РЕШЕНИЕ
№ 530
гр. Бургас, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120201185 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от "И." ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя С.Т.Т. срещу
Наказателно постановление № ***, издадено от *** на Регионален отдел „Метрологичен надзор -
Югоизточна България" на Главна дирекция "Метрологичен надзор" към Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което за нарушение на чл. 44, т.4 вр.43, ал.1 от
Закона за измерванията, на основание чл. 85, ал. 2 от Закона за измерванията, на дружеството -
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.
В подадената жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление поради прекомерната тежест и несъразмерност на наложеното
административно наказание –имуществена санкция в размер на 200 лв. Моли съда да постанови
решение, с което да намали размера на определената с наказателното постановление имуществена
санкция.
В съдебно заседание пред настоящия състав, дружеството - жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от управителя С.Т.Т., който заявява срещу прекомерната тежест на
административното наказание с оглед размера на наложената му имуществена санкция ,
надвишаващ около 15 пъти размера на таксата за последващо измерване на везната, собственост на
управляваното от него търговско дружество.
Представител на административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Бургаският районен съд извърши индивидуален и комплексен анализ на събраните доказателства в
тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност и за да се произнесе по основателността на жалбата
в процеса по изясняване на фактическите предели на спора и за да достигане до обективната
истина, установи следното:
На *** г. в *** часа актосъставителят Т. В. М. на длъжност главен инспектор в Регионален отдел
Югоизточна България на Главна дирекция "Метрологичен надзор" извършил надзорна проверка на
*** ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, за да установи дали дружеството спазва
задълженията си, произтичащи от Закона за измерванията/ЗИ/ като лице, което използва средства
за измерване-везни, свързани с търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ в обект „магазин-
1
железария "И.", с адрес ***, стопанисван от „И.“ ЕООД.
Актосъставителят е установил, че дружеството жалбоподател при продажба на строителни
материали използва везна, електронна с неавтоматично действие, тип ***, със сериен номер ***,
клас на точност III, производител „Б.“ ЕООД, вписана в Регистъра на одобрените за използване
типове СИ под номер 3670. Обективирана е констатация при проверката, че върху описаната везна
е имало поставен знак от извършена през 2019 г. последваща проверка-марка за залепване, с
нанесен срок на последващата проверка „Важи до: 09.2020 г“ Периодичността на последващата
проверка за везни с неавтоматично действие клас III е една година и е регулирана в Заповед №***
г. на председателя на ДАМТН, издадена на основание чл.43, ал.4 ЗИ, което нормативно правило
регламентира, че последващата проверка се извършва преди изтичане на срока на валидност на
периодичната проверка. При така констатираните фактически данни актосъставителят е
формулирал заключението,че по отношение на процесната везна, експлоатирана в обект на
„И.“ЕООД, е изтъкъл срокът за последваща проверка през м.09.2020 г. и липсата на поставен
върху нея знак за последваща проверка с валиден срок на проверката съгласно чл.846, т.5 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен надзор, в съчетание с
фактически установеното продължено използване на описаното средство за измерване към ***
г.обосновава неправомерна форма на поведение, квалифицирана по см. чл.44, т.4 вр. чл.43, ал.1
ЗИ.
За допуснатото нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение №
БС***, в присъствие на законния представител на дружеството С.Т.Т., на когото актът бил връчен.
Изложената фактическа обстановка намира своята несъмнена доказаност и безспорна фактическа
установеност в стройната система от единни и еднопосочни, вътрешнологически и
информационно съгласувани писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в хода
на делото актосъставител. Показанията на свидетеля съдът прецени като надеждни и
кредитируеми, с оглед както длъжностното качество на свидетеля, формиращ непосредствени
наблюдения за факти и обстоятелства в обсега на изпълняваната служебна функция, така и на
нивото на тяхната логическа завършеност и последователност.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
НП е издадено от оправомощен държавен орган съобразно чл.94, ал.2 ЗИ и по арг. произтичащото
овластяване от приложената Заповед №*** г. на председателя на Държавна агенция за
„Метрологичен и технически надзор“, а АУАН е съставен от материално и териториално
длъжностно лице съгл. предписанието на чл.94, ал.1 ЗИ и по аргумент на овластителния акт,
опредметен в Заповед №***3 г.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са опорочили
административнонаказателното производство и да предпоставят отмяна на атакуваното
наказателно постановление на формално основание. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление в съдържателен аспект формално
отговарят на изискванията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, от гледище на съблюдаване на
задължителния нормативно лимитиран минимум от реквизити при описание на съставомерни
белези: дата, място, начин на осъществяване на нарушението, нарушени законови разпоредби. Не
са допуснати и нарушения на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на
АУАН в присъствие на законния представител на дружеството - жалбоподател. Фактическото
съдържание на нарушението е описано изчерпателно, последователно, по максимално достъпен и
ясен начин и при словесна тъждественост и идентитет при словесното описание на фактическите
характеристики на наушението в АУАН и НП с кореспондиращата правна квалификация –чл.44,
т.4 вр.чл.43,ал.1 ЗИ, с което е гарантирана в пълна степен възможността санкционираното
дружество да разбере фактическите и юридически параметри на административнонаказателното
обвинение и реципрочно на него да организира ефективно своята защита.
