задължението за
декларирането на информация относно техните размери и погасяването им, на
01.06.2017г. свид. Н. и М. са извършили проверка в информационната система на
НАП, при която е констатирано обстоятелството, че същият не е подал ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ за 2015г. Проверката е обективирана в протокол №0778098 от
01.06.2017г. /л.72 от делото/, поради което именно на тази дата нарушението е било установено. Окончателното завършване
на проверката и обобщаването на резултатите от нея след тази дата по никакъв
начин не я дискредитира.
Независимо от отхвърлянето на
последните възражения, изложените преди тях съображения за допуснати съществени
нарушения в административнонаказателното производство налагат отмяна на
обжалваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №***/10.11.2017г., изд. от директор офис Перник при ТД на НАП София, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ на Р.Г.Р. с адрес ***,
с ЕГН ********** са наложени глоби,
както следва: в размер 43 200 лв.; глоба в размер 56 810 лв.; глоба в
размер 42 000лв.; глоба в размер 5 800 лв. и глоба в размер 700 лв., за
това, че не е подал годишна данъчна декларация за 2015г. и не е декларирал
информация по чл.50, ал.1, т.5, б.„б“ ЗДДФЛ, а именно непогасените към края на данъчната
година остатъци от предоставени през същата и през предходната 2014 г. парични заеми, възлизащи общо на 1 485 100 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