Р Е Ш Е Н И
Е № I-181
град Бургас
, 14.01. 2020 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на ............осемнадесети декември…..през две хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря А.Цветанова
като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.
№ 1769
по описа за
2019
год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод въззивната жалба
на процесуалния представител на Ж.С.Ч. от с. *** –ответник по гр.д. № 276/2018 год. по описа на Несебърския
районен съд против решение № 92/21.05.2018
год. постановено по същото дело,с което е прието за установено по отношение на
въззивницата и С.Д.П. ,че Д.Г.Д. от гр. *** е собственик
по силата на наследявяна ето ***а си
Г. Д. Д. ,поч. на 07.07.2011 г. , на ½ ид.част от гараж № 4 ,с площ от 21,20 кв.м. ,с
идентификатор 51500.502.377.8.24 по КК и КР на гр. Несебър ,с административен
адрес – гр. Н. ,ул. „Е. „ № ** ,като
въззивницата е осъдена да предаде на
Д.Д. владението върху тази ½ ид.част от гараж № 4 ,както и да му
заплати сумата от 528,84 лв.-разноски по
делото пред първата инстанция .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано .
Сочи се на първо място ,че до извършването на
разпореждането с целия имот се е стигнало поради представяне на удостоверение
за наследници ,в което ищецът не е посочен като наследник на ***а си .Въззивницата
твърди ,че няма вина за това ,че Р. Д. е
представила удостоверение за наследници
, в което не са отразени всички наследници .Не е дала повод за завеждане и
настоящото дело ,поради което счита ,че не дължи разноски на ищеца . Следвало е
първо да се установи кое от двете
удостоверения за наследници е вярно ,защото то е документът , удостоверяващ
правата на наследници и не подлежи на оспорване или проверка
Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят
исковите претенции.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок
и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК
В писмения си отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемият ищец чрез процесуалния си
представител оспорва въззивната жалба . Сочи се ,че в производствота са представени както
първоначалното ,така и последващото удостоверение за наследници ,като ищецът като **** на починалия си *** е негов
наследниц с майка на детето и неговата бивша съпруга,която приживе се е
разпоредила с процесния гараж в полза на първата ответница.Затова и неучастието
на ищеца като наследник в сделката –като собственик на
½ ид.част от гаража ,е достатъчно
основание за уважаване на предявения установителен иск.Затова се моли за
потвърждаване на решението.Също не се сочат нови доказателства.
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по обективно и субективно съединените
искове на Д.Г.Д. срещу ответниците Р. К. С. и Ж.С.Ч. с претенции да се приеме
за установено по отношение на двете ответници ,че ищецът е собственик на
½ ½ ид.част от гараж № 4
,с площ от 21,20 кв.м. ,с идентификатор 51500.502.377.8.24 по КК и КР на гр.
Несебър ,с административен адрес – гр. Н. ,ул. „Е.„ № ** ,като
ответницата Ч. да бъде осъдена да му предаде владението върху тази
½ ид.част –т.е. касае се до установителен иск за собственост срещу първата ответница и ревандикационен иск
срещу втората .Междувременно в хода на производство е починала първата ответница Р. К.
,оставила за наследници ищеца и дъщеря си С.Д.П. ,като последната е
конституирана като страна по делото
на осн.чл. 227 от ГПК /същата и
депозирала изявление за признаване на исковете –лист 48 от първоинстанционното
дело /.
Безспорно
е била изяснена фактическата обстановка по делото ,а именно :Че с нот. акт № **/**.19**
г. на нотариус Р.Стоянова при РС-Несебър
Р. К. Д. е продала на ***а си Г. Д. Д.
собствения си недвижим имот ,представлаващ апартамент № 11 ,находящ се в гр .Н.
,ж.к. „М. „ ,бл. **/ул.“Е./,на площ от 92,58 кв.м. ,ведно с изба № 4 на площ от
9,53 кв.м. ,гараж № 4 от 21,20 кв.м. и таван № 5 от 13,48 кв.м. ,ведно с 8,591% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място.На
07.07.2011 г. /видно от приложената
справка от НБД“Население „ и
удостоверение за наследници /Г. Д. Д. е
починал.Тъй като не е имал деца или
други низходящи ,както и съпруга ,на осн.чл. 6 от ЗНнаследници на починалия Г. Д.
са неговите преживели ******** –Р. К. С. и ищеца Д.Г. Д. /като всеки от тях е станал собственик на
½ ид.част от процесния имот /.
Няма
спор също и че Р. К. С. се е
разпоредила еднолично с описания гараж № 4 от 21-20 кв.м. в гр. Н. ,ул.“Е.“ №
**,като видно от представения нот. акт №
***/**.**.20** г. го е продала на
втората ответница Ж. С.Ч. за сумата от
2000 лв.Твърди се от ищцовата страна ,че
при тази сделка е било
представено удостоверение за наследници ,в което като единствен наследник на Г.