По отношение на приложимия материален закон и възраженията, в обхвата на сезиращия
настоящата инстанция документ:
Съгласно чл. 26, ал.1 и чл. 38, ал.1 от ЗИ, контролът на средствата за измерване се извършва чрез
одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, които се извършват от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор. Извършената последваща проверка на средствата за
измерване в употреба, се удостоверява със знаци за последваща проверка – чл. 43, ал.1 от ЗИ.
Разпоредбите на чл.43, ал.2 и ал.3 от ЗИ предоставят изчерпателна нормативна регулация на
хипотезите, при които се извършва последваща и периодична проверка, като последващата
2
проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване, както и преди
изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на
унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване. С
разпоредбата на чл. 44, т.4 от ЗИ е въведено задължение лицата, които използват средства за
измерване, да не ги използват за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал.1 и чл. 43, ал.1.
Съгласно чл. 85, ал.1 от ЗИ, физическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за
измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията
си по чл. 44, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., а според алинея втора за същото нарушение,
когато е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция
от 200 до 500 лв.
В случая жалбоподателят- юридическо лице използва средство за измерване- везна електронна
средство за измерване с неавтоматично действие, тип ***, със сериен номер ***, клас на точност
III, производител „Б.“ ЕООД, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове СИ под
номер 3670 с цел осъществяване на търговски плащания при определяне на количеството
продавани строителни материали, като не е изпълнило в срок до м.09.2020 г. вмененото му
задължение с чл. 44, т.4 от ЗИ, да не го използва без поставен знак по чл. 43, ал.1 от ЗИ,
удостоверяващ извършена последваща проверка на средството. В случая, след извършена
проверка в обсега на метрологичния надзор проверената везна е без знак за последваща проверка
на средството за измерване в употреба по чл. 43, ал.1 от ЗИ, а именно липсва знак за метрологичен
контрол, поставен преди изтичането на срока за валидност на периодичната проверка- до края на
м.09.2020г. в съответствие чл.846, т.5 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол. В §1, т.27 от ДР на ЗИ законодателят синтезно е указал правните
характеристики на средство за измерване, чието легално определение гласи: "Средство
за измерване" е техническо средство, което има метрологични характеристики и е
предназначено да се използва за измервания самостоятелно или свързано с едно или повече
технически средства“. На тази нормативно дефинирана правна основа съдът формира
убеждението си, че безспорно използваната от дружеството-жалбоподател везна електронна с
неавтоматично действие е "средство за измерване", подлежащо на последваща проверка в 1-
годишен период от извършената през 2019 г. последваща проверка, удостоверена с поставен знак-
марка за залепване,която съобразно чл.43, ал.3 ЗИ е следвало да бъде извършена преди изтичане на
срока на валидност на периодичната проверка /до края на м.09.2020 г./ и е следвало да бъде
удостоверена със съответния знак. След като липсва поставен знак от последваща проверка в
срока за валидност на предходно удостоверената със залепена марка проверка, правилно е прието,
че дружеството-жалбоподател е извършило административното нарушение, за което е
санкционирано. В този см. са постановките и пракическите разяснения, единно и последователно
формирани в практиката на касационната инстанция по аналогични по правната и фактическа
специфика казуси, материализирана в Решение № *** г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1380/2016 г. АдмС-Бургас,Решение № 1608 от 13.10.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1399/2016 г./ . В тази насока съдът следва да спомене, че не е спорно, в т.ч. липсва въведен със
жалбата спор по фактическите положения, възприети от АНО, че съгласно Заповед №*** г. за
периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, на Председателя на ДАМТН обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.,
задължението за извършване на периодична последваща проверка по отношение на везни с
неавтоматично действие, клас III, от каквато категория е процесната везна, е именно 1
година. Следователно Заповед №*** г. на Председателя на ДАМТН е публикувана в
Държавен вестник и е произвела правното си действие още преди започване на темпоралния
времеви интервал на продълженото осъществяване на състава на административното нарушение по
чл.44, т.4 вр.чл.43, ал.1 ЗИ.
Процесното нарушение не може да се квалифицира като "маловажен случай", по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Нарушението е формално, при което преценката се извършва изцяло на плоскостта на
формата на изпълнителното деяние, която не очертава неправомерен резултат, и настъпване на
вреди, а се задоволява с очертаване само на типичните особености на общественоопасното деяние.
След като съставът на нарушението не предвижда резултат, за да се прецени, дали деянието е
"маловажно", следва се съобрази дали при конкретните условия то е от естество да засегне въобще
обществените отношения, които са негов обект или засягането е съвсем незначително. В тази
връзка на комплексна и кумулативна интерпретация подлежи съчетание от фактори като характера
на обекта на посегателство и степента, в която той може да бъде засегнат, както и характера на
конкретното деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за определено засягане на
този обект. Правно защитените отношения в случая са свързани с легитимното експлоатиране на
средствата за измерване с цел осъществяване на търговски плащания –при изпълнение на законово
поставените условия за периодичен метрологичен контрол, като проявлението на конкретното
3
деяние сочи на засягане на тези обществени отношения. Следователно, деянието е оказало
отрицателно въздействие върху защитения обект, поради което не може да се приеме, че разкрива по–
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид по
смисъла, вложен в чл. 93, т.9 от НК, приложим съгласно чл. 11 от ЗАНН. В сходно правно-
аргументативно направление, съответстващо на нормативната логика е правното становище, закрепено в
Решение № *** г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1380/2016 г. АдмС-Бургас. „ Следва да се имат
предвид конкретно охраняваните обществени отношения, за които се презюмира, че законодателят
цели по-висока степен на защита, която не следва да се заобикаля посредством института на
маловажен случай.“
Единствено в сферата на пълнота на анализа, дължим в контекста на отговора на поставеното със
жалбата възражение, следва да се отбележи позицията на настоящия състав, че при отмерване на
вида и размера на имуществената санкция са следвани стриктно, правилата за индивидуализация
на наказанието по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, като в случая за нарушението е наложена имуществена
санкция в минимално предвидения от санкционната разпоредба размер. С оглед обстоятелството, че
отредената на дружеството жалбоподател административна санкционна реакция е фиксирана в
нормативно установения абсолютен минимум, при съблюдаване на целите на наказанието, предвидени
в чл. 12 от ЗАНН и при правилна индивидуализация на същото по смисъла, вложен в чл. 27 от същия
закон, то посочената санкционна мярка е пропорционална, законосъобразно регулирана и адекватна на
извършеното нарушение. В този контекст конкретното измерение на недоволството отразено в жалбата и
фокусът на защитните възражения са дистанцирани от нормативното основание по чл.63, ал.7, т.4 ЗАНН,
обособяващо правомощия за изменение на санкционния акт -чрез намаляване размера на наложената
имуществена санкция, предвид приложения от АНО най-благоприятен за жалбоподателя, минимален
обем на административнонаказателно въздействие.
При изпращане на административната преписка в съда и изразяването на становище по
основателността на оспорването на НП, упълномощеният от ответната страна юрисконсулт е
направил изрично искане за присъждане на съответно възнаграждение, което при този изход на
спора следва да бъде уважено. Определянето на юрисконсултско възнаграждение в случаят е
дължимо, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.
25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При положение, че е извършен труд от
процесуалния представител на ответната страна по окомплектоване на преписката и изготвяне на
едно становище след изпращане материалите по преписката- л. 25-26 от делото, с оглед
определеният в наредбата диапазон, съдът намира, че в случаят справедливо би било
възнаграждение в размер на 50. 00 /петдесет/ лева, което жалбоподателят следва да заплати в полза
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор./ в т.см. Определение № 1267 от
26.07.2022 г. на АдмС - Б.по адм. д. № 947/2022 г. и Решение № 2088 от 29.11.2019 г. на АдмС -
Бургас по адм. д. № 2372/2019 г./ Представеното становище представлява възражение на ответника
по изложените в жалбата оплаквания. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК конкретния размер по всеки спор
се определя от съда. В случая представителството осъществено от Р.С. гл.експерт /юрист/, за ***
на Регионален отдел "Метрологичен надзор - Югоизточна България" на Главна дирекция
"Метрологичен надзор" към ДАМТН, е на главна страна и включва само изготвяне на почти
бланкетно становище без проявена процесуална активност и участие в съдебно заседание, освен
това спорът не е фактически и правно сложен. По тази причина съдът счита, че са налице
основания да бъде присъдено минимално предвиденото възнаграждение в чл. 25а, ал. 3 от Наредба
за заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), доколкото последната е юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи Регионален отдел "Метрологичен надзор -
Югоизточна България" като териториално поделение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *** г. на *** на Регионален отдел
"Метрологичен надзор - Югоизточна България" на Главна дирекция "Метрологичен надзор" към
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което за нарушение на чл. 44,
т.4 вр.43, ал.1 от Закона за измерванията, на основание чл. 85, ал. 2 от Закона за измерванията, на
*** ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Т.Т. е наложена
имуществена санкция в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА *** ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Т.Т.
да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) сума в размер на
4
50 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5