Д. е била посочена Р. С. /което не се оспорва по принцип и от ответницата Ч./.
При
тази фактическа обстановка правилни са изводите на първоинстанционния съд за
основателност на исковите претенции –при условията на кумелативно съединяване
на положителни установителни искове за
собственост с правно осн.чл.124 ал. 1 ГПК
срещу всеки един от двамата ответници ,целяди установяване ,че ищецът е
собственик на ½ ид.част от процесния имот и инцидентно установяване ,че
извъшените от ответниците последващи
сделки с тази част от имота са относително недействителни спрямо ищеца ,както и
ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на втория ответник да предаде
владението върху процесната ид.част от имота на
ищеца.
Що
се касае до издаденото удостоверение за
наследници при изслушване на сделката по
нот. акт № 191/2013 г.,в което е бил посочен различен кръг наследници ,следва
да се подчертае,че фактите, отнасящи се до гражданското състояние на едно
лице, следва да се установят с акт за гражданско състояние. Такива факти са
раждането, брака, смъртта на едно физическо лице. Те се вписват в регистрите за
гражданско състояние и се удостоверяват с актовете, посочени в ЗГР. Тези факти
са от правно значение за наследяването. Самото то не се вписва в регистрите за
гражданско състояние. Удостоверението за наследниците няма характера на
документ, с който се установява правно значим факт. С него се удостоверява възникнало
по реда на Закона за наследството правно отношение. В този смисъл
удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ, установяващ качеството на наследник на едно лице от друго независимо въз основа на какви документи е съставен, защото е издаден от длъжностно лице в рамките на компетентността му. /виж чл. 23-25 от ЗГР/ Качеството на наследник обаче зависи от степента на родство и брак. Тази родствена връзка и настъпването на юридическия факт на смъртта води до възникване на наследствено правоотношение.Удостоверението за наследници доказва наличието на тези факти, а Закона за наследници признава съществуването на наследственото право според родствената връзка, произтичаща от кръвната връзка и от граждански брак. Съгласно определение № 663/17.11.2011 г. по ч.гр.дело № 485/2011
по описа на ІV г.о на ВКС/задължително за
правоприлагане/, удостовере-нието за наследници няма характер на
документ, с който се установява правно значим факт. Според същото определение,
в производството по чл.542 ГПК не може да се установява наследствено
правоотношение. Наследяването не се вписва в регистрите за гражданско
състояние, т.к.те отразяват единствено факти от гражданското състояние на
лицето – раждане, брак или смърт, които са от значение за наследяването. Когато
възникне спор относно съществуването на наследствено правоотношение, лицето
имащо интерес да го установи разполага с делбеното производство, в
което може да го повдигне, но ако пропусне да го заяви там, може да го стори в
отделен исков процес по общия исков ред- виж в този смисъл определение № 159 от
8.07.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2644/2016 г., II г. о., ГК, решение № 120 от
13.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6714/2013 г., I г. о., ГК и решение № 66 от
16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5605/2013 г., I г. о., ГК, в последното от
които е изложен следният мотив:“
С
други думи ,макар удостоверението за наследници да е предназначено да удостовери
наследниците по закон на дадено починало лице и
е официален свидетестващ документ /доколкото е издаден от длъжностно
лице по гражданското състояние в общината /,то
наследяването не настъпва по
силата на удостоверението за наследници ,то не се вписва в регистрите за гражданското състояние
,качеството на наследник не се придобива по силата на удостоверението за
наследници ,а зависи от степента на
родство и брак след настъпване на факта
на смъртта . Удостоверението за наследници не е документа ,създаващ правата на
наследниците и съдържанието му може да бъде оспорено от всеки заинтересован
наследник .
Затова
и атакуваното решение следва да бъде потвърдено ,като същевременно на осн.чл.
78 ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемия
-ищец следва да бъдат присъдени направените от него разноски пред
настоящата инстанция в размер на 300 лв. – платено адвокатско
възнаграждение,които въззивницата следва
да бъде осъдена да заплати .Възражението
,че с поделението си не е станала
причина за завеждане на делото ,е
неоснователно и в случая не може да се
приложи хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК
за освобождаването на въззивника от заплащане на разноски
,доколкото въззивното производство е
образувано именно по въззивна жалба на ответницата Ч. и въззиваемият-ищец е следвало да се защитава
против нея.
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/21.05.2018 постановено по гр.д.
№ 276/2018 г. по описа на Несебърския
районен съд.
ОСЪЖДА Ж.С.Ч.
,ЕГН ********** от с.*** да
заплати на Д.Г.Д. ,ЕГН ********** от с.***
сумата 300/триста /лева – разноски по делото пред настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните
пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.